Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 15.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12834 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 168438/17.07.2019г. по гр.д. № 353 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 34-ти състав е
признато за установено, че С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумите, както следва: сумата от 1584,58лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -23.10.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 54 в гр. София, ул. „*******за
периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 82,50лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -23.10.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ул. „*******за
периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г. сумата от 141,39лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1584,58лв.
за периода от 15.09.2016г. до 10.10.2018г.; сумата от 13,81лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 82,50лв. за периода от 15.09.2016г до 10.10.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 67992/2018г.
на Софийски районен съд, като С.К.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разноски по заповедно дело в размер на 81,71лв.
и разноски по исково дело в размер на 418,34лв., отхвърлени са като неоснователни са исковете за горница над
1584,58лв. до предявен размер от 1734,76лв. и за периода от 01.05.2015г. до
22.10.2015г.; за горница над 141,39лв. до предявен размер от 174,43лв.; за
горница над 13,81лв. до предявен размер от 15,49лв.; за горница над 82,50лв. до
предявен размер от 88лв. и за периода от 01.05.2015г. до 22.10.2015г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5131776/06.08.2019г..
по регистъра на СРС от ответника по исковете С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** в частта, в която исковете са уважени. Изложил съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не
било установено фактури да са публикувани в сайта на ищеца и неправилно СРС
приел, че е изпаднал в забава. Методиката за дялово разпределение била отменена
с Решение на ВАС и начисленото по нейни правила не било дължимо. Нямало основание, на което ищецът да
претендира плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
Последното било извършено от третото лице помагач на ищеца. Не бил потребил
енергия в количества и на стойност, за които исковете са уважени. Придобиването
на собствеността върху имота не водело до възникване на облигационно
правоотношение между страните. При липса на искане от предишния собственик за
прекратяване на договора с ищеца, то този договор продължавал да съществува и
отговорността на ответника не можело да се ангажира. Не бил давал съгласие за
приспадане на суми по изравнителни сметки с
по-стари задължения.Уреди не било установено да са изправни и показания
да са им снемани.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* е оспорило жалбата.
Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищец – „Б.Б.”ООД , ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2000179/04.01.2019г. уточнена с молба от 06.02.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ,
с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва:
сумата 1734,76лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -23.10.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 54 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 88лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -23.10.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ул. „*******за
периода от 2015г. до 30.04.2018г. сумата
от 174,43лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 1734,76лв. за периода от
15.09.2016 до 10.10.2018г.; сумата от 15,49лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 88лв.. за
периода от 15.09.2016 до 10.10.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 67992/2018г. на Софийски районен съд , като
му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, потребил енергия в
имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължал и
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането на сумите.
Ответникът С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** е оспорил исковете. Навел е
твърдения, че няма основание на което да дължи сумите на ищеца, а и
задълженията били погасени по давност. Не бил в облигационно правоотношение с
ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, размерът и количествата на
доставената енергия е посочил, че не оспорва. Нямало основание ищецът да
претендира от него плащането на възнаграждение за дялово разпределение на
енергията, не бил изпаднал в забава на плащането на главниците.
Третото лице помагач на страната на ищеца - Б.Б.”ООД,
ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 67992 / 2018г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК вх. № 3082391/23.10.2018г., със заповед от 08.11.2018г.
районният съд е разпоредил С.К.Н., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата 1734,76лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -23.10.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 54 в гр. София, ул. „*******за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата
от 88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -23.10.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ул. „*******за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.;
сумата от 174,43лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1734,76лв.
за периода от 15.09.2016г до 10.10.2018г.; сумата от 15,49лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 88лв.. за периода от 15.09.2016 до 10.10.2018г., както и и
съдебни разноски от 90,25лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен
на 19.11.2018г., на 29.11.2018г. е подал възражение срещу заповедта , сочейки че не е в облигационни
правоотношения с ищеца няма, а и задължения са погасени по давност, на 17.12.2018г. заявителят е уведомен
за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението,
че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 04.01.2019г. заявителят е представил такива.
По делото е приета молба-декларация
от 26.10.2007г. носеща подпис за ответника, съгласно която ответникът е поискал
от ищеца да открие партида на негово име за имот в гр. София ул. „*******, ап.
54.
По делото е приет неоспорен от
страните договор 30.03.1983г., съгласно който Столична община е продала на С.К.Н.
***, к Иван Вазов, гр. София.
Прието е удостоверение от
ГИС-София, съгласно което ул. „Янко Забунов” в гр. София е новото име на ул.
„Петър Топалов-Шмид” считано от 11.02.1993г.
По делото са приети Протокол от
09.10.2001г., договор от 20.11.2001г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.
София, ул. „*******, вх.Б са избрали и възложили на Б.Б.”ООД срещу възнаграждение извършва дялово
разпределение на енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца сочещи задължения на ответника за сумите, за които е предявен иска.
Приети са изравнителни сметки,
изготвени от третото лице-помагач, протоколи за отчет на уредите, носещи подпис
положен за ответника като потребител и за служител на третото лице помагач,
съгласно които в имота за периода е направен реален отчет на уредите, установено
е потребление на енергия за отопление и за горещо водоснабдяване, отчитано по
индивидуални уреди и водомер.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило,
че за процесния
период няма данни начислени суми да са платени, начислена
сума за възнаграждение за дялово разпределение на енергията е 88лв., а за
топлинна енергия 1734,76лв., но за периода от 08.11.2015г. до 30.04.2018г. суми
са 1584,58лв. за топлинна енергия , лихва за забава е 141,39лв.; 82,50лв. за
дялово разпределение на енергията и 13,81лв. лихва за забава.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло
искането на заявителя „Топлофикация-София”АД
и длъжникът е осъден да
му заплати стойност
на потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово разпределение в
процесния имот за процесния период и за лихва за забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че
през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 54 в гр. София, ул. *******.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетият по
делото договор за продажба установява, че ответникът е придобил собствеността
върху имота през 1983г. Не се твърди и не се установява в
последствие ответникът да е загубил това право. От приетата по делото
молба-декларация от 26.10.2007г. и извлечения от сметки на ищеца се установява,
че ответникът на 26.10.2007г. е поискал
от ищеца да открие партида за имота на негово име и това искане е удовлетворено
от ищеца. При така установеното съдът приема, че по делото е установено , че
между страните е възникнало валидно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в имота.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ - Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие
с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства изравнителни сметки и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г. за имота потребената
енергия е на стойност не по-малка от общо е 1584,58лв.
За този извод съдът съобрази и изявлението на ответника пред районния съд с отговора на исковата молба, че не оспорва иска по размер. При
така установеното съдът приема, че за тази сума е установено валидно възникнало
задължение на ответника за заплащането й
на ищеца.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за погасяване на тези задължения, поради което и
съдът приема, че правилно районният съд е е уважил иска за 1584,58лв.
По иска за обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна
енергия:
Неправилно районният съд е приел,
че за плащането на главницата ,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия ответникът е изпаднал в
забава за периода от 15.09.2016г. до
10.10.2018г. По делото не са ангажирани
доказателства за конкретно постигнато съглашение между страните за настъпване
на изискуемост на задължението за плащане на главницата, поради което и за
настъпване на същата е било нужно достигане до ответника на покана от ищеца за
плащане на сумата. Не са ангажирани и доказателства по делото ищецът е отправил
покана до ответника за плащането на сумата. При така възприето съдът приема, че
решението на СРС в частта, с която иск е уважен за сумата от 141,39лв като обезщетение за забава за плащането на главница за
топлинна енергия следва да се отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за забава
на плащането й:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2001г., изравнителни сметки, че за процесния период
разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата. При така
установеното съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това
разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично уговорено в
договора , това съглашение съответства и на общите принципи на правото. По
делото не е установено ищецът да е
придобил това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът
приема, че иск за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на
енергията и акцесорния му иск за обезщетение за забава на плащането му са
неоснователни. Уговорки в договор по който ответникът, съответно ІІІ-то лице
помагач не е страна, не могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват
извод за принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово разпределение
на енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за главница от 82,50лв. и за лихва от 13,81лв. следва да се
отмени и иск за тези суми следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете.
Въззивникът не е направил
разноски пред СГС и СРС и такива не му се следват.
Решението на СРС в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 10,65лв. по заповедно дело и
разноски по исково дело от 54,57лв. следва
да се отмени.
Въззивникът е освободен от
задължение за заплащане на държавна такса по въззивната жалба по реда на чл.
83, ал.2 от ГПК, поради което и въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 4,75лв.
за държавна такса за производство пред СГС съобразно уважената част от жалбата.
На въззиваемия не се следват
разноски за производство пред СГС. Претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове
извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
по делото не е осъществено. Депозирана е само молба от въззиваемия от 07.10.2020г.,
която е бланкетна и не може да обоснове такъв извод.
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 168438/17.07.2019г. по гр.д. № 353 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 34-ти състав в частта, с която е признато за
установено, че С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумите, както следва: сумата от
82,50лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 23.10.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ул. „*******за
периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г.;
сумата от 13,81лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 82,50лв. за периода от
15.09.2016г до 10.10.2018г.; сумата
от 141,39лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
15.09.2016г. до 10.10.2018г. на плащането на главницата от 1584,58лв.,
която главница е стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 54 в
гр. София, ул. „*******за периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 67992/2018г. на Софийски районен съд,
както и в частта, с която С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
разноски по заповедно дело в размер на
10,65лв. и разноски по исково дело в размер на 54,57лв. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* срещу С.К.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че С.К.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
на сумата от 82,50лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -23.10.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия в апартамент № 54 в
гр. София, ул. „*******за периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 13,81лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 82,50лв. за периода от 15.09.2016г до 10.10.2018г., ; сумата от 141,39лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
15.09.2016г. до 10.10.2018г. на плащането на главницата от 1584,58лв.,
която главница е стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 54 в
гр. София, ул. „*******за периода от 23.10.2015г. до 30.04.2018г; за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
67992/2018г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168438/17.07.2019г. по гр.д. № 353 по описа за 2019г.
на Софийски
районен съд, 34-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 3 от ГПК сумата от 4,75лв.
(четири лева и 0,75лв), представляващи държавна такса за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца
–„ Б.Б.”ООД , ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.