Р Е Ш
Е Н И Е № 638
17.10.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 582 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от В.Д.В. с ЕГН:********** ***,
със съдебен адрес ***, адв.Д. Х. К., против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Лозарска” №12, представляван от
управителя В. М. И., иск с правно основание чл.26 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът
твърди, че на 13.10.2017г. с ответното дружество сключили договор за заем, по
силата на който получил заемна сума от 2000лв., която се задължил да върне при
определени в договора условия. Твърди, че до момента изплатил на ответника общо
сумата от 3000лв., т.е. преизпълнил задълженията си, включващи връщане на
главницата и договорената лихва. Действително съгласно чл.8 от договора се
съдържала клауза за неустойка, но същата била нищожна. Излага съображения
относно нищожността на тази клауза. Заявява, че като цяло договора за заем е
нищожен, респ. съдържа неравноправни клаузи, анализирани подробно в исковата молба.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание
чл.22 от ЗПК да се обяви за недействителен договора за потребителски кредит от
13.10.2017г., сключен между страните, в случай на неуважаване на тази претенция
прави искане за обявяване нищожност на клаузата за неустойка, визирана в чл.8
от договора. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск като
неоснователен, като счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2017г.
между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на
който ответното дружество предоставя на ищеца заемна сума от 2000лв., която
последният се задължава да върне на 24 погасителни вноски, всяка по 122,33лв. В
договора страните са договорили лихвения процент, с който се оскъпява кредита,
обезпеченията , датата на последното плащане, ГПР, деня, в който се извършват
плащанията и в крайна сметка обща сума за плащане в размер на 2935,99лв. Към
договора са приложени погасителен план, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия, в сила от
01.04.2016г. На 04.02.2019г. кредитодателя изпраща до кредитополучателя
уведомление за предсрочна изискуемост по горецитирания договор за паричен заем.
По делото са приложени също така служебна бележка, издадена от ответника за
извършените от ищеца плащания на погасителни вноски по договора за кредит по
дати, както и съответните разписки за всяко едно от тези плащания, от които се
установяват и конкретните суми, внасяни от кредитополучателя.
За изясняване на делото от фактическа
страна по искане на страните съдът допусна и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
заключението си вещото лице сочи, че след сключване на договора за паричен заем
ищецът е изплатил сумата в размер на 3055,67лв. Експертизата изчислява в
случай, че договорената неустойка в размер на 2704,01лв. по чл.8 от договора
бъде прибавена към възнаградителната лихва на заемодателя и съответно на това
към общите разходи на потребителя по кредита, размера на ГПР по договора за
заем би станал 239,873%. В т.3 от заключението вещото лице отговаря, че
договора за заем е съставен с размер на шрифта 12 пункта.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Страните
по делото не спорят, че са подписали договор за заем, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца заемна сума в размер на 2000лв., а
последният се е задължил да върне същата при конкретно уговорени условия.
Страните са договорили 24 броя месечни погасителни вноски, всяка от които по
122,33лв. и последната от 122,40лв., съответно месечен лихвен процент от 3,330%
и ГПР 48,075%. Изрично в договора е посочено, че общата сума за плащане от
кредитополучателя възлиза на 2935,99лв. Действително така сключения договор
между страните отговаря на изискванията на ЗПК и на ЗЗП. След извършена
служебна проверка на всяко едно от посочените нарушения на правни норми от тези
два законови текста съдът не откри несъответствия между изискванията, поставени
от ЗПК и ЗЗП, като счита, че кредитодателят е изпълнил изискванията, поставени
към него при сключване на процесния договор за заем, с изключение на клаузата
от договора за неустойка. Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни
възраженията на ищеца за недействителност, респ. нищожност на целия договор или
за наличие на неравноправни клаузи, отново с изключение на тази, с която
страните уговарят заплащане на неустойка в размер на 2704,01лв. Ето защо,
следва да се разгледа така направеното възражение за нищожност на клаузата за
неустойка. Съдът намира от една страна, че тази клауза се явява неравноправна,
с оглед изричната разпоредба на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
висока неустойка. От друга страна така договорения размер на неустойката
противоречи на морала и добрите нрави, тъй като общата сума за връщане от ищеца
по кредита е в размер почти равен на този за неустойка. В тази връзка се явява
основателно възражението на ищеца, че ако се прибави сумата за неустойка към
разходите по кредита ще се получи невероятно ГПР, според заключението на вещото
лице същият ще възлиза на 239,873%. На следващо място следва да се има предвид,
че тази неустойка е уговорена не за незаплащане на суми по договора, а за
непредоставяне на обезпечение във визирания срок, в случай тридневен. Несъмнено
следва да се вземе предвид в тази ситуация, че неустойката има не само
санкционен характер, но и обезпечителен и обезщетителен. Съдът счита, че така
уговорената неустойка в чл.8 от процесния договор между страните се явява в
пълно противоречие с принципите за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като в тази връзка
следва да се има предвид Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, постановено по
т.д.№1/2009г. на ОСТК. За пълнота следва да се отбележи и факта, че в крайна
сметка ищецът в качеството си на кредитополучател е изплатил изцяло и в срок
дължимите суми за главница и лихва, както са били договорени в самия договор и
погасителен план. Съвсем прикрито с чл.8 от договора се цели всъщност
оскъпяване на кредита, като кредитодателя може да си осигури даването на
съответното обезпечение от кредитополучателя още със сключване на договора, а
не с определяне на тридневен срок.
Предвид гореизложените
съображения съдът счита, че следва да се отхвърли предявения иск с правно
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД досежно обявяване недействителност на целия договор
за паричен заем, сключен между страните на 13.10.2017г., тъй като същият се явява
неосонвателен и недоказан. В същото време следва да се произнесе по предявения
при условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на клаузата за
неустойка, визирана в чл.8 от договора, поради противоречието й с добрите
нрави, както и противоречието й с конкретни законови норми и трайната съдебна
практика по този въпрос.
Следва на ищеца да се присъдят и направените в настоящото
производство деловодни разноски общо в размер на 994,60лв., като за всяка сума
от направените разноски се представят писмени доказателства за заплащане на
същите.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.В.
с ЕГН:********** ***, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул.”Лозарска” №12, представляван от управителя В. М.
И., иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване недействителността на
договора за паричен заем, сключен между страните на 13.10.2017г., като неоснователен.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за неустойка, визирана в чл.8 от договора за паричен заем, сключен
между страните на 13.10.2017г., за заплащане на сумата от
2704,01лв., поради противоречието й на закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА
„Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Лозарска” №12, представляван от
управителя В. М. И., да заплати на В.Д.В. с ЕГН:********** ***, направените по
делото разноски в размер общо на 994,60лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Г.А.