Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3393 04.10.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13483 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по 422 ГПК, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът „Уникредит Лизинг” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Възраждане, ул. Гюешево № 14, представлявана от и.д. Р.М.И., ЕГН: ********** и Д.Н.И., ЕГН **********, чрез пълномощника а. Г. И. П.- С., със съдебен
адрес:***, , е предявеил против В.К.Н., ЕГН ********** *** и К.В.Н., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответниците дължат
солидарно присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 872/ 29.01.2013 г., по частно гр. дело № 1353/ 2013 г. на ПдРС, 10 гр. с-в, сумата в размер на: 10
067 евро, произтичаща от запис на заповед, издаден на 04.07.2007
г., платим на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -28.01.2013 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04,07,2007 г. в
полза на ищеца е издаден запис на заповед с издател „Триумвират импекс” ЕООД, авалиран от В.К.Н., ЕГН **********
и К.В.Н., ЕГН ********** за сумата от 20 828,80 евро, платим на
предявяване със срок за предявяване за плащане до 64 месеца от издаването
му. С нотариални покани на авалистите са предявени за плащане
процесния запис на заповед. Към
настоящия момент авалистите имали непогасени задължения по процесния запис на
заповед сумата от 10 067 евро. Твърди
се, че в указания срок се предявява иск за установяване на вземане на ищеца
срещу ответниците, доколкото последните били подали възражения по частно гр.
дело № 1353/ 2013 г. на ПдРС, 10 гр. с-в. Предвид изискуемостта на вземането,
се образувало заповедно производство, като с настоящото такова се целяло
установяване съществуването на присъдената сума. Претендират се и разноските по
делото.
С определение от 31.01.2017г., потвърдено с
определение № 621/14.03.2017г. по ч.гр.д. № 623/2017г. на ПОС, влязло в сила на
05.05.2017г., производството по делото е прекратено спрямо ответника К.В.Н.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът- В.Н. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди че процесният запис на заповед не е валидно предявен на
ответника.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1353/ 2013 г. на
ПдРС, 10 гр. с-в се установява, че в полза
на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 872/ 29.01.2013 г. и
изпълнителен лист против “Триумвират Импекс” ЕООД, ЕИК *********,- в качеството
му на издател, К.В.Н., ЕГН ********** и В.К.Н.,
ЕГН **********, в
качеството им на авалисти, за
сумата от 10 067 евро – главница, платима солидарно от длъжниците, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2013 г. до изплащане на
вземането. Срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника – В.Н., подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за
установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява,
че “Триумвират Импекс” ЕООД, ЕИК ********* е издало запис на заповед № *** в
полза на ищеца, за сумата от 20 828, 60 евро, с падеж на предявяване и
срок за предявяване за плащане до 64 месеца от издаването, авалиран с
поръчителството на К.В.Н. и В.К.Н., без протест. Към ч.гр.д. 1353/ 2013 г. на ПдРС,
10 гр са представени ***, по описа на н. № ***, район на действие РС Пловдив,
рег. № * на НК, с отправена до Триумвират импекс ЕООД, ЕИК *********, за
предявяване за плащане на процесния запис на заповед. Върху нотариалната покана
е отбелязано, че същата е била връчена на адресата на 22.01.2013г. срещу
уведомление на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК. Представена е НП рег. № *** по описа на
същия н., за предявяване на процесния
запис на заповед за плащане, адресирана до В.К.Н.. Видно от отбелязването на
нотариалната покана, същата е била връчена на получателя срещу уведомление на
осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че извършените плащания към 19.12.2009г. от
„Триумвирант импекс“ ЕООД в полза на „Уникредит Лизинг“ АД по договор за
финансов лизинг от 04.07.2007г. са в размер на 17453.68 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Записът на заповед е едностранна формална абстрактна
сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга, която материализира
задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа, като
реквизитите му са посочени в чл. 535 ТЗ. Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
настоящия случай нито в исковата молба, нито в отговора на същата са въведени твърдения
за съществуване на каузално правоотношение, поради което предмет на делото е
възникването и съществуването на валидно менителнично правоотношение с издателя
и на менителнично поръчителство от страна на ответника. Настоящия съдебен
състав намира, че издадения в полза на ищеца запис на заповед съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което същият е редовен от външна
страна. Падежът на записа на заповед е определен съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ - на предявяване. В съдебната практика е спорен въпросът, дали при наличието
на уговорен падеж на предявяване на записа на заповед е необходимо същия да се
предяви на издателя, за да настъпи изискуемостта на вземането по менителницата.
С опред. № 813/30.12.2009г. по ч.т.д. № 868/09г. на ВКС, I т.о.
е застъпено становището, че когато падежът изрично е поставен в зависимост от
предявяването на менителничния ефект, ценната книга задължително трябва да се
предяви за плащане. Посоченото разрешение не се намира в идентична насока с определение
№ 25 от 13.01.2011г. на ВКС по т.д. № 823/2010г., I.т.о., в което е застъпено, че непредявяването на
записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително
изпълнение на вземането по изпълнителния титул. Съгласно т.3 от ТР №1/28.12.2005г. по т.д.
№1/2004г. на ОСТК на ВКС за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е
необходимо предявяване на записа на заповед за плащане. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение е отразено, че за да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.
"е" ГПК (отм.), съдът следва
задължително да провери дали е настъпил падежът на вземането, както и че следва да се провери
предявяването на записа на заповед за плащане. Изложеното обуславя извода, че разрешението, дадено в т.3 от цитираното
тълкувателно решение касае хипотеза, при която е издаден запис на заповед със
срок за плащане на определен ден или с изтичането на определен срок след
издаването. В тези случаи настъпването на падежа на менителницата не е
поставено в зависимост от предявяването й на платеца и съдът може да направи
преценка за настъпването му единствено въз основа на първоначално
инкорпорираните в ценната книга изявления. В настоящия казус падежът на
менителницата е определен „на предявяване“, поради което, за да настъпи падежът
е необходимо записът на заповед да бъде предявен на издателя.
Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист се издават,
когато съдът провери дали документът е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай
изискуемостта на вземането по менителничния ефект настъпва след предявяването
му на издателя. По делото е приложена нотариална покана с уведомление до
издателя “Триумвират Импекс” ЕООД, ЕИК ********* за предявяване на процесния
запис на заповед за плащане, като поканата е връчена от нотариуса при условията
на чл. 47 ГПК. При осъществяването на процедурата обаче, съгласно чл. 50 ЗННД
следва да се удостовери спазването на правилата на чл. 37-58 ГПК. Съгласно чл.
50, ал. 3 ГПК връчването на търговци става в канцелариите им, а според чл. 50,
ал. 4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери
никой, който е съгласен да получи съобщението, пристъпва към залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. В настоящия случай липсва удостоверяване на
коя дата е посетен адресът на издателя, както и не става ясно коя от
предпоставките е била налице- липса на достъп до канцелария или липса на
служител, който е съгласен да приеме книжата, за да се пристъпи към връчване
чрез залепване на уведомление. Предвид липсата на достатъчно удостоверени факти
касаещи твърдяното връчване не може да се направи извод, че процедурата по чл.
47 ГПК е спазена и съответно, че процесният запис на заповед е редовно предявен
на издателя. Непредявяването на менителничния ефект е пречка за настъпването на
изискуемостта на вземането по абстрактната сделка, което касае и вземането
спрямо авалиста по записа на заповед.
Дори и да се приеме, че записът на
заповед е бил редовно предявен на издателя, то за да настъпи изискуемостта на
вземането спрямо авалиста е необходимо на последния също да му бъде предявена ценната
книга за плащане, който факт се твърди да е осъществен с връчването на
нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК. Съгласно чл. 47, ал.1 ГПК, когато
адресатът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно
място около нея. В конкретния случай липсват отбелязвания от страна на
връчителя на кои дати, в какъв часови диапазон, адресатът е бил търсен на
посочения адрес, нито дали е търсен няколко пъти в рамките на месец, както се
приема за необходимо и от трайната съдебна практика. Липсва и отразяване на
точното място, на което е било извършено залепването, както и дали екземпляр от
уведомлението е пуснат в пощенска кутия, а ако не е- поради какви причини. Ето
защо не са налице достатъчно удостоверени факти, за да се направи извод, че
процедурата по чл. 47 ГПК е спазена и и съответно, че нотариалната покана, с
която се твърди да е предявен процесния запис на заповед за плащане, е редовно
връчена на авалиста.
Гореизложеното налага извода, че
вземането на ищеца спрямо ответника не е станало изискуемо и документа по чл.
417, т. 9 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски. За реализиране на
своите процесуални права ответникът е ангажирал двама процесуални
представители, като е заплатил два адвокатски хонорара в размер на съответно
1260 лева и 1300 лева. В тежест на ищеца обаче, по аналогия на чл. 78, ал 1. от ГПК следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски за един адвокат,
като ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Уникредит Лизинг” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район
Възраждане, ул. Гюешево № 14, чрез пълномощника а. ГИП- С, против В.К.Н., ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че В.К.Н. дължи на Уникредит Лизинг” АД сумата от 10 067
евро (десет хиляди шестдесет и седем
евро), представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 07.04.2014г., в
гр. София, от „Триумвират Импекс“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от
20 828,60 евро, авалиран от В.К.Н.,
с падеж на предявяване и срок за предявяване за плащане до 64 месеца от
издаването, без протест и разноски,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от постъпване на заявлението по
чл. 417 ГПК в съда – 28.01.2013г. до окончателното погасяване, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 872/29.01.2013г.
по ч.гр.д. № 1353/2013г. по описа на Районен съд Пловдив, X гр.с.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг” АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: град София, район Възраждане, ул. Гюешево № 14 да заплати на В.К.Н.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