№ 1426
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- „П.К.Б.“
ЕООД, с която се обжалва решение от 12.05.2021 г. по гр. д. № 27911 по
описа на 2020 г. на СРС, I ГО, 120 състав, с което решение е уважен
предявеният иск по чл. 56 от ЗЗД срещу ответникът-въззивник и в негова
тежест са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Счита, че не е налице хипотезата на чл.56 ЗЗД на която се е позовал
първоинстанционния съд. Не била налице грешка. Освен това ищцата не била
въведена в заблуждение. Кои били наследници по закон било посочено в чл.6
от ЗН. Никой не можел да се извинява с незнанието на закона. Ищцата не
била положила грижа за своите работи. Позовава се на приетото в решение №
33 от 03.04.2017 г. по т.д.№ 61211 по описа за 2016 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Освен това от представените по делото платежни документи не се
установявало, че именно ищцата е платила дълга на Р.Н.К.. Не ставало ясно и
дали ищцата не е платила дълга от името на майка си – М.Д.К..
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго с което претенцията на ищцата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищцата пред СРС-
Е.Н.С.. В хода на производството излага становище за неоснователност на
1
въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение.
Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния
и процесуален закон. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 19.05.2021 г.,
Въззивната жалба е подадена на 01.06.2021 г., следователно същата е в срока
по чл.259, ал.1 ГПК.
С въззивната жалба се обжалва решение, постановено срещу въззивника
с което е уважен предявеният иск по чл.56 ЗЗД, поради което е налице
интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решени е постановено във валиден процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл СРС е приел, че
безспорно е установено по делото от събраните писмени доказателства, че
Р.Н.К. е починал на 06.09.2018 г., като преди смъртта си е сключил договор за
потребителски кредит на 11.04.2018 г. и след смъртта си е оставил за
наследник своята майка. Ищцата заплатила сумата от 2912.00 лв. на
ответното дружество по банков път, като по безспорен начин се установило
чрез изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и
неоспорена графическа експертиза, че подписът под платежния документ с
уникален регистрационен № BORD01551897/26.09.2018 г., е именно на
ищцата.
Ответното дружество оспорвало, че е налице грешка при плащането на
сумата, тъй като ищцата не била положила дължимата грижа при воденето на
собствените си работи, тъй като в Закона за наследството било уредено кои са
лицата, наследяващи починалите, които нямат свои деца. В действителност,
това твърдение на ответната страна отговаряло на истината – в Закона за
наследството било уредено изчерпателно кои лица са наследници и какъв е
редът за наследяване при липса на низходящи наследници по права линия
(деца, внуци, правнуци). От друга страна обаче, било установено, че ищцата
се била доверила на един документ, изходящ от официален орган на
общинската администрация, който бил компетентен да издава документи за
вписаните за българските граждани обстоятелства в ГРАО, какъвто се
явявало удостоверението за наследници, издадено на 10.09.2018 г. на Община
с.Враня, Сандански. В този удостоверителен документ, на който ищцата се
била доверила и извършила плащането към ответното дружество, приемайки
за достоверно, че се явява наследник на починалия си брат, длъжник на
ответника, не бил оспорен и носел необходимите реквизити на съответния
2
документ, издаван от общинската администрация, чието задължение било да
поддържа и води регистъра на населението, съгласно Закона за гражданската
регистрация. По този начин, ищцата била въведена в заблуждение от един
официален удостоверителен документ, издаден от компетентен местен орган
на Общината, което не можело да й се вмени във виновно поведение или
неглижиране, респективно неводене с достатъчна грижа на собствените й
работи. Грешката, поради която ищцата извършила плащане на дълга на
починалия си брат в полза на ответното дружество, не следвало да бъде в
нейна тежест, тъй като до достигането на тази грешка имало убедителни за
лицето данни, изходящи от компетентен орган. При това положение СРС е
достигнал до извода, че в действителност ищцата е заплатила дълга на
починалия си брат в качеството му на длъжник и кредитополучател на
ответното дружество, само в качеството й на наследник на лицето и то поради
грешка, до която достигнала следствие на официален удостоверителен
документ, издаден от компетентен общински орган. Налице били всички
изискуеми елементи на фактическия състав на чл. 56 от ЗЗД, като
извършеното плащане било сторено от ищцата без основание, заплатеният
дълг бил чужд, а лицето платило само, защото възприело погрешно, че има
качество на наследник на длъжника на ответника. По делото се установил и
размера на задължението, както и че същото било заплатено именно от
ищцата, чийто подпис стои под банковия платежен документ. Налице било
неоснователно разместване на блага, което българският Закон за задължение
и договорите не допускал. Следвало да се възстанови състоянието преди
извършване на процесното плащане, като се осъди ответното дружество да
изплати на ищцата процесната сума.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
В исковата молба се твърди, че на 06.09.2018 г. починал братът на ищцата
Р.Н.К.. След смъртта му, ищцата получила телефонно обаждане от
представител на ответника, който я уведомил, че покойният й брат имал
непогасено задължение към дружеството, произтичащо от сключен договор
за потребителски заем и че дължимият остатък от задължението трябва да
бъде погасен от наследниците му. Посочено й било конкретно, че ще се търси
изпълнение на дълга от майката на починалия и от ищцата като негова сестра.
След това обаждане, ищцата предприела пътуване до гр.Сандански, където
живял брат й и сред личните му документи открила и договор за
потребителски кредит, сключен с ответника. След снабдяването с този
документ, ищцата поискала издаване на удостоверение за наследници на брат
й, като съгласно същото, наследници на лицето били М.Д.К., майка и ищцата.
С оглед данните от удостоверението за наследници, като посочена за
наследник по закон на брат си, ищцата решила да заплати задължението на
брат си по кредита и направила плащане по банковата сметка на ответника в
размер на 2912 лв., след което поискала извлечение от движението по
кредита. От последното се установявало, че кредитът е изцяло погасен. Сочи,
че известно време след погасяване на дълга на брат си и след консултация с
адвокат, ищцата разбрала, че към момента на плащането на задължението по
3
потребителския кредит на брат си, тя не е била сред кръга на призованите към
наследяване по закон лица, доколкото към този момент майка й била жива и
не била направила отказ от наследство. Това било видно и от издадено ново
удостоверение за наследници, от което се установявало, че наследник на брат
й е единствено майката. Сочи, че към момента на плащането по кредита, не се
е явявала наследник на брат си, поради което извършила плащане по грешка,
която била породена от погрешно посочените в удостоверение за наследници
от 10.09.2018 г. на Кметство Гърмен наследници по закон. Иска се от съда да
осъди ответника да й заплати платената по грешка сума.
Разпоредбата на чл. 56 ЗЗД предвижда, че който поради грешка е
изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако
последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на
задължението. В последният случай този, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата на кредитора.
В хипотезата на чл. 56 ЗЗД се имат предвид случаите, когато дълг
съществува и този който е получил плащането, е действителен кредитор, но
този, който е платил, не е длъжникът, т.е.това е случаят, когато някой е
платил чужд дълг. Кредиторът не се е обогатил за сметка на друг. Той
получава това, което има да взема, но го получава от някой, който не му го
дължи. За да бъде успешно проведен иск за връщане на недължимо
платеното, необходимо е платецът да докаже, че е бил в грешка при
плащането, както и кредиторът да не се е лишил добросъвестно от документа
или от обезпечението на задължението.
В конкретният случай дългът е съществувал, както и ответника по
делото се явява действителния кредитор.
Ищцата е била поставена в грешка както от ответника, който й е
съобщил, че като наследник на брат й следва да плати дълга, така и от
издаденото от общинските власти удостоверение за наследници, където тя е
посочена като такава по закон на починалия й брат, кредитополучател.
Въззивната инстанция не споделя тезата на въззивника, че ищцата не е
положила добросъвестна грижа за делата си. При положение, че е бил издаден
официален документ от общинските власти в който ищцата е била погрешно
посочена като наследник по закон на починалия си брат, виж удостоверението
за наследници № 056 от 10.09.2018 г., издадено от кметството в с.Враня,
община Сандански /л.15 от гр.д.№ 95 по описа за 2020 г. на РС, гр.Плевен/, то
тази теза на въззивника се явява неоснователна.
Противно на соченото от въззивника от представените по делото
платежни документи се установява, че именно ищцата е платила дълга на
Р.Н.К.. Това се потвърждава и от допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-почеркова експертиза. Видно от отразеното в съдебния протокол,
съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на 06.04.2021 г.
заключението не е било оспорено от нито една от страните. Правилно същото
е прието от СРС за компетентно изготвено, приема се за такова и от
настоящата инстанция.
Освен това практически невъзможно е Р.Н.К. е внесъл сумата по банков
4
път на 26.09.2018 г. при положение, че е бил починал на 06.09.2018 г., т.е. 20
дни по-рано от датата на плащане.
По делото не се установява ищцата да е платила дълга от името на
майка си – М.Д.К.. Видно от самият платежен документ името на майката не е
посочено.
Размерът на платеното чуждо задължение е установен от самият
платежен документ и възлиза на присъдената от СРС сума – 2912 лв.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски и такива са сторени в размер на
430 лв. – адв.възнаграждение за процесуално представителство. Затова й се
присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20114431 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 27911 по
описа на 2020 г. на СРС, I ГО, 120 състав, изцяло.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“******* да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********,
гр.Т., обл.Плевен, ул.“*******, сумата в размер на 430 лв. –
адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва пред ВКС, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5