№ 12380
гр. София, 17.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20221110123109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. М. Л.., подадена до
Административен съд – София-град, с която са предявени осъдителни искове срещу
АНГ. Н. Д. и КР. ХР. М. – синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в
несъстоятелност) за заплащане на обезщетение при условията на пасивна солидарност
за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на обработване на
личните данни на ищеца от ответниците като администратори на лични данни в
нарушение на Регламент (ЕС) № 679/ 2019 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО и на Закона за защита на личните данни. Въз основа на исковата
молба е образувано адм.дело № 1692/ 2022 г., по описа на Административен съд –
София-град, 68 състав. С определение от 21.04.2022 г. Административен съд – София-
град е прекратил производството пред себе си, като е приел, че не е компетентен да
разгледа и да се произнесе по предявените искове, и е изпратил делото по подсъдност
на Софийски районен съд, където същото е образувано като адм.дело № 23109/ 2022 г.,
по описа на 51 състав.
Като разгледа исковата молба, настоящият съдебен състав на Софийски районен
съд намира, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, препратени за
разглеждане от Административен съд- София – град, поради следните съображения:
Регламент № 679/ 2019 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.
относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
регламентира правото на защита на личните данни на физическите лица и определя
правилата на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им
данни, както и правилата за свободно движение на лични данни. В чл. 79, пар. 1 от
Регламента е предвидено, че без да се засягат които и да било налични
административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване
на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на
ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по Регламента са били
нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с
Регламента. Съгласно чл. 79, пар. 2 производствата срещу даден администратор или
обработващ лични данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която
администраторът или обработващият лични данни има място на установяване, а като
алтернативен вариант такива производства могат да се образуват пред съдилищата на
1
държавата членка, в която субектът на данните има обичайно местопребиваване,
освен ако администраторът или обработващият лични данни е публичен орган на
държава членка, действащ в изпълнение на публичните си правомощия. Чл. 82, пар. 1
посочва, че всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в
резултат на нарушение на Регламента, има право да получи обезщетение от
администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди, а съгласно пар.
6 съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се
образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка,
посочена в член 79, параграф 2. Според ЗЗЛД на Република България субектът на
данни разполага с две алтернативни възможности за защита при нарушения на
Регламента и ЗЗЛД - пред Комисията за защита на личните данни / КЗЛД/ и пред съда.
В чл. 39 ЗЗЛД е регламентирана съдебната защита на правата на лицата срещу
нарушения, допуснати при обработка на личните им данни. Според нормата на чл. 39,
ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент 679/ 2016 и по този закон субектът
на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични
данни пред съда по реда на АПК. В ал. 2 на чл. 39 е предвидено, че в производството по ал.
1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на
обработващия лични данни. Процесуална пречка съгласно чл. 39, ал. 4 за сезирането на съда
е наличието на висящо административно производство пред КЗЛД за същото нарушение
или такова по съдебно обжалване на нейно решение относно същото нарушение.
Възможността обаче в отделен процес самостоятелно да се иска установяване на
нарушението, изразяващо се в неправомерното обработване на лични данни, не може да
бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване на самостоятелен осъдителен иск
за обезщетение за вреди по нормативно установения за приложим ред по АПК, тъй като чл.
39, ал. 2 ЗЗЛД урежда само процесуална възможност за съединяване на претенцията за
обезщетение за вреди със защитата по чл. 39, ал. 1, а не процесуална пречка за
упражняването на право на иск (в този смисъл са Определение № 3340/ 04.03.2020 г. по
адм.д. № 1633/ 2020 г., по описа на ВАС, V отд. и Определение № 5961/ 22.05.2020 г. по
адм.д. № 4101/ 2020 г., по описа на ВАС, V отд.).
Нормите на чл. 39 ЗЗЛД не разграничават нито качеството на субекта на данни,
нито качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - публичен
орган или частноправен субект. Поради това всеки, който твърди, че е налице
нарушение при обработването на личните му данни, независимо кой е
администраторът и/или обработващият личните данни (независимо дали да държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна
дейност или друг субект) следва да предяви претенциите си по реда на чл. 39 ЗЗЛД,
чрез които да потърси съдебна защита и/или присъждане на обезщетение за вредите,
претърпени вследствие на нарушението. Водещият критерий, въз основа на който
следва да се прецени дали спорът подлежи на разглеждане по чл. 39 ГПК според
правилата на АПК, е характерът на спора, а не качеството на страните по него.
Предвиденият в чл. 39 ЗЗЛД ред за защита е специален и изключва общия исков ред,
установен в ГПК. В този смисъл са Определение № 47/ 06.11.2020 г. по адм.д. № 43/
2020 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и Определение № 11551/ 15.11.2021 г. по
адм.д. № 10660/ 2021 г., по описа на ВАС.
В процесния случай Р. М. Л.. твърди, че е претърпял имуществени и
неимуществени вреди вследствие на действия и бездействия на ответниците като
администратори на лични данни, извършени в нарушение на правилата за защита на
личните данни, установени в Регламент (ЕС) № 679/ 2019 на Европейския парламент и
на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО и в Закона за защита на личните данни. Следователно,
2
независимо от качеството, в което се твърди, че ответниците са извършили съответните
нарушения, спорът следва да се разгледа по правилата на АПК от административния
съд, а не от районния съд.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
следва да повдигне спор за подсъдност на делото между него и Административен съд –
София-град, който да бъде разрешен от 5-членен състав на ВКС и ВАС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред 5-членен състав на ВКС и ВАС спор за подсъдност на исковете,
предявени от Р. М. Л.. срещу АНГ. Н. Д. и КР. ХР. М. – синдици на „Корпоративна
търговска банка“ АД (в несъстоятелност) за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, претърпени вследствие на обработване на личните данни на
ищеца от ответниците като администратори на лични данни в нарушение на Регламент
(ЕС) № 679/ 2019 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно
защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и на Закона
за защита на личните данни, между Софийски районен съд и Административен съд –
София-град.
Делото да се изпрати за произнасяне по спора за подсъдност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3