Определение по дело №2790/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 398
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180702790
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 398

 

гр.Пловдив, 11.03.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 Административен съдия: Любомира Несторова

 

 Като разгледа докладваното АД №2790 по описа за 2020г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 Образувано е по жалба на Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Д., против мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив по заявление с вх. № 20П-7154 от 05.08.2020г.

 В жалбата се сочи, че Т. Т. се чувства собственик на поземлен имот 56784.532.10, ***, поради настъпила в негова полза придобивна давност.

 В Дирекция МДТ е заявено удостоверение на нотариус Н.М.Б., вписана под № 461 в НК, в уверение на това, че по отношение на Т. е в ход нотариално производство и същото следва да бъде финализирано след изготвяне и предоставяне на данъчна оценка. Удостоверението е заявено в деловодството на МДТ с вх. № 20П-7154 от 05.08.2020г. Излагат се още подробни съображения. Претендира се отмяната на мълчаливия отказ на Кмета на община Пловдив и разноските по делото.

 Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима и моли съдът да я остави без разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 Относно допустимостта на жалбата Съдът намира следното:

 Удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот съставлява част от производството по административно обслужване на данъчните субекти от общината по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК, във връзка с препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Това удостоверение представлява документ, който е от значение за признаване правото на собственост върху имота – предмет на подадено искане, в специално производство, което се развива пред нотариуса, а именно това по чл. 587 от ГПК за снабдяване на заявителя с констативен нотариален акт за собственост. Отказът за издаване на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения е индивидуален административен акт, съобразно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 3 от АПК, а § 8 от ПЗР на с. з. изрично указва, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, (какъвто е и настоящият случай), както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Уреденото в глава дванадесета от ДОПК производство е точно такова - по извършване на административни услуги, главата е озаглавена "Административно обслужване", като в чл. 88, ал. 1, ДОПК изрично се сочи, че обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В чл. 92, ал. 1 и чл. 95 от ДОПК са разписани специфични правила за оспорване по административен и съдебен ред на отказа за издаване на документ по реда на глава дванадесета. Съгласно ал. 3 на чл. 95 от ДОПК жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. С други думи, оспорването по административен ред не е задължително, като за срочността на жалбата следва да е изтекъл 14-дневният срок за административно оспорване и 7-дневният от изтичане на първия срок.

 Съгласно специалната норма на чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 от ПЗР на с. з. в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица; аналогичен е и текстът на чл. 3, ал. 1 от посоченото Приложение № 2 – данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождението на имота в 5-дневен срок от подаване на искането по образец, като в ал. 2 изрично се сочи, че удостоверението за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имуществата, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК и в други предвидени от закона случаи. Съобразно правилата, разписани в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; същите тези служители следва да бъдат определени с нарочна заповед на кмета на общината, като в производствата по ал. 1 те имат правата и задълженията на органи по приходите, съгласно ал. 3 и ал. 4 на чл. 4 от ЗМДТ. От посочената приложима нормативна уредба се налага извод, че по искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка е следвало да се произнесе служител на общинската администрация, определен с изрична заповед на кмета на общината. С други думи, посочените правила във връзка с целите за издаване на данъчната оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ПЗР на закона, определят, че компетентни органи за издаване на исканото удостоверение са нарочно определените от кмета служители на общинската администрация.

 Ал. 5 на чл. 4 от ЗМДТ е категорична, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. При оспорване по административен ред на отказа за издаване на документа по чл. 88 от ДОПК компетентен да се произнесе е териториалният директор съгласно разписаното в чл. 92, ал. 1 от ДОПК.

 От анализа на цитираните разпоредби е видно, че по искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка кметът няма никакви правомощия за произнасяне - нито като орган, натоварен с издаване на исканото удостоверение, нито като решаващ орган при административно оспорване на отказа.

 В конкретния случай няма депозирано искане от жалбоподателя в деловодството на Община Пловдив, Дирекция МДТ за издаване на удостоверение за данъчна оценка, не е заплатена такса за извършване на административна услуга, следователно срокове не текат и не е налице мълчалив отказ на компетентния административния орган, още повече това се отнася за кмета на общината, с оглед на гореизложените съображения. Жалбоподателят не е депозирал заявление с вх. № 20П-7154 от 05.08.2020г, както твърди в жалбата, а е входирал Удостоверение с рег.№ 1826/05.08.2020г., издадено от Нотариус Н.Б.с рег. № 461 и район на действие-ПРС, ето защо Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е представил необходимата информация на нотариус Б. с писмо с изх. № 20П7154 от 03.11.2020г., още повече, че в Удостоверението, издадено от нотариус Б., изрично е посочено, че й е необходимо за служебно ползване. В писмото изрично е посочено, че след извършена проверка в информационните масиви на община Пловдив, Дирекция МДТ е установила, че за ПИ с идентификатор 56784.532.10, с площ 2472,00кв.м е деклариран и за него се плащат данъци, съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/19.10.2006г. и НА № 177, том VIII, рег. №6844, дело 1277 от 2006г., вписан с вх. №27241/04.10.2006г., Акт №71, том 94, дело 21586/2006г. в Служба по вписванията-Пловдив, от собствениците С.Б.Й., В.И. К., Н.С.Й., Д.С.К.. Съгласно подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ е посочена и оценката на имота за 2020г.

 При това положение за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по заявление с вх. № 20П-7154 от 05.08.2020г., ето защо жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.

 При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 С оглед на горепосоченото и на основание чл.159 т.4 от АПК Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 18.02.2021г.

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив по заявление с вх. № 20П-7154 от 05.08.2020г.

 ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 2790 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив.

 ОСЪЖДА Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 100 лв. /сто лева/.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението .                  

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/