№ 537
гр. Пещера, 13.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.А
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Гражданско дело №
20215240101093 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
1820/01.09.2021 г., подадена от „Теленор България“ ЕАД, срещу Б. В. П., с
която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД вр. 92 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът Б. В. П. дължи на
ищеца вземанията по Заповед № 17/19.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д № 456/2021 г. по описа на Районен съд -
Пещера.
При извършване, на основание чл. 129 и чл. 130 от ГПК, на
дължимата проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на
исковата претенция, настоящият съдебен състав установи, че не са налице
предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК за предявяване
на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на
общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на
съда в заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен
служебно да следи за допустимостта на иска и наличието на всички общи и
специални предпоставки за това.
Съдът, след като се запозна с материалите по ч.гр.д № 456/2021 г. по
описа на Районен съд – Пещера, намира, че настоящото исково производство
е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на
исковете. Заповедта за изпълнение не е връчена при условията на чл. 47, ал. 5
1
от ГПК, както е приел заповедният съд. Връчване при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от
цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на
посочения по делото (в случая в заявлението) адрес, съответно на
постоянния/настоящия си адрес, ако той е различен от посочения от заявителя
адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на
изключението от правилото – чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК); залепено е
уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да
бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване
по местоработата. След изчерпване на тези възможности за лично
уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 от ГПК и
след залепване на уведомление и изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК се
пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
В конкретния случай, видно от материалите по ч.гр.д № 456/2021 г. по
описа на Районен съд – Пещера, в т.ч. извършената служебна справка за
местоработата на длъжника, са налице данни, че длъжникът работи от
18.09.2019 г. във „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, но
заповедният съд не е разпоредил връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника чрез този работодател. Поради това съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Тъй като не е изпълнена докрай
процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по чл. 47,
ал. 5 от ГПК, то не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на
исковете по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Отделно от това, видно от върнатото в цялост съобщение (л. 44 от
заповедното производство), изпратено до длъжника Б. В. П. за връчване на
заповедта за изпълнение на посочения от заявителя адрес: с. Фотиново, ул.
„Тринадесета“ № 16, който съвпада с постоянния и настоящия адрес на
длъжника, съгласно служебно извършената справка от НБД „Население“, в
същото е посочено, че „адресатът не пребивава на посочения адрес“, но няма
данни тези сведения да са събрани от конкретен източник. Никъде в
съобщението не е посочен конкретният източник на данните, че длъжникът Б.
В. П. не живее на адрес: с. Фотиново, ул. „Тринадесета“ № 16. Поради това
съдът намира, че в процесния случай не е налице втората кумулативно
предвидена в разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. – ДВ, бр. 100 от
2019 г.) предпоставка за даване на указания на заявителя за предявяване на
иск за вземането си, доколкото сведенията, че длъжникът не живее на адреса
не са събрани от конкретен източник, който да е посочен в съобщението.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предпоставки за даване на указания от страна на заповедния съд по чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК не са налице, а предявените установителни искове са
преждевременно заведени и като такива - недопустими. Исковата молба
следва да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК, а производството по
делото – прекратено.
2
В случая настоящият съдебен състав констатира, че на ответника е
назначен особен представител - адв. С. Д. и препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника, чрез назначения му особен
представител адв. С. Д., независимо, че в исковото производство са били
събрани данни, че ответникът работи от 18.09.2019 г. във „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ № 5 и въобще не е било разпоредено връчването на
визираните съдебни книжа на ответника чрез този работодател. Предвид
изложеното препис от настоящото определение следва да се връчи и на
ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 1820/01.09.2021 г., подадена от
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6,
срещу Б. В. П., ЕГН **********, с адрес: с. Фотиново, ул. „Тринадесета“ №
16, с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79 от
ЗЗД вр. 92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът Б. В. П. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД вземанията
по Заповед № 17/19.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д № 456/2021 г. по описа на Районен съд – Пещера и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1093/2021 г. по описа на Районен
съд - Пещера.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
След влизане в сила на определението ч.гр.д № 456/2021 г. по описа на
Районен съд – Пещера да се върне на Районен съд – Пещера, II гр. състав,
поради отпадане необходимостта от същото, ведно със заверен препис от
определението.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3