Р Е Ш Е
Н И Е
№...........
гр. Варна, ………… 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно
заседание на девети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Р. М. и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Пеловски КАНД № 767 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба от К.Д.Х., чрез адв. П.Д. при АК-Варна, против Решение № 37/11.01.2022 г., постановено по
АХД № 20213110203211/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна (РС-Варна), с което е
потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на
глоба Серия К № 4023939 за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на касатора, на
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С
решението касаторът е осъден да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско
възнаграждение.
С жалбата касаторът поддържа, че решението на РС-Варна е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, както и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е достатъчно основание ча отмяна на ЕФ, без да се
разглеждат въпросите по същество на спора. Твърди се, че при
издаване на ЕФ не е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 изр. второ ЗДвП, тъй
като К.Д.Х. не е собственик на въпросното МПС, а собственик е „Интерлийз ауто“
ЕАД, както и, че нито е била „водач“ на същото в момента на нарушението по
смисъла на чл. 182, ал. 1 ЗДвП, съкратеното производство по налагане на
наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 2 ЗДвП. Релевира доводи, че по делото пред въззивния съд не са събрани
доказателства, че на посоченото място е въведено с пътен знак В26 ограничение
на скоростта от 80 км/ч., различно от посоченото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Касаторът твърди,
че неправилно въззивният съд е приел, че следва да санкционира К.Д.Х., което е в съответствие с чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Според касатора разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда наказание
за законния представител или на лицето, посочено от него, на кого е
предоставено управлението на МПС, като е направил извод, че когато е посочено
лицето на когото е предоставено управлението, законният представител не носи
административно-наказателна отговорност. Посочва, че въззивният съд не е
изследвал субективната страна на нарушението. Релевират се доводи, че установеното нарушение е установено с АТСС CORDON-M2 № MD1194, а за
същото не са ангажирани доказателства, че устройството е преминало първоначална
и последваща проверка съгласно Закона за измерванията.Сочи, че не може да се
установи по безспорен начин точното местоизвършване на нарушението. С тези доводи прави
искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу касатора електронен
фиш. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител в съдебно заседание, за което е
редовно призован.
Участващият по
делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на РС-Варна.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от
събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките
на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на К.Д.Х.,
чрез адв. П.Д., против ЕФ за налагане на глоба Серия К
№ 402393940, издаден от ОД на МВР – гр.
Варна, с който на Х., на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 50
лева (петдесет лева) за това, че: на 06.10.2020 г. в 10:56 часа в област Варна, АМ-2 „Хемус“ км. 424 с посока на
движение към гр. Варна до бензиностанция „Петрол“, с автоматизирано техническо
средство № ATCC (CORDON-M2), била засечена скорост на движение на моторно
превозно средство – лек автомобил „ДАЦИЯ ДЪСТЪР“ с рег. № СА 8297 СК от 96 км/час (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч., т. е. превишение на скоростта в размер на 16 км./ч. При извършена проверка се установило, че
лекият автомобил е собственост на К.Д.Х.. Въз основа на
тези данни от ОД на МВР-Варна бил издаден ЕФ Серия К № 402393940, с който на касаторката, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, била наложена „глоба“ в размер на 50 лева,
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
При постановяване
на решението си РС-Варна е приел, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. Не е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй
като нарушителя изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени
изчерпателно. РС-Варна е обсъдил и въпроса за собствеността на МПС-то, и
приема, че когато собственик на същото е юридическо лице (ЮЛ), се наказва
неговият представител, но само тогава, когато не е установено кой е ползва
автомобила. В конкретния случай в ЕФ фигурира както собственик, така и
ползвател, името на жалбоподателката е посочено именно след този надпис, което
безспорно се установява и от предоставените писмени доказателства. Въззивният съд е направил извод, че доколкото от Х. не са наведени възражения и не е посочено конкретно
лице, което е управлявало автомобила, то правилно е установено кой следва да
бъде санкциониран. От представените доказателства, въззивният съд е установил,
че техническото средство е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Направен е извод, че за установеното административно
нарушение, административнонаказващия орган правилно е определил размера на
наложената глоба. Приел е за неоснователни възраженията в жалбата, като след
анализ на доказателствата е направил извод, че е осъществен фактическия състав
на установеното нарушение. За неоснователно е прието възражението, че не Х. е управлявала автомобила. Въззивният съд се е позовал
на разпоредбата на чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, поради което е приел, че
правилно и законосъобразно е прието, че следва да санкционира К.Д.Х..
Решението на РС-Варна е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Същото е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът,
респ. ползвателят се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Електронният фиш в случая е издаден на К.Д.Х., тъй като не е посочил лице на
което да е предоставено МПС-то.
Неоносвателно се явява твърдението на касатора, че въззивният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила, защото не е обсъдил и възприел представените
доказателства и по - конкретно Договор за лизинг
от 03.11.2017 г. Видно от приложената по
преписката справка за собственост на МПС с рег.
№ *******, се установява, че собственик на процесното МПС е „Интерлийз ауто“
ЕАД, а ползвател е К.Д.Х.. В
действителност съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП ЕФ следва да съдържа
собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Но от друга страна
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Предложение първо на разпоредбата ясно регламентира, че субект на
нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което
автомобилът е предоставен, в случая ползвателя. Според второто предложение
собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е
предоставил МПС. В тази връзка, за да е съществено нарушението на
процесуалните правила, следва нарушението да е от такова естество, че ако не
беше допуснато да промени крайния резултат/мотивите на въззивния съд.
На следващо място по сочените от Х. твърдения, че не тя е
управлявала превозното средство на въпросната дата, то веднага след получаване
на ЕФ е следвало съгласно чл. 189,
ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП да представи писмена декларация, в която да посочи
лицето управлявало автомобила. По делото няма данни от страна на въззивника, в настоящото производство касатор да е
представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от
свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението
на МПС, поради което се налага извода, че административно-наказателната
отговорност на Х. е ангажирана правилно. В тази
връзка са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно и незаконосъобразно
е била санкционирана, без да е бил индивидуализиран субектът на нарушението. В
гореописаните разпоредби на ЗДвП е уредена процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност,
която в конкретния случай е спазена.
Възражението в касационната жалба, че не може да се
установи ограничението на скоростта на въпросния участък, дали действа пътен
знак В26, предвид допустимата скорост от 80 км/ч. за движение, е неоносвателно. В съставения и приложен по делото протокол от 06.10.2020 г. за използване на Автоматизирано техническо средство
или система, много точно и ясно е записано, че има пътен знак за ограничение на
скоростта 80 км/ч., като пътният участък
представлява Автомагистрала. Така установените факти, са възприети и от
административно-наказващия орган в ЕФ.
Неоснователно се твърди
в касационната жалба, че не се установява кой е точно участъка от АМ-2 Хемус, защото в ЕФ много подробно е
описано местоположението. В протокол от 06.10.2020 г. е посочено, че разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС е 300 м., от което
може да се направи извод, че след като превозното средство е преминало знака за
ограничение на скоростта, съответно е заснето, то разстоянието между АТСС и
автомобила извършил нарушението е по-малко от 300 м. Пак в същия Протокол е посочено, че посоката за действие е на
приближаващи се превозни средства, посочено е, че мобилната система за контрол
е била настроена в режим на измерване – стационарен, при режим на измерване – в
движение. В самия протокол е посочено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, поради
което възражението е неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че не се
сочи конкретно действие, реквизит, които да не са изпълнени или попълнени.
Твърдениято на касатора по отношение на годността на
техническото средство, а именно мобилната система за контрол на нарушенията преминала ли е първоначална и последваща проверка
съгласно Закона за измерванията (ЗИ), съответно проверка за годност 1 година
преди извършването на нарушението, е бланкетно. Опровергава се от приложените по административната преписка
писмо АУ-000029 № 33913/03/07/2018 г. на директора на дирекция ИСИУС,
при Български институт по метрология и Протокол от проверка с №
08-С-ИСИС/21.02.2020 г., видно от
които са изпълнени изискванията на ЗИ по отношение на годността на техническото
средство.
Размерът на глобата
е фиксиран от ЗДвП в точно определен размер, поради което неоснователни са
възраженията на касатора в тази насока.
С оглед горното и във
връзка със служебната проверка за съответствие на решението с материалния
закон, касационният състав приема, че изводите на районния съд по фактите,
установени в проведено процесуално законосъобразно производство, включително и
посредством събиране на нужните за изясняване на спора доказателства, са
съответни и на приложимия към процесния случай закон.
От изложеното става
ясно, че Варненският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при
липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде
оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административният съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/11.01.2022 г., постановено по
АХД № 20213110203211/2021 г. по описа на Районен съд Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.