Р Е Ш Е Н И Е
№ 1538
гр.Пловдив, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 02.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1729/2019г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е образувано по
въззивна жалба от П.Г. и А.Т. против постановеното по гр.д.№ 12448/2016г. на
ПдРС, ХІІІ гр.с. решение № 2289/05.06.2019г., с което са обявени за относително
недействителни по отношение на П.Б., З.И., Д.И. и А.В. два договори за
покупко-продажба на две ниви, а именно договор за
покупко- продажба по Нотариален акт № 152, т. II, peг. № 3493, нот.д. №
347/2014 г. на Нотариус В. З., с който на Л.М.Б. е продаден недвижим имот: НИВА с площ от 1.838 дка /един декар осемстотин
тридесет и осем кв.м./, трета категория,
находяща се в местността „Събев дъб”, съставляваща
имот № 096013, в землището на гр. ****,
ЕКАТТЕ 70528, общ. ****, при граници: имот № 096012 нива, имот № 096011
нива, имот № 096033 нива, имот № 000851 полски път и договор за покупко- продажба
по Нотариален акт № 112, т. I, per. № 1038, н.д. № 110/2015 г. на Нотариус В. З., с който на А.В.Т. е продаден недвижим имот: НИВА с
площ от 32.304 дка /тридесет и
два декара триста и четири кв.м./, трета и пета категория, изходяща се в местността „Тошков слог”, съставляваща имот № 089021,
в землището на гр. ****, ЕКАТТЕ 70528, общ.
****, при граници: имот № 000744 полски път, имот № 001420 напоител. канал,
имот№ 001371 канал, имот №089020 нива; допусната е съдебна делба между П.Н.Б.,
З.Й.И., Д.Й.И., , А.Н.В., П.П.Г. и З.П.Я. на същите тези две ниви, както и на ОВОЩНА ГРАДИНА
с площ от 3.455
дка /три декара четиристотин петдесет и пет кв.м./, пета и четвърта
категория, находяща се в местността „Старите лозя”, съставляваща имот № 048154 /четиридесет и осем хиляди сто
петдесет и четвърти/, в землището на гр. ****,
ЕКАТТЕ 70528, общ. ****, при граници: имот № 000639 полски път, имот №
000648 полски път, имот № 048153 овощна градина, имот № 000710 полски път, имот № 048155 овощна градина, при
квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки един от съделителите и на основание чл.537, ал.
2 от ГПК са отменени констативни нотариални актове №№ 153/03.10.2014г.,
151/13.10.2014г. и 154/13.10.2014г. за признато в полза на П. З. Б. право
на собственост върху трите горепосочени имота. С въззивната жалба първоинстанционното
решение се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. На първо място
се твърди, че е допуснато процесуално нарушение, като първоинстанционният съд не
е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ГПК и не е
указал, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установят, че техният
праводател е трансформирал държанието на идеалните части на останалите
съсобственици във владение върху същите, както и че е демонстрирал това по явен
и недвусмислен начин. Накратко се твърди, че тъй като първоинстанционният съд
не е зачел правната стойност на упоменатите по- горе три констативни нотариални
акта, като е приел, че липсват доказателства за това лицето, в чиято полза са
изготвени тези нотариални актове, да е своило идеалните части на останалите
съсобствениците и да е демонстрирало това своене, е следвало категорично да се
даде указание, че тези обстоятелства подлежат на доказване и че не се сочат
доказателства за същите. По същество на спора по делото се твърди, че
констативните нотариални актове по обстоятелствена проверка имат формална
доказателствена сила, съставляват годни доказателства за правото на собственост
на праводателя на жалбоподателите и на са опровергани от събраните по делото
доказателства. Конкретно по отношение отмяната на констативните нотариални
актове, жалбоподателите се позовават на Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГК на ВКС, съгласно което отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, е допустима
само на констативни нотариални актове, но не и на такива които са оформени в
охранителни сделки. Твърди се, че обжалваното решение противоречи както на
Тълкувателно решение № 11/2012 г., така и на Тълкувателно решение № 3 по тълк. дело
№ 3/2012г.. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
всички предявени искове.
Отговор на въззивната жалба е подаден от адв.И.К., в
качеството му на процесуален представител на упълномощилите го въззиваеми П.Б.,
З.И., Д.И. и А.В.. Със същия се оспорват всички оплаквания във въззивната жалба
и изложените доводи. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, като такова следва да бъде потвърдено.
От въззиваемите З.Я. и Л.Б. не е заявено становище по
въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от П.Н.Б., З.Й.И. и Д.Й.И., против С. Р. Б., П.П.Г., З.П.Я. и А.Н.В., с която е предявен иск за делба на съсобствени
недвижими имоти, а именно: овощна
градина с площ от 3,455 дка., пета и четвърта категория,
находяща се в местността „Старите лозя”, землището на гр.****, съставляваща
имот № 048154 по КВС; нива с площ от 32,304
дка., трета и пета категория, изходяща се в местността „Тошков слог”, землището на гр.****, съставляваща имот № 089021
по КВС; нива с площ от 1,838 дка., трета категория, находяща се в местността „Събев дъб”, землището на гр.****, съставляваща
имот № 096013 по КВС; при квоти: за С. Р. Б. - 1/9 идеална част; за П.П.Г.
- 1/9 идеална част; за З.П.Я.- 1/9 идеална част; за Д.Й.И.- 1/6 идеална част;
за З.Й.И.- 1/6 идеална част; за П.Н.Б.- 1/6 идеална част; и за А.Н.В.- 1/6
идеална част. В исковата молба се твърди, че с
ответниците С. Р. Б., П.П.Г., З.П.Я. и А.Н.В. били наследници на З.П. /П./ Б.,
бивш жител ***, починал на 04.05.1968 г., и съсобственици по наследство на
възстановено право на собственост върху горепосочените земеделски имоти. С
нот.актове №№ 153/03.10.2014г., 151/13.10.2014г. и 154/13.10.2014г. единият от
наследниците на З.Б.- негов син и наследодател на ответниците- П. З. Б.,
починал на 03.05.2015г., бил признат за собственик на основание наследство и
давностно владение на процесните имоти. С нот.акт № 152/13.10.2014г. Петър Запрянов и съпругата му С. Б. продали на Л.М.Б.
нива с площ от 1,838 дка., находяща се в местността „Събев дъб”, съставляваща
имот № 096013. С нот.акт № 112/21.03.2015г. те продали на А.В.Т. нива с площ от
32,304 дка., находяща се в местността „Тошков слог”, съставляваща имот № 089021.
С исковата молба се оспорва З.Б. да е придобил по силата на давностно владение
идеалните части на останалите съсобственици, а именно на сестра му В. З. И.,
починала на 19.06.2015г., и на наследниците на брат му Н. З. Б., починал на
30.03.1996г.. Придобивна давност между съсобственици не течала, съгласно
Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г., I г.о.. Съответно-
оспорва се и вещно прехвърлителното действие на двата договора за покупко-
продажба, оформени с нот.актове № 152 и 112. С молба за уточнение на исковата
молба от 13.01.2017г. е поискано
обезсилване на основание чл.537, ал.2 от ГПК на трите нотариални акта, с които
П. З. е признат за едноличен собственик на процесните имоти на основание давностно
владение. Със същата молба е поискано на основание чл.76 от ЗН нотариалните
актове за покупко- продажба да бъдат обявени за относително недействителни по
отношение на ответниците Л.М.Б. и А.В.Т..
В отговора на исковата молба,
подаден от ответника А.Т., е
заявено възражение за недопустимост по отношение на него на иска за делба. Твърди
се, че имотът от 32,304 дка. не бил
съсобствен с ищците, а негова лична собственост. Твърди се също така, че към
датата на придобиването му този имот бил еднолична собственост на П. З. Б..
Иска за делба се оспорва и като неоснователен. С отговорите си П.П.Г. и С.
Р. Б. заявяват, че считат за допустим единствено
иска за делба на овощната градина с площ от 3,455
дка.. По отношение на другите два
имота не била налице съсобственост, тъй като те били отчуждени от техния
собственик в полза на Л.Б. и А.Т.. В тази връзка се твърди, че П. Б. е бил
едноличен собственик на имотите и поради вписан отказ от сестра му и брат му
наследството на техния баща.
Процесните имоти са възстановени
на наследници на З.П.Б. с приетото по първоинстанционното дело решение № 011/25.03.1998г. на ПК- гр.****. От удостоверението за наследници на З.
П. Б. се установява, че същият е наследен от своя син П. З. Б., от дъщеря си В.
З. И., и от внуците си П.Н.Б. и А.Н.В., които са деца на другия му син Н. З. Б.,
починал през 1996г..
На л.196 по гр.д.№ 12448/2016г. е
налице удостоверение, издадено от ПРС по гр.преписка № 9813/1971г., относно
вписан с определение от 29.12.1971г. отказ от наследството на З. П. Б. от
децата му В. З. И. и Н. З. Б.. Съгласно чл.91а от ЗН, при наследство, в което
влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски
стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след
одържавяването, няма действие по отношение на тези имоти, като същите се считат за новооткрито наследство по смисъла на чл.
1 от закона. Ето защо,
твърдението на жалбоподателите за липса на съсобственост поради вписан отказ от
наследство от част от наследниците се явява неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 11/2012г., ОСГК, н
отариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК,
каквито нотариални актове са и тези, издадени в полза на П. З. Б., не се ползва
с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1
от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. С това тълкувателно решение е прието също така, че при
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл.193 от ГПК. От цитираното тълкувателно решение следва, че ищците по
първоинстанционото дело, оспорили констатациите в нот.актове №№ 153/03.10.2014г., 151/13.10.2014г. и
154/13.10.2014г. за изтекла в полза на П. Б. придобивна давност по отношение на
припадащите се на сестра му и брат му идеални части от възстановените
земеделски имоти, е следвало да ангажират гласни и/или писмени доказателства, с
които да опровергаят оспорените констатации. На тях, както и на ответниците, са
им допуснати по двама свидетели, но такива не са доведени и не са разпитани.
Доколкото посочените нотариални актове удостоверяват придобиване по давност на
идеални части от имоти, съсобствени по наследство, в случая приложение намира и
Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК,
съгласно което „Презумпцията на чл.69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си“. При съпоставка между
двете тълкувателни решения става ясно, че оспорилият издаден в полза на насрещната
страна констативен нотариален акт има тежестта да опровергае констатациите в
същия досежно принадлежността на правото на собственост и ако това бъде
сторено, другата страна следва да ангажира доказателства в подкрепа на
издадения й титул за собственост, особено в случаите, в които със същия се
констатира изтекла придобивна давност по отношение на идеални части на
съсобственици по наследство.
По настоящето дело е разпитан поискания
от жалбоподателите свидетел П. Г. / син на жалбоподателката П.Г. и внук на П. З.
Б./. В показанията си той сочи, че процесните имоти били владяни само от дядо
му П. Б., който явно и недвусмислено демонстрирал на брат си и сестра си, че не
ги счита за съсобственици. Те били ходили да се карат с него за имотите и той
винаги им заявявал, че не ги счита за собственици, защото се били отказали от
наследството на баща им. Последно свидетелят видял брата и сестрата на дядо си
през 2000г.. Претендирали за рента от имотите. Той отново им показал вписания
отказ от наследство, след което те се отказали от претенциите си и му казали да
се оправя с имотите, защото били негови.
На л.236- 237 по първоинстанционното
дело е налице договор за аренда на земеделски земи от 06.11.2000г., с който П.
З. Б., в лично качество и в качеството му на пълномощник на П.Н.Б. / син на Н.
З. Б./, В. З. Б. / дъщеря на З. П. Б./И. Г. Б. / съпруга на Н. Б./ и А.Н. Б., с
настояща фамилия В. / дъщеря на Н. Б./, е предоставил на ЗК“Гигант“ за ползване
нивата от 32,304 дка., съставляваща имот № 089021. Този договор категорично
опровергава наличието на намерение у П. Б. да свои идеалните части на
останалите съсобственици. Това важи и по отношение на другите два имота, тъй
като не са налице доказателства по онова време той да е имал някакво по-
различно отношение спрямо тях. Договорът за аренда е сключен за срок от четири
години. Липсват данни същият да е прекратен предсрочно. През времето от датата
на сключването му до изтичане на 4- годишния срок нивата от 32,304 дка. е
държана от арендатора за всички съсобственици- арендодатели. От 06.11.2004г. до
датите на съставяне на нотариалните актове по обстоятелствена проверка- №№ 151,
153 и 154, а именно 13.10.2014г., 03.10.2014г. и 13.10.2014г., са изтекли по-
малко от 10 години- време недостатъчно за придобиване на правото на собственост
на основание на общата 10- годишна придобивна давност. Всъщност, тъй като договорът
за аренда има за предмет ползването на земеделски имоти, може да се приеме, че
той е сключен за четири стопански години. Стопанската година започва на първи
октомври през годината на сключване на договора и продължава до първи октомври
на следващата година. При това положение срокът на договора ще да е изтекъл на
дата, предхождаща с повече от десет години датите на нотариалните актове за
обстоятелствена проверка. Дори обаче да приемем, че държането от арендатора за
всички съсобственици е приключило на 01.10.2004г., то това не означава, че още
от тази дата П. Б. е установил владение върху 100 % идеални части от нивата от
32,304 дка. и/или от останалите два имота. Както беше посочено по- горе
субективното му отношение конкретно спрямо въпросната нива се илюстрира от
договора за аренда, в която изрично са посочени идеалните части на всеки един
съсобственик, и това субективно отношение следва да е било същото и спрямо
другите два имота. Показанията на разпитания свидетел не дават основание да се
счита, че той е признавал правата на съсобствениците по отношение на имот №
089021, но поради някаква причина се е считал за едноличен собственик на
другите два. Соченият от свидетеля мотив- вписани през 1971г. откази от брат му
и сестра му от наследството на техния баща, важи по отношение и на трите имота,
поради което, щом като той не е своил техните идеални части / по- точно тези на
сестра си и на наследниците на брат си/ от правото на собственост върху единия
имот, няма основание да се счита, че е своил идеалните им части от другите
имоти.
При
обективно установено признаване от страна на П. Б. на правата на останалите
съсобственици към 2000г. и през следващите години до 2004г. включително,
независимо от наличието на трите констативни нотариални акта по обстоятелствена
проверка, в доказателствена тежест на жалбоподателите е да установят
настъпването на промяна в субективното му отношение, изразяваща се в прехождане
от държане във владение на идеалните части, които не са били негова собственост
по наследство. Именно това не се установява от показанията на разпитания
свидетел П. Г., не само поради особено близката му родствена връзка с
жалбоподателката П.Г., но преди всичко поради противоречието с обективни, пряко
и категорични факти по делото. Братът на П. Б.- Н. Б., е починал на
30.03.1996г., още преди издаване от ПК на реституционното решение. Н. Б. не би
могъл да ходи заедно със сестра си при брат си, за да търси правата си върху
трите имота. Евентуално това би могъл да е сторил синът му П.Б., но свидетелят
сочи, че не го познава и знае за него само, че живее в гр.****. Твърдението на
свидетеля, че през 2000г. братът и сестрата на П. Б. са го признали за
едноличен собственик на имотите пряко противоречи на съдържанието на договора
за аренда, сключен през същата 2000г. и то именно от П. Б. като пълномощник на
останалите съсобственици.
Без
значение за принадлежността на правото на собственост е обстоятелството, дали А.Т.
и Л.Б. са били добросъвестни при сключване на договорите за покупко- продажба,
имащи за предмет двете процесни ниви. С отговора на исковата молба, подаден от А.Т.
при условие на евентуалност е заявено възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност. Тъй като от датата на изповядване на сделката по нот.акт №
112/21.03.2015г. до датата на завеждане на делото са изминали по- малко от две
години, твърдението за придобиване на собствеността на основание давностно
владение, може да бъде само такова при условията на слято давностно владение по
чл.82 от ЗС. При слятото давностно владение владелецът, който присъединява
владението на праводателя си, владее при същите условия, при които е владял
праводателят. Доколкото не е налице спор, че твърдяното владение на П. Б. се
характеризира като недобросъвестно, то добросъвестността на жалбоподателя Т.
при сключване на договора за покупко- продажба се явява без значение. Всъщност
същественото в случая е това, че не се установява праводателят да е установил
владение върху идеалните части на съсобствениците си, поради което и такова
владение не може да се приеме за присъединено.
Обжалваното
решение, в частта, с която двете разпоредителни сделки по нот.акт №
112/21.03.2015г. и по нот.акт № 152/13.10.2014г. са прогласени за относително
недействителни, е валидно и допустимо, а по същество правилно и
законосъобразно. Съгласно чл.76 от ЗС, актовете на разпореждане на сънаследник
с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат
в негов дял при делбата. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, актът на разпореждане на сънаследник,
изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ е относително недействителен. В тълкувателното
решение се сочи също така, че „под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал. 2 ЗН,
при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като
главна страна в процеса следва да участва сънаследникът- прехвърлител по
заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по
чл. 76 ЗН. В делбения процес сънаследниците, които не са извършили
разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до
приключване на устните състезания в първата фаза“. Ето защо, възраженията на
жалбоподателя А.Т. за липсата на пасивна легитимация за привличането му като
ответник се явява неоснователно. Съобразно с горните констатации относно
наличието на съсобственост върху продаваемите имоти към датите на извършване на
продажбите, предмет на тези сделки се явяват, както наследствените на продавача
П. Б. идеални части, така и идеалните части на останалите съсобственици. Разпоредбата на чл.76 от ЗН урежда именно хипотезата,
при която някой от наследниците се е разпоредил с определен наследствен предмет
изцяло, а не само до размер на припадащата му се по наследство идеална част от
съсобствеността. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е уважил исковете
по чл.76 от ЗН.
Както се
сочи и в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 1/2004г., ОСГК, „Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да
бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената
вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на
разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се
уважи“. Следователно в резултат от уважаване на исковете по чл.76 от ЗН делбата
на продадените два имота не само става възможна, но и следва да се допусне само
между наследниците при полагащите им се по закон квоти. Видно от приетите по
първоинстанционното дело удостоверение за наследници, всеки от тримата преки
наследници на З.П.Б.- П., В. и Н. Б., са оставили по двама наследници-
съответно П.Г. и З.Я., Д. и З. И. и П.Б. и А.В.. Следователно обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и в частта, с която процесните имоти са
допуснати до делба при квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки от шестимата съделители.
Що се отнася до отмяната на
нот.актове №№ 153, 151 и 154, следва само да се отбележи, че същата е в пълно
съответствие с констатациите относно действителните права върху имотите към
датите на издаване на тези нотариални актове и в пълно съответствие с
Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК,
съгласно което „на отмяна по реда на чл.537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот“. Отменени са не двата нотариални акта, с които са оформени
договорите за покупко- продажба на двете ниви, а именно констативни нотариални
актове по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваното по
въззивна жалба от П.П.Г. и А.В.Т. решение № 2289/05.06.2019г., постановеното по
гр.д.№ 12448/2016г. на ПдРС, ХІІІ гр.с..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: