Решение по дело №10127/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№168

гр. Велико Търново, 25.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети юни  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.И.,   разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 127/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

            Образувано е по жалба на А.А.В. ***, чрез адв. Н.К. със служебен адрес гр. Г. Оряховица, ул.“Вичо Грънчаров“ № 9, вх. А, ет.2, офис 8 против  Решение № 122/12.3.2021г. постановено по НАХД 1715/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП № 20-1275-001611 от 26.8.2020г. на ВПД Началник група при ОД на МВР В. Търново, сектор „ПП“ , с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 900 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три  месеца  и на основание Наредба 1з-2539 на МВР са й отнети общо 12 контролни точки . 

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., . 1  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че след като касаторът е наказан в качеството си на водач на товарен автомобил, то следва от АНО да се посочат относимите разпоредби относно нарушените материално- правни разпоредби от такъв водач. На следващо място недоказан е факта, че МПС е управлявано в границите на населеното място- с. Петко Каравелово, доколкото не е спазено легалното определение на §6,т. 49 от ДР на ЗДвП Всичко това е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото е поставено в ситуация да не разбира в извършването на какво точно нарушение е обвинено. От съда се иска да отмени НП в обжалваната част.

            В открито съдебно заседание, редовно призован  не се явява, не се представлява .

 

            Ответникът по жалбата –СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР гр. В. Търново, редовно призован не се представлява, не заема становище по спора.

 

            Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя мотивите на съда, че в случая е без значение вида на МПС – дали е лекотоварен или товарен, поради което възраженията в касационната жалба в тази връзка са несъстоятелни. Не кореспондират с доказателствата по делото и твърденията, че не било установено нарушението да е извършено в населено място. Това е видно, както от протокола за позициониране на средството за измерване на скоростта, така и от останалите доказателства по делото. Предлага решението да бъде оставено в сила. 

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 122/12.3.2021г. постановено по НАХД 1715/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП № 20-1275-001611 от 26.8.2020г. на ВПД Началник група при ОД на МВР В. Търново, сектор „ПП“ , с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 900 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три  месеца  и на основание Наредба 1з-2539 на МВР са й отнети общо 12 контролни точки .

 

                От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че касаторът на 14.05.2020г. в 14,58 часа в с. Петко Каравелово управлява товарен автомобил „Тойота ланд круизер 200“ с рег. № ...РА, собственост на „Порше лизинг БГ“ЕООД със скорост от 126 км:ч, при ограничение на скоростта в населено място от 50 км./ч, въведено с  пътен знак Д -11. Превишението на скоростта е установено АТСС ARH CAM S1 с фабричен номер 11743, годно и надлежно регистрирано като е приспаднато и допустимото отклонение от 3%. Следователно скоростта е 122 км/ ч при допустима такава от 50 км/ч, или превишението е от 72 км/ ч.

               Предприето е процедура по чл.188 от ЗДвП, при което касаторът е посочен като водач от упълномощен представител на ползвателя на МПС в декларация.  За извършените нарушения е съставен АУАН № 1476 от 12.8.2020г. , в сградата на Сектор ПП, в присъствието на касатора, връчен й е надлежно и е подписан от нея без възражения, като такива не са представени и в законоушстановения тридневен срок. АНО  е издал НП, предмет на въззивното производство. В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е подадена жалба до ВТРС.

                Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, разпита на свидетелите К. и С.- полицейски служители, работили с мобилната система.

                Съдът е намерил, че представеното по делото копие от снимков материал е установена скоростта на движение на МПС с рег. № СВ 62-07РА от 126 км/ ч. От представения по делото протокол за използване на гореописаното АТСС се установяват мястото , датата и часа на използване на системата – това са съответно с. Петко Каравелово, на 14.05.2020г., с начало на работа 14,20 часа и край -17,20 часа. Авторството на деянието органът е установил от приложената в преписката декларация по чл.188 от ЗДвП от ползвателя на МПС. Годността на АТСС се доказва от удостоверение на БИМ № 17.09.5126 от 7.09.2017г. приносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации със срок на валидност до 7.09.2027г. Системата е преминала през проверка, за което е съставен надлежен протокол № 68-С-ИСИС/22.10.2019г. В преписката се съдържа и справка за нарушител, от която се установява ,че касаторът е бил санкциониран по ЗДвП, включително и за нарушение от вида на процесното. Предтавени са доказателства за компетентността на контролния и административно- наказващ орган да издават съответно АУАН и НП. .

               

               При така установените факти, съдът е направил извод за неоснователност на въззивната жалба срещу НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.45.2018г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите съдържат подробно описание на претендираното нарушение.  Събраните доказателства са му дали основание да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на касатора. Съдът  е намерил, че правилно е приложен и материалния закон, доколкото по делото не е спорно, че на посочената дата касаторът е управлявал МПС. Съдът е посочил , че към датата на нарушението е настъпила законодателна промяна в чл. 189, ал.4 изр. 1 от ЗДвП –ДВ бр 54/5.7.2017г. в сила от 9.7.2017г, с която е преодоляно приложението на Тълкувателно решение № 1/ 2014г. на ОСНК на ВАС. Съдът е изложил правни аргументи, че правилно административно- наказателната отговорност е реализирана по общия ред, а не чрез съставяне на електронен фиш, доколкото за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС и отнемане на контролни точки.

                  ВТРС е посочил, че възражението  на касатора, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като актосъставителят и АНО не са посочили вида на МПС, тъй като този факт е без правно значение. Въведеното с разпоредбата ограничение на скоростта от 50 км/ ч в населено място важи за всички категории автомобили , с изключение на Категория М и самоходни такива.

                  Правилно е посочена както нарушената правна норма, така и санкционната такава, доколкото е осъществен състава на нарушение по чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП. Авторството, както и обстоятелствата , че засечената скорост е именно на управлявания автомобил се установяват от приобщената по делото като веществено доказателство снимка, и декларация по чл.188 от ЗДвП от ползвателя на МПС. Касаторката не се е възползвала от предоставената й от закона възможност да посочи друго лице, следователно същата е признала факта, че на посоченото  място и дата е управлявала горепосоченото МПС.

                  ВТРС е изложил мотиви, че скоростта е фиксирана с преносима система за контрол на скоростта на мПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, вписана е в регистъра на одобрените типове средства за измерване, със срок на валидност до 7.9.2027г. и е преминала успешно първоначална и последваща проверка.

                 От субективна страна деянието е извършено небрежно,  тъй като касаторката като правоспособен водач е била длъжна да знае задължението си по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да съобрази поведението си със същото, като е имала обективна възможност да стори това.

                ВТРС е намерил, че е спазен чл. 27 от ЗАНН при определяне индивидуализацията на наказанието, наложени са предвидените видове наказания в законноустановения размер . Предвидените наказания са в абсолютен размер , поради което същите не могат да бъдат променяни, поради което същите са справедливи.

                 С оглед представената справка за нарушител, като е взел предвид тежестта на нарушението и другите обстоятелства, ВТРС е намерил , че АНО правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново потвърдително решение е правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивният съд водещи до потвърждаване на НП, като се позовава на правилото на чл.221, ал.2 от АПК по силата на препращащата норма на чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушението и авторството му, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства.

Не са налице процесуални нарушения от страна на ВТРС при събиране на доказателствата, същият е спазил изискванията на чл. 103 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, като служебно е изяснил фактическата обстановка по спора.

На следващо място, правилни са изводите му, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като ясно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Не се споделят от настоящата инстанция възраженията на касатора ,че не е било доказано мястото на извършване на нарушението дали е в населено място или не. Посочването в НП, че нарушението е извършено в конкретното населено място,  което е посочено и в представения по делото официален документ- Протокол за поставяне на АТСС, е достатъчно, за да се счете, че е налице реквизитът "място на извършване на нарушението", защото разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разграничава наказуемата скорост на движение на съответната категория МПС в зависимост от това дали нарушението е извършено в населено място, извън населено място, на автомагистрала или скоростен път. Поради което наличието на достатъчно данни, че нарушението е извършено в очертанията на населено място, (каквито в случая са налице), е достатъчно за наличието на този реквизит. Изрично е описана в НП и в заснетия клип и посоката на движение, поради което не е налице неяснота относно тези основни данни, свързани с нарушението.

Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е дал правилен и законосъобразен отговор на всички възражения, наведени с жалбата против наказателното постановление, като е отчел специално и факта, че в конкретния случай се касае до нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от права, поради което и не е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, касаеща реда за издаване на електронен фиш. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП действително изрично предвижда, че за нарушение, заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш, но само тогава, когато за това нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В случая, разпоредбата на  чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за установеното нарушение и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Видно е в тази насока, че в конкретния случай, както е отчел и въззивния съд, процедирането от страна на административните органи е било напълно законосъобразно, като административно-наказателното производство е започнало със съставяне не на електронен фиш, а на акт за установяване на административно нарушение. Същият е съставен при спазване на правилата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, след надлежно уведомяване на касатора.

Районният съд е дал законосъобразен отговор и на възражението на жалбоподателя, свързано с точната правна квалификация на установеното нарушение, като в тази връзка се е позовал на надлежно събрания по делото доказателствен материал. Изцяло се споделят неговите мотиви, че посочената като нарушена правна норма на чл. 21, ал.1 от ЗДвП се отнася както за лекотоварни, така и за товарни МПС, законодателят не прави разграничение, поради което не е налице невярна правна квалификация на нарушението чл. 21, ал.1 от ЗДвП и съответната санкционна норма по чл 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП.

Не е основателно и възражението на касационния жалбоподател, че районният съд не бил обсъдил възраженията му относно наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Макар това възражение да е общо,  съдът, постановил обжалваното решение изрично е посочил в мотивите към същото, че при проверката не са открити съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита. Основният аргумент на касатора за такова процесуално нарушение на АНО е недоказване на мястото на извършване на нарушението, за което бяха изложени мотиви по- горе. Фактът, че е поискана декларация от ползвателя на автомобила  по реда на чл. 188 от ЗДвП не опорочава процедурата по издаване на НП.

Изводът на съда е правилен, включително и при преценка на едва сега конкретизираното от жалбоподателя съществено според него нарушение по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, изразило се в подписване на акта само от един, вместо от двама свидетели при неговото съставяне. Следва да се има предвид и че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало възможността за адекватно упражняване правото на защита на страна в производството, като по отношение на жалбоподателя такова би било налице, ако е довело до невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и въз основа на какъв акт бива санкциониран. В случая, действително формално не е изпълнено изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяне на акта да присъстват и да го подпишат двама свидетели, като актът е подписан само от един такъв, присъствал при съставянето му. Това нарушение обаче не може да бъде счетено за съществено, доколкото по никакъв начин не се е отразило върху законосъобразността на наказателното постановление. Видно е, че АУАН е подписан лично от жалбоподателя, при това без възражения, каквито не са постъпили и по-късно в писмен вид, а липсата на подпис на втори свидетел не е препятствала по какъвто и да било начин разкриването на обективната истина, като установяването на правно релевантните факти в производството е било възможно и е било фактически осъществено с достатъчни по обем и допустими доказателства и доказателствени средства, на които районният съд се е позовал. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, липсата на втори свидетел, не се отразява по какъвто и да било начин на посоченото установяване

Изцяло се споделя извода за техническа годност на техническото средство, с което е установено превишение на скоростта. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с ATCC, което е редовно вписано в регистъра на  Института по метрология, поради което представлява одобрен тип, за което е издадено удостоверение с неизтекъл към момента на нарушението срок на валидност и съответно е преминало технически контрол.

Правилни са мотивите на ВТРС досежно индивидуализацията на наказанието с оглед постигане целите по чл. 12 от ЗАНН, като фактът, че в санкционната норма е посочено наказанието в абсолютен размер лишава АНО от възможността за преценка по чл. 27 от ЗАНН.

Правилен е и извода, че не може да бъде приложен института по чл. 28 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението ,другите обстоятелства и справката за нарушител, от която се вижда, че касаторът многократно е нарушавал ЗДвП, включително, за неспазване на ограниченията за скорост.

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

              ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 122/12.3.2021г. постановено по НАХД 1715/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –НП № 20-1275-001611 от 26.8.2020г. на ВПД Началник група при ОД на МВР В. Търново, сектор „ПП“ , с което на А.А.В. ***,  за извършено от него нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 900 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от три  месеца  и на основание Наредба 1з-2539 на МВР са й отнети общо 12 контролни точки . 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.