Р Е Ш Е Н И Е №127
Гр. Разград, 18 ноември 2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря РАЛИЦА
ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от СЪДИЯТА дело
№177 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на С. А. Б. от гр.Р. против Заповед с рег. №1873з-283/11.09.2020г.
на Началника на РУМВР-Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от шест месеца.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в противоречие на
материалния закон и преследваната от него цел. Претендира се за нейната отмяна
от съда, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответната страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от
това последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт,
който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
От представената по делото кадрова справка (л.45) се установява, че жалбоподателят С. Б. работи като служител
на ОД МВР-Разград от 03.12.2003г. Към настоящия момент той е назначен като полицейски инспектор V степен в РУМВР-Разград. През целия период на служба е награждаван четири пъти с отличие „Писмена похвала“ през 2014г. и 2016г. и има наложени две дисциплинарни наказания “порицание“ за срок от 6 месеца през 2006г. и
за срок от 1 година през 2008г. Следователно повече от 10 години той изпълнява
съвестно и коректно своите служебни задължения.
По повод постъпили данни за нарушения при съставяне на АУАН серия Д, бл.
№519215/16,04.2020г. и АУАН серия Д, бл. №519216/16.04.2020г. със Заповед рег. №1873з-189/10.06.2020г.
(л.24) е разпоредено да се извърши дисциплинарна проверка.
В хода на проверката е установено, че АУАН серия Д, бл. №519215/16.04.2020г.
(л.72) е съставен от наказания служител за нарушение по чл.209а от Закона за здравето (33) срещу
посоченото там лице Т. К. Т. за това, че на 09.04.2020 г. около 17. 40 ч., в
гр.Разград, в двора на ПГТС „Христо Смирненски“ се движи на открито обществено място без поставена
маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата… в нарушение на Заповед
№РД-01-197/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124/13.03.2020г на
Министъра на здравеопазването. Той е
съставен въз основа на Констативен протокол рег. №1873р-8052/13.04.2020г., в
който е описано, че уличеното лице на посочените там дата и час престоява
(спортува) в двора (спортна площадка) на ПГТС „Христо Смирненски“. При тези
данни дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е приел, че установеното деяние
съставлява нарушение на Заповед №РД- 01- 143/2020г. на Министъра на
здравеопазването, с която е въведена забраната да се посещават паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места. В съставения АУАН от една страна е посочено друго нарушение, което не
кореспондира с описаното в Констативния протокол, а от друга страна е посочена заповед,
която не е действала към датата на
извършване на нарушението.
Аналогични са обстоятелствата, при които е съставен и другият АУАН серия Д,
бл. № 519216/16.04.2020г. Той също е съставен от жалбоподателя за нарушение по
чл. 209а от ЗЗ за това, че на 09.04.2020 г. около 17. 40ч. А. Я. Л. гр.Р., в
двора на ПГТС „Христо Смирненски“, се е движел на открито обществено място без
поставена защитна маска за лице или друго средство прикриващо носа и устата … в
нарушение на Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. за допълнение на Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г на Министъра на здравеопазването. Този АУАН е съставен
въз основа на Констативен протокол рег. №1873р-8054/13.04.2020г., в който е
описано, че уличеното лице на посочените там дата и час престоява (спортува) в
двора (спортна площадка) на ПГТС“Христо Смирненски“. При тези данни ДРО отново
е приел, че установеното деяние при полицейската проверка съставлява нарушение
на Заповед №РД-01-143/2020г. на Министъра на здравеопазването, с която е
въведена забраната да се посещават паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. В съставения АУАН
от една страна е посочено друго нарушение, което не кореспондира с описаното в
Констативния протокол, а от друга страна е посочена Заповед №РД-01-197/2020г., на Министъра на
здравеопазването, която задължава всички лица, на открити и закрити обществени
места .... да носят маски или други средства, покриващи носа и устата, но
считано от 12.04.2020г. и не е действала към
датата на извършване на нарушението.
Тези факти се установяват от посочените по-горе писмени документи, а така
също и от снетите в хода на проверката обяснения на полицейските служители,
които са били съпричастни към случая. Същите са редовно събрани в хода на
производството и могат да се ползват от съда съгласно нормата на чл.171, ал.1
от АПК. По същество тези констатации не се оспорват и от страните. Те са
отразени в приложената Справка рег. №1873р-15212/15.07.2020г., в която е
прието, че с посочените действия С. Б. не е изпълнил едно от основните си
длъжностни задължения, посочени в Типова длъжностна характеристика
рег.№3286р-19670/12.11.2015г. (л.48-л.49) стриктно да следи за
законосъобразното прилагане на административно-наказателните мерки и правилното
им документално оформяне; не познава разпоредбите на ЗАНН и Закона за здравето и
допуска пропуски в тяхното прилагане - нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 „неизпълнение на служебните задължения“,
съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР за което е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“. В заключение обаче
разследващият орган е приел, че некоректното съставяне на процесните АУАН
се дължи на неправилна преценка на материалите по административнонаказателните
преписки и нарушението следва да се квалифицира като такова по чл.199, ал.1,
т.3, предл.1 от ЗМВР- небрежност в служебната
дейност.
Жалбоподателят е запознат с тази
справка на 20.08.2020г., като му е предоставена възможност да даде допълнителни
обяснения, но той не се е възползвал от това свое право, видно от приложените покана
и протокол (л.17-л.18). Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е възприел фактическите
констатации, отразени в справката, и въз основа на тях е издадена процесната Заповед
с рег. №1873з-283/11.09.2020г. на Началника на РУМВР-Разград, с която на С. Б. е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест
месеца. В нея процесните деяния са квалифицирани като нарушения по чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, вменени с длъжностната
характеристика на служителя, като е уточнено, че според длъжностната
характеристика за длъжността „полицейски инспектор“, в подраздел
„Познаване на нормативните документи и професионални умения” е посочено, че
заемащият я служител, следва да познава нормативните актове, които прилага.
Наред с това е прието, че тези деяния са съставомерни по чл.199, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗМВР- „небрежност в служебната дейност“, тъй като с некоректното
посочване на заповед на министъра на здравеопазването, с която са въведени
противоепидемични мерки при съставянето на АУАН, служителят е проявил
небрежност при изпълнение на служебните си задължения. Тази заповед е предмет
на съдебен контрол в настоящето производство.
Тя
е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените
му по закон
правомощия. Спазена е и установената форма – тя е писмена, в нея са посочени
фактическите и правни основания, съдържа и изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР реквизити. В нея достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа
страна са описани деянията, с които са осъществени
нарушенията.
Заповедта е издадена и в регламентираните от закона срокове. Съгласно
чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му, като сроковете не текат, когато държавният служител е в законоустановен
отпуск (чл.195, ал.3 от ЗМВР). Моментът на откриване на дисциплинарното
нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал легално. Според
разпоредбите на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният
орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като
законодателят изрично е определил момента на установяване на дисциплинарното
нарушение - когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
този орган. В случая това е станало с предоставяне на изготвената справка от
проведеното дисциплинарно разследване и материалите към нея на Началника на
РУМВР на 15.07.2020г. и дисциплинарното производство е следвало да приключи не по-късно от два месеца
от тази дата, т.е. до 15.09.2020г. Заповедта е издадена на 11.09.2020г. в рамките на
законоустановения срок. Изпълнено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР като
на полицейския служител е предоставена възможност да депозира своите обяснения
по случая.
В хода на дисциплинарното производство
обаче са допуснати други съществени процесуални нарушения.
ДНО е дал неясна и двусмислена правна квалификация на нарушенията. От една
страна той е приел, че те съставляват небрежност в служебната дейност (чл.199,
ал.1, т.3 от ЗМВР), а от друга страна е приел, че е налице неизпълнение на
вмененото с длъжностната характеристика задължение да познава нормативните
актове, които прилага. Неизпълнението на това задължение кореспондира на
нарушението, посочено в чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР- пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
На следващо място в хода на дисциплинарното производство не са събрани
всички относими доказателства, в частност доказателства относно настъпилите
последици от нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. За
да изпълни това свое задължение ДНО е следвало да събере доказателства за
всички тези факти, които са от значение за правилното определяне на
наказанието. В случая ДНО само формално е посочил, че допуснатите нарушения са
довели до съставяне на незаконосъобразни АУАН, поради което административнонаказателното производство не
може да продължи с издаване на наказателно постановление, а единствената
законова възможност е преписките да бъдат прекратени по реда на чл. 54 от ЗАНН.
Последиците са, че лицата, които са извършили нарушения, не следва да бъдат
санкционирани поради допуснато незаконосъобразно съставяне на АУАН. В
противоречие на този извод са събраните в хода на съдебното производство
доказателства, които сочат, че въз основа на съставения АУАН серия Д,
бл.№519215/16.04.2020г. срещу лицето Т. К. Т. е издадено НП
№1873-15-136/29.06.2020г. Същото е било предмет на съдебен контрол и отменено с
Решение №321/28.09.2020г., постановено по АНД №506/2020г. по описа на
Разградския районен съд, като в мотивите си въззивният съд е приел, че деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Както наказващият
орган, така и съдът не са посочили, че описаното там деяние не е съставомерно
административно нарушение. Преценката на ДНО следва да е съобразена с
конкретните реално настъпили последици от вмененото служебно нарушение, а не с
хипотетично предполагаемите такива.
ДНО не е съобразил и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а
така също и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Между страните няма спор, че при съставяне на процесните АУАН
жалбоподателят е допуснал грешка, като е посочил Заповед №РД-01-197/11.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването, която не е действала към датата на
извършване на описаните там нарушения. В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че за периода от въвеждане
на извънредното положение на територията на страната ни, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. до 16.04.2020г., когато са съставени АУАН,
има издадени повече от 40 заповеди на министъра на здравеопазването, с които се
въвеждат, изменят или отменят различни противоепидемични мерки за борба с
разпространението на COVID-19. По своя
характер те са общи административни актове, а в длъжностната характеристика на
жалбоподателя не е разписано като служебно задължение да познава общите
административни актове, издадени от министъра на здравеопазването. Във всички
тези заповеди изрично е разпоредено да се съобщят на министъра на вътрешните
работи, който да запознае заинтересованите лица и да създаде необходимата
организация за осъществяване на контрол по спазване на разпоредените мерки. По
делото липсват доказателства, които
да установяват дали, кога и как полицейските служители са запознати с тези
заповеди и с произтичащите от тях служебни задължения. С оглед на това не може
да се приеме, че жалбоподателят е действал недобросъвестно при изпълнение на
служебните си задължения.
При преценка на цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата
му както разследващият орган, така и ДНО са посочили, че той има наложени две
наказания „порицание“ в периода 2006г.-2008г. Административните органи не са
съобразили, че са изминали повече от 10 години и съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от ЗМВР по
силата на закона тези наказания отдавна са заличени, поради което не следва да
се вземат в предвид при определяне на дисциплинарното наказание.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че макар и от
формална страна да е допусната грешка при съставяне на процесните АУАН от
жалбоподателя, то с оглед на посочените по-горе обстоятелства следва да се
приеме, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл.198, ал.2 от ЗМВР,
тъй като разкрива белезите на незначително и инцидентно отклонение. В тази
връзка следва да се отбележи, че дисциплинарното производство е административно
производство по своя характер. Следователно в процедурата по установяване на
дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание следва да се
прилагат не само правилата на специалните нормативни актове, но и на АПК.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от АПК вменява задължение на административните
органи, когато действат в условията на оперативна самостоятелност да третират
еднакво сходните случаи. На съда е служебно известно, че в редица дисциплинарни
производства, свързани с неправилно съставени АУАН/фишове от полицейски
служители, ДНО е приемал, че извършените от тях нарушения са маловажни и е определял
наказанието, предвидено в чл.198, ал.1 от ЗМВР.
Изложените мотиви обуславят извода, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения
и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят и направените по производството разноски,
които са в размер на 500 лева – заплатено възнаграждение за адвокат. Същите са
своевременно заявени и доказани по размер. Възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение се
явява неоснователно. То е около минималния размер от 400 лв., предвиден в чл.8,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран така Разградски административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед с рег. №1873з-283/11.09.2020г. на Началника на РУМВР-Разград, с
която на С. А. Б. от гр.Р. е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград
да заплати на С. А. Б. сумата от 500 (петстотин) лева- дължими деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/