Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………..12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, X – ти въззивен
състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ
АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН КОЕВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
участието на секретаря Мария Абаджиева,
като разгледа докладваното от младши
съдия Станиславова ВНЧД № 645 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХI от
НПК.
С разпореждане от 28.07.2020 г.,
постановено по НЧХД № 4962/2020 г. по описа на СРС, НО, 19 – ти състав, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е прекратено образуваното по тъжба на М.Д.Д. против И.Г.И. наказателното
производство за твърдени от първия престъпления от частен характер.
Срещу посочения съдебен акт, в
законоустановения срок,
е постъпила въззивна жалба от тъжителя М.Д.. В нея се навеждат оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност. Поддържа се, че като е постановил крайния си акт в
закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, като конкретно се твърди да е нарушил разпоредбата на
чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК. На следващо място се оспорва изводът на районния съд
досежно невъзможността да се ангажира наказателната отговорност на лицето,
срещу което е подадена тъжбата, по изложен от съда мотив, че И.И., в качеството
си на прокурор, се ползва с функционален имунитет съгласно чл. 132 от Конституцията
на Република България. Изтъква се наличие на безспорни доказателства за
извършени спрямо тъжителя престъпления от частен характер, поради което се отправя
искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на друг състав
на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
На лицето, срещу което е подадена
тъжбата – И.И., е връчен препис от жалбата, като в срок не е постъпил отговор.
В разпоредително заседание от 10.08.2021
г., въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и
извърши преценка по чл. 327 от НПК, счете, че обжалваният съдебен акт е от
категорията актове, подлежащи на обжалване по реда на глава XXI от НПК. Намери
също, че за обезпечаване правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл.
314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед неговия предмет, не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие. Въззивният контрол е ограничен
единствено и само до изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и
обосноваността на оценката им от първоинстанционния съд, направена на
плоскостта на разпоредбите на чл. 250, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, проведено на 09.11.2021 г., частният тъжител М.Д., редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция, проведено на 09.11.2021 г., лицето, срещу което е подадена тъжбата –
И.И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, X –
ти въззивен състав, като
обсъди доводите, описани в жалбата, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от страна по делото, имаща правен интерес да го обжалва,
и в преклузивния за това срок. Същата отговаря на изискванията, регламентирани
в чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
По същество жалбата е неоснователна. Съображенията
са следните:
Производството по НЧХД № 4962/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19 – ти състав, е
образувано по тъжба на М.Д. против И.И. за извършени престъпления от частен
характер.
С разпореждане от 08.05.2020 г. съдията
– докладчик по делото е оставил депозираната тъжба без движение и е указал на
частния тъжител в 7 – дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
в нея нередовности, като конкретизира обстоятелствата на престъплението/та, в
които обвинява посоченото в тъжбата лице, със съответни индивидуализиращи
характеристики касателно време, място, инкриминирани изрази и действия; на коя
дата и по какъв начин последните са били разгласени, ако се твърди да е било извършено
престъплението клевета; да се уточни кой е соченият в тъжбата документ, означен
в нея като „писмено становище“, посредством който се твърди престъпните деяния да
са били осъществени, кога този документ е бил приложен към ЧНД № 3940/2020 г. по описа на СРС, НО, 23 – ти състав, и в какво качество И.И. го е
депозирал по това ЧНД; както и да се внесе държавна такса по тъжбата в размер
на 12.00 лева.
В изпълнение на дадените указания
частният тъжител е депозирал молба – уточнение вх. № 1037115 от 21.07.2020 г. С
последната същият е преповторил изложените в тъжбата твърдения за извършени спрямо
него престъпления от частен характер. Конкретно е посочил, че те са осъществени
чрез депозиране на писмено становище по ЧНД № 3940/2020 г. по описа на СРС, НО,
в което И.И., в качеството си на прокурор по делото, е изложил неверни според ЧТ
данни същият да е нарушил взетата му МНО „домашен арест“. Уточнено е, че за
входиране на процесното становище тъжителят е узнал на 02.04.2020 г. по време
на проведено на тази дата съдебно заседание по горепосоченото ЧНД. Ведно с
молбата тъжителят е приложил платежен документ за внесена по сметка на СРС държавна
такса в размер на 12.00 лева.
След запознаване с уточнителната молба, съставът
на СРС е намерил, че не са налице основания да се приеме, че тъжбата отговаря
на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като нередовностите в нея /с
изключение на това за внасяне на държавна такса/ не са отстранени и същата не е
годна да възбуди обвинение за престъпление от частен характер. Основният мотив
обаче, поради който СРС е счел, че делото следва да бъде прекратено, е
обстоятелството, че тъжбата е насочена срещу лице, ползващо с функционален
имунитет съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България. Изтъкнал
е, че инкриминираните в тъжбата действия се явяват такива, извършени от И.И. в
служебното му качество на прокурор по ЧНД № 3940/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 23 – ти състав, както и че в конкретния случай не се твърди той
да е извършил умишлено престъпление от общ характер, а единствено такова от
частен характер – квалифицирана клевета, поради което липсват предпоставки за
изключване на признатия от КРБ функционален имунитет. При тези мотиви и на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, с атакуваното разпореждане от 28.07.2020 г., районния съд е прекратил
наказателното производство.
Тези аргументи на първоинстанционния съд
са правилни и настоящият състав приема, че от изложеното в тъжбата на частния
тъжител и последващата молба – уточнение от 21.07.2020 г. може да бъде направен
категоричен извод за несъставомерност на инкриминираните от тъжителя действия,
тъй като се твърди същите да са извършени от лице, което се ползва с функционален
имунитет съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България.
В настоящото производство не съществува
спор, че лицето срещу което е подадена тъжбата, е магистрат. Обвинението срещу И.И.
е формулирано за това, че същият, в служебното си качество на прокурор, е депозирал
писмено становище по ЧНД № 3940/2020 г. по описа на СРС, НО, 23 – ти състав, в
което е изложил твърдения пред съда за допуснато от ЧТ нарушение на взетата
спрямо него МНО „домашен арест“, като се твърди, че с така описаното поведение И.И.
е извършил престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1 и 4 от НК. Това обстоятелство е изрично и двукратно посочено от ЧТ в депозираната
тъжба и уточнението към нея.
Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира
с изводите на СРС относно характера на функционалния имунитет на магистратите.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България,
при осъществяване на съдебната власт съдии, прокурори и следователи не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното не представлява умишлено
престъпление от общ характер. Конституционният съд на Република България е имал
повод да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията
за определени лица (между които са съдиите, прокурорите и следователите),
представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната наказателна
неотговорност и наказателна неприкосновеност. Наказателната неотговорност
включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните
действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им, което се определя
като функционален имунитет. Видно от изявленията на частния тъжител, същият
твърди прокурор да е извършил спрямо него престъпления от частен характер във
връзка с изпълнение на служебните му функции, конкретно изразяващи се в
разгласяване на клеветнически твърдения пред съда за извършени от ЧТ нарушения
на взетата му МНО. За подобни деяния, по аргумент от разпоредбата на чл. 132,
ал. 1 от Конституцията на Република България, магистратите не могат да носят
наказателна отговорност. С оглед изложеното въззивният съд счита, че е налице
абсолютна и изначална процесуална пречка за разглеждане на инициираното наказателно
производство за извършени от прокурор И.И. престъпления от частен характер, тъй
като в процесния случай липсва годен субект на наказателно преследване.
Настоящият състав намира за неоснователен довода в жалбата, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на атакуваното разпореждане, водещо до ограничаване правото на защита на частния тъжител, тъй като не е провел открито съдебно заседание в съответствие с регламентираното в чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК /редакция ДВ, бр. 63/2017 г./. Не съществуват процесуални пречки наказателното производство по дела от частен характер да бъде прекратено в закрито съдебно заседание. По аргумент от разпоредбата на чл. 252, ал. 4 от НПК съдията – докладчик не извършва размяна на книжа и не насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание, когато не са налице основания за разглеждането му в такова. Липсата на годно обвинение води до безпредметност от разглеждането му по същество.
По гореизложените съображения се налага
като краен резултат изводът, че правилно наказателното производство по делото е
било прекратено от районния съд с атакуваното пред въззивният съд разпореждане,
поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а жалбата – оставена без уважение, като неоснователна.
С определение от 10.08.2021 г. на СГС е
указано на жалбоподателя М.Д., че в седемдневен срок от получаване на
съобщението, следва да представи доказателства за внесена по сметка на СГС
държавна такса в размер на 6,00 лева, дължима във връзка с настоящето въззивно
производство. Видно от материалите по делото жалбоподателят не е изпълнил тези
указания, поради което следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС сумата
от 6,00 лева, дължима съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 28.07.2020 г., постановено по НЧХД № 4962/2020 г. по описа на
СРС, НО, 19 – ти състав, с което наказателното производство по делото е
прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.
81, ал. 1 от НПК.
ОСЪЖДА
М.Д.Д. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6,00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби
и Министерството на правосъдието.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.