Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №..........

                                             гр.К., ...............2021 год.

 

                                       В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря...................Х. К.…...………………...................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №3225 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявеният иск е с  правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД. 

            Ищецът твърди, че на 13.09.2012 г. между дружеството и Д.Н.В., с ЕГН-********** е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-***, по който страните постигнали съгласие, кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на ***лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.09.2016 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на ***лева, като в договорът била посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита." Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълнявали точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание чл.3, във връзка с чл.4 от договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по ***лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените процента в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените процента в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Длъжникът преустановила плащането на вноските по кредит №PLUS-*** на 20.01.2015 г., като към тази дата били погасени 27 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП П. П. Ф.“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.02.2015 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като длъжникът не извършил погашения по дълга подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на Районен съд - К. и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за дължимите суми по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-***: ***лева главница, ***лева мораторна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 16.09.2020 г. и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП П. П. Ф.“ С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по договор №PLUS-***, за сумите: ***лева  главница по договора за кредит, ***лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2015 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се приеме, че е предявен осъдителен иск за същите суми. Претендира съдебни разноски в настоящото и заповедното производства.

            В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подала отговор на исковата молба. В  откритото заседание заявява, че е подписала процесния договор с „БНП П. П. Ф. С.А.“, но погасявала периодично задълженията като счита, че дължи по-малка сума от претендираната, тъй като ищецът начислявал повече лихви с много високи проценти. Счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли.

           От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

           От приложеното ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена заповед №260222/27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Д.Н.В., с ЕГН-**********, с настоящ адрес ***, за сумите: ***лв.главница, ***лв. мораторна лихва от 20.02.2015 г. до 16.09.2020 г. и законната лихва върху главницата  от 05.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и ***лв. разноски, от които: ***лв. държавна такса и***лв. юрисконсултско възнаграждение, което вземане произтича от договор за кредит №PLUS-***, сключен на 13.09.2012 г.

         Не е оспорно, а и от представения договор за потребителски кредит PLUS-*** от 13.09.2012 г., сключен между ищеца като кредитор и ответника Д.Н.В. като кредитополучател е видно, че кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от *** лв. за потребителски цели, която сума е получена от кредитополучателя, със следните уговорени параметри и условия: такса за усвояване на кредита:***лв.; брой погасителни вноски: 48 бр.; месечна погасителна вноска: ***лв.; обща стойност на плащанията:***лв.; ГПР: 31.95 %;  годишен лихвен процент: 26.18%. с погасителен план, в който са посочени падежните дати и оставаща главница, с падеж на първата погасителна вноска- 19.10.2012 г., а последната е с падеж- 20.09.2016 г.  В чл.5 от договора за потребителски кредит страните уговорили при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. 

              Представено е и извлечение по кредит PLUS-***.

              По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема като мотивирано и компетентно изготвено. Съгласно заключението сумата по договора е усвоена от кредитополучателя Д.В.  по личната й банкова сметка ***.09.2012 г.  След усвояване та кредита ответникът  е извършвала периодични  и неритмични вноски за погасяване на дълга, последната вноска на 20.05.2015 г. като до тази дата са погасени 27 месечни вноски. Последното получено плащане по договора  е на 17.08.2020 г. в размер на *** лв.  Платените по договора за кредит PLUS-*** суми от ответника са в общ размер *** лв., като погасените от ищеца задължения са посочени в таблица  втора на стр.9 от заключението. Към 02.10.2020 г. по счетоводни записвания в ищцовото дружество задължението на кредитополучателя е ***лв., формирано от следните елементи на дълга: ***лв. главница и ***лв. мораторна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 16.09.2020 г.

            Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

            Искът за съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът възразила срещу издадената по ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

           Безспорно страните са сключили договор за потребителски кредит с PLUS-***/13.09.2012 г., по който ищецът е предоставил на ответника Д.Н.В. кредит за потребителски цели в размер на *** лв.  Срокът на договора е изтекъл на 20.09.2016 г. Процесният договор за кредит е сключен между небанкова финансова институция и физическо лице и е потребителски по своя характер, поради което са приложими и разпоредбите на ЗПК и Закона за защита на потребителите. Според разпоредбата на чл.9 от ЗПК, кредиторът се задължава да предостави под формата на заем определена сума, а кредитополучателят -да заплаща месечни вноски. Договорът за потребителски кредит се сключва с подписването му от страните. Той е консенсуален и формален- чл.10, ал.1 от ЗПК. По аргумент от §13, т.12 във вр. с т.1 от ДР на ЗЗП, претендираните вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което с оглед разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Трайна и последователна е съдебната практика, че съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. /в т.см. ТР №1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение №198/10.8.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на ВКС, на IV г.о., решение №229/21.1.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./.

     От чл.10, ал.1 на ЗПК следва, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора- чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на ч.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В  чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК е посочено, че погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В случая не спазени изисквания на чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 от ЗПК, тъй като процесния договор не е разписана ясно методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 31.95  % /, които формират годишното оскъпяване на заема, не са посочени условията за прилагане на лихвения процент по кредита и индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран размерът на надбавката, представляваща печалба на кредитора, не е посочено и каква част от месечната погасителна вноска представлява главница, каква част е лихва и каква част е такса по обслужване на кредита, не е посочен и за размера на лихвения процент на ден. Не спазването на всяко от  всяко от тези императивни изисквания на закона представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на  чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.  С оглед изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително основание чл.22 от ЗПК, като такова не е в състояние да породи съответните правни последици поради което с оглед на чл.23 от ЗПК длъжникът-кредитополучател дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Съдът приема, че чистата стойност на кредита е в размер на *** лв., която сума е предоставена от ищеца на ответника, обстоятелство, което не оспорено от ответника. От събраните по делото доказателства в т.ч. ССЕ се установи, че ответникът е изплатила по договора суми в общ размер *** лв. Общо платените *** лв. следва да бъдат приспадни от дължимата чиста стойност на кредита /*** лв./ в резултат на което съдът намира, че ответникът по договора за кредит дължи на ищеца сумата *** лв., явяваща се неплатена част от главницата. На основание чл.23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за кредит.

        Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е частично основателен,  а именно за главница в размер на *** лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението-05.10.2020 г. до окончателното й изплащане, а в останалата му част до претендираните ***лв. за главница и за сумата ***лв. мораторна лихва за забава за периода от 20.02.2015 г. до 16.09.2020 г. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

                   По разноските:

                   Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В настоящото исково производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на ***лв., *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП и *** лв. разноски за експертиза, а разноските в заповедното производство са в размер на ***лв. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска, направените по настоящото дело разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на РС-К..

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И   :

 

               ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.Н.В., с ЕГН-**********, с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, че съществува вземане на “БНП П. П. Ф. С.А.”, с адрес на управление ***, рег.№***, чрез “БНП П. П. Ф. С.А.”, клон България, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, Б. п. С., сграда **, на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата: *** лв. главница по договор за потребителски кредит с потребителски кредит PLUS-***/13.09.2012 г. и законната лихва върху главницата от 05.10.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за разликата над *** до претендираните ***лв. и иска за сумата ***лв. мораторна лихва за забава от 20.02.2015 г. до 16.09.2020 г. като неоснователни, за които вземания е издадена заповед №260222/27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на РС-К..

                ОСЪЖДА Д.Н.В., с ЕГН-**********, с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, да заплати на “БНП П. П. Ф. С.А.”, с адрес на управление ***, рег.№***, чрез “БНП П. П. Ф. С.А.”, клон България, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, Б. п. С., сграда **, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на РС-К..

      

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2585/2020 г. по описа на РС-К. по описа на РС-К..

 

                                                                                                   Районен съдия: