Р Е Ш Е Н ИЕ
№ 260105
Гр.
Пловдив, 12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно Отделение,
в публично съдебно заседание на
петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря Стефани Калоферова и с
участието на прокурор Борис Мендев, като
разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова в.н.о.х.д. № 1342/2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
Присъда № 71/27.02.2020 г., на Районен съд – гр. Пловдив, XXII-ри нак. състав,
постановена по н.о.х.д. № 7353/2018 г. по описа на съда, подсъдимият Г.Д.Г., с
ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 201,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че през периода 27.02.2013 г.
– 17.06.2014 г. в град П., при условията на продължавано престъпление – като е
извършил 16 деяния, в качеството си на длъжностно лице - Управител в „К.“ – гр.П.,
при Община „Пловдив“, е присвоил чужди
пари в общ размер на 4 118.11 лева, собственост на „К.“- гр. П., при
Община „П.“, връчени в това му качество
и поверени му да ги пази и управлява, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК, е осъден на
наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година и шест месеца,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК – за това, че през
периода 28.02.2013 г. – 22.06.2014 г. в град П., при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител в „К.“ гр. П., при
Община П., в кръга на службата си, е съставил официални документи – констативни
протоколи за приемане на извършени работи без възражения, съставени по т. 3 от
граждански договори, сключени с К.Г. С., с ЕГН **********, в които е
удостоверил неверни обстоятелства и изявления – че са изпълнени от К.Г. С., с
ЕГН **********, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за
тия обстоятелства и изявления – за отчитане на изпълнените работи и изплащане
на сумите по договорите,
като на основание чл. 54, ал. 1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от
свобода“, в размер на една година, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години.
Първоинстанционният
съд, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, е определил общо най-тежко наказание,
измежду така наложените, а именно – една година и шест месеца „лишаване от
свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с
изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените
по делото разноски, в размер на 1 740.70 лв. в полза на държавата по
сметка на ОДМВР – гр. Пловдив и в размер на 383.00 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд – гр. Пловдив.
Срещу
така постановената Присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г.,
депозирана чрез защитника му – адв. К.Е., в която се твърди, че присъдата е
неправилна, а обвиненията са недоказани от обективна и от субективна страна.
Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му
обвинения за престъпления по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Постъпил
е и протест от зам. Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. Пловдив, с
който се твърди, че присъдата в частта й, с която са определени наказанията по
отношение на подсъдимия Г. за извършените от него престъпления, е неправилна.
Иска се присъдата да бъде изменена, като се увеличи наложеното на Г. наказание
за престъплението по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на три години „лишаване
от свобода“, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от пет години,
като на подсъдимия се наложи и наказание „лишаване от право да заема
материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с
управлението на чуждо имущество“ за срок от три години. Наред с горното, се
иска да се увеличи и наложеното на подсъдимия Г. наказание за престъплението по
чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на две години „лишаване от свобода“,
чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от пет години, като на
подсъдимия се наложи и наказание „лишаване от право да заема
материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с
управлението на чуждо имущество“ за срок от две години. Прокурорът предлага на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Г. да се наложи едно общо
най-тежко наказание – три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от пет години, към което на основание чл. 23, ал. 2
от НК, да се присъедини наказанието „лишаване от право да заема
материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с
управлението на чуждо имущество“ за срок от три години. Постъпил е и
допълнителен протест с идентично на първоначално подадения протест съдържание.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Е. и подсъдимият Г. поддържат
депозираната въззивна жалба. Излагат се подробни съображения относно
неправилността на присъдата. Твърди се, че присъдата почива на предположения и
по делото липсват доказателства за извършване на деянията от Г..
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив също поддържа депозирания протест и
въведените с него искания.
В
последната си дума подсъдимият Г. иска от съда да бъде оправдан.
Пловдивски
окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Жалбата и
протестът са процесуално допустими, подадени в срок от процесуално легитимирани
лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите не следва да
се разглеждат по същество, тъй като са налице основанията на чл. 334, т. 1, вр.
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. При разглеждане на делото на
съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, доколкото е налице и съществен недостатък на обжалвания съдебен акт, а
именно – липса на мотиви, което налага Присъдата на първоинстанционния съд да
бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
На първо място, настоящият състав на
Пловдивския окръжен съд счита, че от изложената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка не се установява изцяло на коя дата, по кой договор и
какви суми по кои банкови сметки, са получени от свидетеля С.. Това прави
невъзможно, настоящият съдебен състав да установи начина, по който възприетите
от съда факти се считат за установени и какви са правните му съображения за
постановяване на осъдителен съдебен акт. В тази насока, следва да се
отбележи, че от експертното заключение, което съдът е приел, се установява, че
сумите по граждански договори № 27 от 08.04.2013 г.; № 8 от 23.01.2014 г. № 10а
от 06.02.2014 г., са преведени и изплатени на С., след датата на
изготвяне на констативния протокол. Отделно от това, районният съд не е
следвало да базира извода си относно тези факти на изготвената по делото
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, заключението от която е
прието в съдебно заседание на 14.01.2020 г. Така назначената експертиза, е била
повторна по делото, но, въпреки това, е била възложена на експертите, изготвили
и първоначалното заключение – вещите лица Б. и Ш.. Според съдебната практика,
няма пречка както в допълнителната, така и в повторната експертиза да участват
експерти, дали заключение по предходни експертизи. Когато обаче се назначава
повторна експертиза, в никакъв случай тя не може изцяло да бъде
възложена само на експертите, изготвили заключение, породило съмнение за
неговата правилност /в този смисъл Решение № 195/26.05.2011 г. на ВКС по н.д. №
1304/2011 г., I-во н.о./.
Въззивният съд счита, че от
изложените от първостепенния съд съображения, не може да се установи по какъв
начин е формирано вътрешното му убеждение, въз основа на кои доказателства е
достигнал до изводите си и по-точно кои доказателства ползва, на кои не се
доверява и защо. Така на л. 917 гръб по делото, е посочено „безспорно
като най-многобройната група свидетели, които…“, не се установява обаче, точно
за коя група свидетели става въпрос, липсва конкретика относно идентификацията
на лицата. Не се установява на чии показания се е доверил първостепенният съд.
Съответно, не става ясно дали районният съд има предвид свидетелите, подкрепящи
тезата на обвинението, или обратно – тази на защитата. Районният съд, отново на
л. 917 по делото, е описал, че кредитира показанията на една група свидетели,
имената на които са изредени и въз основа на тези показания, е възприел
установената по делото фактическа обстановка. Този подход на първостепенния
съд, на изброяване, без анализ на доказателствата, и без да е ясно, приетите
правни изводи, въз основа на кои доказателства са изведени, не се възприема
като правилен от настоящия съдебен състав, доколкото не съставлява оценка и
анализ на събрания по делото доказателствен материал. Събраните непосредствено
от Районен съд – гр. Пловдив гласни доказателства, са противоречиви, доколкото
са налице две групи показания, които излагат по различен начин фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Същите обаче, не
са обсъдени прецизно нито помежду си, нито в съвкупност с останалите
доказателства.
В правните си изводи районният съд е приел, че
ремонтът в кризисния детски център е извършван от служителите в него, от
настанените там деца, от осъдените на пробация, както и от самия подсъдим. Този
извод на съда, обаче, отново води до противоречие с установената по делото
фактическа обстановка, а и не почива на анализ на събраните по делото
доказателства.
На л. 919 по делото районният съд излага, че „като
обективни, но неслужещи за установяване на обективната действителност доколкото
една част са лишени от конкретика и съдържание, а друга част - въобще не
засягат процесния период, се оценят показанията на свидетелите…..“ Тук отново
не става ясно показанията на тези свидетели, които отново са просто изброени,
но не и анализирани, служат ли за установяване на правнорелевантен по делото
факт. Не се установява и дали изобщо някои от тези показания са кредитирани и
ако да – в коя им част.
Според настоящия състав, не се установява в кои
части се кредитират обясненията на подсъдимия, нито пък за кои факти. На л. 919
гръб по делото, районният съд е посочил, че „кредитира обясненията на
подсъдимия Г., но отчита факта, че същите са лишени от конкретика и не внасят
яснота относно правнорелевантните фактически обстоятелства“. Изводът на съда е
противоречив, тъй като е посочено е, че обясненията са неотносими към
правнорелевантни факти, но и същевременно, че същите се кредитират от съда.
Липсва обстоен анализ на обясненията на Г.. Въззивният съд намира, че същите
следва да бъдат ценени изключително внимателно, тъй като макар да се явяват
средство за защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, те
представляват и основно доказателствено средство в наказателния процес, което в
никакъв случай не може да бъде пренебрегвано и лишено от обстойна преценка,
както е сторено в настоящия случай.
Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус
е налице основанието на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, тъй като в съдебния
акт липсват съображения по оценката и анализа на доказателствения материал, а
всякога, когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви, е налице
процесуално нарушение от категорията на съществените – Решение № 89/17.03.2014
г. на ВКС по н.д. № 121/2014 г., НК, III н.о. Това нарушение няма как да бъде
отстранено от настоящата инстанция и този факт налага атакуваната Присъда да
бъде отменена, а делото върнато, за ново разглеждане от друг състав на
Пловдивския районен съд от стадия на разпоредително заседание, без да се
обсъждат изложените в жалбата и протеста доводи.
По изложените по-горе съображения и на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 344, т. 1, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло
Присъда № 71/27.02.2020 г., на Районен съд – гр. Пловдив, XXII-ри нак. състав,
постановена по н.о.х.д. № 7353/2018 г. по описа на съда и
ВРЪЩА
делото на
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да се уведомят
страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: