Р Е Ш Е Н И Е
Номер 513 18.05.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесети април две
хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: 1.Марина Николова
2.Димитър Гальов
Секретар: И.Г.
Прокурор: Соня Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 416 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от В.П.Ж., с адрес: ***,
против Решение № 218 от 23.12.2022г., постановено по НАХД № 1026 от 2022г. по
описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление № 22-0304-000335 от 23.05.2022г., издадено от Началник-сектор към
ОД на МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър. Касаторът изразява несъгласие с посоченото
съдебно решение, с което са потвърдени наложените му административни наказания,
като оспорва извършването на вмененото му нарушение и твърди, че при съставяне
на акта и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
не са отчетени от първостепенния съд. Цитира се част от текста на съставяният
акт за установяване на нарушение и се изтъква, че от този текст „нищо не ми
става ясно“. Едва в наказателното постановление е посочено, че той управлявал
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновно нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. В АУАН липсвало описание на изпълнителното деяние „управление на МПС“,
съответно актът не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Твърди се, че в АУАН и НП са визирани две различни нарушения. Иска се отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което наложените
санкции да бъдат отменени. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, касаторът не се явява лично, а се
представлява от пълномощника- адвокат П.Ч. от БАК, която поддържа жалбата и
пледира за нейното уважаване, респективно за отмяна на първото решение и потвърдените
с него наказания на касатора.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК– неправилно решение поради противоречие с
материалния закон.
Ответникът по касация – Началник на сектор в ОДМВР-Бургас,
РУ-Несебър, не изразява становище относно касационната жалба. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
След като
прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по
смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество,
при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано
по жалба на В.Ж., против наказателно постановление №
22-0304-000335 от 23.05.2022г., издадено от Началник на сектор в ОД МВР-Бургас,
РУ-Несебър. С посоченото НП са наложени административните наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Наказанията са постановени за това, че на 30.01.2022г.
около 15.10 часа в гр.Несебър, на ул. „Хан Крум“ пред бл.43 /бл.„Дюни“/, като
водач на лек автомобил „Опел Астра“, без рег. табели с посочен номер на рама е
извършил нарушението „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“,
съставляващо нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на АУАН се
съдържат същите обстоятелства относно време и място на извършеното деяние. По
отношение на т.нар. изпълнително деяние, т.е. в какво се изразяват действията
или бездействията на лицето подведено под административнонаказателна
отговорност е посочено, че лицето е обвинено, „като водач на л.а. Опел Астра с
посочения номер на рама /без рег. табели, поставени на съответните места“ и е
описано, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, съставляващо нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство пред
първата инстанция е изслушан свидетелят Д.Д.- младши автоконтрольор и след прочитане
и приемане на писмените доказателства, респективно след изчерпване на
доказателствените искания на страните съдът е извършил следващите се съдопроизводствени
действия, след което е постановен съдебният акт по съществото на оспорването.
С атакуваният съдебен акт, РС–Несебър потвърдил изцяло
наказателното постановление. Констатирано е, че в производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а издадените АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити. При постановяване на това решение съдът приел, че в конкретния
случай е установено с категоричност, че на посочената дата и място лицето е
имало качеството на водач, като е управлявал описания автомобил, за който е
установено, че е с прекратена регистрация към 30.01.2022г. Изтъкнал е, че
размерът на наложените наказания е минимален, съобразно предвиденото в закона и
не следва да бъдат редуцирани, а не би могло нарушението да се квалифицира като
маловажно.
Настоящата касационна инстанция, намира, че решението
на РС-Несебър е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдът е извършил
анализ на гласните и писмени доказателства по делото и е обсъдил релевантните
факти и обстоятелства, посредством които е обосновал верни правни изводи.
Действително, както правилно е съобразил и предходният съдебен състав, не са
допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения при съставянето на акта и
издаването на НП и същите отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на касатора, че актът за
установяване на нарушение не съдържа описание на вмененото му деяние. Ясно и
конкретно е посочено, че административнонаказателното обвинение е повдигнато на
„водач на МПС“, поради което не би
могло да възникне съмнение дали му се вменява управление на това МПС или не.
Следователно, субект на нарушението е именно жалбоподателят в качеството на
„водач на МПС“, а това понятие е законово дефинирано и решаващият състав на НРС
вече е обсъдил тези обстоятелства, поради което и на основание чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви без да ги
преповтаря.
При тези констатации не са допуснати твърдяните от
касатора съществени нарушения на процесуалните правила, респективно доводите,
че не могъл да разбере нищо от текста на съставения акт и липсвало описание на
изпълнителното деяние в АУАН, са неоснователни.
Както в акта, така и в НП е посочена единствено
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП като цифров израз на вмененото нарушение и
правна квалификация на деянието. Вярно е, че в текста се съдържа и описанието „автомобилът
е без регистрационни табели“, но това не означава, че са описани две отделни
нарушения. Известно е, че наличието на регистрационни табели е основен реквизит
на регистрираният автомобил, всъщност единственият външен признак, че
съответното МПС е надлежно регистрирано, поради което това описание не може да
доведе до объркване на жалбоподателя за какво точно е наказан, при положение, че
и в акта и в НП като нарушена разпоредба се сочи именно нормата на чл.140, ал.1
от ЗДвП, която е коректна правна квалификация на вмененото нарушение
„управление на МПС, което не е надлежно регистрирано“. Превозното средство
несъмнено е с такъв статут при положение, че по делото е безспорно, а и доказано
от приетите писмени доказателства, че на датата 30.01.2022г. процесният лек
автомобил е с „прекратена регистрация“.
Следователно, не се допуска управлението му по пътищата за обществено ползване,
което е и поводът да бъде спрян за проверка, видно от свидетелските показания.
Само при отсъствие на тази норма, т.е. ако липсваше правна квалификация на
вмененото деяние /чл.140, ал.1 от ЗДвП/ би могло да се твърди, че с това
словесно описание не може еднозначно да се приеме дали е налице първото или
второто предложение на санкционната норма, а именно чл.175, ал.3, пр.1 /относно нерегистриран автомобил/ или пр.2 от разпоредбата /относно
превозно средство без рег. табели/. Освен това, в случаят обективно не може
да възникне съмнение за деянието, за което се наказва лицето в качеството на
водач на МПС при положение, че ясно и точно наказващият орган е посочил нормата
на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като
основание за налагане на двете кумулативно предвидени адм. наказания, поради
което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице
да разбере за какво е наказан, нито са му вменени две отделни деяния, за които
да е наказан с общо наказание и аргументите на касатора са несъстоятелни.
Както правилно е посочено и от предходния съдебен
състав двете наложени наказания са в минимален размер за всяко от тях и се
налагат се задължително кумулативно, съгласно закона. Отчетени са отрицателните
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, респективно при липса на основание
за отмяна или изменение на НП същото закономерно е потвърдено изцяло.
При тези констатации, оспореното решение на РС-Несебър
е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, респективно
подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и се отхвърля.
Разноски не се претендират от ответника по касация и
съдът не се произнася по този въпрос, при този изход на спора.
Ето
защо, на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд–Бургас, в настоящият ХVI-ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 218 от 23.12.2022г., постановено по НАХД № 1026 от
2022г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: Членове:
1. 2.