Решение по дело №1609/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Образувано е по жалба от „МАРКОЛ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Я.А.А., подадена чрез адв. Св. Ж. - ВАК, против Решение с рег. № 32-175666/11.05.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници към МД с MRN 22BG002005086631R7/24.08.2022 г. Жалбата е уточнена в съдебно заседание, проведено на 05.09.2023 г., че е само в частта на решението, с която е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока № 15 в митническа декларация с MRN 22BG002005086631R7/24.08.2022 г. и е определена нова митническа стойност на декларираната стока № 15 в размер на 43 293,90 лв., коригирани са данните по митническата декларация и е установено за досъбиране ДДС (В00) в размер на 3 212,58 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като за длъжник е определено оспорващото дружество.

В частта, в която с решението на Директора на ТД Митница Варна е отказано да се приеме тарифното класиране и е определен нов код по Тарик за процесната стока № 15 решението на административния орган е влязло в сила, предвид изявлението на ответника в съдебно заседание и оставянето от съда на жалбата в тази част без разглеждане и прекратяване на производството в тази част.

Оспорващият настоява, че обжалваната част решението е незаконосъобразно. По отношение определената нова митническата стойност се твърди, че не са доказани нито наличието на съмнения относно достоверността на митническата декларация, нито спазването на процедурата за увеличаване на митническата стойност.

Сочи се, че независимо от приемането от митницата на стойността на стоки № 1 и № 19 и липсата на претенции относно съдържанието на фактурата, по отношение на стока № 15, която е част от същата фактура, е прието, че фактурата не съдържа достатъчно реквизити и достатъчно информация за начина на разплащането. Изтъква се, че дружеството не разполага с договор, като същият се обективира в издадената фактура, т.е. тя описва вида, количеството и стойността на стоките, за които страните са се разбрали да платят. Излагат се доводи за неоснователност на аргументите на митницата за „основателни съмнения“. С позоваване на решението по дело С-291/15 на СЕС, се сочи, че оспореният акт не съдържа мотиви относно изчислена средностатистическата стойност на сходни стоки и доказателства за това, като няма и доказателства, че определената нова стойност е покупната /фактурна/ стойност на стоките, а не тяхната митническа стойност, формирана от сбора на фактурната цена с разходите, направени за стоките до тяхното първо местоназначение на територията на ЕС. Оспорващият поддържа, че на митническите органи са представените фактура, платежни документи, износна декларация и др., доказващи митническата стойност на стоката, а административният орган не е извършил проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена.

По отношение на процедурата за увеличаване на митническата стойност, се твърди следното: Не е спазено изискването за надлежно уведомяване на лицето за обстоятелствата, на които се основават съмненията; Нито в писмото, нито в решението се съдържат данни, от които да може да се направи обоснован извод, че определената от органа митническа стойност отговаря на изискванията на закона, а именно – дали сходните или идентични стоки са на същото търговски равнище, по същество в същите количества, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, качество на стоките, репутация и съществуването на търговска марка, правени ли са корекции с оглед вида на транспорта. Изтъква се, че декларацията на третото лице, послужила за определяне на по-висока митническа стойност само е посочена като номер в мотивите, а и същата няма обвързваща съда доказателствена сила. Към момента на подаване на жалбата не може да се установи дали стоките, ползвани от митническите органи за определяне на по-висока митническа стойност са „сходни стоки“, липсват документите, които придружават стоката, а и не е посочено в решението как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност, приета от органа. Според оспорващия е нарушено правото му на защита, защото освен номера на митническата декларация, послужила за увеличаване на митническата стойност, няма данни нито за търговско равнище, нито за произхода на стоката, транспортни разходи, застраховки, кой е производителят, датата на сключения договор за продажба на тези стоки, датата и стойността на фактурата и дали не носят търговска марка. Искането е да се отмени оспореният акт, като се претендира и присъждане на направените разноски.

В хода по същество, процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата и направените искания, като излага и конкретни доводи за неправилност на извода на ответника, че използваната митническа декларация се отнасят за „сходни стоки“, доколкото: ползваната митническа декларация, видно от нейния код 3012, е подадена пред митническо учреждение в гр. Пловдив, във вътрешността на страната, докато процесната стока на оспорващия се обмитява на граничен, входен пункт – Пристанище Варна – Изток; не е взето предвид количеството на внасяната стока – процесната по делото е над 6,6 тона, а тази, която внася третото лице е 1 тон; не са взети предвид условията на доставката; не е правен анализ защо тази стока внесена от третото лице е „сходна“ на процесната – сходни ли са материалите, продадена ли е на същото търговско равнище, отчетено ли е количеството на стоката, репутацията, търговска марка, а митницата се води само от тарифния номер и държавата на произход; посочените като ползвани три декларации са с различни внесени стоки и две от декларациите изобщо не могат да се приемат, че са за сходни стоки (в тази, по която е увеличена стойността на оспорващия, стоката е описана като „обагрен трикотажен плат – 100% полиестер“, в другата стоката е описана като „трикотажен плат от синтетични обагрени платна“, а полиестер и синтетични са две различни неща, а и в третата декларация стоката е описана като „плат със съдържание на 100% синтетичен материал с различни шарки и десени“ по дизайн на KIKKABOO, което е наименование на търговска марка), т.е. реално митницата ползва една декларация. Позовавайки се на практиката на митницата, процесуалният представител на оспорващия репликира ответника, че каквито и документи да представят дружествата, митницата приема, че същите не удостоверяват истинската стойност.

Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез гл. юриск. А.Ш., поддържа становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, като се позовава на изложените доводи в хода на съдебното производство. Настоява се, че предвид експертизата по делото, по безспорен начин се установява, че не е доказана реално платената цена за стоката. Представената едва на вещото лице „разписка за пари“ се сочи, че най-вероятно е съставена за целите на настоящото съдебно производство, т.к. не е представена в административното производство, а и липсват командировъчни, декларация за сумата над 30 000 евро, поради което митническият орган е доказал, че декларираната от оспорващия стойност, не е митническата такава. Иска се да се отхвърли жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от оспорващия адвокатски хонорар.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от адресата на акта на 13.07.2023 г. по електронен път (л. 11 от делото), т.е. в 14-дневния срок, считано от получаване на съобщението за оспорения акт – 30.06.2023 г. (известие за доставяне – л. 2 от адм.пр.), а и е насочена срещу годен за оспорване акт.

На 24.08.2022 г. оспорващото дружество декларира в МП Пристанище Варна при ТД на Митница Варна режим „допускане на свободно обращение“ на 19 стоки, 351 колета, общо 23750 кг бруто тегло, държава на износ - Турция, деклариран произход - Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 34380,70 EUR.

Към процесната МД с MRN 22BG002005086631R7/24.08.2022 г. са приложени: електронна фактура № BRK2022000000062 от 23.08.2022 г., опаковъчен лист, A.TR № Е 1081706, сертификат за непреференциален произход № V 00817996, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация 22341300ЕХ00688308.

С Писмо рег. № 32-284033/24.08.2022 г. от оспорващото дружество са изискани за нуждите на допълнителната проверка допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, каквито документи дружеството не е представило в определения от митническите органи срок.

При извършена митническа проверка на 25.08.2022 г., са взети проби от стоки с №№ 1, 15 и 19.

Въз основа на изготвената лабораторна експертиза и становище на дирекция „Митническа дейност и методология“ от 01.11.2022 г., както и след извършена проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ след справка в „Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА“, за периода от 24.02.2022 г. до 24.08.2022 г., и сравнителен анализ за „сходни стоки“, е установено за стока № 1 и стока № 19, че декларираните митнически стойности за съответните кодове за двете стоки по ТАРИК са в обхвата на вече декларирани и приети по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а декларираните митнически стойности на стока № 1 и стока № 19 са и над определената рискова граница.

За стока № 1 и стока № 19 митническата стойност е приета съгласно чл. 70 от регламент (ЕС) № 952/2013.

За стока № 15: Е.Д. 6/8 „ТРИКОТАЖЕН ПЛАТ – 6630 кг“ код по КН 60063100; държава на произход Турция, ; бруто тегло – 6850 кг, нето тегло – 6630 кг; декларирана митническа стойност – 4,10лв./кг, условия на доставката СРТ е прието следното:

Чрез микроскопско наблюдение и инфрачервена микроскопия на предоставената мостра (парче от трикотажен плат, напречно плетен от синтетични текстурирани нишки, обагрен в турско син цвят) нишките са идентифицирани като полиестерни.

Съгласно разпоредбите на Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и забележка 1 е) към забележки към подпозициите на раздел ХІ на КН, стоката се класира в тарифна позиция 6006, в код 60063200 на КН, в Тарик код **********, различен от декларирания.

Пред митническите органи не са представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, не са представени външнотърговски договор, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др. В търговската фактура № BRK2022000000062/23.08.2022 г. няма посочен срок и начин на разплащане между изпращача на стоките и вносителя. Не е посочена банкова сметка ***и разплащания по фактурата. Така посоченото е прието, че създава основателни съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност за стока № 15 и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.

Прието е, че доколкото истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, следва да се приложат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните в момента и около вноса.

При изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „идентични стоки“ от същия износител и еднакви във всяко отношение.

При изследване на метода съгласно чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е направен анализ в митническата база данни за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“, като при направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни на стока № 15 стоки за периода 24.05.2022 - 24.08.2022 са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители в диапазона от 6,53 лв./кг до 45,44 лв./кг.

Митническите органи са установили и посочили 3 броя митнически декларации за сходни със стока № 15 стоки:

MRN 22BG003012016168R0/27.06.2022 г. – обагрен трикотажен плат- шир 230см – 100%, полиестер – 1082,53м, 6,53 лв./кг.

MRN 22BG003009176907R9/16.08.2022 г. – трикотажен плат от синтетични обагрени влакна; kore knit /100% pes/, широчина 220см – 1457,59м /19 рула/; polans-no logo /100% pes/, широчина 220см – 3626,95м /50 рула/; laters knit /100% pes/, широчина 235см – 3094,22м /43 рула/ - 7,39 лв./кг.

MRN 22BG003009170567R5/27.06.2022 г. – плат със съдържание на 100% синтетичен материал, с различни шарки и десени по дизайн на KIKKA BO и ширина 230см, 62 ролки – 4197,63м, 1633,10кг – 7,59 лв./кг.

Позовавайки се на чл. 141, § 3 от Регламент 2015/2447, според която разпоредба, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се ползва най-ниската от тези стойности, митническите органи приемат като митническа стойност на стока № 15 – 6,53 лв./кг.

Прието е, че за въпросната декларирана стока № 15 възниква задължение за допълнително заплащане на ДДС в размер на 3 212,58 лв.

На декларатора е изпратено съобщение по реда на чл. 22, § 6 от МК - писмо с рег. № 32-19630/17.01.2023 г., в което са посочени следните мотиви по отношение на стока № 15, на които ще се основава решението на митническите органи: Пред митническите органи не са представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, не са представени външнотърговски договор, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др., а и в търговската фактура няма посочен срок и начин на разплащане между изпращача на стоките и вносителя, не е посочена и банкова сметка ***ршени разплащания за стоката, поради което е прието, че основателно остават съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност за стока № 15 и няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Посочено е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за „идентични стоки“ от същия износител и еднакви във всяко отношение. Уведомено е дружеството декларатор, че е направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, като са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, които не са необичайно ниски. Посочено е, че на основание чл. 74, § 2, буква б) от МК и чл. 141, § 3 от Регламент 2015/2447, определената към момента нова митническа стойност за стока № 15 е в размер на 6,53 лв./кг, предвид данните за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни на стока № 15 стоки за периода 24.05.2022 – 24.08.2022 г., от други вносители - МД 22BG003012016168R0/27.06.2022 г. – обагрен трикотажен плат – шир 230см – 100% полиестер - 1082,53м – 6,53 лв./кг. С посоченото съобщение на дружеството е предоставена възможност за отговор, какъвто в определения от органите срок не е представен.

С решението на Директора на ТД Митница Варна, в обжалваната му част, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, § 1, б. а), вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК, е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока № 15, определена е нова митническа стойност – 43 293,90 лв., коригирани са данните в МД и са установено за досъбиране ДДС (В00) в размер на 3212,58 лв., ведно с лихва за забава. С решението е приета за дата на възникване на от задължението – 24.08.2022 г., като оспорващото дружество е определено като длъжник.

С оглед конкретно указаната от съда доказателствена тежест още с определението от 24.07.2023 г. за насрочване на делото (л. 13), ответникът представя митническата декларация, послужила за увеличаване на митническата стойност на стока № 15, както и приложените към нея документи – фактура, сертификат за движение, фактура и опаковъчен лист, платежен документ, CMR, сертификат за произход.

Съдът напълно възприема заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза като обективно, правилно, обосновано и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. От заключението (л. 56 и сл. от делото) се установява, че предвид счетоводни данни за платената сума към продавача на стоката, предмет на вноса, разчетът с който е закрит, платеното е толкова, колкото е отразено в търговска фактура № BRK2022000000062 от 23.08.2022 г. Плащането по фактурата по счетоводни данни е извършено в брой (счетоводно записване по кредита на сметка 501 „Каса в левове“). Вещото лице е проверило и представена му от оспорващото дружество Разписка за пари № в 000056/23.08.2022 г., издадена от Б. К.текстил за получени 34,380,70 EUR от „МАРКОЛ 1“ ЕООД. Експертът установява, че е налице съответствие между фактурирания и деклариран вид и количество на стоката, между датата и номера на търговската фактура и декларираните номер и дата на документа по ЕАД, както и между цената на стоката по търговската фактура и общата фактурна стойност в ЕАД, и между осчетоводената платена цена за стоката и декларираната стойност по процесната МД. Съдът намира, че не са налице основания да не се възприеме процесното заключение.

Съобразявайки извеждащите се от доказателствата по делото факти, съдът приема следното от правна страна:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Оспореното решение на Директора на ТД Митница Варна е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл. 19 ал 1 и чл 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013, съобразно предоставените му правомощия.

Обжалваното решение е постановено и при спазване на установената форма, но при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на закона.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

В контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Това императивно изискване в случая не е спазено. В рамките на проведеното административно производство митническите органи единствено формално са осигурили на оспорващото дружество правото да бъде изслушан. Административният орган не е уведомил дружеството за това, въз основа на какви обстоятелства е възникнало основателно съмнение по отношение декларираната от дружеството митническа стойност, поради което не е осигурена възможност на лицето да изрази становище конкретно за релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.

С писмо рег. № 32-284033/24.08.2022 г. (л. 19 от адм. пр.) от дружеството е изискана единствено допълнителна информация - документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Изискани са документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.

В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В процесното уведомление митническият орган, декларативно заявява, че са изискани документи и информация в подкрепа на посочената митническа стойност от дружеството. Посочено е обстоятелството, че пред митническите органи не са представени никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност, а в търговската фактура няма определен начин на разплащане, като на това се основават единствено съмненията относно реалността на въпросната митническа стойност, доколкото се приема, че няма категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Не е посочено на база какъв сравнителен анализ на коя налична информация в митническата информационна система са възникнали съмнения, като не е посочено и какви са съмненията (не е посочено дори, че съмненията са, че процесните стоки са декларирани с по-ниски стойности, които съществено се различават от декларираните с други МД на трети лица).

Уведомлението до оспорващото дружество не съдържа обосноваване за неприложимост последователно буквите от а) до г) на § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ – чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на „приблизително същия период“, който период митническите органи са изследвали и не са установили „идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои подобни продажби на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи по кои МД, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било информирано за всички ползвани от органа други митнически декларации (такива на трети лица) за свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани. Не е било информирано за релевантните за преценката факти за сходство на стоката по МД, от която са взети данните за най-ниската декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. МД, от която митническите органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети лица, не се е съдържала и в административната преписка по издаване на акта, а се представят от ответника допълнително по делото. Така посоченото обосновава извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент и от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.

Всъщност, в документите по представената административна преписка не се съдържат каквито и да било индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано предположение, какво конкретно е усъмнило митническите органи, че договорната стойност на процесните стоки е недостоверна. Към момента на изготвяне на искането за представяне на допълнителни доказателства за митническата стойност – 24.08.2022 г., митническите органи все още не са разполагали с необходимата информация, че стоките са декларирани с неверен тарифен код, за да съобразяват въобще статистически данни или извършват сравнения със стойност по декларации за стоки, класирани в същия код, които и да са „сходни“. Много по-късно са постъпили данните от МЛЕ – 26.10.2022 г., и е получено становище от Дирекция „Митническа дейност и методология“ – 01.11.2022 г. по отношение на неправилното тарифно класиране. Следователно всички извършени действия от митническите органи са в рамките и контекста на общия митнически контрол, но не обосновават законосъобразност на производството по оспорване на декларираната стойност по реда на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, поради съмнения за достоверността й.

Едва в становището от 06.01.2023 г. на Началника на отдел „Митническа дейност“ се сочи, че са извършени проверки (без да се уточнява точно какви) и допълнително проучване на база сравнителен анализ за „сходни стоки“, след като декларативно е посочено и че по принцип митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от база данни Евростат – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗМ), както и декларативно е посочено, че основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определената рискова прагова стойност, определена на база на тези справедливи цени, като същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“. Едва в това становище от 06.01.2023 г. е посочено, че декларираните митнически стойности за определения на стока № 15 код по ТАРИК (който е различен от декларирания) са в диапазона от 6,53 лв./кг до 45,30 лв./кг.

Нещо повече, констатациите в становището от 06.01.2023 г. на Началника на отдел „Митническа дейност“ за установените други, различни декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ със стока № 15, са надградени и допълнително в съобщението по чл. 22, § 6 от МК с мотиви за „основателни съмнения“, основаващи се на липсата на категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена за декларираната стока № 15 – няма представени външнотърговски договор, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания, а в приложените към МД търговската фактура - няма посочен срок и начин на разплащане.

На следващо място, съдът приема, че са необосновани посочените в решението за корекция съмнения. Изводите на Директора на ТД Митница Варна са неправилни, необосновани и неосноваващи се на фактите, които се извеждат от приложените към административната преписка документи.

Оспореното решение съдържа следните обстоятелства, които според орган обосновават съмнение в реалността на декларираната митническа стойност на стока № 15: Пред митническите органи не са представени никакви документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. Не са представените външнотърговски договор, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др. В търговската фактура няма посочен срок и начин на разплащане между изпращача на стоките и вносителя. Не е посочена банкова сметка ***и разплащания за стоката.

Задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.

Обективираните в решението и в съобщението по чл. 22, § 6 от МК съмнения за реалността на декларираната митническа стойност се състоят в липсата на категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стока № 15. От приложените обаче към МД на оспорващото дружество документи – Фактура № BRK2022000000062 от 23.08.2022 г., опаковъчен лист, сертификат A.TR № Е 10811706, сертификат за непреференциален произход № V00817996 и износна декларация се установява както вида, количеството и цената на стоките предмет на Фактура № BRK2022000000062 от 23.08.2022 г., така и количеството – 6630 кг, цената на килограм – 2,10 евро, и цената на цялото количество за стока № 15 – 13 923 евро. Общата стойност на фактурата е 34380,70 EUR, с условие на доставката СРТ Варна. Разгледани поотделно, а и в съвкупност фактите установяващи се от приложените към процесната МД не сочат на някаква неяснота или съмнение по отношение на декларираната от оспорващия митническа стойност на стока № 15, която е изнесена от Турция, с посочен произход - турското дружество, и внесена в РБ от оспорващия.

Обстоятелството, че оспорващото дружество не е представило външнотърговски договор, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др. в подкрепа на декларираната митническа стойност, не обуславя само по себе си наличието на съмнения за договорената между страните цена на стоката. Търговската фактура, в която е посочена и стока № 15, е с дата на издаване 23.08.2022 г., т.е. един ден, преди датата на регистриране на МД на 24.08.2022 г. Процесната фактура, с основание оспорващият изтъква, че съдържа именно информация за договорените цени на стоките. Доколкото релевантни за спора са както платената, така и подлежащата на плащане цена за стока № 15 (т.е. цената е възможно и да не е платена към момента на деклариране на вноса), то фактът, че оспорващото дружество не представя в хода на проверката доказателства за плащане на цената, посочена във фактурата за процесната стока № 15, не следва да се приема, че създава съмнение за посочената в МД митническа стойност на стока № 15. Непосочването във фактурата на срок и начин на плащане за процесната стока не опорочава постигната договорка за покупко-продажба на стока № 15. Не би следвало да се приема за необичайна търговска практика, в деня на постигане на споразумение за покупка на дадена стока, да се издаде фактура, при устна уговорка за начина на плащане в брой.

От друга страна, доколкото от митническите органи са приети митническите стойности за стока № 1 и стока № 19 от митническата декларация, който стойности са основани именно на същата фактура, в която е включена и стока № 15, то явно същинското съмнение на митническите органи за реалността на декларираната митническа стойност се основава на обстоятелството, че декларираните и приети митнически стойност от други вносители за сходни на стока № 15 стоки са в диапазона от 6,53 лв./кг до 45,44 лв./кг. (което обстоятелство е достигнало до знанието на оспорващия след като е посочено за първи път в обжалвания административен акт), а не липсата на категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.

С основание оспорващото дружество изтъква, че тъй като декларираните митнически стойности за стока № 1 и стока № 19 са над определената рискова граница, то тези митнически стойности са приети, а същевременно декларираната митническа стойност по същите приложени към МД документи за стока № 15 е отказано да бъде приета. Следва да се посочи, че за същинското основание за съмнение за реалността на декларираната митническа стойност на стока № 15 са налице изрични данни в становището от 06.01.2023 г. на Началника на отдел „Митническа дейност“ в ТД Митница Варна – „митническата стойност на стока № 15 е под средните стойности за ЕС и под тези за РБългария“. Съмнение в този аспект обаче не е обективирано в съобщението по чл. 22, § 6 от МК, а и в оспореното решение.

Не е ясно (не е и установено по делото) какви средностатистически стойности на приети договорни стойности от базата данни са взети предвид от ответника, а и митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от Съдът на ЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в случая, не е ясно дали отговаря на това условие, а и няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за „сходни стоки“ при липса на данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.

От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

С основание оспорващият настоява, че е представил информация за обосноваване на договорната стойност на процесните стоки – търговската фактура, износна декларация и др., а и в обжалваното решение са визирани представените от оспорващия доказателства, които обаче митническият орган е интерпретирал необосновано и изолирано и без цялостна проверка в счетоводството на дружеството.

Обстоятелството, че не са представени кореспонденция, оферти, поръчки и други доказателства за кореспонденция с доставчика, не може да се тълкува във вреда на дружеството, тъй като не е спазено посоченото по-горе условие, изведено от практиката на Съда на ЕС по дело С-263/06, т. 52, а именно: допълнително изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето.

Сами по себе си констатираните обстоятелства, че липсва договор с продавача и няма договорени срок и начин на плащане, не са достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност. Следователно митническа стойност на стока № 15 е именно посочената във търговската фактура, чиято автентичност не се оспорва от митническите органи, а и процесната митническа стойност се установява от приложените към МД съпроводителни документи.

От друга страна по делото се доказа, посредством заключението по назначената ССчЕ, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане цена от оспорващото дружество по процесната търговска фактура, като е налице съответствие между платената цена по фактурата и декларираната стойност по МД. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесената стока № 15 следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МК, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно горецитираната практика на Съда на ЕС.

Как е извършено плащането като самостоятелен довод е ирелевантно, т.к. договорната стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК е както реално платената, така и подлежащата на плащане, цена. Предвид липсата на конкретни мотиви и приетата по делото ССчЕ, видно от която декларираната митническата стойност и тази действително заплатена са идентични, то доводите на ответника в тази част са несъстоятелни, респ. опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност.

Неоснователни са изложените от ответника доводи във връзка с представената едва в съдебно заседание Разписка за плащане № В 000056/23.08.2022 г., издадена от продавача на стоката по процесните по делото фактура и МД. Само фактът, че въпросната разписка за плащане не е представена в административното производство, не обуславя категоричен и несъмнен извод, че същата е създадена за нуждите на съдебния процес. Счетоводните записвания на дружеството, предвид заключението на вещото лице, сочат на отразяване на въпросното плащане в брой. Дори паричните средства, с които е платена сумата по фактурата, да са изнесени от РБ в нарушение на установените правила, от служители на оспорващото дружество, пътували до Турция, това не е опровергава факта на извършено плащане. В този смисъл, ако и процесната разписка е създадена за целите на съдебния процес, липсва логично обяснение защо тогава оспорващото дружество не представя и договор или друг документ, съдържащ информация за срока и начина на плащане на цената за стока № 15 или за цялата фактурирана стойност от турското дружество.

Отделно от констатираните процесуални нарушения и в контекста на приложението на материалния закон, настоящият състав преценява, че митническите органи не са обосновали сходство на стоките по декларациите на трети лица, използвани за база и не са обосновали установените въз основа на тях митнически стойности на процесните стоки.

Въпреки дадените от съда изрични указания, че върху ответния административен орган лежи тежестта по доказване съществуването на фактическите основания, посочени в акта, последният не представя доказателствени източници в тази насока, включително за наличието на „сходни стоки“ – сделки с подобни стоки на същото или приблизително същото търговско равнище, в приблизително същото количество като подлежащите на обмитяване стоки по процесната MRN от 24.08.2022 г., както и за стойността на сделките със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, както и за извършването на корекция за различното търговско равнище и/или количество на сходните стоки.

Трайна и безпротиворечива е практиката на ВАС, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки. Незаконосъобразен е административен акт - решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност.

Във връзка с използваните за сравнителна база декларации на трети лица, основателно жалбоподателят твърди, че не се установява и не е надлежно обосновано сходство в стоките по процесната митническа декларация и митническите декларации на третите лица.

За стока № 15 – „Трикотажен плат – 6630кг“, митническата лаборатория е установила, че платът представлява напречно плетен трикотажен плат от прежда от синтетични текстурирани нишки, като нишките са идентифицирани като полиестерни. Стоки в посочените три МД на трети лица като база за определяне на новата митническа стойност на стока № 15, са с описание, различно от стока № 15. Стоката по МД, с най-ниска стойност, е описана като обагрен трикотажен плат, 100% полиестер, стоката по втора МД - трикотажен плат от синтетични обагрени влакна, а по третата МД – плат със съдържание 100% полиестер. Освен това ползваните от митническите органи МД стоките са индивидуализирани с широчина и дължина, рула, а за стока № 15 липсват такива параметри. На следващо място, както и оспорващият възразява, стоката по третата МД, ползвана като база за определяне на митническа стойност на стока № 15 е „по дизайн на KIKKA BO“. Тоест стоките по МД на третите лица не отговарят на дефиницията за сходство, което е достатъчно основание да се приеме, че стоките не са „сходни“, тъй като са различни, с различна ширина са, а и една от стоките има и търговска марка. Липсват данни, че митническите органи са анализирали именно сходни стоки по отношение съдържание на влакна, подобни характеристики и подобни съставни материали, качество, репутация, съществуване на търговска марка, същите търговско равнище и количества по арг. от чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение.

С Решение от 9 юни 2022г., Baltic Master, С-566/20, EU:C:2022:457, т.56, Съдът на ЕС приема, че член 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2913/92) трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, § 1, буква „г“ от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.

Тълкуваната разпоредба на чл. 31, § 1 от Регламент № 2913/92 е съответна на чл.74, § 3 от действащия МК, според която когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1 на база идентични или сходни стоки, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби, посочени в букви „а“ до „в“.

В случая обаче не е приложен този метод за определяне на митническа стойност, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код по ТАРИК, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване.

Релевираното от оспорващия възражение за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141, §1 от Регламента за изпълнение, анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по вноса от третите лица също е основателно, с оглед липсата на представени от ответника договори на третите лица, сключени със съответните продавачи на стоките по митническите декларации, използвани при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различните производители на стоките по използваните за сравнение митнически декларации, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение.

В разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. От друга страна според чл.141, §1, ал.2, когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Преценката за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и кумулативно и следва да бъде мотивирана с конкретни доказателства, защото само така може да се идентифицират и отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, да се обоснове тяхното влияние върху стойността, както и необходимостта (или не) от извършване на съответната корекция, а в случая не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.

Митническият орган е определил по-висока митническа стойност за стока № 15 при очевидно различно описание на стоката по вид и количество, без да изложи съображения и извърши необходимия анализ на всички фактори по чл. 1, § 2, т. 14 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, които определят стоките като сходни. В митническото решение не се съдържа обосновка, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как различните стойности се отнасят към качеството на стоките, изпълнението на същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение.

Обстоятелството, че стоките по процесната митническа декларация и по декларациите на третите лица са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, т.е има съпоставимост на пазара, на който се търгуват стоките, не е достатъчно. Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното от митническите органи вторично правило на чл. 74, § 2, буква „б“ МК, поради което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно /в същия см. Решение № 2282/12.02.2020г. по адм. д. № 9217/2019г. Решение на ВАС № 2655/22.03.2022г. по адм. д. № 6898/2021г.; Решение на ВАС № 3464/12.04.2022г. по адм. д. № 7622/2021г.; Решение на ВАС № 9714/28.09.2021г. по адм. д. № 3917/2021г./.

Основателно оспорващият поддържа, че определената митническа стойност е необоснована.

Митническите органи не са съобразили и условията на процесната доставка съгласно правилата на Incoterms 2010, която е CPT Варна. В тази връзка и декларираната от жалбоподателя стойност за митнически цели е равна на фактурната стойност на стока № 15. В кл.4/9 от декларацията не са декларирани разходи за транспорт, които да представляват елемент на договорната стойност по смисъла на чл. 71 МК.

При тези условия на доставката, изрично вписани в търговска фактура, чиято автентичност не се оспорва от ответника, при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл. 74, § 2, буква „б“ МК и чл. 140 и чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи е следвало да обосноват определяне на новата митническа стойност, като вземат предвид факта, че транспортните разходи, извършени от третите лица, във връзка с доставките, са с различни условия – в МД, ползвана като база за увеличаване на митническата стойност на стока № 15, са посочени разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС, а МД за стока № 15 липсват такива разходи.

Различните условия на доставка предопределят различия, обосноваващи необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл. 141, § 2 от Регламента за изпълнение, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В случая в оспорения акт липсват данни митническите органи да са съобразили, че разходите за транспорт за процесната стока № 15 са договорени за сметка на изпращача.

С оглед гореизложеното, предвид допуснатите в административното производство съществени процесуални нарушения и след като от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 2, буква „б“ МК, за неприемането на декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определена нова такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените в производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 1094 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса за образуване на делото; 300 лв. – възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза; и 744 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела С-427/16 и С-428/16 към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-175666/11.05.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници към МД с MRN 22BG002005086631R7/24.08.2022 г., В ОСПОРЕНАТА МУ ЧАСТТА, с която е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока № 15 в митническа декларация с MRN 22BG002005086631R7/24.08.2022 г. и е определена нова митническа стойност на декларираната стока № 15 в размер на 43 293,90 лв., коригирани са данните по митническата декларация и е установено за досъбиране ДДС (В00) в размер на 3 212,58 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като за длъжник е определено „МАРКОЛ 1“ ЕООД, с ЕИК ***.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница - Варна да заплати в полза на „МАРКОЛ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Я.А.А., сумата в размер на 1 094 (хиляда и деветдесет и четири) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: