Р Е Ш
Е Н И Е
№ 575/18.10.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 604/2023год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на “Хрис“
ООД – гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. С., срещу Решение № 133/09.05.2023 г.,
издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив,
с което е потвърдено ПНОМ изх. №
С2230013-022-0036359/26.05.2023г., издадено на основание чл.200, чл. 202, ал.1,
чл. 2011 ал.3, вр.чл.195, ал.1-3 от ДОПК, от гл. публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик.
В жалбата се посочва, че обжалваното
Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Прави се искане оспорения административен акт
да бъде отменен, претендират се разноски.
Ответникът - директора на ТД на НАП – гр. Пловдив намира
жалбата за неоснователна и недоказана, моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Пазарджик, след като обсъди
релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № *********/2022г. по описа на ТД
на НАП Пловдив, офис Пазарджик било образувано срещу „Хрис“ ООД, ЕИК *********
за изискуеми публични задължения в размер на 110 228,78 лв. и издадено съобщение
за доброволно изпълнение изх. № С220013-048-0119446/13.10.2022г., връчено по
електронен път на 14.10.2022г.
За обезпечаване на задълженията по изпълнителното
дело с ПНОМ изх. №
С220013-022-00727208/21.10.2022г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2,
вр. чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК на „Хрис“ ООД бил наложен запор върху вземане от
трето задължено лице - Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Постановлението не било
обжалвано от длъжника, запорът бил изпълнен oт третото задължено лице, съответно наложените
обезпечителни мерки вдигнати с Постановление изх. №
С220013-024-0054493/06.12.2022г. С Разпореждане изх. № С
220013-125-0347614/06.12.2022г. били погасени част от публичните задължения на дружеството, в резултат на
наложения запор.
С Разпореждане за присъединяване изх. №
С220013-105-0448688/24.11.2022г., Разпореждане за присъединяване изх. № 220013-105-0080250/02.03.2023г. и Разпореждане за
присъединяване изх. № С220013-10543069726/02.03.2023г. по делото са присъединени
още публични задължения на жалбоподателя.
С Постановление изх. № С220013-022-0085804/24.11.2022г.
на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 201, ал. 3, вр. чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК бил
наложен запор върху 6 бр. МПС и извършен опис на същите, отразени в Протокол за
опис изх. № С220013-028-0000916 от 22.03.2023г.
На 23.05.2023г. с изх. № ********* от Министерство
на финансите на Република България било получено писмо, с което е изпратено
Уведомление със системен вх. № 6208862 от 23.05.2023г. от ДФЗ за предприемане
на незабавни действия спрямо „Хрис“ ООД, с оглед на предстоящо плащане в размер
на 57 684,02 лв., с основание: 13/548222/0477820.
С ПНОМ изх. № С220013-022-0036359/26.05.2023г., на
основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал.
2, вр. чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК на „Хрис“ ООД, бил наложен запор върху вземане от трето
задължено лице ДФЗ по peг. номер на договора на възложителя № 13/548222/0477820/11.04.2023г. за сумата от 57 684,02 лв., получено
на декларирания електронен адрес на дружеството. Със Запорно съобщение изх. №
C220013-119-0005773/26.05.2023г., на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК ДФЗ и
дружеството-жалбоподател били уведомени
за наложения запор.
На 26.05.2023г. публичният изпълнител съставил Разпореждане за изпълнение
изх. № С22013-009-0004394, на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, изпратено на ДФЗ.
