Р
Е Ш Е Н И Е
№
260833 / 9.7.2021г.
гр.
П., 09.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 168 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Н.Б.Н. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3904/2020г. по описа на ПРС за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул. “***в размер на 1258,03 лева – главница
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 152,18 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 06.07.2020 г., представляващи
стойността на доставената и потребена топлинна енергия и законна лихва за
забава до процесния имот.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало
по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период
е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Представя за констатация вестник „СъП.“ и „Новинар свят“, в
които са публикувани общите условия на дружеството.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок
чрез назначения си особен представител. Намира предявените искове за
неоснователни поради непредставяне на доказателства за собственост. По същество
оспорва исковата претенция по основание и размер. Конкретно твърди, че не са
налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството потребител в
процесния имот съгласно приложимото право. Намира, че общите условия, на който
ищецът се позовава ме са надлежно разгласени, съответно не са влезли в сила,
както и за нищожни. Оспорва доказателствената стойност на представените по
делото доказателства. Намира, че представеното по делото „извлечение от сметка“
не установява основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
Депозиране документ, озаглавен „2
отговор“ от 26.042021 г. в деловодството на Окръжен съд П.. В него се повтарят
вече изложените оспорвания. Твърди се също, че между ищецът и фирмата за дялово
разпределение не е сключван договор за дялово разпределение, определяйки този
въпрос като преюдициален на спора по делото, приемайки че предявява инцидентен
установителен иск.
Депозирани са трети и четвърти отговор,
в които се оспорва приемане на наследство, прави се възражение за погасяване на
вземания по давност. Желае определени „преференциални договори“ между ищеца и
трети лица да бъдат обявени за нищожни.
Претендира разноски.
В съдебно заседание се представлява като
поддържа така изложеното. Депозира и писмено становище в същата насока.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. (за което
съдът извърши констатация в съдебно заседание), а с това и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен и
национален ежедневник, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради
което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане
в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в
качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение
в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца
в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът
носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
Видно от приложената декларация по чл.
14 ЗМДТ на 22.11.2018 г. ответницата лично е декларирала за целите на данъчното
облагане изключителното си право на собственост върху процесния имот, а като
придобивно основание е посочила наследство. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, както
и представеното от страната пълномощно имат характера на подписан /което не се
оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно
признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответницата е
изключителен собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност.
Тези обективни данни, при липса на
твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху
имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай именно ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Този извод не се разколебава от
обстоятелството, че по делото не е представен правопораждащият акт за
собственост, който съгласно представеното по делото писмо № 151/27.05.2021 г.
на „П. - инвест“ ЕООД не се съхранява в архива му.
Този извод не се разколебава и от
обстоятелството, че датата на деклариране (а и придобиване на изключителна
собственост) е след началото на исковия период. Това е така, защото общ
наследодател за Н.Б.Н. и И. Б. И. съгласно приетото по делото удостоверение за
наследници от 21.11.2018 г. е И. В., която е починала на 07.11.2009 г. В
рамките на част от исковия период от 01.05.2018 г. до смъртта на И.Б. И.
(13.11.2018 г.), съдът приема, че е било налице съсобственост между ответницата
и него, поради което те отговарят разделно за задълженията – по ½ всеки
един от тях (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН). След смъртта на И.Б.И.обаче включените в
наследствената маса права и задължения преминават към неговите наследници, а
единствен такъв е ответницата – негова сестра, съгласно представеното
удостоверение за наследници от 20.09.2019 г.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия.
Системата за дялово разпределение е
въведена в СЕС. От заключението се установява, че монтираните в абонатната
станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки. Начислен е и разход за отопление на имота единствено за
монтирания в банята щранг- лира без ИРУ, като няма други, свързани към
сградната инсталация тела.
Изяснено е, че е начислен разход за битова гореща вода по
отчет на водомер, начисляван първоначално прогнозно, а след това „по оценен
разход“, - съобразно разхода от предходен период, тъй като не е осигурен достъп
в имота. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са
коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на
стойност от 1258,03 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение и допълнение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на
ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 402,76 лв., топла вода 136,45 лв., вноска за услугата „дялово разпределение“ 10,56
лв., корекция 708,26лв.) Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия
период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги след
корекциите възлиза на посочената в исковата молба стойност – 1258,03 лв.
Падежите на всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на
клаузите на Общите условия на дружеството като обезщетението за забава е в
размер на 152,18 лева. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия за сумата посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането, представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният
давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна
лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното
в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни
вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо в тридесетдневен срок от датата, означаваща края на
отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с
конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.08.2020 г., което действие води до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД,
съдът
намира, че погасени по давност бих били задълженията възникнали до 03.08.2017
г., а исковия период е с начало 01.05.2018 г., поради което това възражение е
неоснователно.
Неоснователни са и другите възражения,
релевирани от особения представител след като съдът прие, че ответникът е
единствен собственик и наследник на друго лице, починало в рамките на исковия
период. Общите условия са надлежно разгласени и влезли в сила за страните по
спора, като съдът не намира същите за нищожни. Установи се също, че между ищеца
и фирмата за дялово разпределение е сключен договор за дялово разпределение, а
наследството е изрично прието с подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ на
22.11.2018 г.
При тези обективни данни и правни
изводи, предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 553,20 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 653,20 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 78,20 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Н.Б.Н., ЕГН ********** ***, за сумата в размер на 1258,03 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. П., ул. “***за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 03.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 152,18 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2018 г.
до 06.07.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3904/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Б.Н., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 653,20 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 78,20 лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________