Р Е Ш Е Н И Е №
260770
гр.Пловдив, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 519/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А.Н.Б.
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.Ц., против решение № 260870 от
15.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 13393/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІ
гр.с-в, в частта му, с която е признато за установено, че
същият дължи на „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Западен, ул. Звезда № 2, ет. 1, ап. 1, сумата от
4500 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствени недвижими имоти
за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., формирана както следва: сумата от
3900 лв. – обезщетение за ползване на ½ ид. ч. на апартамент от СОС с
идентификатор № 56784.522.374.2.9, с площ 71,00 кв. м., с административен адрес
на обекта: гр. П., ул. ***, както и сумата от 600 лева – обезщетение за
ползване на ½ ид. ч. на гаражна клетка № 3 от СОС с идентификатор №
56784.522.374.3.19, с площ от 18,53/545,80 кв. м., с адрес на имота: гр. П.,
ул. ***, етаж минус 1, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането. С жалбата се излагат оплаквания, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата
отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което исковете да се
отхвърлят като неоснователни. Не търси разноски.
Въззиваемата страна „ТРТ Инвест“ ЕООД чрез
адв. Н.П. и адв.Д. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за инстанцията.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав,
за да се произнесе и като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение не е недопустимо или
нищожно, като при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
Предявен е установителен иск с правна
квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 31, ал.2 ЗС.
Ицецът „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД е основал иска си
на твърденията, че е придобил правото на
собственост върху процесните недвижими имоти: 1/2 ид. част от
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №56784.22.374.2.9 - жилище/ апартамент
и 1/2 ид. част от 18,53/545,80 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.522.374.3.19 - гаражна клетка, с постановления за
възлагане от 21.11.2017 г. по изпълнително дело № 0158210400887, влезли в
законна сила на 09.03.2018 г. Останалата 1/2 ид.част от имотите била
собственост на Г. Т. Б., която с нотариален акт за дарение на право на ползване
върху недвижим имот от 17.05.2018 г. е дарила на сина си -
ответника А.Н.Б., правото на ползване върху същите. Твърди се още, че от датата
на придобиване на имотите до настоящия момент ищецът не е
ползвал същите по никакъв начин, нито пък е обезщетен от съсобственика Г.
Т. Б., а считано от 17.05.2018 г. - от ползвателя А.Б.. Искът е за установяване
на вземането на ищеца към ответника А.Б. за обезщетение за ползването на
имотите, както и за установяване дължимостта на заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 9694/2019г. на Районен
съд- Пловдив.
С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил иска с възражението, че не е получавал писмена покана от ищеца за
предоставяне на достъп до имотите, както и че не е възпрепятствал ищеца да
ползва неговата част от същите.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 9694/2019г.
на Районен съд- Пловдив, за вземането си от 4 500 лв. - обезщетение за
ползването на съсобствени недвижими имоти за периода 17.05.2018 г. - 17.05.2019
г. , заедно със законната лихва от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, срещу която от страна на ответника е подадено възражение по
чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в
едномесечния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално
допустим.
Искът намира основанието си в нормата на на
чл. 31, ал.2 ЗС, според която когато общата вещ се използва лично само от някои
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Макар и в исковата молба да са изложени
твърдения ответникът да не е собственик на 1/2 ид.част от имотите, а да е тяхен
ползвател въз основа на учредено в негова полза вещно право на ползване, то
отношенията между страните следва да се уредят пак въз основа на тази
разпоредба от Закона за собствеността. Правото на ползване по чл. 56 ЗС е вещно право и включва в
съдържанието си две от трите правомощия на собственика - владение и ползване. В
случаите, в които вещното право на ползване е учредено върху идеална част от
имот, а останалата част от правото на собственост принадлежи на друго лице,
именно титулярите на вещното право на ползване са носители на правата по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС, които са проявление на общия принцип за
забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг.
Правата по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС са облигационни и са свързани с
правомощията владение и ползване, а не и с правомощието разпореждане от
съдържанието на сложното субективно право на собственост, поради което и именно
титулярите на правото на ползване отговарят по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС към останалите
съсобственици, съпритежаващи правомощията владение и ползване, а не
притежателят на "голата собственост".
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв по чл.59 от ЗЗД и като е обсъдил твърденията и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства е приел същия за частично основателен.
В практиката на ВКС се приема, че като се
изходи от решаващата функция на въззивния съд
(неговите контролни функции са изчерпани с проверката на валидността и
допустимостта на решението) следва да приеме, че при решаването на делото по
същество въззивният съд прилага материалния закон, като сам определя правната
квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията,
репликите и т. н. на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно - последиците от недоказването. / В този смисъл е Решение №
195 от
16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5507/2013 г., IV г. /. Според разясненията,
дадени в т. 2 от ТР № 1/2013 г. На ОСГКТК на ВКС, когато
въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция
квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени
неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно,
без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на
императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В случая районният съд е приел, че ищецът не е
претендирал от ответника обезщетение за ползване на съсобствени имоти
по чл. 31, ал. 2 ЗС,
тъй като последният не е носител на правото на собственост и исковете са
квалифицирани като такива по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Така дадената правна квалификация е
неправилна по изложените по-горе мотиви, а въззивният съд следва да се
произнесе по делото според вярната квалификация на исковете като такива по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В случая не е било необходимо да се дават нови указания на страните относно
подлежащите на доказване факти, доколкото доводи и възражения по тези искове са
направени, а доказателствата на страните са събрани.
По делото не са спорни следните факти: че
с Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2017 г., вписано в
Служба по вписванията – гр. Пловдив, с вх. рег. № 7881 от 13.03.2018 г., Акт ***,
том *** г., ищцовото дружество е придобило 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 56784.522.374.2.9, находящ се в гр. Пловдив, с
административен адрес на обекта: гр. П., ул. ***, с предназначение: Жилище,
апартамент, със застроена площ от 71.00 кв. м., ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е
построена, ведно с 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 56784.522.374.2.21, с административен адрес: гр. П., ул. ***, ет. 6, обект
21, с предназначение: за склад, със застроена площ от 2,95 кв. м. С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2017 г., вписано в Служба по вписванията
– гр. Пловдив, с вх. рег. № 7880 от 13.03.2018 г., Акт ***, том *** г.,
ищцовото дружество е призобило 1/2 ид. ч. от 18,53/545,80 ид. части от Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.522.374.3.19, находящ се в гр. Пловдив,
с административен адрес на обекта: гр. П., ул. ***, етаж -1, с предназначение:
Гараж, със застроена площ на подземния гараж от 545,80 кв. м., които
15.53/545.80 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.522.374.3.19, съгласно титул за собственост представляващ ГАРАЖНА КЛЕТКА
№ 3, разположена на кота -3,80 м., в двуетажна сграда – тяло „Г“. С Нотариален
акт за дарение /безвъзмездно учредяване/ на право на ползване върху недвижим
имот № *** от 17.05.2018 г., том І, рег. № **, дело № *** от 2018 г., Г. Т. Б.
е дарила / безвъзмездно е учредила/ на сина си А.Н.Б. правото на ползване
върху недвижим имот, а именно: 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.522.374.2.9, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл.
Пловдив, с административен адрес на обекта: гр. П., ул. ***, ведно със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.522.374.2.21, с адрес на
имота: гр. П., ул. ***, ет. 6, обект 21, с предназначение: за склад, както и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 56784.522.374.3.19, с адрес на
имота: гр. П., ул. ***, ет. 1, с предназначение: Гараж.
Възраженията на ответника в отговора на
исковата молба се свеждат до това, че не е получавал писмена покана от ищеца за
предоставяне на достъп до имотите, както и че не е възпрепятствал ищеца да
ползва неговата част от същите.
При негова тежест да докаже тези ползващи
го обстоятелства, ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока.
Представено е по делото писмо с изх.
№ 51259 от 11.09.2018 г. на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС
– Пловдив, видно от което във връзка със заведена пред него молба от ищеца с
вх. № 17743 от 19.04.2018 г., с която на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено връчване на покана до Г. Б., същата е връчена
на 24.08.2018 г. Представена е и покана от ищеца до Г. Б. с отбелязване същата
да и е връчена на 24.08.2018 г., с която последната е уведомена, че с
Постановления за възлагане от 21.11.2017 г. по изп. д. № 20158210400887, влезли
в сила на 09.03.2018 г., ищцовото дружество е придобило правото на
собственост върху 1/2 ид. ч. от процесните недвижими имоти, като доколкото не
разполага с достъп до имотите и не ползва същите, я кани в тридневен срок да
предостави на ищеца достъп до имотите, или да наеме собствените му
идеални части от имотите срещу месечна наемна цена от 450 лв.
По делото е представена и бележка от
18.05.2018 г., адресирана до А. и Г. Б., чрез която същите се молят във връзка
с общото ползване на ап. *, ет. *, на ул. *** и гараж към него № *, да
предоставят достъп /ключ/ за имота. Посочено е, че собственикът и наемателят
желаят да ползват имота и молят да им бъде предоставен достъп. Липсват обаче
данни тази покана да е връчена на ответника Б..
При тези данни съдът приема, че липсва
писмена покана, отправена надлежно до ответника във връзка с ползването на
процедните имоти, или заплащане на обезщетение за същите, поради което не е изпълнен фактическият състав
на нормата на чл.31, ал.2 ЗС. Предявените искове се явяват неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
Тъй като с решението си в обжалваните
части районният съд е достигнал до обратния правен извод, решението в тези
части като неправилно ще се отмени и ще се постанови ново решение по същество,
с което в тази им част исковете ще се отхвърлят.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260870 от 15.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 13393/2019 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с-в, в
частта му, с която е признато за установено, че А.Н.Б. с ЕГН **********
дължи на „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район Западен, ул. Звезда № 2, ет. 1, ап. 1, сумата от 4500 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на съсобствени недвижими имоти за
периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019 г., формирана както следва: сумата от 3900
лв. – обезщетение за ползване на ½ ид. ч. на апартамент от СОС с
идентификатор № 56784.522.374.2.9, с площ 71,00 кв. м., с административен адрес
на обекта: гр. П., ул. ***, както и сумата от 600 лева – обезщетение за
ползване на ½ ид. ч. на гаражна клетка № 3 от СОС с идентификатор №
56784.522.374.3.19, с площ от 18,53/545,80 кв. м., с адрес на имота: гр. П.,
ул. ***, етаж минус 1, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРТ Инвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Западен, ул. Звезда № 2, ет. 1, ап. 1 против А.Н.Б. с ЕГН ********** иск за
признаване за установено вземането на ищеца от „ТРТ Инвест“ ЕООД
против ответника А.Н.Б. за сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за
ползване на съсобствени недвижими имоти за периода 17.05.2018 г. – 17.05.2019
г., включваща сумата от 3900 лв. – обезщетение за ползване на ½ ид. ч.
на апартамент от СОС с идентификатор № 56784.522.374.2.9, с площ 71,00 кв. м.,
с административен адрес на обекта: гр. П., ул. ***, както и сумата от 600 лева
– обезщетение за ползване на ½ ид. ч. на гаражна клетка № 3 от СОС с
идентификатор № 56784.522.374.3.19, с площ от 18,53/545,80 кв. м., с адрес на
имота: гр. П., ул. ***, етаж минус 1, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: