Р: № 260546
Да
се уведоми осъдения К.И.Ш. във връзка с постъпилата от същия „повторна молба“,
че по цитираното от него ВНОХД №
166/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив е налице влязла в законна сила на
23.07.2020 г. присъда № 4/04.02.2019 г., постановена по
НОХД 97/2018 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, изменена с решение № 16 от 05.02.2020 г. в санкционно-осъдителната
й част, като решението на въззивния съд е било потвърдено с
решение № 90 от 23.07.2020 г. по н. д. № 381/2020 г. по описа на ВКС, II н. о.
С горецитираните съдебни актове е
бил решен и въпроса по т. 8 на чл. 301, ал. 1 НПК – налице ли са условията по
чл. 68-69а и чл. 70, ал. 7 НПК и какво наказание подсъдимият да изтърпи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. т. 1-12 НПК присъдата решава 12 въпроса, които
са изчерпателно посочени в първата алинея на цитирания член. Измежду тях има такива,
които са по съществото на наказателното правоотношение – деяние, авторство,
вина и наказание, както и други, които не са с такъв характер – разноски по
делото, веществени доказателства, режим за изтърпяване на наказанието и прочие.
Процесуалният закон допуска, когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои
въпроси, да се произнесе по тях допълнително с определение, но само ако
пропускът не е въпрос по съществото на делото. Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 НПК посочва изчерпателно тези случаи.
Точка 8 на чл. 301, ал. 1 НПК налага при
постановяване на присъдата, въз основа на данните за съдимостта, съдът да установи,
че с влязла в сила присъда подсъдимият е бил осъждан условно, като е извършил
престъплението в определения изпитателен срок. В такъв случай, ако са налице
предпоставките по чл. 68 НК, съдът постановява привеждане в изпълнение на
наказанието, отложено с условната присъда със съдебния си акт – присъда, а не с
отделно определение. Приложението на чл. 68 НК се отразява с отделен диспозитив
в самата присъда.
В този смисъл при постановяване на
присъдата, въз основа на данните за съдимостта, съдът може да установи, че с
влязла в сила присъда подсъдимият е бил осъждан условно, като е извършил
престъплението в определения изпитателен срок. В този случай се поставя въпрос
дали са налице предпоставките по чл. 68–69а НК, като при положителен отговор
съдът постановява привеждане в изпълнение на наказанието, отложено с условната присъда.
Непроизнасянето по този конкретен въпрос по т. 8 на чл. 301, ал. 1 НПК в
присъдата не е фатално. В принципен план от съда се изисква да засегне
коментирания въпрос в присъдата си, но липсата на такова произнасяне не е
фатално, защото е възможно да стане и допълнително с определение.
Въпросите, по които съдът може да се
произнесе с допълнително определение по чл. 306 НПК, са изчерпателно изброени в
ал. 1 на този законов текст, като сред тях по т. 3 на чл. 306, ал. 1 НПК е упомената и възможността за активиране на
условно наложено наказание при условията на чл. 68, ал. 1 НК, ако това не е
било сторено със самата присъда.
В горния смисъл не е налице
задължение на съда да изчака влизането в сила на присъдата си, за да активира
условно наложено предходно наказание с отделно определение по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като активирането на подобна предходна присъда попада
сред 12-те въпроса, по които съдът
следва да се произнесе с присъдата си.
17.08.2021 г. съдия-докладчик: