Р Е Ш Е Н И Е
№
02.05.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1728 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 298409-F 347283/10.11.2017г. на ДИРЕКТОР
на ОФИС – ПЛЕВЕН при * на **, на С.М.Б.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.80
ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - глоба в размер
на 60 /шес*есет/ лева, за извършено нарушение по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че не е извършил нарушението, за което му е наложено административно наказание
и в тази връзка – оспорва наложената му глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За ответната страна – на ОФИС – ПЛЕВЕН при * на ** се явява съответен
юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното
производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно
постановление, което е законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След като прецени събраните по делото доказателствени материали поо*елно и
в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 347283/03.10.2017г. от страна на С.Н.Г. - инспектор по приходите при * на **,
ОФИС - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Т.Б.Б. и Ю.Г.Г.. Съставен е при
условията на чл.40 ал.2 ЗАНН срещу С.М.Б., тъй като след надлежна покана, същият
не се е явил. Съставен е за това, че като получател на облагаеми доходи през
2016 г. не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ в
законоустановения срок - до 30.04.2017 г. Посочва се, че през 2016 г. Б. е
получил доходи, подлежащи на облагане по чл. 50 ЗДДФЛ - от дейност като
регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от
селско стопанство, в размер на 1791.60 лв. Актосъставителят е посочил, че
въпреки изпратена съответно покана, към момента на съставяне на АУАН,
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., от страна на Б., не е подадена. Описаното
е квалифицирано като нарушение по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ. След
неговото съставяне, АУАН е предявен и връчен на нарушителя на 11.10.2017г. В
срока и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, възражения не са направени.
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа
обстановка. На тази основа е издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на С.М.Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.80 ал.1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - глоба в размер на 60 /шес*есет/
лева, за извършено нарушение по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното
Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.13 – 17 от АНД
№3474/17г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/. От друга страна, с Решение
№365/31.05.2018г. по КАНД №323/2018г. по
описа на АС – ПЛЕВЕН, касационната инстанция е взела отношение по въпроса за
спазване на давностните срокове по чл.34 ал.1 ЗАНН, поради което този въпрос
няма да бъде обсъждан в настоящия съдебен акт.
Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното
производство не разкрива пороци при неговото провеждане, поради което Съдът
приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По
неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите С.Н.Г., Т.Б.Б. и Ю.Г.Г., писмени доказателства /л.14, л.30, л.42 –
50 от делото/. Показанията на свидетелите Г., Б. и Г. Съдът преценява като
непредубедени и добросъвестни. Същите са относително подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не оставят
съмнение в тяхната истинност, а и същевременно, не се намират помежду си в
противоречия, които се налага да бъдат обсъдени. В подкрепа на свидетелските
показания са и част от писмените доказателства, а именно – справка от
електронната система на * на НАП във връзка с постъпили данни от страна на „**“
ЕООД, служебна бележка от страна на МПП „**“ ** за това, че от страна на С.Б. е
предадено сурово краве мляко и му е изплатена сумата от 1791,60 лева за
календарната 2016г. и справка, ведно с извлечение от електронна система на „**“
** във връзка с месечна отчетност на млекопункт в ** за месеците от май до
декември 2016г., включително.
Във връзка с представените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, следва да бъде подчертано, че в хода на съдебното следствие не
бяха представени документи, съставени при предаване на определени количества
сурово краве мляко от страна на Б. и респективно – за изплащането на това лице,
на определени парични суми, във връзка с предаването на определени количества
от този вид продукт. Всички споменати по-горе писмени доказателства имат
производен характер: справката от електронната система на * на НАП е във връзка
с постъпили данни от страна на „**“ ЕООД, служебната бележка изхожда от страна
на МПП „**“ **, но не е придружена от никакви доказателства в нейна подкрепа, а
същото впрочем се отнася и за справката, ведно с извлечение от електронна
система на „**“ ** във връзка с месечна отчетност на млекопункт в **. Нещо
повече, видно от същата справка на „**“ ** /л.42 от делото/, дружеството не
разполага с приемо-предавателни протоколи или други документи, установяващи
изкупуването на краве мляко от физически лица, а на практика, се намира в
директна връзка единствено с изкупчика на пункта в ** – Л.И.Г.. На свой ред, Г.
осъществява връзката с производителите на сурово краве мляко, с които впрочем,
се разплаща за предаденото количество мляко, в качеството на стопанин на
млекопункт **. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че поради тежкото здравословно състояние на Л.Г., разпит на същата не
беше проведен в хода на съдебното следствие, а същевременно – въпреки че от
нейна страна бяха изискани конкретни писмени доказателства за предадено от
страна на С.Б. краве мляко през календарната 2016г. /и съответно – за изплатени
на същия парични суми в тази връзка/, такива също не бяха представени от страна
на Л.Г.; последната обаче изрично е посочила, че такива писмени доказателства
не съхранява, тъй като същите /доколкото са налице/ би следвало да са на
съхранение при „**“ **.
Съвкупната преценка на коментираните по-горе доказателствени материали води
до извода, че обстоятелството, че С.М.Б. е получил доход в размер на 1791,60
лева, във връзка с предадено краве мляко, за календарната 2016г., не може да се
приеме за доказано по убедителен начин. Както свидетелските показания по
делото, така и коментираните по-горе писмени доказателства имат косвен
характер. На практика, всички доказателства във връзка с получен доход от
страна на Б. за предадено краве мляко през 2016г. имат за свой първоизточник
подадени от страна на МПП „**“ ** данни в очертаната насока. Самото дружество
обаче не представя /при все че са изискани неколкократно/ надлежни писмени
доказателства, подкрепящи неговата отчетност по отношение на С.Б.. В този
смисъл, същата отчетност се явява поставена под съмнение, предвид липсата на
надлежни писмени доказателства във връзка с изкупуването на сурово краве мляко,
респ. изплащането на парични средства за така предаденото краве мляко. При това
положение обаче, да се приеме, че през 2016г. С.Б., като физическо лице, е
получил определени доходи, подлежащи на деклариране по реда на чл. 50 ЗДДФЛ в
срок до 30.04.2017 г., би почивало изцяло на предположения. Извършването на
процесното административно нарушение по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ от
страна на Б., следователно, не се явява доказано и поради това - налага се да
бъде прието, че такова нарушение не е извършено. Оттук и извода, че жалбоподателят
е административно наказан за нарушение, което не е извършил, т.е. Наказателното
постановление се явява неправилно – и като такова, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 298409-F 347283/10.11.2017г. на ДИРЕКТОР на ОФИС – ПЛЕВЕН при * на **, с което на С.М.Б. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.80 ал.1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - глоба в размер на 60 /шес*есет/ лева, за извършено нарушение
по чл.53 ал.1 вр. чл.50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: