Определение по дело №407/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 724
Дата: 17 април 2019 г. (в сила от 8 май 2019 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500407
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер   І-724                              17.04.2019 година                         град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

            ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

                                 2. мл.с. Марина М.

 

Секретар     

Прокурор

като разгледа докладваното от младши съдия Марина М. въззивно частно гражданско дело  407 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Ж.М.Ж. ЕГН **********, А.М.М. ЕГН **********, С.Н.П., ЕГН **********, В.Н.Д. ЕГН **********, А.Д.М. ЕГН **********, И.Д.И. ЕГН **********, С.Д.И. ЕГН **********, С.Д.Г. ЕГН **********, В.Ж.К. – П. ЕГН **********, А.Ж.К. ЕГН **********, С.Ж.М. ЕГН **********, В.Б.Д. ЕГН **********, Д.В.Г. ЕГН **********, чрез адв. Георги Кермедчиев като техен процесуален представител с адрес за връчване: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4, ап. 10 - адв. Георги Кермедчиев против Определение 776/28.01.2019г. по гр.д. № 4465/2018г. по описа на РС Бургас, с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателите чрез своя представител намират обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно и молят да бъде отменено и да се постанови спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец. Сочи се на противоречива съдебна практика на отделните съдебни състави относно направено изменение на иска по гр.д № 814/2016г. по описа на РС Карнобат, по което съдът отделил в отделно производство молбата, сочеща на отрицателен установителен иск. Ищецът изпълнил указанията на съда по отстраняване на нередовности на исковата молба като в нито един момент не се констатирало недопустимост на иска по чл. 130 ГПК. Твърди, че първа инстанция, за да прекрати производството по делото, се позовала на решение на РС Средец по гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец, което обаче не било окончателно и не било влязло в сила. Сочи на теоретична възможност производството да не приключи със съдебен акт, който да се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита, че производството по настоящото дело е преюдициално по отношение на гр.д. № 302/2018г. на РС Средец и следва да бъде спряно.

Моли за отмяна на определението и постановяване на спиране на производството до приключване на гр.д № 302/2018г. по описа на РС Средец.

Постъпил е отговор на частна жалба от Я.Д.Р. ЕГН ********** чрез ***Д.Т.Д., с който частната жалба се намира за неоснователна. Оспорва се представителната власт на адв. Кермедчиев, счита, че адв. Кермедчиев, преупълномощен от адв. Галя Иванова не е легитимиран да извършва процесуални действия от името и за сметка на ищците. Моли да се потвърди обжалваното определение.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от И.М.А. ЕГН ********** чрез адв. Петя Владикова, с който се оспорва частната жалба и моли да се остави без уважение, а постановеното определение намира за правилно и законосъобразно. Сочи, че исковата молба на ищците била оставена без движение, за да уточнят интерес от предявяване на иск за собственост за минал момент, а вместо да уточнят правен интерес са предявили друг иск – за приемане за установено, че ответниците Я.Р. и И.А. не са собственици на процесния имот. Относно иск на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост **, т. V***, рег. № ****, дело № **** на нотариус рег. № 557 НК същият намира за недопустим, тъй като бил предмет на разглеждане в производството на по-рано образувано гр.д № 814/2017г. на РС Карнобат, респ. по гр.д. № 302/2018г. на РС Средец. Намира, че е неоснователна и молбата за спиране на производството по делото.  

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и материалите по гр.д. № 4465/2018г. по описа на РС Бургас, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение  № 294/29.06.2017г. по гр.д. № 814/2016г. по описа на РС Карнобат съдът не е приел за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 814/2016г. по описа на КРС предявен иск от Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К. – П., А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д., Д.В.Г. срещу Я.Р. и И.А. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който молят съда да приеме за установено по отношение на ответницата Я.Р., че не е придобила собствеността върху поземлен имот № 158030 в землището на гр. Айтос, м. Лясковско шосе с площ от 7,637 дка по силата на давностно владение и е отделил производството в отделно дело.

Със същото това определение съдът прекратил производството по първоначално предявения иск по гр.д. № 814/2016г. по описа на КРС, с който Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К. – П., А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д., Д.В.Г. молят за постановяване на решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците Я.Р. и И.А., че Я.Р. е прехвърлила с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *, том ****, рег. 5***, дело ****/**.**.20**г. на нотариус Георги Георгиев на втория ответник И.А. само притежавания от нея по наследство от праводателя си Ж. М. Я. 1/12 идеална част от земеделска земя, представляваща поземлен имот № 158030 в м. Лясковско шосе в землището на гр. Айтос с площ от 7,637 дка при граници посочени в исковата молба поради недопустимост на иска. Съгласно искова молба до РС Айтос (приложена заедно с приложенията към нея по образуваното гр. д № 462/2016г. на РС Айтос, впоследствие 814/2016г. по описа на РС Карнобат, след което е образувано гр.д. № 302/2018г. на РС Средец), се твърди, че Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К. – П., А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д. и ответницата Я.Р. са съсобственици на поземлен имот № 158030 в м. Лясковско шосе в землището на гр. Айтос с площ от 7,637 дка по силата на наследствено правоприемство като наследници на Ж. М. Я. Твърди се, че съсобственик е и Д.Г. на 1/8 идеална част, придобита по дарение от част от наследниците на Ж. Я.. Въпреки, че Я.Р. била наследник само на 1/12 идеална част, тя се сдобила с констативен нотариален акт, удостоверяващ, че е придобила собствеността въз основа на давностно владение на целия имот, след което извършила разпоредителна сделка с целия имот като го продала на И.А.. Молят да се приеме за установено по отношение на ответниците, че Я.Р. е прехвърлила с нотариален акт за покупко-продажба **, т. ***, рег. 5***, дело **** на нотариус с рег. № 557 на НК само притежаваната от нея по наследство от праводателя си Ж. Я. 1/12 идеална част от поземлен имот № 158303 и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт  за собственост **, дело ****/**.**.20**г. на нотариус с рег. № 557 на НК.

С определение № 1394 от 11.08.2017г. по в.гр.д. № 1203/2017г. по описа на ОС Бургас, служебно известно на настоящия състав, ОС Бургас е отменил Определение № 294/29.06.2017г., постановено по гр.д. № 814/2016г. на КРС, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от  ищците  Ж.Ж., А.М., С.П., В.Д., А.М., И.И., С.И., С.Г., В.К., А.К., С.М., В.Д. и Д.Г.  срещу ответниците Я.Р. и И.  А. иск, с който  се иска установяване по отношение на ответниците, че първата ответница Я.Р. е прехвърлила с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85/29.10.2015 г. на нотариус Г.Г. на втория ответник И.А.  само притежаваната от нея по наследство  от праводателя си Ж. Я. 1/12 ид.част от земеделска земя, представляваща имот 158030 в м.Лясковско шосе в землището на гр.Айтос, с площ от 7,637 дка като недопустим и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания до ищците да уточнят правен интерес.

След отвод на съдиите при РС Карнобат, с определение № 1089/08.06.2018г. по ч.гр.д. № 820/2018г. по описа на ОС Бургас, също служебно известно на съда, за компетентен да разгледа спора съд с определен РС Средец, където делото е образувано под № 302/2018г. по описа на съда. Производството е приключило с Решение № 111/25.10.2018г., с което след уточняване на иска, съдът е постановил решение, с което е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 11/12идеални части от поземлен имот – нива с № 158030, по плана за земеразделяне в землището на гр. Айтос, с ЕКАТТЕ 00151, общ. Айтос, обл. Бургас, находящ се в местността „Лясковско шосе”. Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт **, том VIII, рег. ****, дело **** от **.**.20**г. за собственост придобита по наследство и  давностно владение на нотариус с рег. № 557 на НК, в частта му за 11/12идеални части за имота.  Решението не е влязло в законна сила и е обжалвано пред ОС Бургас като на съда е служебно известно, че за разглеждането на въззивна жалба е образувано в.гр. № 28/2019г. по описа на съда.

В настоящото производство първоначално Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К. – П., А.Ж.К., С.Ж.М., В.Б.Д., Д.В.Г. са предявили иск срещу Я.Р. и И.А. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като се молят да се приеме за установено по отношение на ответницата Я.Р., че не е придобила собствеността върху поземлен имот № 158030 в землището на гр. Айтос, м. Лясковско шосе с площ от 7,637 дка по силата на давностно владение и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост **, дело 1***/**.**.20**г. на нотариус с рег. № 557 НК, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, който съгласно посоченото по-горе определение  № 294/29.06.2017г. по гр.д. № 814/2016г. по описа на РС Карнобат е отделен за разглеждане в друго производство е образувано гр.д. № 718/2017г. по описа на РС Карнобат.

С разпореждане от 29.08.2017г. по гр.д. № 718/2017г. производството по делото е оставено без движение с указания за отстраняване на нередовност на исковата молба.

С допълнителна молба от 13.10.2017г. ищците чрез адв. Кермедчиев са уточнили исковата молба като сочат, че компетентен по спора е РС Айтос, където се намира процесния имот, но поради отвод на съдиите, е определен за компетентен съд, който да разгледа спора – КРС. Сочи, че са посочени име и ЕГН на ищците и процесуален представител. Твърди, че ищците са наследници на общ наследодател Ж. М. Я., а последната Д.Г. е придобила част от имота по дарение. С Решение № 01 от 02.04.1999г. на Поземлена комисия Айтос на наследодателя бил възстановен в реални граници с план за земеразделяне процесния недвижим имот, представляващ  земеделска земя с площ 7,637 дка четвърта категория, м. Лясковско шосе в землището на гр. Айтос, ЕКАТТЕ 00151 и съставляваща имот № 158030 по плана за земеразделяне на същия град при граници имоти 1580041, 158040, 000477, 000505, 158031 и 158049. Твърди, че ответницата Я.Р. неправомерно се снабдила с нотариален акт за собственост по пътя на обстоятелствена проверка – нотариален акт **, т. V***, рег. 5***, дело ****, извършен на **.**.20**г. от нотариус с рег. 557 на НК и го продала на И.А. съгласно НА за покупко-продажба **, т. ***, рег. 5***, дело **** на нотариус с рег. № 557 на НК като в резултат били накърнени правата на собственост на ищците. Я.Р. била наследник само на 1/12 ид.част от наследството на наследодателя Ж. Я. и не била придобила имота по давност, не упражнявала владение, нито е имала съзнание за едноличен собственик върху този имот спрямо другите съсобственици. Сочи, че с извършената сделка от Я.Р. са накърнени правата им на собственици върху процесния имот. Молят да се приеме за установено по отношение на Я.Р. и И.А., че Я.Р. не е била собственик по давностно владение на земеделска земя с площ от 7,637 дка имот № 158030 при извършването на нотариален акт за покупко-продажба № **, дело 1***/**.**.20**г. от нотариус с рег. № 557 на НК.  Моли на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт  за собственост **, дело ****/**.**.20**г. на нотариус с рег. № 557 на НК. Сочи, че адв. Галя Иванова е надлежно упълномощена от ищците, която е преупълномощила адв. Георги Кермедчиев.

Представено е пълномощно от Д.Г. за адв. Галя Иванова за предявяване на установителен иск срещу Я.Р. и И.А. за процесния имот (л. 18).

Съгласно пълномощно л. 42 Ж.М.Ж., А.М.М., С.Н.П., В.Н.Д., А.Д.М., И.Д.И., С.Д.И., С.Д.Г., В.Ж. К. – П., А.Ж.К. са упълномощили адв. Галя Д. Иванова да предяви от тяхно име установителен иск срещу Я.Р. и И.А. за собственост на земеделска земя – имот № 158030 като води делото до окончателното свършване във всички инстанции. Със същите права съгласно пълнм. л. 44 и л. 45 С.М. и В.Д. са  упълномощили отново адв. Галя Иванова.

С пълномощно л. 163 адв. Галя Иванова преупълномощава с правата си адв. Георги Кермедчиев.

На образуваното дело е даден ход като са проведени открити съдебни заседания по докладване на делото и събиране на доказателства, поради отвод на всички съдии от РС Карнобат с Определение по ч.гр.д. № 822/2018г. по описа на ОС Бургас за компетентен съд, който да разгледа спора е определен РС Бургас. Съдът е оставил производството без движение като е указал на ищците да обосноват правен интерес от установяване на правото на собственост към минал момент евентуално да посочат дали не претендират установяване, че и двамата ответници не са собственици на процесния имот, респ. на 11/12 идеални части от същия.

С допълнителна молба ищците уточнили предявения иск като сочат, че ответницата Я.Р. не е имала самостоятелно давностно владение върху имота, за да стане негов собственик. Твърди се, че ответниците не са собственици на имота поради придобиването му по давност в цялост, а не само на 11/12 ид.части от него, нотариален акт ** по н.д. ****/**.**.20**г. на нотариус с рег. № 557 на НК бил неверен, издаден не въз основа на наследяване, а на самостоятелно давностно владение като за 1/12 идеална част ответницата не е имала интерес от нотариален акт предвид наличието на представеното по делото решение на Поземлена комисия.

РС Бургас, въз основа на така направеното уточнение, изменил доклада като приел, че се иска установяване, че ответниците не са собственици на процесния имот към настоящия момент, събрал доказателства, приключил съдебното дирене и устните състезания като в срока за произнасяне постановил определение, с което намерил, че предвид постановеното решение по гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец е налице субективен и обективен идентитет между гр.д. № 814/2016г. и гр.д. № 718/2017г. на КРС, независимо, че по първото дело искът е положителен установителен иск, то неговия предмет се покривал с разглеждания пред РС Бургас отрицателен установилен иск и прекратил производството по воденото пред него дело като по-късно образувано.

Други относими за настоящото производство доказателства съдът счита, че не са налице.

С оглед така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Препис от определението е връчен на жалбоподателите чрез адв. Кермедчиев на 05.02.2019г. като частната жалба е постъпила на 11.02.2019г., в законния едноседмичен срок, същата е допустима, подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК видът на иска и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната претенция. Допустимо е предявяването и на положителен установителен иск за правото на собственост, наред с предявен отрицателен такъв /вкл. и при условията на обективно съединяване на исковете/, но наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

На съда, както се посочи, е служебно известно постановеното решение № 111/25.10.2018г. по гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец, което не е влязло в сила и срещу което решение е депозирана въззивна жалба, за разглеждането на която е образувано и е висящо в.гр. д. № 28/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас. Вярно е, че производството не е приключило със сила на пресъдено нещо, но за преценката за наличието на интерес от водене на настоящото производство следва да се преценят фактите и обстоятелствата, въз основа на които са предявени исковите претенции. Следва да се посочи, че за наличието на абсолютни процесуални предпоставки съдът следи служебно по време на цялото производство като в този смисъл наличието на правен интерес се преценява до приключване на делото с окончателен съдебен акт.  

По двете производства – настоящото и гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец несъмнено е налице субективен идентитет между страните. Този състав намира, че е налице и обективен идентитет, изхождайки от идентичността по отношение на заявените в двете производства фактически твърдения относно процесния имот, ищците  и по двете дела, заведени срещу същите ответници, защитават едно и също вещно право /индивидуализирано като предмет и придобивно основание/.

Ищците обосновават правата си въз основа на наследствено правоприемство от общия наследодател, като по отношение на последния Д.Г.– въз основа на придобивна сделка – дарение. По предявения положителен установителен иск се твърди, че ищците са съсобственици на имота като ответницата въпреки знанието за това се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот и се е разпоредила с имота. В настоящото производство ищците обосновават твърдението си за наличието на интерес от водене на отрицателен установителен иск с обстоятелството, че Я.Р. неправомерно се снабдила с нотариален акт за собственост по пътя на обстоятелствена проверка и още същия ден продала имота на втория ответник И.А. като по този начин са накърнени правата им на собственост. Оспорва се, че ответницата е имала самостоятелна десетгодишна придобивна давност и не е могла да се разпореди с имота и с продажбата е накърнено правото им на собственост.

В този смисъл в единия случай – в производството по гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец се претендира са се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 11/12 идеални части от имота и да се отмени нотариалния акт за собственост придобита по наследство и по давностно владение, а в настоящото производство да се приеме за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на имота и отново се иска отмяна на констативния нотариален акт.

По правило в производството по положителния установителен иск ответниците са длъжни да изложат всички свои възражения като средство за защита, в противен случай това им право се преклудира. Действително с отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на присъдено нещо, че ищецът не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответникът /за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответникът е собственик, а при уважаване - че не е/ /така решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК/.

Следва да се вземе предвид обаче, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. В случая ищците постигат защитата на своите права чрез предявения положителен установителен иск, в който ответниците следва да изчерпят възраженията си. С решението по  гр.д. № 302/2018г. по описа на РС Средец е прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 11/12 идеални части от поземлен имот – нива № 158030 и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт **, дело ****/**.**.20**г. за собственост придобита по наследство и давностно владение в частта му за 11/12 идеални части за имота. В този смисъл е била удовлетворена исковата претенция и ищците са признати за собственици на имота в съответните идеални части. Относно останалата 1/12 идеална част в исковата молба се сочи, че е собственост на ответницата въз основа на наследствено правоприемство.

Налага се извода, че с предявяване на положителен установителен иск, при условие, че е основателен, ищците ще получат защита на своето право и за тях при същите фактически твърдения не съществува правен интерес от търсената защита от отрицателния установителен иск, поради което същия е недопустим.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че искът се явява недопустим, исковата молба подлежи на връщане, а производството следва да бъде прекратено. Изводите на Окръжен съд Бургас съвпадат с тези на първа инстанция и затова обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.   

На основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 ГПК определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 776/28.01.2019г. по гр.д. № 4465/2018г. по описа на Районен съд Бургас.   

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2. мл.с.