РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. П., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101233 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Ч.Р.Б.“ АД (с настоящо търговско наименование „Е.М.З.“ АД), със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.“ № 159, ЕИК ****, твърди, че с
ответника се намират в облигационно правоотношение, по повод доставка на
електрическа енергия в електроснабден обект, находящ се в гр. П., ул. „Я.“ № 20, с
абонатен номер ****, във връзка с което се ползва притежаваната от него
електропреносна мрежа. Поддържа, че на 18.07.2019 г. негови служители са извършили
проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо ел. енергията в
посочения обект, при което е било установено неточно отчитане, описано в нарочен
констативен протокол (с № 3027012/18.07.2019 г.). Изтъква, че по тази причина и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, е било извършено преизчисляване на
сметката на абоната, за периода 18.04.2019 г. – 18.07.2019 г., като е била начислена
сумата от 1 524,37 лв., за което е била издадена фактура № **********/07.08.2019 г.
Счита, че както при самата проверка, така и при преизчисляването на сметката са били
спазени всички изисквания, въведени с приложимите нормативни актове – ЗЕ и
ПИККЕ. Смята, че поради допусната забава в погасяването на главното задължение се
дължи и мораторна лихва от 236,39 лв., начислена за времевия отрязък 21.08.2019 г. –
08.06.2021 г. Заявява, че за визираните суми е била издадена заповед за изпълнение по
1
чл. 410 ГПК, срещу която ответната страна е подала възражение. Затова иска тяхната
дължимост да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Х. К. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 20, ЕГН
**********, оспорва ищцовите претенции. Релевира доводи, насочени към
обосноваване на позицията, че не е осъществил неправомерно ползване на ел. енергия
в процесния електроснабден имот.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени установителни
искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2021 г., до погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за
мораторната лихва.
Задълженията по тези искове попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК с 134/21.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 899/21 г. на Районен съд – гр.
П..
Против цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е депозирано
възражение от настоящия ответник (имащ качеството на длъжник), поради което
ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил установителните
претенции за съществуването на оспорените вземания.
Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка на
предпоставките от фактическите състави, които пораждат задълженията, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
2. От фактическа страна:
Ответникът е потребител на електрическа енергия, ползвана в
индивидуализирания по-горе електроснабден обект, а ищецът е операторът на
електроразпределителната мрежа, по която се осъществява нейната доставка.
В този смисъл страните се явяват обвързани от облигационно отношение,
регулирано от общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на ответното дружество, одобрени с решение от
07.11.2007 г. и изменени с решение от 26.04.2010 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/).
На 18.07.2019 г. служители на дружеството ищец, сред които е бил и свидетелят
Б.П., в присъствието на свидетелката А.Д. – представител на „Федерация на
потребителите“ – гр. С., са извършили проверка на средството за търговско измерване
(електромер), отчитащо електроенергията в електроснабдения имот на ответника.
При проверовъчната дейност е било установено, че: електрозахранването на
обекта е прекъснато по-рано, заради неплатени задължения; има поставен кабел
2
(проводник), единият край на който директно е свързан към уличната
електроразпределителна мрежа, а другият – към електрическата инсталация на
абоната; по самия кабел е преминава електрически товар; по този начин са създадени
условия за ползването на електрическа енергия, която не се измерва, тъй като е извън
обхвата на средство за търговско измерване.
Потребителят е бил потърсен, за да присъства на проверката, но не е бил
намерен на адреса.
За тази проверка е бил съставен горецитираният констативен протокол, в който
са били обективирани направените констатации.
На базата на констативния протокол ищецът е приел, че става дума за промяна в
схемата на свързване на измервателната система, поради което е дотаксувал сметката
на ответника със спорната сума, начислена за исковия период, издавайки
гореупоменатата фактура.
От електротехническа гледна точка разглежданият случай разкрива следните
допълнителни особености:
- Поставянето на проводник, осигуряващ директна връзка между уличната
ел. мрежа и вътрешната инсталация на електроснабдения имот, по който се черпи
електрически ток, не е част от нормалната измервателна схема при потребяването на
електроенергия и води до пълното неотчитане на пренасяната такава по допълнителния
проводник.
- Преизчисляването на сметката на ответната страна, направено от ищеца,
кореспондира с половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията в обекта с
електропреносната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. То отговоря и на
цените на електрическата енергия, одобрени от КЕВР за съответния времеви отрязък.
Ищецът е изпратил до ответника нарочни уведомления от 19.07.2019 г. и от
07.08.2019 г., касаещи проверката и дотаксуването на сметката на последния, като с
второто тях е поискал от него и заплащането на доначислената сума. Тези изявления
обаче не са били получени от ответника, без да е ясна причината за това.
3. По доказателствата:
Ответникът не оспорва, че към 18.07.2019 г. е бил абонат за доставка на ел.
енергия относно електроснабдения обект, в който е била осъществена проверката,
предизвикала съдебния спор. Този факт се потвърждава и от писмото на третото за
делото лице – „Ч.Е.Б.“ АД (със сегашно търговско наименование „Е.П.“ АД),
постъпило по реда на чл. 192 ГПК.
Не се спори между страните и по факта, че ищцовото дружество е операторът на
електроразпределителната мрежа, чрез която се реализира доставката на
електроенергията, в резултат на което те се намират в облигационна обвързаност от
3
договорен тип. В тази връзка към доказателствената съвкупност са приобщени
държавната лицензия на ищеца за този вид дейност, както и общите му условия за
договорите с потребителите.
Данните, свързани с проверката на обекта и с резултатите от нея, се
верифицират от констативния протокол, съставен по този повод, както и от разпита на
свидетелите П. и Д.. Гласните доказателствени средства с тяхното участие са
последователни, логични и непротиворечиви и се базират изцяло на лични
впечатления.
Сведенията, отнасящи се до хипотезата, при която ищецът е направил
корекцията на сметката на ответната страна (заради намеса, изразяваща се в промяна
на схемата на свързване на измервателната система), се доказват от нарочните
уведомления, адресирани до ответника, ведно с изготвена справка за преизчислените
количества на електроенергията и с издадената фактурата. От известията за доставяне,
придружаващи уведомленията, се вижда, че те не са били получени от абоната.
Допълнителните електротехнически специфики на казуса, приети за установени,
се изясняват от изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на
изготвилото я вещо лице. Експертните изводи подлежат на цялостно възприемане,
защото са подробни и задълбочено мотивирани, дават точен и коректен отговор на
поставените задачи и не се оборват от другите елементи на доказателствената маса.
4. От правна страна:
Централният дискусионен въпрос, от който е детерминиран изходът от делото, е
дали ищецът е имал основание да преизчисли количеството ел. енергия, ползвано от
ответника в електроснабдения обект, при механизма и параметрите, при които го е
сторил.
По аргумент от нормативния регламент на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, един от
аспектите на устройството и на експлоатацията на електроенергийната система
обхваща такова преизчисляване при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, като то се извършва въз основа на специални
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). С
компетентност за тяхното приемане разполага КЕВР (чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ), а по
правната си природа те носят характеристиките на нормативния административен акт
(чл. 75 АПК).
Въз основа на тази законова делегация, сега действащите ПИКЕЕ са били приети
от посочения административен орган, обнародвани са в бр. 35 от 30.04.2019 г. на ДВ и
са влезли в сила на 04.05.2019 г. (чл. 5, ал. 5, изр. 2 КРБ). Следователно настоящият
казус напълно се субсумира във времевия им обсег.
Съобразно чл. 50, ал. 2 във вр. с ал. 5 във вр. с чл. 49 ПИКЕЕ, когато служители
на оператора на електроразпределителната мрежа установят промяна в нормалната
4
схема на свързване на системата, измерваща потребяваната електрическа енергия в
даден обект, те съставят нарочен констативен протокол. Въз основа на него операторът
преизчислява нейното количество за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от 3 месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. За преизчислението трябва да се спази
определена методика, при която като база се взема половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента с мрежата, при ежедневно 8-часово натоварване.
Цитираната нормативна уредба показва, че е допустимо ищецът да преизчисли
количеството ел. енергия, ползвано от ответника в неговия електроснабден обект, при
реализирането на фактически състав, включващ: 1/ извършването на проверка, при
която е констатирано поддържаното неправомерно въздействие върху измервателната
верига, натоварена с правилното отчитане на потребяваната ел. енергия в обекта,; 2/
спазването на изискванията на ПИКЕЕ при осъществяването на проверката и 3/
съответствие на преизчисляването на сметката с методиката, уредена в цитираните
правила, и с цените на ел. енергията, действащи за съответния период.
Когато в рамките на състезателно исково производство, каквото е сегашното, са
доказани предпоставките на ПИКЕЕ за извършване на корекцията на дължимата от
потребителя цена на електроенергията, евентуални процедурни отклонения от тези
правила не дискредитират нейната основателност (вж. Решение № 124/18.06.2019 г. по
гр. д. № 2991/18 г., III г. о. на ВКС и Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/18 г.,
III г. о. на ВКС).
Приложимата специалната нормативна уредба, съдържаща се в ЗЕ и в ПИКЕЕ,
не поставя начисляването на допълнителна сума за неправилно отчетена ел. енергия от
виновно поведение на абоната. Сумата по коригиращата сметка не се дължи за реално
потребена от абоната електроенергия, а се явява компенсация за електроснабдителното
предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки количества енергия за
определен времеви интервал (вж. Определение № 264/14.03.2016 г. по гр. д. № 138/16 г.,
IV г. о. на ВКС).
От систематичното тълкуване на чл. 2, ал. 1, на чл. 50, ал. 2 и на чл. 52, ал. 1
ПИКЕЕ може да се заключи, че промяната в схемата на свързване на веригата,
осигуряваща нормалното търговско измерване на доставяната ел. енергия, означава
последваща неправомерна външна намеса върху същата, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване.
Изяснените фактически положения, че към електроснабдения обект на ответника
е била подавана ел. енергия посредством кабел, който е бил извън обхвата на
обичайната измервателна схема, преценени на фона на гореочертаните принципни
правни постановки, насочват, че ищецът е бил оправомощен да реализира
5
едностранната корекция на сметката му, което, както стана ясно, е направил и
надлежно.
Ето защо и искът за главницата се явява основателен.
Различно е положението с претенцията за мораторната лихва, която е
неоснователна. Нейното уважаване изисква не само съществуването на главния дълг,
във връзка с който тя се търси, но и неговата изискуемост. Конкретното главно
задължение няма определен ден за изпълнение, който да е предвиден в относимата
договорна и нормативна уредба, което налага длъжникът да бъде поканен от кредитора,
по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да изпадне в забава. След като поканата, изпратена в
тази насока от ищеца до ответника, не е била получена от него, то той не е изпаднал в
забава и не дължи мораторна лихва.
5. Относно съдебните разноски:
Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Разноските, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
- 73,13 лв. – за заповедната процедура, изчислени на основата на: 35,76 лв.
– заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и
- 490,46 лв. – за исковия процес, формирани на базата на: 75,21 лв. –
заплатена държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, 350 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице, и 50 лв. –
разноски за свидетел, при режим на призоваване.
Ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни разходи.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Х. К. А., с
постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 20, ЕГН **********, дължи на
„Ч.Р.Б.“ АД (с настоящо търговско наименование „Е.М.З.“ АД), със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.“ № 159, ЕИК ****, следната сума, включена в
6
предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 134/21.06.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № 899/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 1 524,37 лв. –
главница, представляваща допълнително начислена стойност на електрическа енергия,
за периода 18.04.2019 г. – 18.07.2019 г., за електроснабден имот в гр. П., ул. „Я.“ № 20,
с абонатен номер ****, поради установено неточно отчитане на средството за
търговско измерване на посочения обект, ведно със законната лихва, считано от
18.06.2021 г. до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ч.Р.Б.“ АД (с настоящо търговско наименование
„Е.М.З.“ АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.“ № 159, ЕИК ****,
предявен срещу Х. К. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 20, ЕГН
**********, с който се претендира да бъде призната, по реда на чл. 422 ГПК,
дължимостта и на следната сума, включена в обсега на Заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 134/21.06.2021 г. по ч. гр. д. № 899/21 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 263,39 лв. – мораторна лихва, начислена за периода 21.08.2019 г. – 08.06.2021
г., върху горепосочената главница от 1 524,37 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. К. А., с постоянен и настоящ
адрес в гр. П., ул. „Я.“ № 20, ЕГН **********, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД (с
настоящо търговско наименование „Е.М.З.“ АД), със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Ц.“ № 159, ЕИК ****, съдебни разноски, съобразно
уважената част от исковете, както следва:
- 73,13 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 899/21 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 490,46 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. №
1233/21 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7