Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 75 11.08.2014 ГОДИНА
ГР. СРЕДЕЦ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. СРЕДЕЦ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 11.07. /единадесети юли/ 2014 /две хиляди и четиринадесета/ година
В публично заседание в следния състав :
СЪДИЯ : Стоян Георгиев
Секретар – М.М.
като разгледа докладваното от Ст. Георгиев
гражданско дело № 373 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано по исковата
молба, подадена от ПК “Цвятко Радойнов” – с. Дебелт, област Бургаска, против С.Г.Ж..
В молбата се описва : че
ответницата е била в трудови правоотношения с кооперацията ищец от 26.06.2007
година до 14.12.2011 година, като е заемала отчетническа длъжност – магазинер
на магазин за хранителни стоки. На 31.01 2009 година е била осъществена
проверка на стоково-материалните ценности, находящи се в магазина, при която са
били установени липси за периода на работа от месец октомври 2008 година до
31.01.2009 година в размер на 1490,99 лева, за което е бил съставен акт №
2/31.01.2009 година, подписан от ответницата и другото работещо в магазина
лице. Описва се, че въпреки разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, относно
наличието от отговорност за липсата в пълен размер, при условията на солидарна
отговорност, ищецът претендира от ответницата 1/2 част от дълживата сума – 746
лева.
През периода 16.10.2011
година – 29.10.2011 година е била извършена нова проверка. В магазина е
работила само ответницата. В първия ден на проверката е установено е, че в
магазина има налична стока на стойност 5052,45 лева, стока за бракуване на
стойност 661,45 лева и дадена стока на кредит на стойност 5127,03 лева. От
ответницата е бил представен списък на хора, на които е давала стоки на кредит.
Съставен е бил акт № 3/16.10.2011 година, който ответницата е отказала да
подпише. В следващите дни на проверката е установено, че от представените за
годни стоки на стойност 5052,45 лева е имало голям брой стоки с изтекъл срок на
годност, повредени, счупени, както и такива, които са ползвани, но въпреки това
са подредени като нови за продажба. Тези стоки на обща стойност 1207,16 лева са
били изведени от магазина и унищожени.
Описва се, че за прилагане
на ограничената имуществена отговоронст и съгласно чл. 210 от КТ, председателят
на кооперацията е издал заповед № 6/14.11.2011 година за възстановяване от
ответницата на причинените вреди. Заповедта е била изпратена на ответницата.
Заповедта не е била оспорена от ответницата в предвидения в чл. 210 ал. 3 от КТ
едномесечен срок, поради което същата е влязла в сила.
Дадена е била възможност на
ответницата, във връзка с установената липса, да възстанови равностойността,
вписано «на дадената на кредит стока». Предвид на това, че липсващите суми не
са били възстановени, на 14.11.2011 година е изготвен окончателния акт от
проверката, в който е отразена липса на стоково-материални ценности в размер на
5127,03 лева.
Било е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение и заведено ч.гр.д. № 290/2012 година по описа
на Районен съд – гр. Средец. Издадена е била заповед за изпълнение, срещу която
ответницата е възразила.
Претендира се да бъде прието
за установено, по отношение на ответницата, съществуването на претендираното от
ищеца вземане в общ размер на 7080,19 лева, както следва : сума в размер на 746
лева, представляваща дължимата от ответницата 1/2 част от размера на
установените липси при извършена на 31.01.2009 година проверка на поверените й
стоково-материални ценности ; сума в размер на 1207,16 лева, представляваща
стойност на всички бракувани и унищожени стоки при извършена проверка в периода
16.10.-29.10.2011 година ; сума в размер на 5127,03 лева, представляваща пълния
размер на установените липси при извършена проверка в периода 16.10. –
29.10.2011 година на поверението на ответницата стоково-материални ценности,
ведно със законната лихва за забава върху всяка от тези суми, считано от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 290/2012 година – 26.06.2012 година до пълното изплащане на сумите,
както и направените разноски.
Предявените искове са с
правни основания – чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 207 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ.
В определения от Закона срок
е получен писмен отговор от ответницата, с който изразява становище, че
предявения иск е допустим, но е неоснователен. Възразява се относно резултатите
от направената проверка. Твърди се, че са налице абсолютни нарушения на
процедурата и законовите норми, свързани с осъществяването на инвентаризацията,
което води до извода, че самата “проверка” е незаконосъобразна, порочна и
извършена от некомпетентни лица.
Изразява се становище, че в
производството следва да се изясни : има ли извършена инветнаризация /проверка
на стоково-материални ценности/ от страна на кооперацията ; как е извършена- по
метода на аналитичното или синтетичното отчитане ; има ли някое от лицата
извършили «проверката» икономическо образование /счетоводство и контрол/ и
компетентност за това и ако има то в тежест на ищцовата страна е да докаже със
съответните писмени доказателства това обстоятелство и това си твърдение.
Посочва се, че е извършена
само и единствено проверка на стоковите наличности, от което следва извода, че
няма как да се стигне до обоснования извод, че има налице липси. Твърди се, че
няма налице като писмено доказателство заповед на председателя за извършване на
инвентаризация, което е абсолютно задължително. Описва се, че самото
счетоводство на ищеца, с оглед представените документи, не позволява да се
обоснове извод за липси, тъй като не може да се извърши проследяване на
движението на стоките и материалните запаси, поради неспазване на чл. 12 от
Закона за счетоводството за аналитично отчитане на стоково-цатериалните
ценности.
Претендира се да се
постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от ищеца иск,
като неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Работодателят следва да установи по безспорен и
несъмнен начин следните предпоставки : наличие на трудово правоотношение със
служителя, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и
отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса на парични
или материални ценности, довели до недостиг в имуществото на работодателя с
неустановен произход, с което е причинена вреда на работодателя, поради
проявена небрежност (вина) на отчетника и нейния конкретен размер, момента на
настъпване или откриването й.
Доказателствената тежест за установяване на факта,
че не е причинена вреда от липси или че причиняването на липсата не е виновно,
се носи от ответника, т. е. от работника или служителя, който е имал качеството
"отчетник".
Районен съд – гр. Средец, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното :
Видно е от справка в Търговския регистър -
електронната страница, а също и приложеното удостоверение /л.25/, че е налице
процесуална легитимация на ищеца. Налице е правен интерес от предявяване на
иска и същия е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.
1 от КТ “работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя : т. 2 “за липси в пълен размер заедно със
законната лихва от деня на причиняването на щетата или от деня на откриването
й.”
Безспорно е, че липсата представлява недостиг
в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен, т. е.
обективно състояние на неотчетност.”
За успешното провеждане на доказването на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин следните предпоставки : наличие на трудово правоотношение със служителя, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса на парични или материални ценности, довели до недостиг в имуществото на работодателя с неустановен произход, с което е причинена вреда на работодателя, поради проявена небрежност (вина) на отчетника и нейния конкретен размер, момента на настъпване или откриването й. При наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между неизпълнението на трудови задължения от отчетника и вината се предполагат до доказване на противното.
Доказателствената тежест за установяване на факта, че не е причинена вреда от липси или че причиняването на липсата не е виновно, се носи от ответника, т. е. от работника или служителя, който е имал качеството "отчетник".
Безспорно установено е, че ответницата се е намирала в трудово правоотношение с ищеца въз основа на сключен трудов договор № 30 от 26.06.2007 година /л.9/, по силата на които ответницата е изпълнявала длъжността “магазинер” в магазин за хранителни стоки.
Предвид представения трудов договор, длъжностната характеристика, характера на длъжността и изпълняваните трудови функции и факта, че ответницата е получавала стоки, заприхождавани в магазина, задължавала се е с опазването, съхраняването и със стойността на стоките, реализирала е продажбите им и е отчитала получените суми от тези продажби на ищеца и неоспорването на този факт, настоящият състав счита, че при изпълнение на трудовите си задължения ответницата Ж. е изпълнявала функция, свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности по смисъла на чл. 207 от КТ, т. е. е имала качеството “отчетник”.
Както беше посочено, за успешното провеждане на производството по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ следва по безспорен начин да бъде установено настъпване на липса и нейния конкретен размер.
От описаното в исковата
молба, представените писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели и заключението на вещото лице се установява, че :
- на 31.01 2009 година е
била осъществена проверка на стоково-материалните ценности, находящи се в
магазина, при която са били установени липси за периода на работа от месец
октомври 2008 година до 31.01.2009 година в размер на 1490,99 лева, за което е
бил съставен акт № 2/31.01.2009 година, подписан от ответницата и другото
работещо в магазина лице.
- през периода 16.10.2011
година – 29.10.2011 година е била извършена нова проверка за периода от
01.01.2011 година до 16.10.2011 година. В магазина е работила само ответницата.
В първия ден на проверката е установено е, че в магазина има налична стока на
стойност 5052,45 лева, стока за бракуване на стойност 661,45 лева и дадена
стока на кредит на стойност 5127,03 лева. От ответницата е бил представен
списък на хора, на които е давала стоки на кредит. Съставен е бил акт №
3/16.10.2011 година, който ответницата е отказала да подпише. В следващите дни
на проверката е установено, че от представените за годни стоки на стойност
5052,45 лева е имало голям брой стоки с изтекъл срок на годност, повредени,
счупени, както и такива, които са ползвани, но въпреки това са подредени като
нови за продажба. Тези стоки на обща стойност 1207,16 лева са били изведени от
магазина и унищожени.
Председателят на
кооперацията е издал заповед № 6/14.11.2011 година за възстановяване от
ответницата на причинените вреди. Заповедта е била изпратена на ответницата.
Заповедта не е била оспорена от ответницата в предвидения в чл. 210 ал. 3 от КТ
едномесечен срок, поради което същата е влязла в сила.
Дадена е била възможност на
ответницата, във връзка с установената липса, да възстанови равностойността,
вписано «на дадената на кредит стока». Предвид на това, че липсващите суми не
са били възстановени, на 14.11.2011 година е изготвен окончателния акт от проверката,
в който е отразена липса на стоково-материални ценности в размер на 5127,03
лева.
Въпреки проведеното предварително разследване за осъществен състав на престъпление от НК във връзка с посочените суми като дадени стоки на кредит и заявеното от свидетелите, че вписаните в тези списъци лица са заявили, че не са получавали стоки на кредит, прокурорът е приел, че не са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер и е прекратил наказателното производство.
Изхождайки от изложеното по-горе и заключението на вещото лице, че счетоводните записвания са редовни и че е спазен реда за провеждане на инвентаризациите, което заключение не е оспорено, съдът приема, че произхода на недостига в имуществото на работодателя по отношение на сумите от 1490,99 лева от първата инвентаризация и 5127,03 лева от втората инвентаризация не може да бъде установен, т. е. е налице обективно състояние на неотчетност – липса.
Предвид изложеното и неоспорването от страна на ответницата, че за посочените периоди е получила и се е задължила със стоки на стойността посочена при инвентаризациите, съдът приема, че липсата и нейния размер е доказан, а именно - липса на обща стойност 6618,02 лева /1490,99 лв. от първата инвентаризация и 5127,03 лв. от втората/.
По отношение на установените липси от първата инвентаризация са предявени претенции за сумата от 746 лева, а не за цялата сума, въпреки наличието на солидарна отговорност.
Тъй като са доказани и са налице всички предпоставки, а именно : наличие на трудово правоотношение с ответницата, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса на парични или материални ценности, довели до недостиг в имуществото на работодателя с неустановен произход, с което е причинена вреда на работодателя, поради проявена небрежност (вина) на отчетника и нейния конкретен размер, момента на откриването й, и обстоятелството, че причинната връзка между неизпълнението на трудови задължения от отчетника и вината се предполагат до доказване на противното, а такова доказване не беше направено, настоящият състав намира претенциите за заплащане на сумите от 746 лева и сумата от 5127,03 лева за доказани и че като такива следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 290/2012 година, до изплащане на сумите.
Въпреки,
че съгласно чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ сумите се дължат заедно със законните
лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи -
от деня на откриването на липсата, предвид липсата на такова искане, съдът не
следва да се произнася.
Според чл. 207 ал. 1
т. 1 от КТ “Работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя:
1. в размер на вредата, но не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение”.
От
писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лица
се установява, че при извършената инвентаризация през периода 16.10.2011
година – 29.10.2011 година в магазина е имало голям брой стоки с изтекъл срок
на годност, повредени, счупени, както и такива, които са ползвани, но въпреки
това са подредени като нови за продажба. Тези стоки са били на обща стойност
1207,16 лева. Били са изведени от магазина и унищожени.
Безспорно с допускането за продажба на
стоки с изтекъл срок на годност, като ответницата не е предприела каквито и да
са действия за връщането им на доставчиците, повредени, счупени, а също и
ползвани, ответницата не е изпълнила задълженията си и не се отнесла с грижата
на «добър стопанин» към поверените й материални ценности. Извеждането на тези
стоки от магазина, бракуването им, а в последствие и унищожаването им е довело до
причиняване на вреда на работодателя в посочения размер.
Съгласно посочения по-горе текст от КТ
ответницата отговаря пред работодателя в размера на вредата, но не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Предвид
липсата на каквито и да са други доказателства за уговореното месечно трудово
възнаграждение, с изключение на представения трудов договор /л.9/, съдът приема
за доказано, че месечното трудово възнаграждение на ответницата е било 186,48
лева /180 лв. – основно и 6,48 лв. /3,6%/ допълнително възнаграждение за продължителна
работа/. Предвид на това ответницата следва да отговоря за вредата в размер на
559,44 лева /трикратния размер на
уговореното месечно трудово възнаграждение/, като иска следва да бъде уважен в
този размер, а в останалата част до предявения размер от 1207,16 лева следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид уважаването на исковете,
основателно се явява искането на ищеца за присъждане на направените разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 207 ал. 1 т. 1 и т. 2, Районен
съд – гр. Средец
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.Ж., с ЕГН – **********,***, дължи на ПК “Цвятко Радойнов”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – с. Дебелт, област Бургаска, ул. “Цвятко Радойнов” № 64,
представлявана от Станка Станева Новакова – председател, сумата от 6432,47 лв. /шест хиляди четиристотин тридесет и два лева и четиридесет
и седем стотинки/, от които : сумата от 746 /седемстотин четиридесет и
шест/ лева – част от липси за периода от месец октомври 2008 година до 31.01.2009 година, установени на
31.01.2009 година ; сумата от 5127,03 лв. /пет хиляди сто двадесет и седем лева
и три стотинки/ - липси за периода от 01.01.2011 година до 16.10.2011 година,
установени през периода 16.10.2011 година – 29.10.2011 година и сумата от
559,44 лв. /петстотин петдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ -
причинена вреда на ПК «Цвятко Радойнов» във връзка с бракувани и унищожени стоки,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 26.06.2012 година до окончателното
изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
– до предявения размер от 7080,19 лева /за сума над 559,44 лв. до предявения
размер от 1207,16 лв. за причинена вреда на ПК «Цвятко Радойнов» във връзка с
бракувани и унищожени стоки/, като недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.Ж., с
ЕГН – **********,***, да заплати на ПК
“Цвятко Радойнов”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.
Дебелт, област Бургаска, ул. “Цвятко Радойнов” № 64, представлявана от Станка
Станева Новакова – председател, сумата
от 810,03 лв. /осемстотин и десет лева и три стотинки/ - разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
гр. Бургас.
СЪДИЯ :