РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. Русе, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520100053 по описа за 2023 година
Г. И. П. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „Йеттел България“ ЕАД,
назначен на длъжност „т. п. – малки и средни предприятия“ с място на работа в гр.Р..
Със Заповед №180/10.11.2022г. работодателят му наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“, а със Заповед №7851/10.11.2022г. прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Молителят счита двата акта за неправилни и незаконосъобразни, издадени при грубо
нарушаване на административно-производствените правила.
Поддържа, че в дисциплинарното производство, ответникът формално изпълнил
задължението си по чл.193 КТ и изискал писмени обяснения, но не ги съобразил при
налагане на наказанието и не изпълнил задължението си да оцени доказателствата, посочени
от служителя.
Заповедта за налагане дисциплинарно наказание била издадена във връзка с
твърдения за нарушаване трудовата дисциплина, съдържащи се в доклад №251/2022г. на Д.
Г. Г. – старши експерт превенции на телекомуникационните измами. Докладът и
последвалата проверка били извършени след имейл от служителя В. Л., който информирал
ръководството на дружеството за подозренията си относно валидността на сключени от Г.
П. 15 договора, визирани в заповедта. Последният навел твърдение, че договорите не са
подписани от законен представител на юридическите лица, с които са сключени, а от ищеца.
Предвид тези данни, работодателят възложил графологична експертиза, с която обосновал
уволнението.
Ищецът счита, че липсват доказателства относно легитимацията на лицето, издало
1
процесните заповеди – Г.. Ч., т.е. издадена от некомпетентен орган.
Намира за недоказани, описаните в акта действия, вменени в негова вина.
Твърди, че по никакъв начин не е нарушил трудовата дисциплина и задълженията си,
визирани в длъжностната характеристика.
Поддържа, че работодателят не го е запознал със заключението на графологичната
експертиза и докладите, като по този начин нарушил правото му на защита.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да признае за незаконно наложеното със Заповед №180/10.11.2022г. дисциплинарно
наказание „уволнение“ и последвалото прекратяване на трудовото правоотношение със
Заповед №7851/10.11.2022г.;
Да го възстанови на длъжността, заемана преди уволнението;
Да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225 КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение – 1300 лева за времето, през което е останал без работа поради
уволнението – от 10.11.2022г. до 11.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.01.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Йеттел България“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че съгласно пълномощно с рег.№11098/23.06.2022г., Г.. Ч. има право да
представлява дружеството без ограничения в трудовите правоотношения, като инициира,
провежда и приключва дисциплинарни производства срещу служители на дружеството, в
това число да подписва от името на работодателя заповеди по чл.195 и чл.330 КТ. В тази
връзка сочи, че оспорваните заповеди са издадени и подписани от Г. Ч., действаща като
пълномощник на законните представители на дружеството – Д.К.. И М.С.
Твърди, че обжалваната заповед е процесуално законосъобразна, издадена в
двумесечния срок от откриване на нарушението, съгласно чл.194 КТ и в едногодишния срок
от извършване на нарушението.
Сочи, че в периода 21.04.2022г. – 31.05.2022г. са сключени 15 договора за
предоставяне на мобилни услуги с различни търговски дружества, представлявани от едно и
също лице – И. П. И.. Ищецът, чрез предоставения му служебен достъп до базата данни на
потребителите на мобилни услуги на „Йеттел България“ ЕАД, се сдобил с личните данни на
посоченото лице и без негово знание и съгласие ги използвал с цел сключване на визираните
договори, като вместо представляващия дружеството изписал в документите
собственоръчно трите имена на мястото за подпис на „потребител“ на лицето И. П. И. и
положил подписите.
Извършеното от Г. П. нарушение било установено от Доклад №251/2022г. на Д. Г.Г. –
старши експерт Превенции на телекомуникационните измами в „Йеттел България“ ЕАД.
Проверката по случая, извършена от отдел „Сигурност“ била образувана по повод
електронно съобщение, изпратено на 22.07.2022г. от прекия ръководител на ищеца – В. Л.,
заемащ длъжността „Регионален мениджър малки и средни предприятия“, Дирекция
„Бизнес продажби“ за съмнения относно валидността на 15 договора за мобилни услуги,
2
сключени от Г. П. и А.Ц..
Предвид възникнали съмнения кой от двамата служители е изписал имената и е
положил подписите вместо представителя на потребителя, работодателят възложил
независима графологична експертиза на вещо лице от списъка на експертите при Софийски
градски съд. Експертът стигнал до заключение, че изследваните договори, с изключение на
този, сключен на 31.05.2022г. с фирма „Войн 2016“ ЕООД, не са подписани от И. П. И. –
законен представител на дружеството, а имената и подписите на лицето са изпълнени от Г.
И. П.. С действията си, ищецът причинил имуществени вреди на работодателя в размер на
8942.44 лева, съставляващи стойността на начислените и неизплатени суми по договорите.
Ответникът оспорва твърденията, досежно незаконосъобразността на процедурата по
чл.193 КТ. Поддържа, че служителят е запознат с длъжностната си характеристика, според
която носи отговорност при неспазване правилата за обработка на лични данни и с
Правилника за вътрешния трудов ред, в който изрично било посочено, че неспазването на
това задължение представлява сериозно нарушение на трудовата дисциплина. Г. П.
подписал Декларация за спазване на политиката на лични данни, Декларация към местното
ръководство за допустимо използване на корпоративни информационни активи и ресурси и
Декларация за обработка на личните данни. В нарушение на декларираното и в протИ.речие
с вътрешните правила, ищецът използвал данните на представляващия търговските
дружества по процесните договори – И. П. И., като без негово знание и съгласие сключил 14
договора за мобилни услуги. Извършеното от Г. П. обработване на личните данни на
представляващия търговските дружества по процесните договори, фалшифицирането на
подписа му и съставянето на неистински документи (описани в заповедта), представлявало
грубо нарушение на Закона за защита на личните данни и на установените правила в
дружеството за боравене с личните данни на потребителите на мобилни услуги.
Извършените нарушения били установени посредством частната почеркова експертиза.
След открИ.е извършеното нарушение на трудовата дисциплина, спазвайки
процедурата по чл.193 КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание, работодателят
изискал писмени обяснения от служителя. Ответникът заявява, че от съдържанието на
приложените към исковата молба обяснения се извежда обосноваността на извода, че
служителят е разбрал във връзка с какво нарушение от негова страна е поискано становище.
В обясненията, ищецът твърдял че не е полагал подпис в описаните 14 договора и оспорил
визираните в заповедта нарушения на трудовите задължения.
Ответникът поддържа, че в производството по издаване на оспорената заповед не
съществува задължение за работодателя да представи на работника всички събрани в хода
на дисциплинарното производство доказателства.
При определяне на наказанието, работодателят се ръководел от законовите критерии,
визирани в чл.189, ал.1 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено и поведението на служителя и наложил най-тежкото наказание, което счита, че е
в съответствие с тежестта на нарушението.
Трудовото правоотношение било прекратено с писмена и мотивирана заповед, чрез
надлежно упълномощено от работодателя лице. Според ответника, заповедта е
3
законосъобразна от фактическа и правна страна и съдържанието й е съобразено с нормата на
чл.195 КТ. Извършеното от служителя нарушение било конкретизирано и правилно
квалифицирано – чл.187, ал.1, т.3, т.8 и т.10 КТ.
По изложените съображения, „Йеттел България“ ЕАД моли съда да отхвърли
претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, основано на
договор №8561/02.12.2021г., по силата на който Г. И. П. изпълнявал длъжността „Търговски
представител на малки и средни предприятия“ в „Йеттел България“ ЕАД с основни
задължения, подробно описани в длъжностната характеристика на служителя (приложена
към исковата молба) в съответствие с вътрешните правила, установени от работодателя.
Въз основа сигнал на В. Л. - регионален мениджър малки и средни предприятия в
Дирекция „Бизнес продажби“ е проведено вътрешно разследване, приключило с Доклад
№251/25.10.2022г. Проверката е извършена по повод подозрения на регионалния мениджър
относно валидността на договори, сключени от негови колеги с юридически лица. В хода на
разследването е извършена проверка на въпросните договори и изготвена независима
графологична експертиза, според заключението на която подписите в изследваните
договори не са изпълнение от клиента И. П. И. – представител на юридическите лица,
визирани като контрагенти, а от служителя Г. И. П.. Проверяващият е препоръчал да бъде
наложено дисциплинарно наказание на ответника, като е приел, че с действията си,
последният е нарушил вътрешните правила, правилата за обслужване на клиенти и
правилата за боравене с лични данни.
С писмо изх.№170/25.10.2022г., получено от ищеца на 27.10.2022г. работодателят
изискал обяснения по чл.193 КТ. В „искането“ подробно са изложени обстоятелствата, въз
основа които е инициирано дисциплинарното производство; посочените са нарушенията на
трудовата дисциплина; изискана е информация по конкретни въпроси, свързани с
нарушенията и е предоставен подходящ срок за предоставяне на обясненията.
На 31.10.2022г. Г. П. депозирал обяснения по реда на чл.193 КТ, в които заявил, че не
е полагал подписи на описаните в писмото 14 договора и не е нарушил установените
правила в дружеството за боравене с личните данни на потребителите на мобилни услуги.
Със Заповед №180/10.11.2022г., на основание чл.195, ал.1 и чл.188, т.3 КТ, вр.чл.187,
т.3, т.8 и т.10 КТ, работодателя наложил на ответника дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на същата дата, прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ (Заповед №7851/10.11.2022г.).
От удостоверение с изх.№5061/13.02.2023г. е видно, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1460 лева.
Приложени са: пълномощни; Правилник за вътрешния трудов ред на „Йеттел
България“ ЕАД; извадка от ведомостта за заплати за м.октомври 2022г.; справки за издадени
фактури и съответните плащания към м.февруари 2023г. по процесните договори за
4
мобилни услуги; договорите, предмет на частната графологична експертиза; „Политика за
личните данни при обработване на лични данни на служители“; Местно ръководство
„Допустимо използване на корпоративни информационни активи и ресурси“; декларации на
ответника.
Изискана е справка за актуалното състояние на всички трудови договори, сключени с
Г. И. П. към 15.11.2023г., с която се установява, че в периода 11.04.2023г. – 01.08.2023г.
ищецът е бил в трудово правоотношение с „Бокс НАУ“ ООД, а на 01.08.2023г. сключил
трудов договор със „Спорт Депо“ АД (лист 255 и 256).
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на И. П. И., А. Б. Ц. и
В. Л. Л..
И. И. заявява, че е управител на дружествата, с които „Йеттел България“ ЕАД е
сключило договори за мобилни услуги, визирани в атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Познавал ищеца от години. Последнията инициирал среща, на
която И. И. лично подписал процесните договори за предплатени карти на фирмите, които
представлявал. Свидетелят преустановил плащанията по договорите, тъй като „Йеттел
България“ ЕАД не спазило обещанието си да му предостави безплатно мобилни телефони,
във връзка с договорите. Поддържа, че подписите във всички предявени му в съдебно
заседание договори срещу неговото име са изпълнени от него. Пояснява, че освен с ищеца,
работел и с А.Ц.в.
А.Ц.в пояснява, че работил заедно с Г. П. в „Йеттел България“ ЕАД. Ищецът имал
проблеми с колегата си В. Л., който първоначално бил редови служител, а впоследствие –
ръководител на отдела. В. Л. не бил доволен от работата му през последните месеци и искал
да го изгони. Част от служебните задължения на ищеца и свидетеля били свързани с
намиране на нови корпоративни клиенти чрез сайтове с база данни за фирми. След
предложения за промоции и тарифни планове отправени към клиентите, съответният
служител се свързвал за одобрение с регионалния мениджър. Срещите с клиентите били
провеждани на различни места – офис, заведения и др., според желанието на клиента. А.Ц.в
твърди, че познава И. П. И. и е сключвал договори с него. Заявява, че подписите в
предявените му в съдебно заседание 16 документа са изпълнени от него. Обяснява, че в сайт
„Папагал.бг“ има данни за фирми и тяхната активност, а на някой от фирмите са посочени и
телефонни номера. Прозвънявал телефоните на активните фирми и предлагал услуги,
предоставяни от ответното дружество. След съгласуване бъдещите договори с мениджъра,
мобилния оператор обещал да предостави устройство на И. И. след активиране на картите,
но впоследствие не спазил уговорката.
В. Л. изнася данни, относно: повода за образуване на проверката; отношенията си с
ищеца; характера на трудовата функция, която изпълнява; начина, по който търговските
представители набирали клиенти. Поддържа, че до назначаването му на длъжност
„Регионален мениджър малки и средни предприятия“, Дирекция „Бизнес продажби“, не са
били в йерархическа зависимост с Г. П.. Когато станал регионален мениджър се наложило да
извърши проверка, касаеща сключени договори с няколко ЮЛ, представлявани от едно
физическо лице – И. И.. Данните от проверката предал на отдел „Сигурност“. Твърди, че по
5
нито един от проверяваните договори не са постъпили плащания.
По искане на ответника е възложена и приета графологична експертиза, чието
заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно. Вещото лице е констатирало, че
подписите в графа „Потребител“ и „Абонат“ на изследваните договори не са изпълнени
нито от лицето И. П. И., нито от ищеца Г. П.. Последният е изписал ръкописният текст в
реквизитите „Подпис и имена“ на Заповед №180/10.11.2022г. и Заповед №7851/10.11.2022г.
и е положил подпис в двата документа. Установено е, че подписите в реквизита „За
Оператора“ в Съгласия за обработка на данни от 25.05.2022г. към Договор за услуга
„Интернет за бизнеса“ с потребител „Тирекс БГ“ ЕООД; Рамков договор от 20.05.2022г. и
прилежащите към него Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
Приложение по абонаментни планове Бизнес про; Рамков договор от 27.05.2022г. и
прилежащите към него Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
Приложение по абонаментни планове Бизнес про; Рамков договор от 30.05.2022г. и
прилежащите към него Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
Приложение по абонаментни планове Бизнес про са изпълнени от ищеца. Експертът
поддържа, че в останалите представени за изследване Рамкови договори, сключени между
ответника и различни търговски дружества и прилежащите към тях Приложения за
абонаментни планове, Договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
Съгласия за обработка на данни, Цени на услуги и Декларации – съгласие, няма подписи „За
Оператора“, положени от Г. И. П..
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ.
Претенция е допустима, предявена от лице, на което принадлежи това право, при
спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Работодателят е носител на субективното право да прекрати съществуващо трудово
правоотношение без предизвестие при наличие на изискуем от закона фактически състав.
Едно от основанията за упражняване на това право е извършено от работника
дисциплинарно нарушение и налагане от работодателя на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Като носител на това право работодателят следва да установи при оспорване,
че го е упражнил законосъобразно, т.е. че е извършено дисциплинарно нарушение и
действията му във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуално и
материалноправните норми.
При прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ се изисква писмена и мотивирана заповед на работодателя или
упълномощено от него лице, на база която съдът да извърши проверка за законосъобразност
на уволнението от фактическа и правна страна. Заповедта следва да съдържа реквизитите,
визирани в чл.195 КТ - нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
6
законовият текст, въз основа на който се налага. Императивно изискване от процесуална
страна е даване обяснения от работника в рамките на процедурата по налагане на
наказанието. По същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно
нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е спазена
процедурата по налагане на наказанието. Последното се счита наложено от момента на
връчване заповедта на работника.
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено със Заповед №7851/10.11.2022г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл.192 КТ,
преди изтичане императивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание, визирани в
чл.194 КТ - твърдяните нарушения са извършени в периода 21.04.2022г. – 31.05.2022г.,
констатирани са от работодателя на 22.10.2022г., а заповедта е издадена на 10.11.2022г.
Спазена е процедурата по чл.193 КТ. Искането за даване на обяснение е връчено на
ищеца на 27.10.2022г. Подробно са изложени обстоятелствата, въз основа които е
инициирано дисциплинарното производство, изискана е информация по конкретни въпроси,
свързани с нарушенията и на служителя е предоставен подходящ срок за отговор. Г. П. е
депозирал писмени обяснения, от които е видно, че е бил наясно за какво нарушение е
образувано дисциплинарното производство.
Достатъчно мотивирана, съобразно законовите изисквания, е тази заповед, в която
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на
служителя да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно
основание чл.344, ал.1 КТ. Предмет на установяване в съдебното производство е извършено
ли е дисциплинарно нарушение, съобразно фактическите основания, изложени в заповедта
за уволнение. Поради това, съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране на нарушението, с всички обективни и субективни признаци;
обстоятелствата, при които е извършено и времето на извършването му.
В настоящия случай ищецът е санкциониран затова, че неправомерно подписал 15
договора (индивидуализирани в акта) вместо И. И. - законен представител на дружествата, с
които „Йеттел България“ ЕАД е сключило договори за мобилни услуги. Работодателят
приел, че действията на служителя представляват грубо нарушение на установените правила
в дружеството за боравене с личните данни на потребителите на мобилни услуги и
представляват виновно неизпълнение на трудови задължения, обективирани в трудовия
договор и длъжностната характеристика. Посочени са законовите основания – чл.187, ал.1,
т.3 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила), т.8 (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както
и разпространяване на поверителни за него сведения) и т.10 (неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред) от КТ и чл.190, ал.1 т.7 КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина).
С оглед наведените от ищеца възражения за неизвършване на описаните
дисциплинарни нарушения, за установяване законността на процесното уволнение следва да
се установи дали Г. П. действително е извършил твърдяните нарушения.
7
Според заключението на приетата по делото графологична експертиза, ищецът не е
положил подписите в графи „Потребител“ и „Абонат“ на процесните договори. От
показанията на И. И. е видно, че представителят на дружествата – абонати е изразил
съгласие да сключи договорите и според твърденията му, лично е подписал документите.
Следователно не е налице визираното в заповедта нарушение. Нещо повече от визираните в
акта 15 договора, само три са сключени от ищеца като търговски представител на ответника.
В останалите 12 контракта, „Йеттел България“ ЕАД е представлявано от друг служител –
А.Ц..
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът счита, че в хода
на производството не бе доказано поведение или действия на ищеца, съответстващи с
описаното в уволнителната заповед, които да обосноват налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като
основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поражда за
служителя/работника субективното право да претендира възстановяване на прекратеното
трудово правоотношение. Поради това акцесорната претенция за възстановяване ищеца на
длъжността заемана преди уволнението следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Посочената правна норма предоставя възможност на служителя да претендира
обезщетение при наличие на следните предпоставки: уволнението му да е признато за
незаконно и той да е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение
или да е постъпил на работа по трудов договор с по-ниско трудово възнаграждение. Искът
за обезщетение е ограничен в две основни рамки – от една страна периодът, за който може
да се търси обезщетение не може да е по-голям от шест месеца, считано от деня на
уволнението, а от друга страна не може да се търси обезщетение в рамките на тези шест
месеца за времето, през което ищецът е постъпил другаде на работа и е работил при трудово
възнаграждение с размер равен или по-висок от това, което е получавал преди уволнението.
Съгласно удостоверение №5061/13.02.2023г. (лист 60), брутното месечно трудово
възнаграждение на ищеца е било в размер на 1460 лева.
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че в периода
11.04.2023г. – 01.08.2023г. ищецът е бил в трудово правоотношение с „Бокс НАУ“ ООД с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1676 лева.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 1300 лева за времето, през което е
останал без работа. По изложените по-горе съображения за периода 10.11.2022г. –
11.04.2023г., т.е. за пет месеца, следва да му се присъди обезщетение в размер на 6500 лева
(1300 х 5 = 6500). За периода 11.04.2023г. – 11.05.2023г. работодателят не дължи
обезщетение, тъй като служителят е постъпил на работа и е получавал по-високо трудово
възнаграждение.
Претенцията за периода 11.04.2023г. – 11.05.2023г. в размер 1300 лева следва да се
отхвърли като неоснователна.
8
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съобразно уважената част от претенциите. Разноските на ищеца са свързани
единствено със заплащане възнаграждение за процесуално представителство. От
приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие е видно, че Г. П. е
заплатил 780 лева адвокатско възнаграждение, до приключване делото му пред всички
инстанции. Предвид факта, че отношенията между ответника и упълномощения от него
адвокат са уредени изцяло с договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023г., то
неоснователно се явява искането за присъждане възнаграждение за процесуално
представителство, съгласно последващи договори (сключени, приблизително една година
по-късно), в които се сочи, че процесуалния представител е оказал безплатна правна помощ
по иска за заплащане обезщетение по чл.225 КТ, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 736.67 лева, изчислени съобразно основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2
КТ и частичната основателност на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ (780:3=260;
(260х6500):7800=216.67; 260+260+216.67=736.67).
Съразмерно с отхвърлената част от претенциите на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 22.22 лева.
По компенсация между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 714.45 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС
държавна такса в размер на 360 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед
№180/10.11.2022г., с която на Г. И. П., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и последвалото прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №7851/10.11.2022г. на Г. Ч. - Г. д. „Управление
на хора и култура“, пълномощник на законните представители на „Йеттел България“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. И. П., ЕГН ********** на длъжността, заемана преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.к. И М.С.да заплати на Г. И. П., ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.Р. бул.“Ц. Ф.“№.... сумата 6500 лева – брутен размер на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ за периода 10.11.2022г. – 11.04.2023г. и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
обезщетение в брутен размер 1300 лева за периода 11.04.2023г. – 11.05.2023г. като
неоснователен.
9
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Г. И. П., ЕГН
********** разноски по компенсация в размер на 714.45 лева.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 360 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10