РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 108/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
Производството е отделено от гр. д. № 263/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан.
1.
Предявени са
кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС (уточнени с Молба вх. № 2073/29.06.2020 г. -
л. 30) от В.М.М., упълномощила адв. И.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра за:
1.1. установяването на правото й на собственост, върху:
1.1.1. Дворно място с идентификатор № 15031.501.540 по кадастралната карта на гр. Главиница, одобрена със Заповед № РД – 18 -109/18.12.2008 г. на ИД на АГКК, заедно с построена в него:
1.1.2. Еднофамилна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м., с идентификатор № 15031.501.540.1
1.2.
осъждането на ответниците да предат владението на имотите.
1.3. отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на
Нотариален акт № 33/25.01.2017 г., т. 1, ОР № 168, д. № 22/2017 г. на Нотариус
№ *** на НК – А. Р..
1.4.
Ищецът твърди,
че по силата на нотариален акт за продажба на недвижими имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 88, том I, дело № 169 от 30.07.1985 г. на ТРС, майка
ѝ - М. М. А. ѝ е прехвърлила
дворно място, находящо се в гр. Главиница, с площ от 900 кв. м. заедно с
намиращата се в него паянтова жилищна сграда, в кв. 48, парцел V, с пл. № 243.
1.5.
Твърди се, че
на 04.04.2016 г., първият ответник, който е брат на ищеца, се снабдява с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 33/25.01.2017 г., том I, общ рег. № 168, нот. дело №
22/2017 г. на нотариус № *** на РНК - А. Р., за 424 кв. м. в идеални части от
дворно място цялото с площ от 1324 кв. м., обозначено като поземлен имот с
идентификатор 15031.501.540 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Главиница, ведно с построената в
него Еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв.,
обозначена с идентификатор 15031.501.540.1, при граници и съседи за цялото
дворно място: имот № 15031.501.542,№ 15031.501.1145, № 15031.501.541, №
15031.501.650.
1.6.
Ищецът твърди,
че към дата на съставяне на нотариалния акт И.М.М. е бил в брак с Г.Н.М.,
следователно тя е придобила ½ ид. ч. от имота в режим на СИО.
1.7.
Твърди се, че
ищцата била безкрайно изненадана от факта, че брат ѝ се е снабдил с
констативен нотариален акт. За него узнала при посещението си в средата на месец
април 2020 година на Отдел „Метни данъци и такси“, при община Главиница, с цел
да заплати дължимият данък за имота и такса битови отпадъци. На въпрос към
служителя, защо от партидата ѝ липсва сградата, отговорът бил, че се води на друг собственик.
1.8.
Още преди да
ѝ се прехвърли имота, той бил ограден и към настоящия момент границите му
не били променяни, нито оградата била премествана.
1.9.
Ищцата твърди,
че преди по-малко от десет години предоставила на брат си да ползва собствения ѝ имот - дворно
място и къща, като израз на нормални роднински отношения, тъй като нямаше къде
да живее. Волята ѝ, в качеството на собственик, не е била да изоставя
собствените си права. Волята ѝ също е станала ясна на ползвателя и от
действията ѝ във връзка с ремонтирането на сградата. Изрично дала
разрешение за ремонт на покрива и подмяна на дограмата. Фактът, че била разрешила
да се поддържа имота от страна на ответника, не води до категоричен извод, че тя
се отказва от правото си собственост върху вещта.
1.10.
Ищцата твърди,
че не е възможно през периода от края на 2006 г. до края на 2016 г. първият
ответник да е осъществявал фактическа власт върху собствената ѝ сграда и
424 кв. м. в идеални части от дворното място, тъй като едва през ноември 2011
г. сменила партидата във „ВиК“ ООД от името на А. Я. Л.- продавачът на майка им,
на нейно име. Също така през 2009 г. заплатила данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци.
2. Ответникът Г.Н.М. е подал отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК с
който не заявява становище по предявените искове. Твърди, че е във
фактическа раздяла с ответника И.М. от около 30 год. Няма претенции за
собственост спрямо имота както по отношение на ищцата, така и по отношение на
ответника.
3. Ответникът И.М.М. е подал отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с
който оспорва иска.
3.1.
Твърди, че е
придобил имота въз основа на осъществено давностно владение в периода: 2001 -
2020 г. (уточнено в с. з. - л. 58).
3.2.
Твърди, че
посочената в договора за гледане и издръжка сграда е била съборена, а
процесната сграда с идентификатор № 15031.501.540.1 е изградена от ответника И.М.
през 2001 г. (уточнено в с. з. - л. 58).
4.
Между страните не се спори, че:
4.1.
ответниците са
съпрузи, а ищеца М. и отв. И.М. са брат и сестра (за което е изготвена и
справка от НБДН от 02.11.2022 г.);
4.2.
поземления имот
е ограден, като границите му не били променяни от 1985 г. до настоящия момент.
От
фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
5. По делото са изслушани показанията на
свидетелите (л. 67) на
5.1. ищеца: Б. Р.М.., Л. Н. Ф. (и двамата първи братовчеди на ищеца и отв. И.М.) и
5.2. на ответника: С. С. К., Н. А. Ю..
6. На 30.07.1985 г. е сключен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 88 от 30.07.1985 г., т. 1, д. № 169/1985 г. на ТнРС, съгласно който на ищеца е прехвърлена собствеността върху Дворно място, с площ 960 кв. м., съставляващо имот с пл. № 243, за който е отреден парцел V, в кв. 48 по плана на гр. Главиница, заедно с построената в имота Паянтова жилищна сграда (л. 9).
7. До 1989 г. ищеца М. е живял в имота, след което същата се установил да живее в Република Турция, според свид. М.и Ф..
8. През 2000 - 2001 г. отв. И.М. се установил да живее в имота, като съборил старата паянтова жилищна сграда и изградил едноетажната жилищна сграда, намираща се към настоящия момент имота. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите на ответника - К. и Ю.. Свидетелите на ищеца сочат, че тези факти са се осъществили в по - късен момент (2015 - 2017 г.), като съдът не кредитира показанията им в тази част, тъй като същите противоречат на тези на свид. К., който е помагал на отв. И.М. при строежа на сградата.
9. На 25.01.2017 г. е съставен Нотариален акт № 33/25.01.2017 г., т. 1, ОР № 168, д. № 22/2017 г. на Нотариус № *** на НК – А. Р., с който отв. И.М. е признат за собственик на процесните дворно място и сграда, въз основа на осъществено давностно владение (л. 8).
10. По делото е изслушана съдебна техническа
експертиза (л. 74), която е установила следното:
10.1. Към момента на огледа имотът е ограден с
телена мрежа на бетонови колони. В североизточния край на имота има паянтови
постройки, южно от които е изградена масивна едноетажна жилищна сграда, с
носещи тухлени стени, скатен покрив, с керемиди. Дворищното пространство е
необработваемо, затревено. Достъпът до имота е от източно разположената улица
„Добруджа“. От север, юг и запад са разположени други жилищни имоти с ниско
застрояване. В регулационен план преди 1988 г., в новата кадастрална карта и на
място, жилищната сграда е с размери 4,60 м на 10,30 м.
10.2. Изготвена е комбинирана скица, от която е
видно, че имот с пл. № 243 по кадастралния план на гр. Главиница, действащ към преди
1988 г. (зелен контур) съвпада частично с идентификатор № 15031.501.540 по
кадастралната карта от 2008 г. (черен контур - л. 79).
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
11. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото.
12. Правният интерес от воденето на делото срещу втория ответник - Г.М. е обусловен от факта, че ответниците са съпрузи. Придобивното основание, твърдяно от отв. И.М., е давностно владение, което (ако бъде доказано) от своя страна би обусловило извода, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
II.
Относно придобиването на собствеността от ищеца М.
13. По делото е безспорно установено, че ищеца М. е придобила през 1985 г. собствеността върху имот с пл. № 243, за който е отреден парцел V, в кв. 48 по плана на гр. Главиница, действал до 1988 г. и построената в имота паянтова жилищна сграда.
14. През 1985 г.
е одобрен нов кадастрален и регулационен план, като е заснет имот с пл. № 540,
чиито който е почти идентичен с процесния имот с идентификатор № 15031.501.540 по
кадастралната карта от 2008 г., както и с фактическите (оградени) граници на
имота към момента (вж. т. 10.3 и 10.4).
Съобразявайки факта, че страните не спорят относно границите на имота, както и
относно факта, че границите не са променяни от 1985 г. до настоящия момент,
съдът приема, че за меродавни следва да бъдат приети границите на имота,
отразени в кадастралния план от 1988 г. Последното налага извода, че
регулационните предвиждания на плана не са приложени, поради което съгласно §
8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010
г., ОСГК, докладчик съдията Т. Г., след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2
и 4 от ПР на ЗУТ (01.10.2001 г.) следва да се приеме, че отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се е прекратило
автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §
8, ал. 2, във вр. с ал. 4 от ЗУТ.
15. В тази връзка
съдът приема, че процесният имот с идентификатор № 15031.501.540 е идентичен с
прехвърленият такъв на ищцата с договора от 1985 г.
III. Относно
осъщественото от отв. И.М. давностно владение
16. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
17. В конкретният случай се установява, че от 1989 г. ищеца М. не живее в имота.
18. През 2001 г. в имота се установил да живее отв. И.М., който съборил старата жилищна сграда и изградил нова, на която е отреден идентификатор № 15031.501.540.1.
19. Съдът приема, че последното се е случило със съгласието на ищеца М.. Това се установява както от показанията на свидетелите на ищеца, така и твърденията на самият отв. И.М. в отговор на исковата молба, който сочи, че е държал имота без да оспорва собствеността на ищеца върху имота, сочейки, че имота следва да бъде поделен (л. 45). Тук следва да бъде отбелязано, че между страните няма как да възникне съсобственост, за да могат поземления имот и сградата да бъдат поделени. Ищецът е придобил собствеността еднолично на деривативно правно основание (договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане). Отв. И.М. претендира придобиването на правото на собственост на оригинерно правно основание (придобивна давност), което изключва правата на ищеца. Т. е. от нито една от страните не се твърдят факти, които да навеждат на възникването на съсобственост между тях.
20. Както вече бе упоменато горе, владението следва да е несъмнено, т. е. същото следва да е манифестирано по начин, който да сочи категорично на факта, че лицето владее имота за себе си.
21. В случай се установява, че ищеца М. е собственик на имота, която е възприела, че в имота се е настанил брат ѝ - отв. И.М.. Същата е била съгласна брат ѝ да ползва имота. С оглед близката роднинска връзка и липсата на конфликтни отношения между страните, ползването на имота и дори изграждането на нова жилищна сграда в същия не може да се приеме за категорично манифестиране на намерение да се свои имота.
22. Поради тази причина владението на отв. И.М. е могло да бъде започнато като:
22.2. самият ищец направи изявление или обективира действия, сочещи на отказ от владението.
23. По делото не са ангажирани доказателства отв. И.М. да е предприел действия по т. 22.1.
24. От друга страна ищеца М. от своя страна очевидно е обективирала субективното си намерение да свои имота, като в заплатила данъци за него през 2009 г. и е подала заявление за промяна на партидата пред „ВиК” през 2011 г. (12 - 16).
25. С оглед изложеното, съдът приема, че отв. И.М. не е осъществил претендираното владение, с оглед на което ответниците не са придобили собствеността върху имота.
26. Поради тази причина построената в имота сграда през 2001 г. е придобита по силата на приращението (чл. 92 от ЗС) от собственика на имота към този момент - ищеца М.. Поради гореизложените съображения съдът приема, че ответниците не са осъществили владението и по отношение на сградата.
27. В тази връзка съдът приема, че собственик на процесните поземлен имот и сграда е ищеца, поради което на осн. чл. чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен оспорения нотариален акт.
28. По делото безспорно установено, че фактическата власт върху процесните поземлен имот и сграда се упражнява единствено от отв. И.М., но не и от втория ответник - Г.М. (която твърди, че е съпруга на първия ответник, но същите са във фактическа раздяла повече от 20 години). В тази връзка съдът намира, че исковете в установителната им част следва да бъдат уважени спрямо двамата ответници, но в частта за предаването на владението следва да бъде уважен единствено иска срещу отв. И.М..
Разноски
29. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат поети единствено от отв. И.М., който е станал повод за завеждането на делото. В тази връзка на ищеца М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 070,38 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците И.М.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Г.Н.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че ищецът В.М.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, притежава правото на собственост върху:
1. Дворно място с идентификатор № 15031.501.540 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и четиридесет) по кадастралната карта на гр. Главиница, одобрена със Заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на ИД на АГКК, при съседни имоти с идентификатори: № 15031.501.542, № 15031.501.1145, № 15031.501.541, № 15031.501.650 (съгл. Скица 15-272432 - 28.03.2019 г., изд. от СГКК - гр. Силистра), собствеността върху което е придобита в резултат на сключен договор за прехвърляне на собственост срещу поемане на задължение за издръжка и гледане; заедно с построена в него:
2. Еднофамилна едноетажна жилищна
сграда с идентификатор № 15031.501.540.1 (петнадесет хиляди
тридесет и едно, точка, петстотин и
едно, точка, петстотин и четиридесет,
точка, едно), със застроена площ от 45
кв. м., собствеността върху която е
придобита по приращение на осн. чл. 92 от ЗС;
ОСЪЖДА ответника И.М.М., с ЕГН ********** да предаде на ищеца В.М.М., с ЕГН **********, владението на имотите.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради недоказаност иска за осъждането на ответника Г.Н.М., с ЕГН ********** да предаде на ищеца В.М.М., с ЕГН **********,
владението върху имотите.
ОТМЕНЯ на осн чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт
№ 33/25.01.2017 г., т. I, ОР №
168, нот. д. № 22/2017 г. на Нотариус № *** на НК - А. Н. - Р., вписан в СВ - гр. Тутракан,
под вх. № 71/25.01.2017 г., Акт № 38, т. I, д. № 32/2017 г.
ОСЪЖДА ответника И.М.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца В.М.М., с ЕГН **********, направените разноски по делото, възлизащи на 1 070,38 лв. (хиляда и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки).
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: