Р Е Ш
Е Н И Е
№ 248/02.04.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Д*** и с участието на прокурора Цветкова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 178/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионална
дирекция по горите /РДГ/ Берковица, представлявана от директор РДГ, „срещу решение № 64 от 02.03.2018 г.,
постановено по АНД № 137/2018 г. по описа на Районен съд Монтана..”. С
атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление /НП/ № 1335 от 03.01.2018
г., издадено от директор РДГ Берковица, с което на Б.А.К. ***, са наложени две
административни наказания- глоба в размер на 200 лв. на основание чл.84, ал.1
от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/ и лишаване от право на ловуване за
срок от 3 години на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД.
Ответникът, чрез пълномощника адв.Г***
оспорва жалбата и в писмено становище излага доводи в подкрепа на решението на
РС Монтана.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано.
Касационната жалба е подадена в законния срок, от заинтересована страна,
с оглед на което следва да се разгледа по същество.
Касаторът намира, че
първоинстанционният съд се е произнесъл с незаконосъобразно и неправилно решение, в противоречие с материалния закон,
отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК във вр.с чл.63 ЗАНН. Неправилно
съдът приел, че нарушението, за което е санкционирано лицето, не е установено
по несъмнен начин от обективна и субективна страна. При безспорно установена
фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилни изводи и постановил едно незаконосъобразно решение,
което е в противоречие със събраните доказателства и материалния закон.
Установено е, че К. е „ловувал” по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД в землището
на с.Д.дел, ловище "Ч*** река", а не в ловище "Я*** ", за
което имало разрешително за лов, поради което не може да се приемат изложените
от въззивния съд доводи.
В отговор на касационната жалба по
делото е постъпило становище от пълномощника адв.Г*** , с което се оспорва
същата. При проверката, организирана от служители на РДГ, членовете на ловната
дружинка, вкл. и административно наказаното лице са санкционирани, че са
ловували без разрешително за лов в ловище „Ч*** река”, но в производството е
установено, че същите са имали разрешително за лов в ловище „Я*** ”, което
граничи с „Ч*** река” и т.к. е било отстреляно диво прасе, същите са навлезли в
съседното ловище „Ч*** река”, преследвайки раненото животно, оставило кървава
диря, но всъщност самият лов е бил завършил. Приложено е и разрешително за
групов лов на посочената дата за ловище”Я*** ”.
Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК, Административен съд Монтана разгледа касационната жалба на
посочените в нея основания. Взе предвид, че при наличие на редовност и
допустимост на съдебния акт е задължен на основание ал.2 да провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. Съдът не
извършва служебна проверка само досежно наличието на процесуални нарушения, на които
жалбоподателят не се е позовал изрично в срока за подаване на касационната си
жалба.
Предмет на правен спор пред
районния съд е законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление,
съставено въз основа на АУАН № 1335 от 10.12.2017 г. за същото нарушение. В приложения
констативен протокол изрично е посочено, че при проверката е установено, че
ловуването е с разрешително за лов в ловище „Я*** ”, което е приложено към
преписката. Като обсъдил всички събрани
в производството доказателства съдът е приел, че административнонаказаното лице
не е извършило вмененото му административно нарушение, макар формално да се е
намирал в съседното ловище „Ч*** река”, то там не е ловувало, а е преследвано
ранено животно.
За да отмени процесното НП
районният съд е счел, че не е налице твърдяното нарушение, а от друга страна
дори да се приеме, че е извършено нарушение, то същото следва да бъде прието
като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, като изложил доводи в подкрепа
на това становище, които изводи се споделя и от настоящата съдебна инстанция,
поради което не следва да ги преповтаря.
Приетата от съда като проявила се
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав
на съда. Действително в случая е спорно, доколко жалбоподателят е извършил
визираното в обжалваното НП нарушение към момента на проверката, а също така и доколко е налице субективния
елемент от състава на нарушението. Касационната инстанция споделя изцяло и
правните изводи на първоинстанционния съд, обосновани са изводите на съда, че
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, не е ангажирана
съобразно законовите изисквания. Това е така, тъй като от съставените АУАН и
КП, не става ясно въз основа на какво административнонаказващият орган вменява твърдяното нарушение „ловува без
разрешително за лов”, а това поставя под съмнение наличието на нарушение и
начина на неговото установяване.
С оглед на посоченото по горе,
настоящият състав на Административен съд Монтана счита, че Районен съд Монтана
е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 02.03.2018 година на Районен съд Монтана, постановено по АНД № 137/2018 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: