РЕШЕНИЕ
№ 2345
гр. Бургас, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120101258 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
и е образувано по жалбата на М. Г. И. с ЕГН **********, в качеството му на
наследник на И..Г. Д.., срещу следните решения на ОС “Земеделие” - С.., по
преписка № ..../06.01.2000г., а именно: Решение № ..-О/10.01.2023г. и Решение
№ ...-О/10.01.2023г., с които е определено обезщетяване на наследниците на
И..Г. Д.., чрез предоставяне в собственост на земеделски земи, съгласно плана
за обезщетяване.
В жалбата се сочи, че атакуваните решения на ОС “Земеделие” - С..са
неправилни и незаконосъобразни и се иска тяхната отмяна. Твърди се, че с
решенията, въз основа на които са издадени атакуваните понастоящем
административни актове, правото на възстановяване в стари реални граници е
било отказано поради попадане в МНО, което обстоятелство вече е отпаднало.
Посочва, че тези решения представляват част от административната
процедура и са нищожни, не са влезли в сила, не са съобщени на всички
заинтересовани страни и следва да бъдат отменени. Затова същите не могат да
послужат като годно основание за постановяване на решенията от 10.01.2023г.
На следващо място се сочи, че в решението не са изложени аргументи, какви
са причините за предоставяне на земя в друго землище. Посочва още, че е
неясно за кой точно от признатите за обезщетяване имоти се отнася всяко от
1
атакуваните решения. Оспорва се като неравностойно полученото
обезщетение. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за
допускане на експертиза.
От административния орган е депозирано становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се представляват от процесуалния
си представител адвокат Л.., която моли да бъде постановено решение, с което
да бъде прогласена нищожност на обжалвания административен акт.
Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. С.., не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно указания на съда Общинска служба Земеделие – гр. С..е
представила по делото преписка № ..на наследниците на И..Г. Д...
Видно от същата, и по-конкретно от Решение № ...-О от 10.01.2023г., на
основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на И..Г. Д..са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 1.927 дка земеделски земи на обща стойност от
848 лв., съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р.., Община С... Така
посоченото решение е постановено въз основа на Решение № ..от 06.01.2000г.
по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и
Решение № ...от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне
начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.
В преписката е налично и Решение № ...-О от 10.01.2023г., с което на
основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, наследниците на И..Г. Д..са обезщетени чрез
предоставяне в собственост на 0.764 дка земеделски земи на обща стойност от
490 лв., съгласно план за обезщетяване в землището на с. .Р.., Община С... Така
посоченото решение е постановено въз основа на Решение № ..от 06.01.2000г.
по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и
Решение № 5Ч от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне
начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.
Следва да се обърне внимание, че към представената от ОС Земеделие –
гр. С..преписка липсват Решение № ...от 06.01.2000г. по чл. 19, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение № ...от
17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на
обезщетяване и плана за обезщетяване.
Налице са обаче Решение № ...от 14.03.2000г. за определяне правото на
обезщетение на наследниците на И..Г. Д.., видно от което на наследниците е
признато за невъзстановено право на собственост върху земеделски земи
както следва: 2.600 дка. III кат. с Решение № 3049 от 03.09.1996г. по чл. 18ж,
2
ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Представено е и решение № 5Ч от 17.01.2005г. за определяне начина на
обезщетяване и плана за обезщетяване. В същото решение е прието, че
наследниците на И..Г. Д..следва да бъдат обезщетени със земя на стойност от
1338 лв. за разлика до пълния размер на дължимото обезщетение – с
поименни компенсаторни бонове на стойност от 690 лв.
По делото е допусната оценителна експертиза, вещото лице по която,
след като е проверило и проучило материалите по представената от ОСЗ
С..преписка и след оглед на място е установило, че при приложение на
НРОЦЗЗ, така посоченият имот в решение № ...-0/10.01.2023г. на ОС
„Земеделие“ - гр. С..е на стойност от 492,78 лв.
Вещото лице е установили още, че при приложение на НРОЦЗЗ,
посоченият имот в решение № ...-0/10.01.2023г. на ОС „Земеделие“ - гр. С..е
на стойност от 770.60 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразност, съдът приема за основателно оплакването на
жалбоподателя досежно нищожност на решенията, въз основа на които са
постановени обжалваните актове в настоящото производство. При
разглеждане на производството по делото, жалбата по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е
възприета за допустима, подадена в законоустановения срок за обжалване
решението на ОСЗ-С... Разгледана по същество съдът счита жалбата и за
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от
това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
В конкретния случай не става ясно какво е наложило обезщетяването със
земя от общинския поземлен фонд, както и с обезщетяване с компенсационни
бонове. В постановените по представената преписка решения не са
формирани никакви мотиви относно това как комисията е достигнала до
заключение, че обезщетение се дължи, както и как е решено то да се
3
осъществи чрез посочените в решенията начини. В преписката липсват
доказателства, въз основа на които да се установи, че върху собствените на
наследодателя на жалбоподателя имоти са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността.
Нещо повече, към представената по делото преписка от ОС „Земеделие“
- гр. С..дори не е приложено Решение № ...от 06.01.2000г. по чл. 19, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение, цитирано в обжалваните
Решения № ...-О/10.01.2023г., и Решение № ...-О/10.01.2023г., а именно въз
основа на него са постановени обжалваните административни актове. Освен
това липсва и Решение № ....от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ
за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване.
От друга страна, съгласно чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.
19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската
служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска
земя.
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на
обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С
оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя
обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността
на признатото и полученото обезщетение.
Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
да бъдат постановени други решения, а именно решение с което се признава
правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните
земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници,
решение с което се определя право на обезщетение за признато но
невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от
ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението,
постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се
определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от
ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко
отделни акта.
След влизане в сила на решения, в производство по реда на чл. 27а от
ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с
предоставяне на конкретен имот.
4
Съдът намира, че твърдението на жалбоподателя за нищожност на
решенията, въз основа на които са поставени обжалваните в насоящото
производство такива, е основателно. В тази връзка съдът намира следното:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административен актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, тоест да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона - чл. 146 от Административно -
процесуалния кодекс.
Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателят отправя твърдения именно за такива
пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.
Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото
въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.
Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на
административния акт, обуславящи неговата нищожност.
По повод на решение на Поземлена комисия - гр. С..№ ...от 14.03.2000 г.
за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б,
10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч.., постановено по преписка за
обезщетяване по заявление вх. № 3049 от 06.01.2000 г. на наследниците на
И..Г. Д..:
Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ поземлените комисии се състоят от
председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или
техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и нечетен
брой членове. Председателят, заместник-председателят и секретарят на
комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и
аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. На
останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите
нормативни актове. В ал. 5 е посочено, че в поземлените комисии по
възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-
земеустроител, инженер по горско стопанство.
В случая от събраните в хода на производството доказателства не се
установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.
Установява се, че броят на членовете в комисията е четен. Съдът намира, че
изискването за броя на членовете е императивно, а не пожелателно до
отмяната на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през 2001 г. В съдебната
практика се приема, че несъответствието на състава на комисията с
5
императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като
липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен
акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така
Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение
от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.
Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради
което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне
на административния орган за произнасяне по заявлението.
По повод на Решение на Общинска служба по земеделие и гори - гр. С...
№ ...от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с
поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.
1 от ППЗСПЗЗ:
Предвид твърдението от жалбоподателя, че предходните решения, въз
основа на които са постановени обжалваните в настоящото производство
актове, са нищожни, съдът дължи проверка на същите, макар в жалбата да
няма формулиран изричен петитум в тази насока.
Оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е
налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
е особено съществен порок за валидното действие на административния акт,
който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът
следи служебно. Това е така доколкото, както се посочи по - горе, актът въз
основа на който е издаден това решение е нищожен, което рефлектира и върху
действителността на решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ /В този смисъл
Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.
По тези съображения, административният акт следва да се прогласи за
нищожен, а преписката следва да се върне на административния орган за
произнасяне по заявлението.
По отношение на обжалваните решения:
Нормата на чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.
19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската
служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска
земя.
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на
обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
6
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.
Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
да бъдат постановени други решения, а именно решение, с което се признава
правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните
земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници,
решение с което се определя право на обезщетение за признато но
невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от
ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението,
постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се
определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от
ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко
отделни акта.
Както беше посочено по-горе, към преписката представена от ОС
„Земеделие“ - гр. С..са приложени именно такива решения, които следва да
бъдат постановени, преди решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ – предмет
на настоящото съдебно производство. Посочено беше и че тези решения не
отговарят на императивните изисквания на закона, поради което и следва да
бъдат обявени за нищожни. Съдът намира, че макар в мотивната част
обжалваните решения да са посочени Решение № 3049 от 06.01.2000г. по чл.
19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение №
6С от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на
обезщетяване и плана за обезщетяване, то действителните решения, въз
основа на които е постановено процесното такова са Решение № ...от
14.03.2000г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на И..Д..и
Решение № ...от 17.01.2005г. за определяне начина на обезщетяване и плана
за обезщететяване. Разминаването в номерата на решенията се дължи на
техническа грешка, допусната от административния орган, за което има данни
и по други съдебни дела с аналогичен предмет.
Предвид горното и доколкото решенията на ОС „Земеделие“ - гр. С.., въз
основа на които са постановени процесните актове, са прогласени за
нищожни, то настоящият съдебен състав счита, че решенията по чл. 27а от
ППЗСПЗС се явяват постановено без да са налице правни основания за това -
при липсата на стабилен административен акт, с който да е отказано
възстановяване на определени имоти, налагащо определяне начин на
обезщетяване и фактическото му извършване - било с имот, било с поименни
бонове.
Горният извод дава основание на съда да приеме, че Решение № ...-
О/10.01.2023г. и Решение № ...-О/10.01.2023г. по преписка №.../06.01.2000г.
7
следва да бъдат прогласени за нищожни.
По отношение на разноските:
Жалбоподателят претендира присъждане на сторените в процеса
разноски, а именно държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Тъй като
същият не е бил задължен да заплати държавна такса и не претендира
адвокатско възнаграждение, в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 200 лева за възнаграждение за вещо лице, на осн. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 143 АПК, които следва да бъдат заплатени от ОС „Земеделие“ -
гр. С...
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия - гр. С..№
...от 14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по
реда на чл. 10б, чл. 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч.., постановено по
преписка за обезщетяване по заявление вх. № 3049 от 06.01.2000 г. на
наследниците на И..Г. Д...
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С..за
произнасяне по заявление вх. № .от 06.01.2000 г. на И..Г. Д.., съобразно
мотивите на настоящото решение.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска служба по
земеделие и гори - гр. С..№ ...от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението
със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда
на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение на
Поземлена комисия - гр. С..№ .от 14.03.2000 г.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С..с
указание за постановяване на Решение по чл. 19 ППЗСПЗЗ при спазване на
изискванията му за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото
решение.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № ...-О/10.01.2023г.,
постановено по преписка № ...от 06.01.2000г., с което на основание чл. 27а
от ППЗСПЗЗ, наследниците на И..Г. Д..са обезщетени чрез предоставяне в
собственост на 0.764 дка земеделски земи на обща стойност от 490 лв.,
съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р.., Община С...
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С..с
указание за постановяване на Решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ при спазване на
изискванията му за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото
решение.
8
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № ....-О от 10.01.2023г.,
постановено по преписка № ....от 06.01.2000г., с което на основание чл. 27а
от ППЗСПЗЗ, наследниците на И..Г. Д.. са обезщетени чрез предоставяне в
собственост на 1.927 дка земеделски земи на обща стойност от 848 лв.,
съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р.., Община С...
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. С..с
указание за постановяване на Решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ при спазване на
изискванията му за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие и гори - гр. С..да заплати
на М. Г. И. с ЕГН ********** с адрес гр. .. ...., сумата в размер на 200 лв.,
представляваща разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9