Р Е Ш Е Н И Е №28
град Несебър, 08.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на осми декември, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гр.д.№ 721 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.286 от Търговския закон, във връзка с
чл.266, ал.1, във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл.288 от Търговския закон.
Ищецът „Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Р.с.Г., твърди, че по силата на
договор № 370/2003г. ответникът О.Н. ***, представлявана от Кмета Н. К.Д., му е
възложил проектирането на обект „Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ)
Обзор – Бяла” – „Реконструкция на вторични хоризонтални утаители” с
местонахождение: имот № 000504 в землището на град Обзор, о.Н. На 12.12.2011г.
е съставен протокол за установяване годността на строежа на Държавна
приемателна комисия, с който е прието изпълнението на обекта и е предложено
издаването на разрешение за ползване. Такова разрешение с № ДК – 07 – ЮИР –
1/03.01.2012г. е издадено от Началника на РДНСК – Югоизточен район. От страна
на О.Н. е останала неизплатена сумата в размер на 29 160 лева,
представляваща част проектантски хонорар, за която сума ищцовото дружество е
издало проформа фактура № 1/18.11.2016г., изпратена от него на ответника по
пощата. С писма от 12.12.2015г. и от 04.01.2017г. О.Н. е поискала да бъде
потвърдено от ищеца салдото по взаимните разчети, по който начин счита, че е
направено признание на дълга. Предвид, че не е налице плащане на претендираната
сума, ищецът моли ответната община да бъде осъдена да му заплати сумата в
размер на 29 160 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска. Претендира и разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва изцяло основателността на исковата претенция.
Счита, че в тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдяния договор, с
който О.Н. не разполага, а ищецът не представя такъв, по която причина не може
да вземе становище по такъв непредставен договор. Въвежда при условията на
евентуалност и възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца
по твърдяния договор.
Първоначално делото е било
образувано пред Бургаския окръжен съд, като въз основа на направеното от ищеца
изменение на иска, чрез намаляване размера на исковата претенция на 24 300
лева, с протоколно определение от 13.07.2017г. , постановено по търг. дело №
139/2017г. по описа на съда, е прекратил производството пред него на основание
чл.118 от ГПК във връзка с чл.104, т.4 от ГПК и е изпратил делото по подсъдност
на Несебърския районен съд по правилата на родовата и местната подсъдност.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск
и моли за уважаването му в пълния претендиран размер, като счита, че въз основа
на събраните по делото писмени доказателства за поети от страна на О.Н. в полза
на „Б.” ЕООД парични задължения и извършвани плащания се доказало наличието на
твърдяното облигационно отношение. Задължението по този договор пък не е
погасено по давност, с оглед, че тя е била прекъсната с направеното от ответника самопризнание. Представя писмени бележки,
в които уточнява, че облигационното правоотношение е възникнало между страните
по силата на допълнително споразумение (договор) № 370, сключен на
08.07.2003г., с предмет проектантски дейности, договореното възнаграждение е
било в размер на 81 000 лева без включен ДДС, от които от страна на ответника-възложител
са заплатени по банков път авансово 60 750 лева без включен ДДС,
ищецът-изпълнител е изпълнил договорните си задължения. Падежът на задължението
е настъпил на 23.10.2004г., като с изпратените писма от О.Н. последното
от които на 04.01.2017г., длъжникът се е отказал от изтеклата в негова полза
погасителна давност, и от когато е започнала да тече нова давност. Писмото пък
съдържало всички необходими реквизити, индивидуализиращи размера и основанието
на вземането и страните по него.
Ответникът се представлява в
съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва иска и
че поддържа подадения отговор на исковата молба. При разменената кореспонденция
между страните отрича О.Н. да е правила признания за съществуващи задължения, а
с изпратените писма ответникът е уведомил ищеца за преведени суми по банкова
сметка ***овата сметка. Моли искът да бъде отхвърлен, а ищецът да бъде осъден
да му заплати направени по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
През 2003-2014г. ищецът „Б.” ООД
е издал три броя фактури, съответно: фактура № 439/08.07.2003г. за сумата в
размер на 48 600 лева с включен ДДС, фактура № 479/18.10.2004г. за сумата
в размер на 24 300 лева с включен ДДС, и фактура № 486/10.11.2004г. за
сумата в размер на 24 300 лева с включен ДДС. Като задължено лице за
сумите, за които са издадени трите фактури е посочена О.Н. а като основание за
плащането на сумите е посочено авансово или частични плащания по допълнително
споразумение № 370/08.07.2003г. с предмет Пречиствателна станция за отпадни води
Обзор – Бяла.
На 14.07.2003г. О.Н. е превела по
банковата сметка на „Б.” ЕООД сумата в размер на 40 500 лева,
представляваща сумата по фактура № 439/08.07.2003г. без включен ДДС, а на
20.10.2004г. също по банков път му е заплатила и сумата в размер на 20 250
лева, представляваща сумата по фактура № 479/18.10.2004г. без включен ДДС.
По силата на Акт за частна
общинска собственост № 1925 от 31.03.2004г., издаден на основание чл.25, ал.1
от ЗСПЗЗ, чл.30, ал.2, т.2 от ППЗОС, чл.57, т.2 от ЗОС, О.Н. се легитимира като
собственик на имот № 000504, находящ се в местността „Кметство град Обзор”, в
землището на град Обзор; начин на трайно ползване – Водостоп. съоръжение; площ
19.708 дка, при граници: имоти №№ 000417, 000187, 000410, 000004, 000204,
000407, 000126, 000207.
Началникът на Дирекция за
национален и строителен контрол е издал Разрешение за ползване № СТ-12-324 от
17.08.2004г., в което О.Н. е посочена като възложител, и с което е разрешено
ползването на строеж: „Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) „Обзор –
Бяла” – ІІ-и етап”, с подобекти: 1. Входна шахта с открити канали. Докер; 2.
Сграда-решетки с пясъкодържател; 3. Разпределителна шахта; 4. Комбинирано
съоръжение: 4.1. Блок за денитрификация, 4.2.Блок нитрификация, 4.3. Вторични
утаители, 4.4. Контактни резервоари, 4.5. Помпен станция за техническа вода; 5.
Реагетна сграда; 6. Сграда с обезводнителна инсталация и буферни резервоари за
ИАУ; 7. Сграда с въздуходувки и Ц Д П; 8. Депа за обезводнителни утайки; 9.
Битово-лаб.торна сграда. Резервоар за нафта; 10. Гаражи с депозитно реагетно
стопанство; 11. Площадкови водопроводи. 12. Сграда за Д Е Ц; 13. Районно
осветление; 14. Площадкова кабелна канална мрежа с кабелни шахти; 15. Площадкова
канализация; 16. Площадкова топлпреносна мрежа, кранови шахти и ОВ естакада; 17
Площадкови пътища, вертикална планировка и подпорни стени; 18. Площадкови
технологични комуникации; 19. Охранителна ограда. Местоположението на строежа е
посочено в землището на град Обзор, о.Н. а като лице, упражняващо строителен
надзор, е посочен ЕТ „Д.” - Бургас. Според разрешението за ползване строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешения за строеж №
36/02.09.1982г., № 19/17.11.1992г., № 6/02.04.2003г., издадени от О.Н. и
Протоколи от 24.02.1982г. 17.11.1992г. и 20.05.2003г. за определяне на
строителна линия и ниво, с резултати от проверките на контролните нива.
На 05.08.2005г. е сключен договор
между „Д.” ЕООД, от една страна в качеството му на надзорник, с лиценз № ЛК –
000279/20.12.2004г., оправомощен от министъра на регионалното развитие и
благоустройството да извършва оценяване на съответствието на инвестиционните
проекти и/или упражнява строителен надзор с валидност до 20.12.2009г., и О.Н.
от друга страна в качеството му на възложител. Поради непредставянето на
договора в цялост, не може да се установи какъв е неговия предмет, както и
какви са другите съществени негови елементи – цени, срокове, начини на плащане.
От представения анекс от 19.02.2008г. към този договор се установява, че
договорът има за предмет строителен надзор на строеж: „ПСОВ град Обзор –
ВТОРИЧНИ УТАИТЕЛИ – РЕКОНСТРУКЦИЯ”.
От издаденото Разрешение за
строеж № 58 от 11.08.2005г. е видно, че се разрешава на О.Н. съгласно
одобрените (съгласувани) проекти на 08.06.2005г. за „ПСОВ” Обзор – Бяла,
подобекти: 1. „Реконструкция вторични хоризонтални утаители”, 2. „Крайбрежен
главен колектор”, 3. „Главен крайбрежен колектор”.
От Министерството на околната
среда и водите – Черноморски район с център Варна, „Басейнова дирекция”, е
издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни водни обекти № 2311 0001 / 06.03.2008г., със срок на действие до
05.03.2014г.
На 03.07.2008г. е съставен
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа: „ПСОВ Обзор – Бяла ВТОРИЧНИ УТАИТЕЛИ-РЕКОНСТРУКЦИИ”, с ***, възложител:
О.Н. консултант (строителен надзор): „Д.” ЕООД град Несебър, строител: „К.Ф.”
ЕООД град Несебър. В заповедната книга № ЗК-08-016/07.07.2008г. като проектант
на обекта е посочен „Б.” ООД град София – ищцовото дружество. Като проектант „Б.”
ООД град София е посочен и в двата Акта за приемане на конструкцията – 2 броя
утаители в първия и на втория технологични коридори, съставени съответно на
14.10.2008г. и на 10.12.2010, както и в съставените на 15.12.2009г. и на
20.12.2010г. констативни актове за приемане на строежа (част, етап от него).
На 12.01.2010г. е сключен договор
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, между
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД Бургас, от една страна в качеството му на
оператор, и О.Н. от друга страна в качеството му на абонат. Предмет на договора
е условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
както и взаимоотношенията между оператора и абоната за обект: Пречиствателна
станция за отпадъчни води Обзор – Бяла.
Заместник – началника на ДНСК е
издал Разрешение за ползване № СТ-05-958 / 23.08.2010г., с който е разрешено
ползването на строеж : ПСОВ „Обзор – Бяла” – Етап: Главен крайбрежен колектор, L = 950м., ф500 бетонови тръби, град Обзор, о.Н.
***. В разрешението за ползване е посочено, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти на 08.06.2005г. от О.Н.
Разрешение за строеж № 58/11.08.2005г., издадено от Главния архитект на О.Н.с
вписана забележка на 15.10.2009г. за етапно изпълнение на строежа, Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за
строежи на техническата инфраструктура от 01.12.2009г., със заверки на
контролираните нива, Констативен акт за установяване съответствието на строежа
с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на
застрояването от 18.12.2009г. За строежа е предадена необходимата документация
на основание чл.52, ал.5 от ЗКИР, във връзка с чл.175, ал.5 от ЗУТ, съгласно
Удостоверение изх. № 015/01.02.2010г., издадено от О.Н.
На 25.08.2010г. е съставен
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа : „ПСОВ Обзор – Бяла: Реконструкция вторични хоризонтални
утаители”, подобект: ІІ етап - Реконструкция на два хоризонтални утаители във
втори технологичен коридор. В него са посочени: възложител – О.Н. консултант
(строителен надзор) – „Д.” ЕООД, строител: „К.Ф.” ЕООД.
На 07.09.2011г. е изготвен
окончателния доклад за установяване на годността за ползване на строеж: „ПСОВ
Обзор – Бяла : Реконструкция на вторични хоризонтални утаители”. Изготвилите
доклада: възложителят на строежа О.Н. и търговецът, упражнявал строителния
надзор – „Д.” ЕООД, са посочили в него, че „Б.” ООД град София е „проектант”.
На 11.12.2011т. представители на
възложителя и надзорника са извършили единични изпитания, при които се
установило, че утайкочистачът работи нормално, системите реагират безотказно и
точно на подадените команди, а резултатите от извършените изпитания показват,
че машините, инсталациите и принадлежащите им съоръжения отговарят на
техническите изисквания.
На 12.12.2011г. Държавно
приемателна комисия, назначена със Заповед № ДК-08-217 / 09.11.2011г. н.Н.н.Р.р.
и въз основа на окончателния доклад от 07.09.2011г. на лицето, упражнило
строителен надзор, е приела строеж: „ПСОВ Обзор – Бяла – Реконструкция на
вторични хоризонтални утаители” с ***, а решението за това е обективирано в
протокол, съставен от комисията за установяване годността за ползване на
строежа. И този протокол изрично е посочено, че „Б.” ООД е участник в
строителството, в качеството му на проектант.
Въз основа на решението на
комисията за приемане на строежа и установяване неговата годност, Н.н.Р.р. е
издал Разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР – 1/03.01.2012г., с което е разрешил
ползването на строежа.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни
изводи:
Първият правопрепятстващ довод на
ищеца е липсата на договор за проектиране, който по своя характер представлява
подвид договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като такъв не е
приложен по делото, а писмената му форма е форма за валидност.
Действително, разпоредбата на
чл.293, ал.1 от ТЗ прогласява писмената форма на търговския договор за такава ad
solemnitatem, но само в
случаите, предвидени в закон. За спорното правоотношение не е разписано такова
изискване. Съгласно чл.160, ал.2 от ЗУТ взаимоотношенията между участниците в
строителството се уреждат в писмена форма, но договорът за изработка по чл.258
и сл. от ЗЗД е неформален и писмената му форма не е условие за неговата
действителност. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗКАИИП архитектите и инженерите,
регистрирани в съответната камара, получават възнаграждение, определено в
писмен договор с възложителя на проектантската услуга въз основа на свободно
договаряне. Настоящият състав намира, че така предвидената писмена форма на
договора да проектиране е такава за доказване, а не за действителност
(Определение № 856/18.11.2013г. по т.д. № 1363/2013г. на ВКС, І т.о.). Тази
форма улеснява доказването на правата и задълженията на страните по договора.
Писмената форма е необходима и предвид забраната за доказване със свидетелски
показания на договори на стойност над 5 000 лева. Освен това договорът за
проектиране следва да съдържа и информация, необходима при съставянето на
различни актове и протоколи, задължителни съгласно ЗУТ и актове за прилагането
му.
Независимо, че ищецът не представя
писмен договор за проектиране, от съставената и подписана между страните
фактура № 486/10.11.2004г., същата съставлява доказателство за сключването на
договора, макар да не е условие за действителността му. От нея не може да се
извлече информация за всички съществени елементи на договора, и в частност
всички права и задължения на страните по нея, но съдържа достатъчно
доказателства, че се касае за допълнително споразумение № 370/08.07.2013г. към
договор за проектиране на ПСОВ „Обзор – Бяла”, сключен между О.Н. и „Б.” ЕООД,
както и че възнаграждението, което е окончателно уговорено и което изпълнителят
на проекта – „Б.” ЕООД, следва да получи, е сумата в размер на 81 000
лева. Поради неформалния характер на изработката, преценката за сключване на договора
не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да
бъде направена с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези,
относно предприети от страните действия по изпълнение на договора (предаването
и приемането на извършената работа или плащане на възнаграждението), които при
определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването
на облигационната връзка. Изплащането на сумите в размер на 40 500 лева
без включен ДДС на 14.07.2003г. и в размер на 20 250 лева без включен ДДС
на 20.10.2004г. – авансови плащания – от страна на О.Н. само по себе си е
признание за дължимост на възнаграждение по договора за изработка от страна на О.Н.
От останалите писмени доказателства са установени и обстоятелствата, че
проектите за този обект са одобрени, издадено е разрешение за строеж и строителството
е изпълнено.
Издадената от ищеца горепосочена
фактура е с *** остойностява извършените дейности по проектиране. Фактурата е
осчетоводена в счетоводството на ответника по сметка 40 „доставчици”, което
обстоятелство представлява потвърждение по смисъла на чл.301 от ТЗ на
извършените действия. Нещо повече, О.Н. е осъществила плащане на част от
задълженията си по фактурата, като авансови разплащания.
Условията за дължимост на
възнаграждението по договора за изработка е работата да бъде приета от
поръчващия – чл.266, ал.1 от ЗЗД. Законът не съдържа формални изисквания за
начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено
с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Доколкото, както вече бе
посочено, процесната фактура е била осчетоводена от ответника и по нея е било
извършено плащане, то съдът приема, че тези обстоятелства са равнозначни на
признаване на задълженията, включително и с факта на приемане на извършената
работа.
В контекста на изложеното съдът
приема, че ищецът е предоставил, а ответникът е приел услугите, за които е
издадена процесната фактура, поради което дължи и заплащане на
възнаграждението.
Другото основно възражение на
ответника, направено с отговора на исковата молба при условията на
евентуалност, е за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за вземането на
ищеца, като изискуемостта на вземането е възникнало на 03.01.2012г., когато е
началният момент, от който тече погасителната давност, и който момент
ответникът свързва с въвеждането на обекта (проектирания) в експлоатация, като
общата петгодишна давност е изтекла на 03.01.2017г. С оглед на това възражение
на ответника, ищецът пък въвежда довода, че давността е била прекъсната с факта
на изпращане на писмо от ответника до ищеца, с което първият признал
задължението си, като е започнала да тече нова погасителна давност, която не е
изтекла към датата на предявяване на иска.
На първо място, следва да се
отговори на страните кога е започнала и кога е изтекла, респ. изтекла ли е,
погасителната давност, на която се позовава ответникът в негова полза, с
уговорката, че съдът не е обвързан от изявлението му в отговора на исковата
молба, че задължението му е възникнало на 03.01.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.327,
ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В
случая, видно от представените от ищеца фактури, и в частност фактура №
486/10.11.2004г., в която страните са уговорили окончателно общият размер на
възнаграждението на ищеца по сключения с ответника договор за проектиране, не е
посочен срок, в който задължението трябва да бъде изплатено, т.е. в нея няма
посочена клауза за отложено плащане. Липсата на писмен договор между страните,
както и на други писмени доказателства за „уговорено друго”, мотивира съдът да
приеме, че задължението на ответника към ищеца по фактурата в размер на
24 300 лева с включен ДДС, представляващ неизплатения остатък от
задължението, е възникнало, т.е неговата изискуемост е настъпила, на
10.11.2004г. – датата на изготвянето на фактурата.
Така основателността на иска
налага обсъждане на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
тази претенция, по реда на чл.110 от ЗЗД, релевирано от ответника.
Съобразно цитираната разпоредба, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, лихви и други периодични плащания. Безспорно е, че
вземането на главницата подлежи на погасяване от общата петгодишна давност.
Искът е предявен на 22.03.2017г., следователно всички претенции на ищеца за заплащане
на суми, чиято изискуемост е настъпила преди 22.03.2012г., са погасени по давност,
като в случая паричното задължение, предмет на иска, е погасено по давност на 10.11.2009г.
От страна на ищеца пък се твърди
наличие на прекъсване на течението на давностния срок с изявления за признаване
на дълга от страна на О.Н.с писмата за потвърждаване на салдата от 12.12.2015г.
и от 04.01.2017г. Това от своя страна налага обсъждане на няколко въпроса: 1)
признанието на дълга след изтичането на погасителната давност представлява ли
само по себе си отказ от изтекла вече давност, 2) признанието, направено след
изтичането на погасителната давност, прекъсва ли течението й, и 3) започва ли
да тече нова погасителна давност след признание на дълг, извършено след
изтичането на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, при условие, че с
признанието не е поето ново задължение (новация).
В случай, че съдържа признание на
вземането, отказът от изтекла погасителна давност няма да води до прекъсване на
давността по чл.116, б.”а” от ЗЗД, тъй като прекъсване на давността е възможно
само преди тя да е изтекла. Ще е налице признание на вземането, което не
прекъсва изтеклата погасителна давност (Решение № 65 от 03.06.2011г. по т.д. №
660/2010г. на ВКС, І т.о.). Подобно признаване на дълг само по себе си не
съдържа и отказ от погасителна давност, какъвто би могъл да бъде извършен и
след като погасителната давност е изтекла (Решение № 603 от 07.04.1998г. по
гр.д.№ 2510/1997г. на ВКС, V г.о.). Ако за прекъсването на давността е
необходимо тя да не е все още изтекла, за признаването на вземането законът не
поставя такова изискване. Едно вземане винаги може да бъде признато,
включително и след изтичане на давностния срок. Нещо повече, по аргумент за
по-силното основание от чл.118 от ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след
изтичането на давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото
вземане, той би могъл да стори и по-малкото – да признае вземането, т.е. своето
задължение. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече
изтекла давност. Стриктно погледнато, щом по аргумент от чл.113 от ЗЗД е
валиден само отказът от вече изтекла давност, то няма пречка признанието да
бъде направено след изтичане на давностния срок. Доколкото страните са целели
само да потвърдят дълга, отклоненията между съдържанието на първоначалния акт,
с който е било поето задължението, и акта, с който то е признато (потвърдено),
са ирелевантни. Ако обаче страните са желаели не само да потвърдят, но и
длъжникът да бъде обвързан от задължение с ново съдържание, признанието на
дълга ще е ново обещание (задължаване) за изпълнение. Така, че правното
значение на признанието на естественото задължение ще зависи от волята на
страните, от онова, което те са желаели да вложат в него. То би могло да бъде
същинско признание, при което нов дълг не може да възникне, или несъщинско
признание, отклоняващо се от действието на римскоправното правило и представляващо
ново поемане на задължение на основата на първоначалния дълг. Така,
волеизявлението, с което е направено извънсъдебно признание на дълга, би
следвало да се разбира и в смисъл на пораждане на ново правно задължение обективна
новация), тъй като за новирането на едно естествено задължение самото му
превръщане по волята на страните в изискуемо задължение съставлява достатъчно
основание, novandi causa.
Следва да се приеме, че е налице задължаване за друго, когато едно право, чието
основно правомощие – претенцията, е обезсилена, загубила годността си да бъде
осъществявана по принудителен ред ще бъде заменено посредством обективна
новация с едно съвършено, търсимо по исков път задължение. В единия случай ще е
налице задължение, по което кредиторът може само да получи, а във втория ще е
налице възможност и да иска изпълнение (респ. да бъде осъден длъжника да
изпълни) дори когато престацията е един и същ предмет. При положение, че
декларацията по ясен и недвусмислен начин доказва признанието на дълга, отказа
от давност (респ. от правото да възрази) и обещанието за изпълнение, е налице
дори съзнаваното, намерението за поемане на нов дълг – animus novandi, докато по силата на чл.118 от ЗЗД
изпълнението не се кондицира дори длъжникът да не е знаел за изтеклата давност.
Щом веднъж е обосновано, че подобно обещание има действие, въпросът е дали то
съдържа просто повторно задължаване за същото, или има новативен ефект. Липсва
новация когато страните променят сроковете, условията, мястото на изпълнение,
лихвите и т.н., т.е. модалитетите или акцесорните вземания (Решение № 789/22.04.2002г. по гр.д.№ 2292/2001г. на ВКС, V
г.о.).
Молбите за потвърждение с изх.№
Н4-ФСО-4577 / 12.12.2015г. и изх.№ Н4-ФСО-033/04.01.2017г. от О.Н. до „Б.”
ЕООД, са изготвени във връзка с годишно счетоводно приключване, в които е
посочено, че съобразно счетоводните документи задължението на общината към
ищцовото дружество, съответно към 30.11.2015г. и към 30.11.2016г., е в размер
на 24 300 лева. Видно от текста, молбите за потвърждение са отправени на основание чл.22 от ЗСч,
съгласно който инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки
отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет.
Следователно се касае за изпълнение на вменено по закон задължение за
инвентаризация на активи и пасиви с оглед съставяне на годишни счетоводни
финансови отчети, които да представят вярно и честно имущественото и финансово
състояние на предприятието (съгласно чл.23, ал.2 от ЗСч), което не представлява
волеизявление на длъжника за изпълнение на задължението, насочено спрямо
кредитора (в този смисъл Решение № 748/21.01.2005г. по гр.д.№ 23/2004г. на ВКС,
І т.о.).
Отделно от това счетоводните
записвания и отписвания на части на дълга не обосновават извод за наличие на
предпоставките по чл.116, б.”а” от ЗЗД, тъй като не са отправени до кредитора
или негов представител като относими към цялото задължение, а третират само
фактите, от които произхожда задължението (в този смисъл изрично приетото с Решение № 100/20.06.2011г. по търг.д.№
194/2010г. на ВКС, ІІ т.о., което настоящият състав споделя). Или след като
липсва манифестиране към кредитора на потвърждение на съществуване на дълга в
цялост и по отношение на непогасената част от 24 300 лева с включен ДДС,
която сума напълно съвпада с размера на исковата претенция и като непогасен
остатък по фактура № 486/10.11.2004г., към 12.12.2015г. и към 04.01.2017г., не
може да се приеме нито, че е налице прекъсване на давността, която освен това
тогава е изтекла, още по-малко може да се приеме, че е налице отказ от изтекла
давност, или пък, че от изпращането на тези писма до кредитора е започнала да
тече нова давност за същото или за друго задължение.
С оглед на това, искът, макар и
основателен, се явява погасен по давност, поради което същия следва да се
отхвърли.
С оглед правилата на процеса, в
полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъди
юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл.78, ал.8,
вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Претенцията на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК за заплащане на разноски в размер на 2 667 лева,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, следва да бъде оставена без
уважение, предвид отхвърлянето на предявения от него иск.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р.с.Г., иск за осъждането на О.Н. ***, представлявана от Кмета Н. К.Д.,
да му заплати сумата в размер на 24 300 лв. (двадесет и четири хиляди и
триста лева), представляваща неизплатен остатък от парично задължение по
Допълнително споразумение № 370/2003г. с предмет: проектиране на обект
„Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) Обзор – Бяла” – „Реконструкция
на вторични хоризонтални утаители”, за която сума с включен ДДС е издадена
фактура № ********** / 10.11.2014г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Б.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р.с.Г., за осъждането на О.Н. ***, представлявана от Кмета Н. К.Д.,
да му заплати сумата в размер на 2 667 лв. (две хиляди шестстотин
шестдесет и седем лева), представляваща направени по делото разноски за платена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.с.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на О.Н. ***, представлявана от Кмета Н. К.Д., сумата в размер на 200 лв. (двеста лева) за
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: