№ 1104
гр. Пазарджик, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Д Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д Чардаков Гражданско дело №
20225220100410 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, гр.София, бул.
„Христо Ботев“ №55, че ищците С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
у**** и К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.*** притежават в съсобственост
поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с.д, общ.Пазарджик,
обл.Пазарджик, с административен адрес: с.д, местност „В Г“, с площ на
имота 1026 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседни имоти:
**101, **111, **31, **30, 20362.502.4, **94 и **103.
Ищците твърдят, че са единствени наследници на И К Д с ЕГН
**********, починал на ***г., който е притежавал дворно място с площ около
1 дка, за което е отреден парцел ІІІ-33,34,35 в кв. 2 по обезсиления
регулационен план на с.д. Поддържат, че наследодателят е придобил
собствеността върху имота по силата на явно, спокойно и непрекъснато
давностно владение, което е установил на 2**г., когато същият му е предаден
от неговата майка М А Д, за да построи в него жилище за семейството си.
Последната е придобила имота въз основа на изпълнителен лист по гр.д.
1
№2102/1942г. на Пазарджишкия околийски съд. Предаването на владението
станало с издадена от нея декларация-съгласие за строеж по т.41 от Наредба
ІІІ-16420, обн. ДВ, бр. 280 от 11.12.1942г., а за строежа на сградата бил
съставен протокол №19/2**г. за определяне на строителна линия и ниво.
Строителната документация била за построяването на стопанска постройка с
площ 26 кв.м., но в действителност наследодателят построил жилищна
сграда, състояща се от две стаи и коридор – електрифицирана и
водоснабдена. В този имот той живял до смъртта си през 1992г. и през цялото
време го владял като свой собствен. След смъртта му ищците започнали да
упражняват фактическата власт върху имота, което правят и до момента.
Ищците твърдят, че по действащата КККР на с.д, одобрена със заповед
№РД-18-66/30.06.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, техният имот е
нанесен с идентификатор **, с площ от 1026 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, и е записан като земя от държавния поземлен фонд. Ищците
твърдят, че имотът не е отчуждаван и не им е изплащано обезщетение. Макар
да бил изключен от регулацията на селото по силата на ПМС №216/1962г.,
същият никога не е представлявал земеделска земя, не е включван в блок на
ТКЗС, ДЗС или други земеделски организации и не е заявяван за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че винаги е служил за задоволяване
на жилищните нужди на техния наследодател. Затова искат от съда да
установи правото им на собственост по отношение на държавата.
Претендират съдебни разноски.
Ответника оспорва иска при твърдение, че имотът представлява
застроена земеделска земя, което не позволяват възстановяване на
собствеността по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. Затова на основание чл.10б, ал.5 и
чл.24 ЗСПЗЗ същата е останала държавна собственост, без значение дали е
била включена в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства. Поддържа, че държавната собственост е възникнала
при условията на чл.53 ППЗОЗЗ, тъй като строителството е извършено преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята да е отчуждена, предоставена или да е
променено предназначението по установения ред. Твърди, че имотът попада в
приложното поле на ЗСПЗЗ, тъй като представлява земеделска земя по
смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, бил е включен в държавния поземлен фонд по реда на
2
чл.26, ал.2 ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр. 29 от 1973 г., отм.) и е подлежал на
реституция по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. Моли искът да бъде отхвърлен.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства прие
от фактическа и правна страна следното:
Така предявеният иск е допустим, тъй като с оглед на твърденията в
исковата молба за ищците е налице правен интерес от търсената с него
защита. Съгласно презумпцията за вярност по чл.2, ал.5 ЗКИР, данните в
КККР за Гте на правото на собственост и за неговия носител са верни до
доказване на противното. Когато един имот на ищеца е нанесен в
кадастралната карта, но е записан като поземлен имот на ответника (тоест,
когато се твърди грешка в кадастралния регистър), това неправилно
отразяване смущава правото на собственост на ищеца и поражда за него
правен интерес да установи това свое право чрез иск против същия ответник.
Допустимостта на иска не е обусловена от провеждането на административна
процедура за поправяне на грешките и/или непълнотите или от иска по чл.54,
ал.2 ЗКИР /вж. т.4 от ТР №8 от 23.02.2016г. на ОСГК/.
За уважаването на иска ищците, които претендират да се ползват от
благоприятните последици на владението като упражняване на фактическа
власт, следва да докажат този факт с правно значение за делото. Когато
фактическата власт е установена без правно основание, както се твърди в
исковата молба /съгласието в декларацията по т.41 от Наредба ІІІ-16420 е за
построяване на сграда и не се отнася до ползването на поземления имот/,
ищецът следва да ангажира доказателства за конкретните обстоятелства по
завладяването, включително наличието на съгласие на предишния владелец,
доказателства за начален и краен момент – чл.83 ЗС, както и доказателства за
действията, чрез които е осъществявана фактическата власт с оглед вида,
местонахождението и предназначението на имота.
В тежест на ответника е да докаже наличието на смущаващи
владението действия или такива, който са довели до неговото прекъсване или
спиране, или че ищците и техните наследодатели са били държатели на вещта
/напр. установили са фактическата си власт на облигационно основание/ или
са я владели за другиго – чл.69 ЗС, както и че е владяна земя от държавния
поземлен фонд, по отношение на която института да придобивната давност е
неприложим – чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ.
3
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
За да може владението като материално господство върху вещта да
породи правните последици на придобивната давност, то трябва да е
спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е
установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че
действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). Освен
това владението трябва да е поСно (фактическата власт върху вещта да няма
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица) и непрекъснато (да не е
било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС).
Намерението за своене се преценява с оглед на обстоятелствата, при които е
установена фактическата власт върху вещта. Доказването му е улеснено от
презумпцията на чл.69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването на презумпцията
става, чрез установяването на валидно облигационно отношение (наем, заем
за послужване, залог и др.) или на съсобственост, които придават на лицето с
фактическата власт качеството на държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и
изключват качеството му на владелец. В този случай държателят носи
тежестта да докаже наличието на обстоятелства, демонстриращи
преобръщането на държането във владение.
Освен наличието на всички тези предпоставки, необходимо е още
придобИето на вещта по давност да не е забранено от закона – чл.86 ЗС,
чл.10, ал.13, чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ или пък течението на давността да е
нормативно ограничено – чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, §1 ЗД на ЗС /ДВ, бр.46 от
2006г./.
Видно от представените удостоверения за наследници, ищците С. И. Т.
и К. И. Б. са дъщери и единствени наследници на И К Д, б.ж. на с.д, починал
на 1**2г., който от своя страна е син и наследник на М А Да, починала на
0**7г.
От показанията на свидетеля В И Д, на 71г. се установява, че М А Да е
имала градина с площ около един декар в края на с.д, в която отглеждала
плодове и зеленчуци. В началото на 60 – те години на миналия век тя дала
разрешение на своя син И Д да построи къща в този имот и той заживял в
4
него задно със семейството си. След неговата смърт дъщерите му
продължили да владеят имота, което правят и до момента. Имотът е
водоснабден и електрифициран. Същият никога не е бил земеделска земя,
която е част от блоковете на ТКЗС. Същият граничи със жилищни имоти и
има излаз на асфалтиран път.
Показанията на свидетеля се потвърждават от приетите писмените
доказателства по делото. Видно от протокол за въвеждане във владение по
изп. дело №463/1943г., на 03.08.1943г. М А Да е била въведена във владение
на имот, представляващ градина с площ от 1 дка в м. „Под селото“ при
съседи: свещ. С П. М, Д Сп. Х и С Д. К. Видно от писмена декларация по т.41
от Наредба ІІІ-16420 (обн. ДВ, бр.280 от 11.12.1942г.), на 2**г. М А Да е дала
съгласие на сина си И К Д да построи собствена сграда – сайвант, в
собствения й парцел ІІІ-33,34,35 в кв. 2 по плана на с.д. Съгласно
представения протокол за дадена строителна линия и определено ниво,
строителството на сградата е започнало на 2**г.
По делото е прието заключение на СТЕ, от което е видно, че
процесният имот с идентификатор ** по КККР на с.д съответства на парцел
ІІІ-33,34,35 в кв. 2 по действащия плана на селото от 1934г. с площ около 950
кв.м. Парцелът е отреден за трите имота с разширението на плана, одобрено
със заповед №17677 от 15.11.1946г. От север и изток тези имоти граничат с
имот пл. №32 на С Паунов М, а от запад граничат с имот пл. №30 на С Д. К
/имената на съседите съвпадат с посочените в протокола по изп. дело
№463/1943г. за въвод на М А Да във владение на овощната градина/.
Във връзка с прилагането на ПМС №216/1961г. целият кв.2 е изключен
от регулацията на селото с цел увеличаване фонда на земеделската земя,
което е станало със заповед №157/30.08.1962г.
Вещото лице е установило още, че през 80-те години на миналия век е
изработен нов кадастрален план на с.д, който не е одобрен, но дава
информация за положението на имотите. В него изключеният от регулация
парцел ІІІ-33,34,35 е заснет като имот с пл. №179, в който е заснета масивна
жилищна сграда, чието местоположение съответства на строителното петно
от протокола за даване на строителна линия и определяне на ниво от 2**г.
В изработената Карта на старите Г на земеделската територия на с.д
(по-късно Карта на възстановената собственост) бившият парцел ІІІ-33,34,35
5
в кв.2 е отразен като имот №097665.
Със заповед №РД-18-66/30.06.2017г. на изп. директор на АГКК са
одобрени КК и КР за земеделската територия в землището на с.д. В тях
изключеният от регулацията парцел ІІІ-33,34,35 в кв.2, съответстващ на имот
№097665 в КВС, е отразен като имот с идентификатор ** с площ от 1026
кв.м., урбанизирана територия с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, който е записан като държавен поземлен фонд /според ВЛ
означението на имота като част от урбанизирана територия е техническа
грешка, тъй като КК се отнася до земеделската територия в землището на
селото/.
При огледа на място вещото лице е установило, че имот с
идентификатор ** е застроен с жилищна сграда и стопански постройки, които
не са отразени в кадастралната карта. Улицата при лицето на имота е
реализирана. Същият граничи през улица с жилищни имоти. В района са
прекарани мрежите на техническата инфраструктура – ток, водопровод и
улична мрежа. Имотът не представлява земеделска земя и не е включван в
блокове на ТКЗС, ДЗС и други земеделски организации.
Видно от гореописаните доказателства, ищците и техния пряк
наследодател И К Д са използвали и продължават да ползват процесния имот
за задоволяването на техните жилищни нужди. Давностното владение върху
дворното място в Гте, в които същото се владее и към момента, е установено
от прекия наследодател през 1961г. По делото е установено настъпило
универсално правоприемство между ищците и наследодателя И К Д по силата
на което те са присъединили осъщественото от него владение.
Наследодателят И Д е получил владението на имота от майка си М Да, която
му го е отстъпила, за да живее в него. Следователно владението е установено
и поддържано явно и спокойно, без насилие или по скрит начин.
Наследодателят и ищците в нито един момент от установяването на
фактическата власт не са имали качеството на държатели, поради което
владението е несъмнено по смисъла на чл.69 ЗС. Не са представени
доказателства те да са държали имота за другиго на договорно основание или
като съсобственици с трети лица. Упражнявали са владението поСно като са
застроили имота, подобрявали са го и са живели в него. Тези техни действия
са израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятстващ
6
евентуалното владение на други лица. Освен това владението не е прекъсвано
чрез загубването на фактическата власт за период над 6 месеца. Същото
продължава и към момента на приключване на съдебното дирене по делото.
Следователно от неговото начало на през 1961г. е изтекъл период,
превишаваш срока по чл.79, ал.1 ЗС.
От своя страна ответникът не представи доказателства, подкрепящи
неговото възражение, че владеният от ищците имот представлява земя от
държавния поземлен фонд, която не може да се придобива по давност. Не
всички земи извън регулационния план на населените места имат земеделски
характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или
селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали
извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на
ПМС 216/1961 г., те запазват селищния си характер, ако не са били включени
в блок на ТКЗС, не са били причислени фактически към държавния поземлен
фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени
във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ и за тях не е важала забраната на чл.86 ЗС /в
редакция до изменението в ДВ бр.30/1990г./ за придобИето им по давност (в
т. см. Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670/2014 г., І г.о. и Решение №
96/15.07.2016 г. по гр.д. № 5835/2015 г., I г.о.).
Съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на същия
закон подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от техните собственици. Тройната съдебна практика по
прилагането на цитираната норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно
– земеделските земи. Процесният имот, който е застроен със жилищна сграда
през 1961г., още тогава /при изключването му от регулацията на селото по
силата на ПМС 216/1961г./ не е имал характера на земеделска земя. Към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът също е бил с жилищен характер
– застроен с жилищна сграда, водоснабден и електрифициран, тоест - не е
имало никакво основание да се счете, че по отношение на него са приложими
реституционните норми на ЗСПЗЗ, в т.ч. чл.10б, ал.5 и чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ.
7
Тъй като имотът не представлява земеделска земя, подлежаща на
възстановяване, то няма основание и позоваването на ответника на чл.53
ППЗОЗЗ, който е приложим във връзка с разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ.
Не е приложима и разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗТСУ, която се отнася до
незастроени имоти, които са изключени от строителните Г на населените
места със застроителен и регулационен план. Процесният имот е бил застроен
към момента на влизане в сила на ЗТСУ и вече е бил изключен от
урбанизираната територия на друго основание – прилагането на ПМС
216/1961 г.
По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен и
следва да бъде уважен, като с решението бъде признато по отношение на
ответника, че ищците са собственици на процесния имот.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищците
направените от тях съдебни разноски, които съобразно представените
писмени доказателства и списъка по чл.80 ГПК са в размер на 1120лв.,
включващи: 50лв. държавна такса за разглеждане на иска, 10лв. – държавна
такса за вписване на исковата молба, 810лв. заплатено възнаграждение за
един адвокат и 250лв. внесен депозит за възнаграждение на ВЛ. Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеното
от ищците адвокатско възнаграждение е определено под границата по
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.5 от наредбата, минималният размер на
възнаграждението е 600лв., но в случая пълномощникът е представлявал две
страни.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, у**** и К. И.
Б. с ЕГН ********** от гр.*** против Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, гр.София, бул. „Христо Ботев“ №55 ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор ** по КККР на земеделската територия в землището на
с.д, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, с административен адрес: с.д, местност
8
„В Г“, с площ на имота 1026 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при
съседни имоти: **101, **111, **31, **30, 20362.502.4, **94 и **103.
ОСЪЖДА ответника Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, гр.София, бул. „Христо Ботев“ №55 да заплати на ищците С. И.
Т. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, у**** и К. И. Б. с ЕГН ********** от
гр.*** съдебни разноски в размер на 1120лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик
в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9