Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
гр. София, 06.08.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV -
„Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4364 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 18.11.2019 г. на ищеца Х.И.П. срещу решение от
16.10.2019 г. на СРС, 46 с - в, по гр. д. № 55245/2018 г. отхвърля предявения от Х.И.П., с ЕГН ********** срещу „К.К."
ООД, с ЕИК *******, конститутивен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3, вр.
ал. 1 ЗЗД - за разваляне на договор от 19.11.2010 г., сключен между Х.И.П., С. И.П.
и „К.К.“ ООД, за прехвърляне на 4/5 ид. ч. от недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за строителство с № 187,
том II, peг. № 5506,
дело № 381/2010 г., представляващ дворно място, находящо се в град София,
Столична община, на ул. *******с площ 535, 50 кв. метра, съставляващо УПИ ХІ - 25
от квартал 315 по регулационния план на град София, местност „бул. „9 - ти
септември“, при съседи по скица: УПИ ХІІ - 22, УПИ VI - 24, УПИ ІХ - 27,
УПИ Х - 26 и улица „Княгиня Клементина", до размера от 2/5 ид. ч. от правата, прехвърлени с договора - за 2/5
ид. част от процесния недвижим имот.
Решението се
оспорва от ищеца
Х.И.П., чрез представителя му с доводи, че е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати от СРС нарушения на
материалния и процесуален закон и е необосновано, като не са съобразени всички
събраните по делото доказателства в съвкупност. Неоснователно СРС е приел, че не
са реализирани предпоставките за разваляне на процесния договор, по смисъла на
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, понеже кредиторът не е дал подходящ срок за изпълнение на
задълженията на длъжника. Поддържа, че съдът не е положил необходимите усилия
да изследва интереса на кредитора от закъснялото изпълнение на договорните
задължения на ответника. Излага доводи, че кредиторът вече няма интерес от
предложеното от длъжника изпълнение и то е безполезно за него, като съдът не е
определил срок, в който той да изпълни. Съдът не е изследвал отношенията между
страните, за да установи безполезността на изпълнението и неправилно е приел,
че следва да се определи допълнителен срок на длъжника, който не разполага с
валидна извинителна причина за неизпълнението си. Твърди още, че макар за част
от периода да са били налице обстоятелства, които препятстват изпълнението на
строителството на сградата, които не могат да се вменят във вина на длъжника,
към 2015 г. са били налице обективни условия за започване на строителството, но
ответникът не го е започнал, с цел постигане на по - добри параметри на
застрояването, които ползват единствено изпълнителя, но не и възложителя –
ищец. Поддържа още, че престацията към него не е поставена в зависимост от
параметрите на застрояване, понеже е родово определена. Необосновани са
аргументите на ответника, че в предвидената за застрояване към 2015 г. сграда,
няма възможност за построяване на определени обекти, поради което тя не е
можело да се построи. Излага доводи, че не е налице обективна невъзможност за
построяване на сградата, като от 2014 г. насам ответникът е в забава, за която
отговаря. Забавата обосновава интереса на кредитора да иска разваляне на
договора. Сочи, че изпълнението е станало безполезно за него с оглед влошеното
му здравословно състояние. При евентуално построяване на сграда на мястото,
където се намирала бащината му къща, ищецът ще е на около 70 - годишна възраст,
а наскоро е претърпял инфаркт. Поддържа, че поради това е налице невъзможност
на кредитора да се ползва от изпълнението, което е станало безполезно. За кредитора е налице интерес да
се разпореди с имота или да предприеме други действия по своя преценка, но не и
да очаква бъдещо изпълнение от ответното дружество. Сочи още, че изпълнението е
безполезно и с оглед големия обем на неизпълнената част от договора, като
длъжникът не е положил усилия да започне изпълнение поне в 6 - месечен срок
след получаване на нотариалната покана от ищеца. Това показва
недобросъвестността на длъжника и пълният му отказ от изпълнение на
задълженията по договора, което обезсмисля предоставянето на допълнителен срок
на длъжника за изпълнение. Моли да се отмени решението и да се уважи иска по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна -
ответникът „К.К."
ООД, чрез представителя си, оспорва жалбата, като излага съображения, че е
неоснователна, а решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено.
Поддържа съображения, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в
цялост и ги е съобразил при постановяване на решението. Неоснователно е
оплакването на ищеца за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила и за неполагане на необходимите усилия от съда за
изясняване интереса на кредитора от закъснялото изпълнение на договора. Съдът
аргументирано е посочил, че продължителността на забавата не е достатъчно да се
приеме, че интереса на кредитора от изпълнението на договора е отпаднало.
Обоснован е извода на СРС, че ответното дружество не е във виновна забава на изпълнението на задълженията
си, като едва през 2016 г. ищецът е предоставил пълномощно за съгласуване на
инвестиционния проект за сградата. Това показва, че към датата та
упълномощаването ищецът не е загубил интерес от изпълнението на договора, както
поддържа в жалбата. Правилен и законосъобразен е извода на СРС, че не е налице
бездействие на ответника, което да направи изпълнението безполезно и по делото
не е доказано отпадане на правния интерес за кредитора от изпълнение на
договора. Основателно СРС е приел, че не е налице съществено неизпълнение на
договора. Неоснователно е оплакването срещу извода на СРС, че следва да се
определи допълнителен срок за изпълнение, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че
е недоказано твърдението за приложимост
на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД – за безусловно разваляне на договора.
Оспорва аргументите, че изпълнението е безполезно с оглед влошеното
здравословно състояние на ищеца и личността му. Поддържа, че строителството в
имота не е осъществено по обективни причини, за които ответника не носи
отговорност, както и по вина на кредитора. Установено е, че ищецът е поканен да
се яви пред нотариус на 12.07.2018 г. за избор на конкретни обекти в
проектираната сграда и взаимно учредяване право на строеж между съсобствениците
на мястото. Той не се е явил на поканата, поради което не може да черпи права
от недобросъвестното си поведение. Вместо това ищецът е изпратил покана на
ответника за разваляне на договора на 01.08.2018 г. Позовава се и на кредиторова
забава, която препятства изпълнението на задълженията на ответника, понеже ищецът
не е изпълнил и задължението да предаде владението върху прехвърлената част от
имота на ответника. Допълнително ответникът моли съдът да разгледа направеното
от него възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, по смисъла
на чл. 87, ал. 5 ЗЗД, по което СРС не се е произнесъл. Поддържа, че правата да
се иска разваляне на договора се погасява с изтичане на 5 години от момента на
изискуемостта на вземането. Тъй като в договора не е предвиден срок за
извършване на строителството следва, че срокът на давността тече от датата на
сключване на договора и е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Моли
да се потвърди решението на СРС, както е постановено, като се остави без
уважение жалбата. Претендира разноски по списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на
договор от 19.11.2010 г.,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за строителство с № 187, том II, peг. № 5506, дело №
381/2010 г., сключен между Х.И.П., С. И.П. и „К.К." ООД за прехвърляне на
4/5 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в град
София, Столична община, на ул. *******подробно описан в акта, хо отношение частта,
в която Х.И.П. е прехвърлил 2/5 ид. части от описания имот на „К.К.“ ООД.
Въззивната
жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това страна. Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите
във въззивната жалба. Съдът следи и без довод на страните са допуснати
нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и съдът следва да
разгледа доводите за неговата незаконосъобразност, поддържани в жалбата.
При
постановяване на решението СРС е обсъдил събраните пред него доказателства -
писмени и гласни в цялост, като е изложил установената въз основа на тях
фактическа обстановка.
По доводите за
незаконосъобразност на решението, релевирани в жалбата, въззивният състав
намира следното :
Съгласно
общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК, всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. Съгласно императивното правило на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, само изправната страна може да иска разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна.
Този общ принцип на облигационното право е свързан с
общите положения и цели на договора и договорната отговорност - съхраняване на
възможността за изпълнение и обезвреда, съобразена с интереса на изправния
кредитор. Последиците от неизпълнението биха могли да бъдат различни - изправният кредитор може да развали договора; може и да
запази облигационната връзка, като поиска заплащане на компенсаторно
обезщетение или престиране на друга вещ (даване вместо изпълнение). (в този смисъл
и ТР № 1 от 02.07.2021 г. по тълк. д.
№ 1/2019 г., ОСГТК на ВКС).
Както
сочи и СРС, правила за разваляне на двустранните договори са приложими на общо
основание и за разваляне на договора, с който се прехвърля права на собственост
върху недвижим имот.
Следователно,
за да упражни правото да развали договора, ищецът - кредитор следва да
установи, че е изправна страна по него и че ответникът - длъжник не е изпълнил
или да няма готовност да изпълни задълженията, поети с договора.
Във всички случаи, за да упражни
правото на разваляне, кредиторът следва да е изпълнил насрещното
си задължение,
да е готов да изпълни и да е предложил изпълнение, респ.
да е оказал необходимото съдействие на длъжника за реализиране на престацията. Правото да
се развали договорът отпада ако неизпълнението на длъжника е в резултат
на забава на кредитора, на
неоказано съдействие от негова страна, или забава на
трети лица.
С
доклада по чл. 146 ГПК, въз основа на волеизявленията на страните по делото,
СРС е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства : валидно
правоотношение между ищеца, С. И.П. и ответното дружество „К.К.“ ООД по договор
от 19.11.2010 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за строителство с № 187, том II, per. № 5506, дело
№ 381/2010 г., по силата на който ищецът и С. И.П. са се задължили да
прехвърлят 4/5 ид. ч. от процесния недвижим имот, срещу което ответникът се е
задължил да проектира, построи и предаде в завършен вид в обезщетение на
прехвърлителите следните самостоятелни обекти от предвидената за построяване
сграда: на ищеца - магазин, находящ се на партерния етаж на сградата с площ от
около 58 кв. м., апартамент, находящ се на четвърти жилищен етаж с площ от
около 81 кв. м. и подземно паркомясто по негов избор с площ от около 24 кв. м.,
находящо се в сутерена на сградата; на С. И.П. - магазин, находящ се на
партерния етаж на сградата с площ от около 16 кв. м., апартамент, находящ се на
първи жилищен етаж с площ от около 64 кв. м. апартамент, находящ се на втори
жилищен етаж, с площ от около 64 кв. м. и подземно паркомясто по негов избор,
находящо се в сутерена на сградата, както и обстоятелството, че ищецът е собственик на 2/5 ид. ч. от процесния недвижим имот. Следователно,
обсъждането на доказателствата, касаещи правото на собственост от ищеца е
безпредметно, доколкото правата му върху имота не са спорни.
Във връзка с доводите на ответника, че
няма данни прехвърлената част от имота да му е предадена, въззивният съд
констатира, че според т.
2 от договора, обективиран в нотариален акт № 187, том II, peг. №
5506, дело № 381 от 19.11.2010 г. (лист 16 от делото на СРС), владението на имота
е предадено на ответното дружество още преди сключване на договора. При това
основателно СРС е направил извод, че ищецът е изпълнил задълженията поети с
договора.
По повод основното поддържано в жалбата
възражение, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си да проектира, построи и предаде в завършен вид в
обезщетение на ищеца уговорените според договора самостоятелни обекти от предвидената
за построяване сграда, посочени по - горе, поради което изпълнението е станало
безпредметно (безполезно) за ищеца и той няма интерес от него, в допълнение към
изложеното от СРС и във връзка с доводите на страните, поддържани и във
въззивното производство, настоящият състав намира следното :
В практиката на съдилищата
последователно се приема, че кредиторът не може да упражни
правото да развали
договора в случаите, в които длъжникът
не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата
забава. Такава
забава по вина на кредитора ще е налице във всички случаи, в които кредитора не окаже
съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като
последният е предложил изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 96,
ал. 1 ЗЗД,
в този случай, ако длъжникът е в забава, той се
освобождава от последиците
й. (в този смисъл решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г., ТК, ІІ Т. О. на ВКС).
В случая
изпълнението на задълженията на ответника „К.К.“ ООД да проектира, построи и предаде в завършен вид в обезщетение на
прехвърлителите по сделката индивидуализираните в договора самостоятелни обекти
от предвидената за построяване сграда, не е скрепено в договора с конкретен срок
за изпълнение. Следователно, в общата хипотеза на разваляне на договора, преди
да пристъпи към едностранно разваляне на договора, кредиторът следва
да предостави на насрещната страна подходящ срок за изпълнение с оглед вида на
задължението, с предупреждение, че след изтичането на срока договорът ще се
счита за развален.
Съобразно
константната съдебна практика на ВКС, обективирана в : решение №
51 от 10.09.2010 г. по т. д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение
№ 203 от 30.01.2012 г. по т.
д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение
№ 100 от 03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 196 от 11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г., ТК, ІІ Т.О. на ВКС; решение № 51 от 28.07.2015 г. по т. д. № 279/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, „когато се
твърди разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД - поради
безполезност на изпълнението, безполезността трябва да е настъпила в резултат
на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на
договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на
интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника“. ВКС е възприел становището, че продължителността
на забавата сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало
безполезно.
Отпадането на интереса от изпълнението, в резултат
на забавата, следва да се обоснове и докаже от кредитора.
При
преценка наличието на неизпълнение на договорните задължения от ответника СРС е
съобразил писмените и гласни доказателства, и по - конкретно показанията на свидетеля
А.Г.М., които настоящият състав също намира за обективни и съответни на
писмените доказателства. От тях се установява, че с договора за проектиране от
07.02.2011 г. ответното дружество възложило на свидетеля „Т.“ ЕООД,
представлявано от свидетеля А.М., в качеството му на проектант, да изготви технически,
инвестиционен проект във връзка с изграждането на сградата в процесния имот във
всичките му части - от архитектурна част до паркоустройство - чл. 1 от договора. Свидетелят М.подробно описва отделните
моменти от дейностите по проектиране, подаване на документи пред надлежните
органи за издаване на визи за проектиране.
Установява
се, че едва през 2016 г. ищецът е предоставил на изпълнителя пълномощно във връзка с необходимостта от
съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти за сградата.
Свидетелят М. е посочил, че инвестиционният проект е бил одобрен окончателно едва
в началото на 2018 г., което обстоятелство се установява и от самите
инвестиционни проекти, приети пред СРС.
Установява
се, че преди завеждане на исковата молба (на 12.07.2018 г.) е бил определен час
за изповядване на договора за учредяване право на строеж между всички
съсобственици на имота, един от които е ищеца. Не се твърди, нито се установява
ищецът да е изпълнил задължението си да учреди право на строеж за останалата
част от имота в полза на дружеството - строител, което безспорно е необходимо
за започване на строителството.
В
тази връзка, в отговора на исковата молба, ответното дружество е отправило
предложение до ищеца да изпълни задълженията по процесния договор в срок от 36
месеца, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на взаимно учредяване
на право на строеж между всички съсобственици, съгласно съществуващия одобрен
проект от 29.03.2018 г.
В
заключение от изложеното въззивният състав приема, че ищецът, като
съсобственик на имота заедно с друго лице и ответното дружество, не е оказал
необходимото съдействие на дружеството за изпълнение на задълженията, поети с
процесния договор.
Поради неоказване на дължимото съдействие за изпълнение на
задълженията на ответника, съдът приема за
основателно възражението на ответника за настъпила кредиторова
забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД. При наличие на такава забава,
както се посочи по - горе, длъжникът се освобождава от последиците
на собствената си забава, съответно - кредиторът не може да упражни правото да развали договора поради това.
Въззивният съд
намира за съобразени с процесуалния закон и изводите на СРС, че остават недоказани
твърденията на ищеца за безполезност на изпълнението или за отпадане на интереса му от
договора в резултат от виновната забава на длъжника. Не са
установява бездействие на ответника продължило дълъг
период от време, тъй като според приетите пред СРС доказателства ответникът е
възложил изготвянето на инвестиционни проекти и снабдяването с необходимите
документи за извършване на строежа веднага след сключване на процесния договор (на
07.02.2011 г.) на третото за спора лице - „Т.“ ЕООД.
Освен
това, в производството се установява, че продължителността на изпълнението не
може да се вмени във вина на ответното дружество, а и само по себе си не е
достатъчно основание да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало
безполезно. Не представлява индиция за безполезност и възрастта на ищеца, на
която се позовава пред въззивният съд. Процесният договор за прехвърляне на
право на собственост срещу строителство не е сключен с оглед личността на
ищеца.
Само
за пълнота следва да се посочи, че неоснователно ищецът твърди, че е упражнил
правото да развали предварителния договор от 20.05.2009 г., въз основа на който
е сключен процесният окончателен договор от 19.11.2010 г., с нотариална покана
до ответното дружество (л. 19 от делото на СРС). Съдът намира, че изявлението
за разваляне не може да породи желаното от ищеца правно действие, доколкото въз
основа на предварителния договор вече е бил сключен окончателен такъв, с
процесния нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
строителство с № 187, том II, peг.
№ 5506, дело № 381/2010 г. След сключване на
окончателния договор, предварителният договор е изпълнил своето предназначение.
С оглед
изложеното в съвкупност, обосновано СРС е направил извод, че в производството
не се установява осъществяване на предпоставките за разваляне на договора за
покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство с № 187, том II, peг. № 5506, дело №
381/2010 г.
Предявеният иск
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен с
атакуваното решение. Предвид отхвърлянето на иска, съдът основателно не е
разгледал направеното от ответника възражение за погасяването по давност на
правото да се иска разваляне - по чл. 87, ал. 5 ЗЗД.
Само за пълнота
и във връзка със становището на ответника във въззивното производство следва да
се посочи, че ако задължението е без срок за изпълнение,
както в случая, кредиторът може да иска изпълнението му след покана.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. В конкретния случай то е възникнало при подписване на нотариалния
акт – 19.11.2010 г., т. е. правото на се иска разваляне на договора е погасено по давност на 19.11.2015 г. - много преди подаване на исковата молба на 16.08.2018 г., като няма данни давността да е била прекъсната. Следователно,
дори да се бяха реализирали предпоставките по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора по съдебен ред, правото на ищеца да иска разваляне е погасено по
давност към момента на завеждане на исковата молба.
Доколкото решаващите изводи на СГС съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, решението е законосъобразно постановено и следва да се потвърди,
включително по отношение на присъдените разноски в тежест на ищеца.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора - жалбата на ищеца няма да бъде уважена, право на
разноски има въззиваемата страна – ответника.
Съдът намира,
че в негова полза не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, понеже до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция не са ангажирани доказателства нито за уговорен адвокатски
хонорар, нито за реално заплатен такъв в размер от 2 000 лв. от страна на
ответника в полза на адвоката.
Така мотивиран
СГС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от
16.10.2019 г. на СРС, 46 с - в, по гр. д. № 55245/2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.