РЕШЕНИЕ
№ 2597
гр. Бургас, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100766 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 5289/06.02.2024 г., от Д. К. В. срещу, Решение № 7200-
О/10.01.2023 г., както и предходни Решение № 2980/06.01.2000 г. и Решение №
6С/17.01.2005 г., постановени по преписка № 2980/06.01.2000 г. на общинска служба
„Земеделие“ – гр. С*** с искане за обявяването им за нищожни, а в условията на
евентуалност – за тяхната отмяна, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че наследодателят на жалбоподателя Д. Н. К. е бил собственик на
земеделски земи в землището на гр. Ч***, внесени за коопериране в ТКЗС. Сочи се, че
наследник на Д. Н. К. е подал заявление за възстановяване на правото на собственост върху
наследствените земи. Излага се, че впоследствие са поставени решения, с които е определен
начина на обезщетяване за земеделските земи, като според жалбоподателя решенията са
нищожни, поради некомпетентност, нарушение на материалния и процесуалния закон и
поради липсата им на мотиви. Сочи се, че обжалваните решения не са връчени на
жалбоподателя. Твърди се, че обжалваните решения са постановени в нарушение на чл. 10Б,
ал. 1 т. 1 и т. 2 и ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 19 ал. 20 т. 4 и чл. 23А ал. 1 т. 1 от ППЗСПЗЗ, имотите,
върху които не е възстановено правото на собственост, находящи се в землището на гр.
Ч***, до морето и са „Трета категория“ в местност „***“, са обезщетени с неравностойни
земи.
Направено е искане за обявяване на нищожност на решенията, а в условията на
евентуалност – отмяната им.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
В законоустановения срок по чл. 163 ал. 2 от АПК ответникът Общинска служба по
1
земеделие – С*** не представя писмен отговор на жалбата.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят
подържат жалбата.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва
жалбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е удостоверение за наследници на Д. Н. К., починал на **** г.,
от което се установява, че наследник по закон на същия е жалбоподателя Д. К. В..
По делото е представено Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено по преписка
№ 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ за
обезщетяване на земеделска земя.
По делото е представена цялата преписка № 2980/2000 г. на общинска служба
„Земеделие“ – гр. С***, в която посочените като основание за издаване на Решение № 7200-
О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ –
гр. С***, решения - Решение № 2980/06.01.2000 г. и Решение № 6С/17.01.2005 г.,
постановени по преписка № 2980/06.01.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С** не
се съдържат.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В хода на проведената по реда на чл. 158 от АПК служебна проверка относно
редовността на предявената жалба, съдът констатира, че същата е депозирана от активно –
процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта.
Искането за отмяна е направено в законоустановения срок. Жалбата ангажира надлежно
правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно
компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на оспорвания
акт.
По правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК тежестта на доказване на съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му лежи върху административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят – в случая ответника
по делото.
Когато в процеса за отмяна съдът установи нищожност на оспорения акт я обявява,
дори да липсва искане за това – чл. 168 ал. 2 от АПК.
Въпреки указаната доказателствена тежест административният орган не е ангажирал
доказателства за наличие на решенията, посочени в Решение № 7200-О/10.01.2023 г.,
постановено по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, като
основа за издаване на същото. Последното обуславя извод, че такива не съществуват и
доколкото процедурата по постановяване на Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено
по преписка № 2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** представлява
динамичен фактически състав, тоест последващо решение може да бъде постановено, само
доколкото са издадени предходните, то същото се явява нищожно.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на оспореното
решение. По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, респ. решението следва да бъде обявено за нищожно, а преписката – върната на
административния орган за произнасяне с валидни и законосъобразни решения, съобразно
чл. 173 ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя
2
следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски. По
делото са представени доказателства за сумата от 800, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 7200-О/10.01.2023 г. на общинска служба
„Земеделие“ – гр. С***, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА преписката по Решение № 7200-О/10.01.2023 г., постановено по преписка №
2980/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** за издаване на валидни и
законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати на Д. К. В., ЕГН
********** с адрес гр. Ч**, ул. *** сумата 800 лева /осемстотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас, в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3