РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. гр. Хасково , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200573 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И. В. Т. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-001887 от 21.01.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и
по чл. 184, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание: „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба, след възпроизвеждане на съдържанието му, се релевират
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на
производството било допуснато нарушение при установяване на описаното
деяние, като не било ясно въз основа на какви доказателство било станало
това. Твърди, че не му била извършена проверка, от която актосъставителят и
свидетелите да са придобили непосредствени впечатление относно описаното
1
в съставения АУАН, а актосъставителят бил /ако изобщо е бил/ на мястото по
друг повод и не бил назначаван като наряд за извършване на проверката.
Актът бил съставен повече от месец от датата, на която му било вменено
извършването на нарушението и не били събрани предвидени в закона
доказателства за неговото установяване. Счита, че неточно била ангажирана
отговорността му, като описанието на обстоятелствата в наказателното
постановление било с цел да се заобиколи законът, защото каквито и
действия жалбоподателят да бил извършил, то те били осъществени от него
не като пешеходец, а като участник в легитимен протест, още повече че към
момента на пристигането му на място, магистралата била вече блокирана и
движението било изцяло спряно, поради което нямало как да създаде
опасност за движението. Освен всичко, мотивът на наказващия орган бил
действията на жалбоподателя да бъдат квалифицирани неправилно с цел да
бъде наказан на всяка цена и да се отклони по този начин вниманието от
незаконосъобразни действия на полицията. С наказването на жалбоподателя
по ЗДвП, наказващият орган бил заобиколил невъзможността да бъде наказан
по ЗСММ. Правят се оплаквания и за превишаване пълномощията от страна
на полицията, като неадекватните действия на полицията всъщност създали
повече неудобства за гражданите, отколкото бил създал протестът, като в
жалбата се излагат конкретни и подробни съображения по всеки пункт от
направените оплаквания. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата, а в хода по
същество развива конкретни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
2
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 08.09.2020 г., срещу жалбоподателя И. В. Т., в негово присъствие,
бил съставен от свид. В. Д. Г., на длъжност към онзи момент „мл.
автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково Акт за
установяване на административно нарушение серия АА бл. № 187752 за
нарушение по чл. 55, ал. 1, 2 от ЗДвП. Актът бил съставен въз основа на
показанията на свид. И. В. А., който като служител на НТЛ при ОД на МВР -
Хасково бил изпратен на място за заснемане на събитията. В
обстоятелствената част на процесния АУАН било вписано, че същият се
съставя за това, че на 04.08.2020 г., около 20:30 часа по АМ „Марица“ на км
108+900, в посока Република Турция, като пешеходец, г – н Т. се движел по
пътното платно, като с присъствието си там създавал опасност за движението
и предпоставка за настъпване на ПТП. Жалбоподателят И. В. Т. подписал
съставения акт за установяване на административно нарушение, а в графата
за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че има такива, като
посочил „Не е вярно! Оставка!“. Срещу съставения АУАН са постъпили и
допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му, респ.
връчването осъществено на дата 08.09.2020 г., според отразеното в
приложената разписка, възражения с вх. № 272000-15832 от 16.09.2020 г., в
които се излагат подробни и конкретни съображения – фактически и правни
относно разигралите на процесната дата събития, както и съображения,
основани на заеманата от жалбоподателя гражданска позиция във връзка с
правото на протест.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка, но вписал, че НП се издава, след като наказващият орган взел
предвид, че против И. В. Т. бил съставен АУАН АА 187752 от 08.09.2020 г.,
за това, че на 04.08.2020 г., около 20:30 часа в община Хасково на път:
Автомагистрала № А-4, като водач на лек автомобил по АМ „Марица“ на км
3
108+900, в посока Република Турция, като пешеходец, г – н Т. се движел по
пътното платно, като с присъствието си там създавал опасност за движението
и предпоставка за настъпване на ПТП е извършил: 1/ пешеходец се движи по
автомагистрала или скоростен път, с което виновно е нарушил чл. 55, ал. 1 от
ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетеля В. Д. Г.
относно фактите, възприети от него – опосредено относно описаните
обстоятелства, въз основа на показанията на свид. И. В. А., а така също и тези
касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви. Що се отнася до изложеното в съдебно заседание от свид.
И. В. А., съдът намира за уместно да отбележи, че показанията му се
кредитират с доверие в частта относно факта на присъствието му на място на
разигралите се събития, след като е бил изпратен там в качеството му на
служител на НТЛ на ОД на МВР – Хасково да заснеме същите, относно
изготвянето на множество видеоклипове в резултат, както и в частта за
конкретния участък от пътя, на който са осъществени тези събития и за
възприемането присъствието на жалбоподателя на място. В останалата част
относно релевантните факти, поради липса на ясен спомен, показанията на
свид. И.А. не следва да бъдат коментирани откъм достоверност, а единствено
по същество при преценка наличието на признаците от състава на нарушение
по чл. 55, ал. 1 от ЗДвП от обективна и субективна страна, съобразно
разпределението на доказателствената тежест и при необходимост от това.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, на път, обозначен
като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е
разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято
конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други
4
пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на
животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с
гъвкава връзка, е забранено. Според ал. 2 на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, на
автомагистрала или скоростен път е забранено движението на превозни
средства с рекламна цел, провеждането на технически изпитания на
автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението
на рекламни и други шествия. По силата на чл. 183, ал. 3 от ЗДвП, с глоба 20
лв. се наказва пешеходец, който наруши правилата за движение извън
случаите по ал. 2 на цитираната норма. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за
наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, от която се е възползвал, макар в една част
същите да нямат пряка връзка с деянието, за което е привлечен към
административно наказателна отговорност, а изразяват по – скоро отношение
към работещите в съответната служба за контрол на пътя и във връзка с
правото на протест и изразяване на гражданска позиция. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, но
само за това, квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, което макар и
лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си.
Същевременно, твърдейки и друго деяние, поради това, че е квалифицирал
поведението на жалбоподателя и като нарушение и по ал. 2 на чл. 55 от ЗДвП,
актосъставителят е следвало да посочи описание на обстоятелствата, от които
извлича съставомерно поведение по този текст и в частност на нарушението
на забраната на автомагистрала или скоростен път да се движат превозни
5
средства с рекламна цел, както и провеждането на технически изпитания на
автомобили и мотоциклети, организирането на демонстрации и движението
на рекламни и други шествия, тъй като не става ясно в коя от възможните
проявни форми на това нарушение е подвел поведението на жалбоподателя.
Доколкото това не е сторено и отчитайки че в разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП са предвидени няколко отделни задължения и забрани,
нарушаването на които всяко само по себе си от обективна страна
осъществява състав на административно нарушение, то за това,
квалифицирано от актосъставителя по чл. 55, ал. 2 от ЗДвП липсва каквото и
да е описание на минимално изискуемите се признаци, характеризиращи
всяко деяние от обективна страна – дата, място, начин на осъществяване, за
да се приеме, че в тази част актът за установяване на административно
нарушение удовлетворява изискванията на чл. 42 от ЗАНН за минимално
изискуеми се реквизити, за да бъде обезпечено правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в процеса на повдигане на
административно наказателното обвинение.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че
наказващият орган е квалифицирал поведението на санкционираното лице
единствено като нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗДвП в опит да санира
допуснатото при съставяне на процесния АУАН процесуално нарушение от
категорията на съществените по отношение на деянието по чл. 55, ал. 2 от
ЗДвП, но в дейността си сам е допуснал нарушение на процесуалния
изисквания. При преценка, в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи и следното:
Наказващият орган носи задължението да изложи ясни и конкретни
твърдения относно всички съставомерни признаци, характеризиращи
твърдяното административно нарушение от обективна страна съобразно
изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – дата, място, начин на осъществяване.
В конкретната хипотеза тъкмо това изискване не е изпълнено, тъй като
6
въпреки посоченото в съставения, непосредствено след установяване на
деянието, акт за установяване на административно нарушение място на
неговото извършване – по АМ „Марица“ на км 108+900, в посока Република
Турция, където се твърди, че е осъществено процесното деяние на
жалбоподателя като пешеходец, възприето впоследствие при описание на
фактическата обстановка, то при издаване на наказателното постановление,
наказващият орган е въвел нови фактически твърдения по недопустим начин
за пръв път едва със санкционния акт. А именно, че то се издава за това, че
„на 04.08.2020 г., около 20:30 часа в община Хасково на път: Автомагистрала
№ А-4, като водач на лек автомобил по АМ „Марица“ на км 108+900, в посока
Република Турция, като пешеходец, г – н Т. се движел по пътното платно,
като с присъствието си там създавал опасност за движението и предпоставка
за настъпване на ПТП е извършил: 1/ пешеходец се движи по автомагистрала
или скоростен път, с което виновно е нарушил чл. 55, ал. 1 от ЗДвП“, които
освен нови са и взаимно изключващи се фактически твърдения за място на
извършване на нарушението, тъй като участъкът от АМ „Марица“ на км
108+900, в посока Република Турция. Хасково не се намира на територията на
община Хасково /от които твърдения, съдът е извел и преценката, че делото
му е подсъдно съобразно правилата за определяне на местната подсъдност/.
Доколкото твърденията за дата и място на извършване са определящи
признаци за всяко деяние, индивидуализиращи нарушението от обективна
страна, то в конкретната хипотеза безпротиворечивото посочване на място на
нарушението е в още по – голяма степен необходимо, тъй като е възможно на
различни участъци от автомагристралата жалбоподателят да е имал различно
качество, определящо за отговорността му. Тъкмо по отношение на
специалното качество, в което се твърди, че жалбоподателят е санкциониран
за нарушение на правилата за движение и изискуемо се според изискванията
на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, наказващият
орган е допуснал аналогично процесуално нарушение въвеждайки нови
твърдения за друго различно и изключващо първоначалното качество
„пешеходец“ на жалбоподателя, а именно това на „водач на МПС“. Или, няма
пречка наказващият орган да установи нови фактически положения, но това
следва да стане по разписания в закона ред, като във всички случаи, те не
могат да бъдат вътрешно противоречиви или взаимноизключващи се, а ако е
установено поведение на повече от едно място, това следва ясно и
7
последователно да се отрази от наказващия орган. В противен случай би се
стигнало, както в настоящата хипотеза, до накърняване правото на защита на
лицето, по отношение на което е реализирана отговорността, явяващо се
критерият, определящ за квалифициране на нарушението като съществено.
Оттам и за необходимостта от отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество. Включително
и наведените от жалбоподателя в унисон с демонстрираната от него
гражданска позиция, доколкото, освен че излизат извън предмета на
изследване по делото, естеството на визираните процесуални нарушения,
прави невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразно
по същество, в това число и относно качеството, в което жалбоподателят е
бил на мястото на разигралите се събития. За пълнота на изложението следва
единствено да бъде отбелязана и липсата на достатъчно убедителни писмени
и гласни доказателства, събрани от съда, които да убедят решаващия орган в
съдебна фаза в тезата на наказващия орган за извършено нарушение от
жалбоподателя, с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса.
По така предложените аргументи, подадената жалба се явява
основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно и необосновано издадено – отменено
от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-001887 от 21.01.2021
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
8