РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110103717 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу .......... и Д. С. Я..
Ищецът твърди, че по силата на договор от 20.11.2019 г. за наем на МПС с
опция за придобИ.е правото на собственост върху него, сключен между ........... в
качеството на наемодател, .......... в качеството на наемател и Д. С. Я. в качеството на
съдлъжник, е предоставил на ответното дружество МПС „Рено Мастер“ с рег. № ........,
цвят: бял, брой места: 3, с двигател: ....... за временно възмездно ползване – за срок от
41 месеца срещу месечна наемна цена в размер на 1 000 лв. с падеж: 5-то число на
съответния текущ месец.
Твърди, че не са изплатени 6 месечни вноски за месеците: март, май, юли,
август, септември и октомври 2020 г. в размер на сумата от общо 7 200 лв. с ДДС.
Твърди, че във връзка с нарушение от 14.10.2020 г., извършено от водача на
автомобила, е бил издаден електронен фиш серия К № ......... и е начислена глоба в
размер на 210 лв., която е била заплатена от ищеца, но която съгласно чл.1, вр. чл.5 от
договора следва да бъде заплатена от наемателя.
Твърди, че договорът е бил прекратен считано от 01.11.2020 г., по взаимно
съгласие между страните, като ответникът е върнал автомобила – оставил го е на
паркинг на ищеца.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно, както следва:
сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.03.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата 230, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
06.03.2020 г. – 26.01.2022 г.;
сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.05.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
1
изплащане, сумата 210, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
06.05.2020 г. – 26.01.2022 г.;
сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата 190 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
06.07.2020 г. – 26.01.2022 г.;
сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата 179, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
06.08.2020 г. – 26.01.2022 г.;
сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата 169, 33 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
06.09.2020 г. – 26.01.2022 г.;
сумата 1 200 лв., представляваща неизплатен наем за м.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане, сумата 159 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
06.10.2020 г. – 26.01.2022 г.;
сумата 210 лв., представляваща разноски за заплатена глоба, наложена с
електронен фиш серия К № ......... за нарушение от 14.10.2020 г., извършено от водача
на МПС „Рено Мастер“ с рег. № .........
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
.......... и Д. С. Я., с който отпорват исковете като недопустими и неоснователни.
Оспорват представеният договор за наем на МПС с опция за придобИ.е да е подписван
от Д. С. Я. от името на .......... или в лично качество. Твърди се, че отношенията между
страните са възникнали по повод публикувана от ищеца обява в интернет за
изкупуване на МПС чрез продължаване на договор за лизинг с осигурена с договора
работа в Западна Европа; че бусът е бил взет от ищеца на лизинг от ........., като на
среща с представител на ищеца на ответника е било разяснено, че с работата, която му
осигуряват, ще може да печели достатъчно, за да доизплати оставащите на ищеца
лизингови вноски, след което ще придобие собствеността върху буса и ще продължат
да му възлагат курсове в Западна Европа. Твърди се, че е била уговорена месечна
вноска в размер на 1000 лв. и че до сключване на писмен договор не се е стигнало, тъй
като лизинговият договор за буса не позволявал това. Твърди се, че на 20.11.2019 г. е
бил сключен рамков договор за осъществяване на транспортни услуги с ........, по
силата на който е започнал да изпълнява възлаганите заявки и веднага след това е
започнал да получава и фактурите за месечните вноски. Твърди се, че след справка при
лизингодателя от ......... се установило, че ищецът-лизингополучател изобщо не е имал
право да преотдава лизинговия автомобил на трето лице, тъй като лизинговият договор
забранявал това. Твърди се и че по устна уговорка между страните от началото на
м.07.2020 г. бусът е следвало да бъде върнат веднага след изпълнение на последната
възложена заявка от 10.07.2020 г., след извършване на която бусът е бил оставен на
изрично посочения паркинг съгласно уговорката между страните. Твърди се, че
задълженията към ищеца са били изпълнени изцяло, пълно и точно.
Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
2
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът уточнява периода, за
който претендира неизплатени наемни вноски, а именно: м.04.2020 г. – м.10.2020 г.
