О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 239
Апелативен съд – гр.Бургас, гражданско отделение,
на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева Албена Зъбова - Кочовска
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 195/ 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на В. Д. Д. и П. Г. Д. – и двамата от гр. П. определение № 547/21.03.2019 г. по гр.дело № 1629/2016 г. по описа на Окръжен съд- Б. , с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от държавна такса по делото по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Искат отмяна на определението и се уважи искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса. Сочат съдебна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК и относно съдържанието на посочените в чл.83, ал.2, т.7 ГПК „други констатирани обстоятелства“. Заявяват, че не притежават движимо и недвижимо имущество, всичките им банкови сметки били запорирани, не получават възнаграждения по трудови или граждански договори, както не получават рента, пенсия над минималния размер или други доходи, както и че здравословното им състояние било влошено.
Ответната страна по жалбата – Б. Д. Е. не е подала становище по частната жалба.
Бургаският апелативен съд след като се запозна с частната жалба и делото и съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Настоящите частни жалбоподатели са подали частна жалба против определение № 1455/24.07.2017г.,постановено по гр.д. № 1629/2016г., с което Бургаският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата им против постановление за възлагане по изп.дело № 1192/2015г. на ЧСИ С. Н. С разпореждане № 3333/08.10.2018г. Бургаският окръжен съд е оставил без движение депозираната от тях частна жалба против това определение на съда, с указание всеки от тях да внесе по 15 лв. държавна такса. Поради невнасяне на тази такса съдът с Разпореждане № 4260/19.12.2018г. е върнал частна жалба с вх. № 14089/05.10.2018г., с която В. и П. Д. обжалват определението на съда от 24.07.2017г. Против това разпореждане Д. отново подават частна жалба с вх. № 900/21.01.2019г.,по която съдът след като констатира, че е нередовна – отново с невнесена държавна такса от по 15 лева, с разпореждане № 530/07.02.2019г. я оставя без движение, с указание до тях за нейното внасяне.
С молба от 11.03.2019г. жалбоподателите са поискали да бъдат освободени от заплащане на държавна такса, която молба е разгледана от Бургаския окръжен съд с обжалваното определение. С него съдът е оставил без уважение искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса като подробно по отношение на всеки от двамата жалбоподатели е посочил, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други относими обстоятелства.
За установяване на обстоятелствата по посочената законова норма жалбоподателите въпреки указанията на съда не са представили доказателства, които са необходими за да извърши преценка съдът дали са налице условията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването им от заплащане на определената държавна такса, в който смисъл е и сочената от тях съдебна практика. Направените от тях твърдения за липса на доходи и влошено здравословно състояние не са достатъчни за да бъде уважено искането им за освобождаване от държавна такса. Още повече, че в предходна молба по делото същите са заявили получаването на някакъв макар и минимален доход от тях, с който съдът счита, че не ще се затруднят да заплатят такса от по 15 лева за всеки от тях. За това сочи и внесената от тях държавна такса от 30 лв. по подадената от Д. частна жалба до ВКС.
С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователно направеното от жалбоподателите искане за освобождаване от държавна такса, а обжалваното определение за правилно като при постановяването му съдът се е съобразил както с разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, така и със съдебната практика по нейното приложение. Затова съдът счита, че частната жалба против него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При липса на основания за освобождаване на жалбоподателите от заплащане на държавна такса по настоящото производство съдът намира, че същите следва да бъдат осъдени да заплатят по подадената по настоящото дело частна жалба по сметка на Апелативен съд Б. държавна такса от по 15 лева за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. Д. и П. Г. Д. против определение № 547 от 21.03.2019 г. по гр.дело № 1629/2016 г. по описа на Окръжен съд- Б.
ОСЪЖДА В. Д. Д. , ЕГН ********** и П. Г. Д. , ЕГН ********** – и двамата от гр. П., ул.“. № * да заплатят по сметка на Апелативен съд – Б. по 15/петнадесет/лева всеки от тях по подадената частна жалба с вх. № * от 22.04.2019г.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за администриране на подадените по него частни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: