Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2020г.
гр.Варна 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на седми юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№14812/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът Ал.А. твърди, че е в договорни отношения с ответника „Е.п.“ АД за
доставка на електрическа енергия за
обект на адрес: гр.*** за клинетски номер ***, абонатен
номер ***, като на
07.06.2019г. при извършена проверка от служители *** за измерване точността на обслужващата измервателна система и
свързващите ги електрически инсталации за обект в гр.*** е съставен констативен протокол №1105665 и съставена фактура за
корекция на сметка за потребена енергия с №*** от 08.08.2019г. на
стойност 540,05лв. със срок на плащане 19.08.2019г. Ищецът сочи, че при
съставяне на констативния протокол липсва отразяване на установени несъотвествия на метрологични или технически
характеристики, няма нарушения в цялостта и функцията
на СТИ към момента на проверката от което не става ясно по каква причина същия
е демонтиран. Твърди, че от констативен протокол от метрологична експертиза на
СТИ №1481/29.07.2019г. е отразено, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера, посочено е, че е преминала енергия която не е
визуализирана на дисплея на тарифа 1.8.3 -003063,148квч, като същевременно
електромера съответства на метрологичните характеристики и изисквания за
точност при измерване на ел.енергия. Твърди, че това количество липсва като
записано в сумарния регистър и не може да се направи извод, че то е реално
доставено и потребено от абоната. Оспорва дължимостта на сумата по издадената фактура, тъй като в нея
не е отразено на какво основание е издадена, по какъв начин е определен периода
за начисляване на ел. енергия и на какво основание са сумирани претендираните за заплащане количество квтч.,
след като липсват посочени измерени квтч. за периода
преди издадената фактура. Ищецът счита, че са нарушени общите условия за
продажба на ел.енерегия на „ЕРП Север“ АД, като не са
били спазени разпоредбите на чл.25, ал.2 от ОУ ПЕЕ, т.е не е била изпратена до
абоната/ищец в 7 дневен срок процесната фактура,
както и че същата не е била издадена в съответствие с чл.22 ал.2 от ОУ ПЕЕ,
както и че липсват в графа показания
стари и нови. Оспорва методиката по която фактурата е била изготвена, както и
верността на математическите изчисления в същата. Твърди, че разпоредбата на
чл.50 ПИКЕЕ е неприложима , доколкото предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е случаят по делото. Твърди, че процесния
електромер не е смарт, т.е. с дистанционен отчет,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Сочи,
че констативния протокол не посочва по какъв начин са взуализирани
данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това
основание. Твърди, че след като съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на
електроразпределителната мрежа, задължение да поддържа в изправност
измервателния уред е на ответника, а не на ищеца. Ищецът счита, че не са
спазени изцяло разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ, поради което
неприложими се явяват и нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ. Твърди, че неустановен
се явява и точния момент от който електромера настроен за двутарифен
отчет е започнал да отчита енергия в трети регистър, като поради липсата на
данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество ел.енергия е било
действително потребено от абоната през процесния период. Твърди, че извършването на промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия от страна
на доставчика на тази енергия е лишена от законово основание.
Предявява
искане, съдът да постанови решение с което да приеме за установено спрямо
ответника „Е.П.“ АД, ЕИК *********, че ищецът А.В.А., ЕГН ********** не дължи
сумата от 540,05лв. с ДДС, представляваща корекция на използвана електрическа
енергия за периода от 08.06.2016г. до 07.06.2019г. по фактура № ********** от
08.08.2019г. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище, че липсва правен спор
между ищеца и ответника относно сумата в размер на 540,05лв. по фактура
№**********/08.08.2019г., тъй като не е издавана
такава фактура и ответника не претендира от ищеца заплащане на такава сума. В
случай че съда приеме че предявения иск е допустим, изразява становище за
неговата неоснователност. Възразява, че представената по делото фактура №*** от 08.08.2019г. е
издаден от „Електроразпределение Север“ АД, дружество различно от „*** Моли да
се отхвърли иска и да се присъдят разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №1105665/7.06.2019г.; констативен протокол №1481/29.07.2019г.
на БИМ РО Русе, становище за начисление на ел.енергия на ответника, фактура №**********/08.08.2019г. и приложение към нея, 2бр. писма на „***от 8.08.2019г. и от 4.09.2019г. и ССчЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в
страната носител на доказателствената тежест в
конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че
ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ
сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената
методика, че претендираната сума е за количество
ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от
страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява
потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „***.
Съгласно
представената по делото копие от констативен протокол №1105665/7.06.2019г.
служители на „*** са извършили
проверка на адрес гр.***при което е
констатирана софтуерна намеса в работата на СТИ водещо до отчитане на ползвана
ел.енергия в скрит регистър 1.8.3. Проверяващите са посочили в същия протокол,
че са подменили СТИ.
По
посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от
540.05лв. за времето от 8.06.2016г. до 7.06.2019г. представляваща коригирана
стойност на ползваната за периода ел.енергия.
Въпреки
изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че
такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи
нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на
ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г. Следва
да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са
действали три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя
част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от
своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази
енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите
условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
Следва да
се има предвид, че периода за който е извършена корекцията е три години като за
това време цената ел.енергията е променяна неколкократно,
което води до невъзможност за обективно остойностяване на изразходваната и
отразена в скрития регистър ел.енергия.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявеният иск би следвало да бъде
уважен, но съдът констатира, че искът е насочен срещу лице което не е пасивно
материално правно лигитимирано по спора, видно е от
всички представени доказателства, че претенцията за заплащане на сумата е от
страна на „***, като
ищецът не е предприел действия за замяна на ответника дори и след като му е
било връчено копие от отговора на исковата молба в което това възражение е
направено. Настоящия състав не споделя практиката на даване на задължителни
указания за замяна ан ответника при подобни случай,
тъй като става дума за липса на материално правна легитимация, което е въпрос
на диспозитивното начало в процеса и даването на
указания до ищеца за съобразяване на ответника по иска му представлява по
своята същност предварително произнасяне на съда по спора. Тук не намира място аналагия с доказването на правния интерес в хода на цялото
производство установена с тълкувателната практика по отрицателни установителни искове за собственост, тъй като там
съществуват множество възможности за търсене на защита.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва да се отхвърли.
Предвид
извода за неоснователност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи
съответно на 360лв. при отчитане възражението за прекомерност направено от
представителя на ответника.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.А. ЕГН********** *** срещу „Е.П.“ АД, *** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 540.05лв. корекция за имот находящ
се в гр.*** с кл.№**** и аб.№**** начислена за времето от 8.06.2016г.
до 7.06.2019г., на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА А.В.А. ЕГН********** *** да заплати на „Е.П.“ АД, *** сумата от 360лв.
сторени оп делото разноски, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: