№ 506
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900666 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на „Унипроект КМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Академик Фьодор Успенский“ No 5, срещу Отказ №
20221006135203/07.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при Агенция по
вписванията (АВ), постановен по заявление с вх. № 20221006135203/06.10.2022 г., с което е
поискано вписването на промени по партида на дружеството, изразяващи се в заличаването
на Г.Кр.Кр., ЕГН **********, като управител и съдружник в„Унипроект КМ“ ООД на
основание чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Жалбоподателят твърди, че отказът е необоснован и неправилен и като такъв моли
същият да бъде отменен. В жалбата се излага, че ДЛР неправилно е отказало заличаването
му като управител, тъй като уведомлението до дружеството по чл. 141, ал. 5 ТЗ било
надлежно връчено и изискуемият едномесечен срок бил изтекъл преди подаване на
заявлението пред ТРРЮЛНЦ. По отношение на частта от отказа за заличаването му като
съдружник се изтъква, че разпростирането на забраната, произтичаща от наложен върху дял
от търговско дружество, запор върху решенията на дружеството, свързани с членския му
състав би довело до нерационални последици, касаещи развитието на дейността на
дружеството и неправомерното отрицателно засягане на неимуществените права на
конкретния съдружник. Разпореждането с вземането на съдружника-длъжник след
прекратяване на членственото му правоотношение щяло да бъде непротивопоставимо на
взискателя и същият щял да може да претендира от дружеството изплащане на стойността
на неправомерно заплатения на съдружника дружествен дял, евентуално да прекратял
дружеството. Допълнителна защита осигурявал и чл. 452, ал. 3 ГПК в случай на предявяване
на иск по чл. 517, ал. 3 ГПК. Отбелязва се и че ДЛР не следвало да следи служебно за
интересите на взискателя в регистърното производство, доколкото те следвало да бъдат
отчитани само след предявяване на правата му в изпълнителното производство по реда на
чл. 517 ГПК. Отделно от това, членственото правоотношение се считало за прекратено с
изтичане на срока на предизвестието и не можело да бъде поставяно в зависимост от други
условия, като вземане на решение от Общото събрание на дружеството /ОС/ за
1
освобождаване на съдружника и приемане на актуален учредителен акт съобразно
насъпилите промени.
В депозирания от АВ отговор по жалбата се заявява, че отказът е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена като
неоснователна. Аргументацията се препокрива с тази изложена в самия обжалван акт.
След преценка на представените при регистрацията на заявлението доказателства и
въз основа на справка по партида на дружеството в ТРРЮЛНЦ, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок от легитимирано лице,
заплатило изискуемата държавна такса, поради което жалбата се явява допустима и като
такава следва да бъде разгледа по същество.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 19.02.2016 г. под № 20160219101957
бил вписан запор върху дяловете на жалбоподателя от капитала на дружеството, който бил
наложен по изп. дело № 507/2015 г. по описа на ЧСИ рег. № 711 в КЧСИ.
Видно от представените към процесното заявление доказателства Г.Кр.Кр. отправил
по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ предизвестие до „Унипроект КМ” ООД за напускането си като
съдружник в тримесечен срок от получаването на документа и уведомление за желанието му
да бъде заличен като управител на дружеството по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Двете
волеизявления били обективирани в един документ, като същият бил редовно връчен на
„Унипроект КМ” ООД чрез нотариус рег. № 335 в НК съобразно чл. 592, ал. 2 вр. чл. 50
ГПК на 05.04.2022 г.
След изтичане на срока на предизвестието, със заявление с вх. № 20221006135203,
Кр. поискал заличаването си по партида на дружеството като управител и съдружник в
него. С Отказ № 20221006135203/07.10.2022 г. ДЛР е отказало вписването на поисканите
промени като е мотивирало акта си с обстоятелството, че не е било взето решение от ОС за
уреждане статута на дружеството, което да бъдело отразено в актуален учредителен акт, а
също и с липсата на доказателства за внасяне на дела на заличавания съдружник по сметка
на дружеството. Запорът по чл. 517, ал. 3 ГПК също препятствал възможността за
прекратяване на членствените правоотношения на основание чл. 451, ал. 1 ГПК, за да
можело да бъде обезпечено провеждането на процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК и избегнато
парирането ѝ поради прекратяване на правоотношенията.
Доколкото отказът се отнася до вписването на две отделни обстоятелства, то
законосъобразността му следва да бъде разгледана поотделно за всяко едно от тях.
По искането за заличаване на Г. Кр. като управител на „Унипроект КМ“ ООД:
Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ предвижда изрично възможността управител на
дружество с ограничена отговорност да поиска да бъде заличен като негов управител, като в
случай, че постъпки за удовлетворяване на искането му не бъдат предприети, да заяви
самостоятелно заличаването си след изтичане на предвидения едномесечен срок, независимо
дали на негово място е избрано друго лице или не. В този смисъл управителят се явява
легитимирано по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ лице, което да заяви конкретното
вписване.
В настоящия случай, искането на управителя Кр. е връчено на дружеството на
05.04.2022 г. по реда на чл. 592, ал. 2 вр. чл. 50 ГПК, което налага извода, че изискуемият
едномесечен срок е изтекъл на 05.05.2022 г. Въпреки това дружеството не е поискало от
партидата му в ТРРЮЛНЦ да бъде заличен досегашният му управител и на негово място да
бъде вписан друг. При това положение са осъществени предпоставките на чл. 141, ал. 5 ТЗ,
което налага поисканото освобождаване да бъде отразено в регистъра.
По тази причина, настоящият състав намира постановения отказ, в тази му част за
незаконосъобразен, поради което на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, на АВ следва да
2
бъдат дадени задължителни указания за вписване на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ.
По искането за заличаване на Г. Кр. като съдружник:
Както беше посочено по-горе, наред с уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ, Г. Кр.
отправил до дружеството и предизвестие за прекратяване на участието си в него по реда на
чл. 125, ал. 2 ТЗ, като то също било редовно връчено на 05.04.2022 г. Съответно
минималният тримесечен срок, предвиден както в чл. 125, ал. 2 ТЗ, така и в самото
предизвестие, изтекъл на 05.07.2022 г. Макар ТЗ да не посочва изрично към кой момент
членственото правоотношение се счита за прекратено, то доколкото промяната в членския
състав на дружеството се предизвиква чрез упражняването на потестативното право по чл.
125, ал. 2 ТЗ посредством изричното изявление на конкретния съдружник, то
прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието /Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, II ТО/. За третите
лица пък, промяната поражда действие от момента на вписването й в ТРРЮЛНЦ /Решение
№ 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ВКС, II ТО/.
Легитимирано да заяви пред регистъра промяната в членския си състав обаче е
самото дружество. В случая, заявлението е подадено от Г.Кр.Кр., който към момента на
депозирането му вече се е бил оттеглил като управител, поради изтичането на срока по чл.
141, ал. 5 ТЗ. На съдружник обаче не може да бъде придавано качеството на „друго лице“ по
чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ поради отсъствието на втората изискуема от разпоредбата
предпоставка – възможността за заявяване да бъде изрично предвидена в закон. /Решение
376/19.06.2020 г. по т. д. № 599/2020 г. на ВОС/.
В този смисъл, липсата на надлежна легитимация у заявителя е самостоятелно
основание за постановяване на отказ по заявлението на основание чл. 24, ал. 1 вр. чл. 21, т. 3
ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото отсъствието на този реквизит за редовност на заявлението не е било
взето предвид от ДЛР, то с оглед охранителния характер на настоящото производство и
правомощията на съда, същото следва да бъде съобразено и отказът в тази му част да бъде
потвърден.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да бъде отбелязано, че
споделя доводите на ДЛР, отнасящи се до липсата на представени доказателства за взети от
ОС решения за уреждане на статута на дружеството и приемането на актуален учредителен
акт, в следствие на настъпите промени. В тази връзка следва да се има предвид, че
прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез предизвестие, няма
единствено за последица уреждане на имуществените отношения, произтичащи от
прекратяването. То поставя и въпросите за изменение на дружествения договор, както и за
намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си
съдружник /чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ/, респективно от поемане на освободените дялове от друг
съдружник, които са от съществено значение, както за вътрешните отношения между
съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица, включително и кредитори
на дружеството и доверието в ТРРЮЛНЦ. Решаването на тези въпроси е от
компетентността на ОС, а както коректно е отбелязано от ДЛР доказателства в тази насока
не са представени. Затова предпоставка за вписването на освобождаването на съдружника е
представянето на взето решение от ОС и изменения дружествен договор, който следва да се
приложи в заверен препис. /Решение 357/03.04.2012 г. по т. д. № 607/2012 г. на ВОС,
Решение № 175/09.03.2018 г. по т. д. № 280/2018 г. на ВОС, Решение № 240/13.08.2015 г. по
в. т. д. № 528/2015 г. на ВАпС, Решение № 167/03.08.2020 г. по в. т. д. № 353/2020 г. на
ВАпС/.
С оглед изхода на производството, в полза на АВ следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл.
25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
3
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ № 20221006135203/07.10.2022 г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20221006135203/06.10.2022 г. В ЧАСТТА , с която е отказано вписване на заличаването на
Г.Кр.Кр., ЕГН ********** като управител на „Унипроект КМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Академик Фьодор Успенский“ № 5, офис 1
и УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши заявеното вписване в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20221006135203/07.10.2022 г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20221006135203/06.10.2022 г. В ЧАСТТА , с която е отказано вписване на заличаването на
Г.Кр.Кр., ЕГН ********** като съдружник в „Унипроект КМ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Академик Фьодор Успенский“ № 5, офис 1.
ОСЪЖДА Г.Кр.Кр., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция по вписванията, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от
изпълнителния директор Даниела С.М. сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 25, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Решението в потвърдителната му част подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4