С протоколно определение от 06.10.2022 г. е допуснато по реда на чл.214 ГПК
изменение в размерна на исковете, като същите се считат предявени за сумата 6 210 лв.
главница и 949, 33 лв. мораторна лихва. За разликата над посочените до пълните
предявени размери ищецът е направил отказ от исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
С договор за финансов лизинг № ........... г., сключен между ........... /с актуално
фирмено наименование ......., вписано в Търговския регистър на 04.02.2019 г./ в
качеството на лизингодател, ........... в качеството на лизингополучател, Д. .............. и
........... – съдлъжници, лизингодателят се задължава да придобие от посочен от
лизингополучателя доставчик определена от лизингополучателя лизингова вещ, която
да му предостави за временно и възмездно ползване /Част III „Общи разпоредби“, чл.1,
ал.1/. Лизинговата вещ, описана в договора, е автомобил .........., шаси № ..........
Съгласно чл.4, ал.3 от договора лизингополучателят няма право да възлага, предоставя
или прехвърля всички или част от своите права по договора за лизинг на трети лица без
предварителното писмено съгласие на лизингодателя.
С договор за наем на МПС с опция за придобИ.е право на собственост от
20.11.2019 г., сключен между ........... в качеството на наемодател и Д. С. Я. – лично и в
качеството на законен представител на .......... – в качеството на наематели,
наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване МПС „Рено
Мастер“, шаси № ......., двигател № ....... с рег. № ......... срещу първоначална наемна
вноска 7 000 лв. без ДДС и месечна наемна цена от 1000 лв. без ДДС срещу
задължението на наемателя за срока на договора да заплаща за своя сметка всички
съпътстващи разноски, свързани с ползването на МПС, вменени като задължение на
наемодателя по силата на договор за финансов лизинг № ........... г., като плащанията по
договора се извършват по посочена в същия банкова сметка до 5-то число на текущия
месец. Договорът е сключен за срок от 41 месеца.
Договорът е подписан за наемодателя ........... от законния представител –
управителя Д. .............., а за наемателя .......... – от управителя Д. С. Я.. С отговора на
исковата молба се оспорва истинността на договора, като се оспорва Д. С. Я. да го е
подписвала. Открито е производство по чл.193 ГПК, като в тежест на ответника е
указано да докаже неистинността на документа, каквото доказване не е проведено
успешно.
От страна на ........... са издадени следните фактури с получател ..........:
1. фактура № **********/02.03.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.
ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ........ – съгласно договор;
2. фактура № **********/04.05.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.
ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ....... – съгласно договор;
3. фактура № **********/01.07.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.
ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор;
4. фактура № **********/03.08.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.
ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор;
5. фактура № **********/01.09.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.
ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор;
6. фактура № **********/02.10.2020 г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв.
3
ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно договор.
Представени са кредитни известия, издадени от ..........., към всяка от посочените
фактури за сумата от по 30 лв. (25 лв. + 5 лв. ДДС) по всяка от тях.
Представена е и фактура № **********/18.03.2021 г. за сумата от 210 лв. с
посочено основание: глоба за превишена скорост на бус с рег. № СВ 3679 МН –
електронен фиш, както и електронен фиш за налагане на глоба № ........./14.10.2020 г. и
преводно нареждане от 18.03.2021 г. за заплащането й от страна на ............
Представени са 5 бр. платежни нареждания, с които .......... е изплатило в полза
на ..........., както следва: на 04.03.2020 г. – сумата от 1 230 лв. с основание „наем на
бус“, на 21.04.2020 г. – сумата от 1 230 лв. с основание „наем на бус“, на 12.06.2020 г. –
сумата от 1 230 лв. с основание „наем на бус“, на 25.06.2020 г. – сумата от 1 680 лв. с
основание „наем на бус“, на 02.07.2021 г. – сумата от 1 200 лв. с основание „наем на
бус“.
Пред СРС са разпитани свидетелите ........ И. и Д. ...... Я. – брат на ответницата Д.
С. Я., като показанията на последния съдът преценява по реда на чл.172 ГПК наред с
останалите доказателства по делото.
По делото е изслушана ССЕ, от заключението на която се установява, че от
представените шест броя фактури за наемна цена четири са включени от ответното
дружество в Дневника на покупките съгласно проверените от вещото лице данни от
НАП, както следва: фактура № .........г. за сумата от 1 230 лв. е включена в дневника на
покупки за м.06.2020 г.; фактура № ........ г. за сумата от 1 230 лв. е включена в
дневника на покупки за м.06.2020 г.; фактура № ........ г. за сумата от 1 230 лв. е
включена в дневника на покупки за м.07.2020 г.; фактура № ....... г. за сумата от 1 230
лв. е включена в дневника на покупки за м.10.2021 г. Фактура № ......... г. за сумата от 1
230 лв. и фактура № .......... г. за сумата от 1 230 лв. не са включени в дневника на
покупни на .......... и по тях не е ползван данъчен кредит.
Според заключението на ССЕ след отчитане на извършените плащания от
ответника е налице непогасен остатък в размер на сумата от 6 000 лв.
С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Установи се по делото, че между ........... от една страна в качеството на
наемодател и от друга – .......... в качеството на наемател и Д. С. Я. в качеството на
солидарен длъжник, валидно е възникнало договорно правоотношение по договор за
наем на МПС „Рено Мастер“ с рег. № ........ от 20.11.2019 г. Горното се установява от
представения по делото писмен договор от 20.11.2019 г., по отношение на който от
ответната страна не беше проведено успешно оспорване по реда на чл.193 ГПК
предвид заявеното оспорване, че Д. С. Я. не е подписвала договора.
Когато в текста на единен договор изрично е предвидено, че представляващият
търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна
отговорност за задълженията на същото, както в случая, за да породи тази уговорка
ефект спрямо него като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен
подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на валидно положен от
него един подпис върху документа, какъвто в случая е налице, го обвързва и в двете
качества /в посочения смисъл – решение № 20 по т.д. № 1519/2017 г. на ВКС, I ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
От страна на ответника е заявено възражение, че по силата на договор за
4
финансов лизинг № ........... г., по който ........... се явява лизингополучател, последният
няма правото да преотдава процесния бус под наем. Действително, според клаузата на
чл.4, ал.3 от договора лизингополучателят няма право да възлага, предоставя или
прехвърля всички или част от своите права по договора за лизинг на трети лица без
предварителното писмено съгласие на лизингодателя. Такова не се твърди и
установява да е било получено от лизингополучателя. Горното обаче би имало
значение за отношенията между лизингодател и лизингополучател и евентуална
отговорност на последния за неизпълнение на поети към лизингодателя договорни
задължения, без обаче да се отразява на валидността на процесното наемно
правоотношение.
Установи се по делото, че в изпълнение на задълженията си по договора
наемодателят е предоставил на наемателя процесния автомобил за временно възмездно
ползване. Предаването на буса непосредствено след сключване на договора се
установява от показанията на свидетеля ......... И.. От показанията на свидетеля се
установява и че след забавяния в плащанията пред 2020 г. и проведен разговор, бусът е
бил върнат на паркинг в ....... в добро състояние, за което свидетелят е бил уведомен от
други наематели, ползващи този паркинг, като това е станало в края на октомври,
началото на ноември 2020 г. Наред с посоченото, с изключение на фактура № 172 и №
179, останалите фактури, касаещи заявения от ищеца исков период, съгласно
заключението на ССЕ са включени в дневниците на покупките от ответното дружество
и за тях е ползван ДДС кредит, което се явява извънсъдебно признание за
съществуване на задълженията по тях.
Наемателят .........., видно от представените преводни нареждания и
заключението на ССЕ, от своя страна е извършвал плащания по договора.
Предмет на настоящия иск е вземането на ищеца за неизплатена цена за периода
м.04.2020 г. – м.10.2020 г. – така, както последният е уточнен от страна на ищеца в
първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК.
За този период от страна на наемодателя са издадени следните фактури: фактура
№ .........г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв. ДДС) с посочено основание: наем
на бус с рег. № ........ – съгласно договор; фактура № ......... г. за сумата от 1 230 лв. (1
025 лв. + 205 лв. ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ......... – съгласно
договор; фактура № ......... г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв. ДДС) с посочено
основание: наем на бус с рег. № ....– съгласно договор; фактура № ...........г. за сумата от
1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв. ДДС) с посочено основание: наем на бус с рег. № ..........–
съгласно договор; фактура № ......... г. за сумата от 1 230 лв. (1 025 лв. + 205 лв. ДДС) с
посочено основание: наем на бус с рег. № ............ – съгласно договор – на обща
стойност 6 150 лв.
След съобразяване на издадените към всяка от фактурите кредитни известия на
стойност общо 150 лв., стойността на фактурите възлиза на сумата от общо 6 000 лв.
При съобразяване на извършените от страна на ответника плащания, отчетени от
заключението на ССЕ, се налага извод, че с тях са погасени задължения по фактури,
стойността на които не се претендира от ищеца, като е останал неизплатен остатък в
размер на 6 000 лв., представляващ сбор от стойността на фактура № ......... г.; фактура
№ .............. г.; фактура № ..........г.; фактура № ............ г. и фактура № ...........г.
До посочения размер искът се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на сумата от 210 лв. – неплатена глоба, за която е издаден
електронен фиш № ........./14.10.2020 г., съдът намира следното:
5
Ищецът основава претенцията си на сключения между страните договор, с който
на наемателя е вменено задължение за заплащане на всички разноски, свързани с
ползването на вещта. Процесното вземане е такова за платена от ищеца глоба по
издаден електронен фиш и няма характер на разноска във връзка с ползването на
вещта, а представлява административно наказание. Не подлежи на изследване в
настоящото производство въпросът за евентуалната дължимост на тази сума на
извъндоговорно основание, доколкото твърдения в този смисъл не са заявени от ищеца,
който я претендира на договорно такова. По изложените съображения претенцията на
ищеца в частта относно сумата 210 лв. - заплатена от него глоба за автомобила, следва
да се отхвърли.
По силата на договора за наем наемателят заплаща дължимия наем до 5-то число
на текущия месец. Първият месец от исковия период м.04.2020 г. – м.10.2020 г., за
който се установи, че в полза на ищеца е налице вземане за неизплатен наем, е
м.05.2020 г., като падежът на задължението е 05.05.2020 г., с оглед на което е налице
забава на длъжника от следващия ден – 06.05.2020 г.
При това положение в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва,
която според заключението на ССЕ, възлиза на сумата от общо 718, 66 лв. за периода
06.05.2020 г. – 26.01.2022 г., видно от таблица 2 от констативно-съобразителната част
на експертизата (в посочената сума не се включва сумата 190 лв. – мораторна лихва
върху главницата по фактура от 01.07.2020 г., доколкото плащането на сумата по тази
фактура е извършени на следващия ден – 02.07.20020 г.). До посочения размер искът
следва да се уважи, а над тази сума – до сумата 949, 33 лв. и за периода 06.03.2020 г. –
05.05.2020 г. – да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 1 133, 24 лв. разноски по делото.
На ответника .......... следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК,
сумата от 162, 17 лв. разноски по делото.
На ответницата Д. С. Я. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 и ал.4
ГПК, сумата от 162, 17 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ и Д. С. Я., ЕГН ********** да заплатят солидарно
на ..........., ЕИК ........, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 6 000
лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на МПС от
20.11.2019 г. за периода м.04.2020 г. – м.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 718,
66 лв. мораторна лихва за периода 06.05.2020 г. – 26.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата 210 лв., представляваща платена глоба, за която
е издаден електронен фиш № ........./14.10.2020 г., и за сумата над 718, 66 лв. до 949, 33
лв. мораторна лихва и за периода 06.03.2020 г. – 05.05.2020 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ да заплати на ..........., ЕИК ........, на основание чл.78,
6
ал.1 ГПК, сумата от 1 133, 24 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на .........., ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.3 и ал.4 ГПК, сумата от 162, 17 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на Д. С. Я., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, сумата от 162, 17 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7