В оспорения административен
акт /АА/ е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 213
от ДОПК, аналогична с чл. 442 от ГПК
принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника. Когато
се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да бъде
предвидена изрично в закон. В нормата на чл. 213 от ДОПК е налице специална и
изчерпателна регламентация за несеквестируеми средства - доход на длъжника,
която не включва средства от субсидии. Посочено е, че плащанията oт ДФЗ не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100 ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДБРБ. Ответника е приел,
че в националното законодателство липсва изрична норма, такава не представлява
и разпоредбата на чл.11 от Регламент 1306/2013г.: „…Освен ако правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото
в настоящия Регламент финансиране се извършва в пълен размер…“., доколкото не е посочено конкретно, че
въпросните средства не могат да служат за
обезпечение. В оспореното Решение е посочено, че
в случая, вземането на дружеството-жалбоподател
от ДФЗ не представлява несеквестируем доход по смисъла на чл.100, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДБРБ, тъй като не са налице предвидените три кумулативни условия:
наличие на целево предоставени средства от държавния бюджет; същите да се
предоставени на нефинансови предприятия за субсидии; тези средства да са
предоставени за изпълнение на възложени от държавата дейности. Юридическите
лица, едноличните търговии, земеделските стопани или земеделските
производители, на който се отпускат средства от ДФЗ, за други цели извън
предвидените в чл. 100 от ЗДБРБ не са натоварени с извършване на дейности и
функции по делегация на държавата и не
следва да се ползват от зашитата по ал. 2. Ответника е посочил, че земеделските
стопани/производители не получават бюджетна субсидия, а средства по схеми и
мерки за подпомагането им, които представляват секвестируемо имущество. Последните
не се явяват и нефинансови предприятия по смисъла на ЗДБРБ, тъй като не са натоварени с извършването на
дейности и функции по делегация на държавата. ЗПЗП предвижда държавно
подпомагане, но не предвижда средства, отпускани на земеделските стопани за
дейности, които принципно се извършват от държавата, но са делегирани на
земеделските стопани и не им придава качеството на нефинансови предприятия. Позовава
се на понятието „бюджетна субсидия“, уредено в § i, т. 3 от Закона за публичните финанси: „…Трансфер с общо
целево предназначение, който централният бюджет предоставя безвъзмездно на
бюджетна организация за съответната бюджетна година…“. В оспореното Решение е посочено и, че видно от представения анекс, помощта, която се
предоставя на „Хрис“ ООД от ДФЗ, съгласно Указание за прилагане на схема на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ през 2023г. касае подкрепа на земеделските стопани за реализиране на
доброволно поети ангажименти към животните в сектор „Птицевъдство“, покриване
на допълнителни разходи и пропуснати доходи, свързани с доброволно поети
ангажименти за определен срок, като предоставената помощ не попада в приложното
поле на чл. 100 от ЗДБРБ, доколкото в обхвата на посочената нормативна
разпоредба попадат специфични случаи на държавно делегирани дейности с висок
обществен интерес, а именно: дейности в сферата на образованието,
здравеопазването, културата, социалните дейности и пр., за които се отпускат
целеви субсидии от държавния бюджет. Прието е, че не всяко лице, което получава
средства от ДФЗ по реда на ЗПЗП представлява „нефинансово предприятие“, което
се ползва със защитата на чл. 100, ал. 1-4 от ЗДБРБ, като в случая дружеството
- жалбоподател не попада в тази
категория, с оглед на което не попада и в кръга на лицата, посочени в чл. 100,
ал. 1 и 2 oт ЗДБРБ.
В оспореното Решение е посочено, че изплащаните суми
на земеделските стопани/производители, чрез ДФЗ, със средства на Европейския
съюз, не съставляват средства, отпускани
от държавния бюджет за възложени (делегирани) от държавата дейности и услуги, т.е. европейското
финансиране на земеделските стопани не се обхваща от приложното поле на текстовете
от ежегодния ЗДВ на РБ. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция /РА/ и
извършва разплащания но схемите и мерките за подпомагане на Общата
селскостопанска политика със средства, отпуснати от европейски фондове,
съгласно чл. 11, ал.2, т.4, 11а и чл. 17а от ЗПЗП, за която цел ДФЗ предоставя на регистрираните стопани
субсидии, целеви кредити и гаранции, съгласно чл. 12, ал. 2. Според ответника
финансовите средства, предоставяни от Европейския съюз чрез РА при ДФЗ на
земеделски стопанин, са секвестируемо имущество и няма пречки публичният
изпълнител да налага запор върху вземането на земеделския стопанин, по която се
изплащат.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
ПНОМ и оспореното Решение са издадени от компетентни
органи, съобразно правомощията им по чл. 196 и чл. 197 от ДОПК, в предвидената писмена форма и съдържание, изложени са
фактическите и правните основания за постановяването им. Не се установяват
съществени процесуални нарушения при издаване на горепосочените актове.
След анализ на установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира изводите на приходната
администрация, за неправилни и незаконосъобразни, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 от Закона за държавния бюджет за 2018г. / към момента на
сключване на договор № 13/548222/00439/25.04.2018г. / „…Целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности
и услуги не могат да се използват за обезпечения.(2) Средствата по ал. 1 не могат
да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания, както и на вземания на трети лица.(3) Неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с
подлежащи на отпускане такива средства.(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато
средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от
държавния бюджет чрез бюджетите на общините.
Аналогична е и разпоредбата на чл.100 Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Oбн., ДВ,
бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. „Целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения.
(2)
Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. (3) Неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с
подлежащи на отпускане такива средства. (4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и когато средствата за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги
на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите
на общините / приложим към момента на
подписване на Анекс №1 към договора, сключен с ДФЗ и издаване на ПНОМ/. В конкретната
хипотеза чрез анекса не се договаря субсидирането с парични суми, извън тези,
посочени в договора, а единствено срока за прилагане на мерките. Отделно от
това следа да се посочи, че ЗДБРБ за 2023г. е обнародван в ДВ бр.66/2023г. от
01.08.2023г., след сключване на въпросния анекс, съответно преди създаването на глава ХХIа от ДОПК, обнародвана в същия брой на ДВ.
Независимо от това понятието
„нефинансово предприятие“ е въведено със ЗБКД (отм. ДВ, бр. 52/1.07.1997 г.) и
съобразно § 2 от ДР на закона, това е лице, което не е банка, инвестиционен
фонд, застрахователно или лизингово дружество или лице по чл. 1 ал. 4 (лице,
извършващо банкова дейност). В действащия
Закон за кредитните институции е възприето аналогичното като съдържание и
смисъл понятие „предприятие от финансовия сектор“, което според т. 38 от ДР на
ЗКИ е понятие по смисъла на чл. 4 § 1 т. 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета. Съгласно тази разпоредба, „предприятие от
финансовия сектор“
означава някое от следните: а) институция; б) финансова институция; в)
предприятие за спомагателни услуги, включено в консолидираното финансово
състояние на дадена институция; г) застрахователно предприятие; д)
застрахователно предприятие от трета държава; е) презастрахователно предприятие;
ж) презастрахователно предприятие от трета държава; Попр. с C2 з)
застрахователен холдинг съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е)
от Директива 2009/138/ЕО; к) предприятие, изключено от обхвата на Директива
2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея; л) предприятие от трета държава с
основна дейност, сравнима с дейността на който и да е от субектите, посочени в
букви а)—к). Следователно,
нормата на чл. 100 ал. 1 и ал. 2 от ЗБД на Р България за 2023 г., действаща към момента на налагане на процесната
обезпечителна мярка, въвежда изискване за несеквестируемост на посочените в
същата средства, а настоящият жалбоподател категорично попада в нейния обхват,
доколкото съставлява нефинансово предприятие по смисъла на цитираните по – горе
разпоредби.
По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е
земеделски стопанин по
смисъла на § 1 т. 23
от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В съответствие с разпоредбата на чл.
1, т.1
от ЗПЗП, държавата подпомага земеделските стопани, включително земеделските
производители; включително чрез прилагането на мерки за стимулиране на износа и
за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти; прилагането на схемите
за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз; прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1,
букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.). Подпомагането се извършва
пряко от Разплащателната агенция, акредитирана по силата на чл. 2б от ЗПЗП с
компетентност да извършва всички плащания на територията на страната от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Съгласно
чл. 17а от ЗПЗП, средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични
финансови средства, като Разплащателната агенция води отделно счетоводство за
всички разплащания, които се финансират от европейските фондове съгласно
законодателството на Европейския съюз. Идентична регламентация относно характера на средствата от еврофондовете
като публични е въведена и с § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП, в която е дадена легална
дефиниция на понятието „публично финансиране“, а именно: средства, предоставени
от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа,
който ги предоставя. Следователно, предоставяните чрез държавни институции по
силата на горепосочените норми европейски средства за субсидиране на дейности в
земеделието са не само публични средства, но и целеви
такива - директни плащания на земеделски стопани в
рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, осъществявано чрез влагане на
средства по различни схеми и мерки на Общността.
Предвид горепосоченото
съдът приема, че средствата, предоставяни чрез ДФЗ-РА като публични по своя характер и целеви – субсидиране
на дейност на нефинансово предприятие (земеделски стопанин) попадат в обхвата на
средствата, регламентирани в чл. 100 ал. 1 от Закона за държавния бюджет
на РБългария за 2023г.
Същите, по силата на ал. 2 са несеквестируеми, т.е. същите не могат да служат
за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица. Несеквестируемостта
по същество е забрана за кредитора да се удовлетвори от точно определени
имуществени права и имущество на длъжника. Разпоредбите на чл. 213 ал. 1 от ДОПК, съответно - чл. 442 от ГПК и чл. 133 от Закона за задълженията и
договорите установяват принципа за пълна секвестируемост на
имуществото на длъжника, но съставляват общи правила, от които по силата на
специален закон може да бъде въведено изрично изключение. Такова
са
цитираните
по – горе норми
на чл. 100 ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г., намиращи пълно приложение по отношение на
държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители, а тези средства
не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и
на публични такива. Целта на субсидираното финансиране е именно подпомагане на
земеделските стопани,
като преведените в тази връзка и на това основание суми от Държавен фонд „Земеделие“,
съставляват целево финансиране, чиято функция не може да се променя по волята
на публичния изпълнител. Финансовата помощ от Европейския съюз за земеделските
стопани, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитите на селските
райони, като нефинансови предприятия, не се предоставя целево от държавния
бюджет, а от ЕС. Независимо от това, режимът е идентичен, тъй като финансовата
помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския стопанин, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, а за
съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се
осъществяват мониторинг и оценка. Плащането се извършва в пълен размер, в
определен срок и се оповестява, като получателя на това плащане е
земеделският стопанин, а ДФЗ
е акредитирана разплащателна агенция, която управлява и контролира плащанията
на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране.
Възникналите в тази връзка правоотношения са нормирани с императиви,
които овластяват ЗС да
получи пълния размер на публичното целево финансиране. Именно предвид това, че
тези средства се предоставят целево, същите се регламентират в специален режим
и са несеквестируеми.
Редът за установяване тяхното използване по предназначение и не/изпълнение на
сключените в тази връзка договори се установяват по отделна от настоящата
процедура, но при всяко положение субсидиите не могат да се ползват
за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира оспореното Решение за неправилно,
като постановено в нарушение на закона, поради
което следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него разпореждане.
С оглед изхода
на делото, своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, съобразно
вида и обема на осъществената по него защита - 1000 лева, което съгласно
приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба от
09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
минимален размер, както и 50 лева – държавна такса, които следва да бъдат
възложени в тежест на ТД на НАП - Пловдив.
Така мотивиран, Административен
съд –Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на “Хрис“ ООД – гр. Пазарджик, чрез
пълномощника адв. С., Решение № 133/09.05.2023 г., издадено от директора на ТД
на НАП – Пловдив, ведно с потвърденото чрез него ПНОМ изх. №
С2230013-022-0036359/26.05.2023г., издадено на основание чл.200, чл. 202, ал.1,
чл. 2011 ал.3, вр.чл.195, ал.1-3 от ДОПК от гл. публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА
ТД на НАП Пловдив да заплати на “Хрис“ ООД – гр. Пазарджик сумата от
1050 лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 197 , ал.4 от ДОПК.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: