Решение по дело №635/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 184
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500635
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. П., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500635 по описа за 2021 година
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2502.по описа за
2020 година е признато за установено в отношенията между страните, че ИР.
Б. КЬ., ЕГН-********** от гр. П., ул. „Х.С.“№10, обл.П., дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания
в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от законния
представител Д.Т.Д., сумата от 9104.52 лв. /девет хиляди сто и четири лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща чистата стойност на кредита по
Договор за потребителски заем №PLUS-15281399 от 03.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда -25.10.2019 г., до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№17490/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, като е отхвърлен иска за
главница за разликата над 9104.52 лв. до предявения размер от 9434.75 лв.,
както и исковете за съществуване на вземане за възнаградителна лихва в
размер на 1421.97 лв. за периода от 05.01.2018 г. до 05.04.2020 г. и за
1
мораторна лихва в размер на 1612.95 лв. за периода от 05.02.2018 г. до
11.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 17490/2019 г. по описа на Районен съд - П ловдив.
Осъдена е ИР. Б. КЬ., ЕГН-********** от гр. П., ул. „Х.С.“№10, обл.П.,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ
чрез регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от законния представител Д.Т.Д., сумата в общ размер на
1057.81 лв. /хиляда и петдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №17490/2019г. по описа на РС-
Пловдив и по гр.дело №2502/2020г. по описа на PC-П., на осн.чл.78,ал. 1 от
ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
В срок решението е обжалвано „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България , в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
установения размер от 9104.52 лева до претендирания размер от 9434.75 лева
- главница, 1421.97 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2018 г.
до 05.04.2020 г., 1421.97 лева - за периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019
г.Считат, че решението в тази част е неправилно.
За да отхвърли частично исковата претенция съдът е достигнал до
неправилния извод, че процесният договор за кредит е недействителен по
смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) поради
несъответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК.
Според тази разпоредба договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“. В процесният договор били посочени годишният процент на
разходите (16.98 %) и общата сума, дължима от потребителя (13 432.20 лева),
като в чл. 3 от договора били обективирани и взетите предвид допускания -
началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора,
като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него, с което всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
били изпълнени.
Молят да бъде взето предвид, че както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те
са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към
2
ЗПК (в този смисъл е и Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 611/2020
г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 298 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. №
2736/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, - Определение № 1067 от 07.07.2020
г. по в. ч. гр. д. № 1284/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив и други).
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете
уважени изцяло. Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
Моли решението да бъде потвърдено.
Правилно Районния съд приел, че сключения между страните договор
има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,
ал.1 от ЗПК. И за да бъде валиден този договор следва да отговаря на
разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т.20 и ал.2чл.12, ал.1, т.7-9
?
от ЗПК. Липсата на което и да е от тези кумулативни изисквания води до
недействителност на договора.
Посочването на ГПР /годишния процент на разходите/ в договора за
потребителски кредит било условие за неговата действителност тъй като
неспазването води до недействителност на договора - чл.22 от ЗПК.
В конкретния случай в договора е посочен 16.98% ГПР ,но не били
посочени по вид и размер всички разходи така както са посочени в чл.19, ал.1
от ЗПК и Приложение 1 към закона. По този начин кредитополучателя е
лишен от възможността да знае какво точно включва този годишен процент
на разходите.
Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.
В исковата си молба срещу ИР. Б. КЬ., ЕГН-********** от гр. П., ул.
„Х.С.“№10, обл. П. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция,
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”,
ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, твърди, че с Договор за потребителски заем
№PLUS-15281399 от 03.10.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 10 000 лв. на
кредитополучателя. Сумата по договора била изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България изпълнил задължението си по него.
Въз основа на чл. 3 от същия, за ответника възниквало задължението да
погаси заема на 30 месечни вноски - всяка по 391.74 лв., които вноски
3
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент,
посочени в параметрите по договора.
Длъжникът ИР. Б. КЬ. преустановила плащането на вноските по
кредита на 05.01.2018 г., като към тази дата били погасени 2 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Поради настъпването на това условие ищецът изпратил покана за
доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо
отправил покана за погасяване изцяло.
Поканата била изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а
съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. Ако
съдът приеме, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, молят съдът да приеме, че при условие на
евентуалност, предявява осъдителен иск.
ИР. Б. КЬ. дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва
в размер на 1612.95 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита
- 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г.
Към момента на предявяване на иска ответникът дължал на
дружеството следните суми: Главница - 9434.75 лв., Възнаградителна лихва -
1421.97 лв., Законна лихва за забава - 1612.95 лв., общо: 12 469.67 лв.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
Районен съд - гр. Пловдив. По гражданско дело № 17490/2019г. е издадена
Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно
вземането си.
На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,,,БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България предявява иск за установяване на вземането си в
4
едномесечен срок.
Молят да бъде прието за установено, че е налице вземане от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България от ИР. Б. КЬ. в размер
на: 9434.75 лв., представляваща главница по кредита, 1421.97 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора, 1612.95 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.02.2018 до
11.10.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
При условие на евентуалност – ако се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила, молят съдът да осъди ответника ИР.
Б. КЬ. да заплати на ищцовото дружество същите суми, ведно с направените
разноски.
Претендират разноски.
Впоследствие с молба вх. № 40964/15.07.2020 г. ищцовото дружество е
заявило, че не поддържа предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск.
При условията на чл.47 ал.6 от ГПК е назначен особен представител на
ответника.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.Ш. , определена за особен
представител на ответника.
Оспорва предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ искове по
основание и размер. Прави възражение за недействителност на договора ,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 16,98% /. Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
5
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В договора между
страните бил посочен лихвен процент по заема 12.84% /който е фиксиран /,
но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Не
ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи
или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са
предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси
за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за
разполагаем лимит в банкомат.
Не можел да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени
при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. В договора от
03.10.2017 год. била включена и такса ангажимент , която не е ясно как е
формирана и какво включва.
Нямало данни по делото от ответницата да е получена поканата , с
която ищецът твърди ,че я е уведомил за намерението си да превърне кредита
в предсрочно изискуем.
Не ставало ясно по какъв начин са изчислени извършените плащания от
страна на ответницата и как е формиран остатъка от дълга.
Липсвали доказателства, както и данни как точно е усвоен кредита от
страна на ответницата.
Съдът , като прецени доводите на страните и доказателствата по делото
, прие за установено следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 17490/2019 година по реда
на чл.410 от ГПК. Искането е за издаване на заповед за изпълнение за сумата
9434, 75 лева- главница, възнаградителна лихва 1421,97 лева за периода
5.01.2018 – 5.04.2020 година; мораторна лихва в размер на 1612,95 лева-за
периода 5.02.2018 год. – 11.10.2019 година и съответно – законна лихва.
Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.47 ал.6
във връзка с ал.5 от ГПК ,както на настоящия , така и на постоянния адрес.
Дадени са указания на заявителя за предявяване на иск и указанията са
6
изпълнени в срок.
Изложеното до тук обосновава допустимостта на предявения
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
По делото е приложен заверен препис от Договор за потребителски заем
№PLUS-15281399 от 03.10.2017г., сключен същият между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, - в качеството на Кредитор, и ответника ИР. Б. КЬ.,
ЕГН- ********** от гр. П., ул. „Екзарх Йосиф“ № 40 ет.3 ап.8.
На ответницата е отпуснат паричен кредит за потребителски в размер
на 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/. Сумата, предмет на горепосочения
договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с
което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е изпълнил задължението си по
него. Видно от последния абзац на договора ответникът К. е удостоверила с
полагането на подписа си в договора получаването на сумата.
Видно е ,че ответникът е кредитиран и за заплащане на
застраховка“Защита на плащанията“ със сумата 1680 лева,като е заплатил и
такса „Ангажимент“ в размер на 350 лева.
Кредитополучателя се е задължил да погаси заема на 30 месечни
анюитетни вноски - всяка по 447,74 лв.,общата стойност на плащанията е
посочена на 13 432,20 лева .ГПР на разходите е 16.98 % и годишния лихвен
процент 12.84 %.
Установено е по делото ,чрез заключението на експерта,че са погасени
само две месечни вноски , след което плащанията са били преустановени.
В чл. 5 от договора е предвидена възможност вземането на ищеца да
стане изискуемо в пълен размер при просрочие две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Изпратена е Покана за доброволно изпълнение , в която изрично е
кредитополучателя е обявил вземането си за изискуемо изцяло и е поканил
длъжника да го погаси. Няма данни за връчване на това изявление на
кредитополучателя. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено преди изтичане крайния срок на договора.
По делото е прието заключение ,чрез което е установен размера на
сумите , претендирани като неизпълнени по договора.
Заключението на вещото лице е прието по делото , без оспорване от
7
страните.
В чл.3 на сключения договор е предвидено единствено и само по
отношение на ГПР ,че началната дата е подписването на договора , като се
приема, че годината има 365 дни.
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира, че
ответникът дължи плащане само на неиздължената главница при условията на
чл.22 от ЗПК по следните съображения:
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание е
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за
периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Касае се за по - особена по вид
недействителност с оглед на последиците, визирани в чл.23 от ЗПК а именно
– че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът приема че в конкретния случай не е спазено изискването на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Тази разпоредба е въвела изискването договорът да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения Приложение № 1 начин.
Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Предвидена е
нарочна формула за изчисляване ГПР ,в която като величини участват освен
лихвата и други допускания.
Чрез участващите компоненти се дава информация на потребителя как
е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В тази
8
величина са инкорпорирани всички разходи, пряко свързани с кредитното
правоотношение. Това следва да бъде направено по ясен и разбираем за
потребителя начин .
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. По отношение на
последния е посочено единствено и само коя е началната дата за
изчисляването му и приемането ,че годината има 365 дни , без значение дали
е високосна. Едновременно с това има дължима застрахователна премия, със
сумата за която кредитополучателя също е кредитиран, има такса ангажимент
,както е налице и неясната формулировка на чл.12 от договора. Това не
позволява да се разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
финансов продукт.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл.11 т.10 от ЗПК , е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост .
По повод изложените в жалбата доводи,касаещи изискванията на
Директива 2008/48/ЕО,следва да се има предвид Решение от 20 септември
2018 г. по дело C‑448/17 .
По изложените съображения , съдът намира ,че първоинстанционното
решение , с което е уважен установителния иск по отношение дължимата
главница и отхвърлени останалите претенции е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
2502.по описа за 2020 година ,в частта, с която е отхвърлен иска за
установяване съществуване на вземане по отношение на ИР. Б. КЬ., ЕГН-
********** от гр. П., ул. „Х.С.“№10,обл.П., предявен от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в
Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, за главница за разликата над
9104.52 лв. до предявения размер от 9434.75 лв., както и исковете за
съществуване на вземане за възнаградителна лихва в размер на 1421.97 лв. за
периода от 05.01.2018 г. до 05.04.2020 г. и за мораторна лихва в размер на
1612.95 лв. за периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
17490/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10