Р Е
Ш Е Н И Е № ....
гр. Враца, 10
септември 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 13.08.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 160 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и чл. 23 от Закона за потребителски кредит ЗПК).
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********,
гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу Т.М.Д. с ЕГН ********** и с адрес ***.
Ищецът поддържа в исковата молба, че на
23.01.2014 г. между ищеца, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател,
бил сключен договор за кредит при общи условия, подписани от страните и
представляващи неразделна част от договора. Отпуснатата сума по кредита била в
размер на 19 300,00 лева, със срок за погасяване 120 месеца, който изтичал
на 23.01.2024 г. С допълнително споразумение от 06.03.2017 г. към процесния договор
за кредит ищцовото дружество се отказало от лихвената надбавка за забава и
лихвеният процент бил променен, а останалите условия по договора за кредит
останали същите. Тъй като ответницата допуснала забава в плащанията по кредита,
ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч. гр. дело №
2230/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата, които били
връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, от
съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело № 730/2018 г. на ЧСИ Ц. Д.с
рег. № 730/2018 г. с рег. № 900 в КЧСИ. С оглед начина на връчване било
образувано исково производство по чл. 422 от ГПК – гр. дело № 4056/2018 г. на
Врачански районен съд, а след обжалване – и гр. дело № 428/2019 г. на Окръжен
съд гр. Враца, като съгласно влязлото в сила решение по исковото производство
на ищеца на основание чл. 23 от Закона за потребителски кредит била присъдена
сумата 3 599,49 лева-главница по договора за кредит. Сочи се също, че ответницата е заплатила обща сума
по процесния договор за кредит в размер на 9 053,26 лева, поради което
ищецът претендира разликата между размера на отпуснатата съгласно договора за
кредит главница, от една страна, и сумите, присъдени с окончателното съдебно
решение и изплатени от ответницата, от друга страна.
Искането към съда е да осъди ответницата
да заплати на ищеца сумата 6 647,25 лева-главница по договор за
потребителски кредит от 23.01.2014 г., изменен с допълнително споразумение от
06.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Ответницата Т.М.Д., чрез особения си представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Р.А., е подала писмен отговор в срока и по реда на
чл. 131 от ГПК, с който е оспорила иска като неоснователен, тъй като липсват
доказателства какъв е дължимият от ответницата размер на главницата по
процесния договор за кредит, който съдилищата частично са приели за нищожен с
влезли в сила решения.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Установява се от договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.2017 г., че страните са били в облигационни
отношения, по силата на които ищецът-кредитор е предоставил на
ответника-кредитополучател кредит в размер на 19 300,00 лева за срок от
120 месеца, считано от неговото усвояване, с падежна дата 6-то число на месеца.
Страните са постигнали съгласие, че кредитът се олихвява с преференциален
лихвен процент в размер на 9,70 % годишно или 0,03 % на ден, при изпълнение на
Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в приложение 2 към
договора, а при тяхното нарушаване кредитополучателят губи преференциалните
условия и лихвеният процент се увеличава, като максималният му размер може да
достигне най-много 14,45 % годишно. Договореният годишен процент на разходите
(ГПР) е в размер на 10,87 %.
Представени са подписани от ответницата общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление от „Банка ДСК“ ЕАД,
Условия по програма ДСК Престиж плюс, Тарифа на „Банка ДСК“ ЕАД за таксите по
кредити за текущо потребление, както и допълнително споразумение от 06.03.2017
г. към договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2017 г., като с
последното ищцовата банка се отказала от лихвената надбавка за забава,
лихвеният процент бил увеличен от 9,70 % годишно на 10,20 % годишно, а
останалите условия по договора за кредит останали същите.
С решение № 381 от 03.05.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4056/2018 г. на Врачански районен съд е признато за
установено, че ответницата Т.М.Д. дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК сумата от 3 212,95 лева, представляваща падежиралите вноски за
главница за периода от 06.08.2017 г. до 06.03.2019 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
25.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2230/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за горницата над
присъдената сума от 3 212,95 лева до пълния предявен размер от
15 761,76 лева, както и са отхвърлени изцяло исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК за сумата от 1 299,52 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 07.07.2017 г. до 24.05.2018 г., с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 164,83 лева, представляваща
лихвена надбавка за забава върху главницата за периода от 07.08.2017 г. до
24.05.2018 г. и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 1,00 лева,
представляваща заемни такси и разноски.
С неподлежащото на обжалване решение № 293
от 25.09.2019 г., постановено по в. гр. дело № 428/2019 г. на Окръжен съд гр.
Враца е изменено горепосоченото първоинстанционно решение, като присъдената
главница в размер на 3 212,95 лева за периода от 06.08.2017 г. до
06.03.2019 г. включително е намалена на 2 791,20 лева, както и с оглед
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.
дело № 8/2017 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд и предвид настъпването на
падежите и на други погасителни вноски към момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция, на ищцовата банка по процесния договор за
кредит е присъдена допълнително сумата 808,29 лева, представляваща падежиралите
вноски за главница за периода от 06.04.2019 г. до 06.08.2019 г. включително.
По делото е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която прави следните заключения: Посочената
в процесния договор за кредит сума от 19 300,00 лева е усвоена напълно от
ответницата-кредитополучател. Последната е направила частични погашения по
договора за кредит в общ размер на 9 605,29 лева, които са разпределени по
пера (за главница, за договорна лихва и за санкционираща лихва) по начина,
посочен в таблицата на л. 6-7 от заключението и са надлежно осчетоводени от
ищцовата банка. От общо дължимия чист размер на кредита, при съобразяване на
влязлото в сила съдебно решение и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК (19 300,00
лева) вещото лице е извадило общия размер на извършените от ответницата
погашения (9 605,29 лева), както и общия размер на присъдените с влязлото
в сила съдебно решение суми (3 599,49 лева), като по този начин е получило
дължим от ответницата остатък от главницата по договора за кредит в размер на
6 095,22 лева.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно и пълно, присъединено
по надлежния процесуален ред и неоспорено от страните.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
при недействителност на договора за кредит, както е в разглеждания случай (в тази връзка виж мотивите на
влязлото в сила решение № 293 от 25.09.2019 г., постановено по в. гр. дело №
428/2019 г. на Окръжен съд гр. Враца) длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, при изготвянето на която са взети предвид общия размер на
извършените от ответницата погашения и общия размер на присъдените с влязлото в
сила съдебно решение суми, ответницата продължава да дължи на ищцовата банка
сумата 6 095,22 лева по процесния договор за кредит, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен именно до този размер, а за разликата до пълния
предявен размер от 6 647,25 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право
на сумата 776,72 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, депозит за особен представител и депозит за вещо лице, изчислени по
съразмерност.
Ответницата не е претендирала разноски и
не е представила доказателства за направени такива, поради което съдът не й
присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.М.Д. с ЕГН ********** и с
адрес *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
ул. „Московска“ № 19 следните суми:
на основание на
основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК сумата 6 095,22 лева-остатъчна главница по договор за потребителски
кредит от 23.01.2014 г., изменен с допълнително споразумение от 06.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за разликата от
уважения размер 6 095,22 лева до пълния претендиран размер 6 647,25
лева;
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата 776,72 лева-деловодни
разноски за държавна
такса, депозит за особен представител и депозит за вещо лице по гр. дело № 160/2020 г. на
Врачански районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: