РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Петкова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501986 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Т. П. К. – ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв.Пушева, срещу Допълнително Решение
№1965/16.09.22г., постановено по гр.д.№1590/22г. по описа на Районен съд Бургас, с което
съдът е отхвърлил молбата на ищеца за допълване на постановеното по делото Решение
№1670/28.07.22г., чрез добавяне на падежа на дължимата месечна издръжка, до 10-то число
на текущия месец и в частта, относно съдебно – деловодните разноски.
По молбата за допълване на решението досежно падежа на дължимата издръжка,
при анализ на нормите на чл.146, ал.1 СК и съдебна практика, въззивникът обосновава
твърдението си, че издръжката следва да бъде заплащана в началото на текущия месец.
По молбата за допълване на решението в частта, относно разноските, с позоваване
на съдебна практика, въззивникът обосновава твърдението си, че по отношение на
разноските в производството по исковете за родителски права, важи нормата на чл.78, ал.2
ГПК.
Въззиваемият – ответник Д. В. Г. не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение №1670/28.07.22г. – влязло в сила поради необжалването му от страните,
съдът е предоставил на Т. П. К. от ***, ЕГН - **********, упражняването на родителските
права по отношение на детето Т. Т. К., ЕГН – ********** и е определил местоживеенето му
при бащата. Определил е режим на лични отношения между детето Т. Т. К., ЕГН -
********** и майката Д. В. Г. от ***, ЕГН - **********, както следва: - всяка първа и трета
1
седмица от месеца, за времето от 18 часа в петък до 17 часа в неделя, с преспиване в дома на
майката; първата половина от пролетната ученическа ваканция; тридесет дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна година по време на
Великденските празници - на Разпети петък и Велика събота, както и по време на
Новогодишните празници - от 17 часа на 30 декември до 16 часа на 01 януари; всяка нечетна
година - в третия и четвърти дни на Великден, както и по време на Коледните празници - от
17 часа на 24 декември до 16 часа на 26 декември; в деня, следващ рождения ден на детето,
ако не съвпада с дните за лични отношения и е делничен - за времето от 17.30 часа до 20.00
часа, а ако не съвпада с дните за лични отношения и е почивен – от 10.00 часа до 17.00 часа.
Осъдил е Д. В. Г., ЕГН - **********, да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си
дете Т. Т. К., ЕГН - **********, действащо чрез своя баща и законен представител Т. П. К.,
ЕГН - **********, в размер на 250 лв., считано от 16.03.2022 год. до настъпване на
основания, водещи до изменение на размера или отпадане на дължимостта й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане. Осъдил
е Д. В. Г., ЕГН - **********, да заплати на непълнолетното си дете Т. Т. К., ЕГН -
**********, действащо чрез своя баща и законен представител Т. П. К., ЕГН - **********,
сумата от 1250 лв., представляваща дължима издръжка за периода от 15.10.2021 год. до
15.03.2022 год., ведно със законната лихва, начиная от 16.03.2022 год. до окончателното й
изплащане и е постановил на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта, касаеща издръжката.
С молба от 19.08.22г., процесуалният представител на ищеца е направил искане
съдът да допълни решението, като постанови че месечната издръжка се дължи до 10-ти
число на текущия месец. Направено е и искане за присъждане в полза на ищеца на съдебно –
деловодните разноски.
С тук обжалваното решение, съдът е отхвърлил молбата. Приел е, че посоченият в
молба падеж на издръжката не е част от спорния предмет, а оттам - не е задължителен
реквизит от диспозитива на съдебното решение, т.к. издръжката е платима до последното
число на месеца, за който се дължи, независимо от желанието на ищеца да я получава
авансово.
По отношение на претенцията за разноски, съдът е приел, че т.к. производството е за
спорна администрация, с оглед дългогодишна съдебна практика, относно деликтното
естество на отговорността за разноските, страните не си дължат разноски.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе
пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства, намира, че същото е
като краен извод правилно и законосъобразно в частта, относно иска за издръжка.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК в
тази им част.
Нормата на чл.146, ал.1 СК постановява, че паричната издръжка се изплаща
ежемесечно. В диспозицията на нормата не се съдържа правило за точния момент от месеца,
от който се дължи издръжката. Задължителната съдебна практика също не предвижда
конкретно правило в тази връзка. Ето защо, падежът на месечната издръжка не е част от
задължителното съдържание на съдебното решение и в тази връзка в практиката си
съдилищата не го определят. При постигане на споразумение, какъвто нe е настоящия
случай, страните биха могли да уредят изрично този въпрос.
По изложените съображения, първоинстанционното решение в тази му част, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на акцесорната претенция за разноски, въззивната инстанция намира,
че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. „Нормата на чл. 78
ГПК се намира в част Първа „Общи правила“ на процесуалния закон и се прилага за всички
уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или
неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по
спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на
близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми
относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират
приложение общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски
почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото
2
администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на
съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и
определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е
определил режим различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на
ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК - когато
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае
иска.“ - Определение № 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Камелия Маринова.
В настоящият случай, макар ответницата да не е изразила противопоставяне на
предявения иск, същата не се е явила по делото, за да изрази становище че го признава.
Извънпроцесуалното й поведение сочи на необходимост от съдебно уреждане на
отношенията родители – дете. Поради това й следва да й бъде възложена тежестта на
съдебно – деловодните разноски, поради уважаване на предявените искове.
По изложените съображения, първоинстанционното решение, в частта, имаща
характер на определение, досежно разноските, следва да бъде отменено, като вместо него
следва да бъде постановено друго, с което в полза ищеца следва да се присъдят направените
в първоинстанционното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 730 лева и
тези, направени във въззивното, в размер на 365 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Допълнително Решение №1965/16.09.22г., постановено по гр.д.
№1590/22г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, имаща характер на определение,
досежно дължимите в производството съдебно – деловодни разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. В. Г. от ***, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. К. от ***,
ЕГН**********, направените в първоинстанционното производство съдебно – деловодни
разноски, в размер на 730 лева.
ОСЪЖДА Д. В. Г. от ***, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. К. от ***,
ЕГН**********, направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в
размер на 365 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3