Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 01.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на втори юни, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3388 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в *******************, с
абонатен № 12000630740. На С.М. за периода от 22.12.2018г. до 23.04.2019г.
ищецът е доставил и му е била разпределена топлинна енергия, която първия не е
заплатил на обща стойност 282.26 лева, за което са му били издадени 4 броя
фактури. М. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 30.01.2020г. в
размер на 12.50 лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 551/2020г. по
описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и
разноски. Ответникът обаче не е бил открит на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК му е била връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 282.26 лева – главница
за доставена топлинна енергия по 4 броя фактури за периода от 22.12.2018г. до
23.04.2019г., лихва за забава в размер на 12.50 лева за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 30.01.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2020г. до окончателното й
изплащане и направените разноски по заповедното производство, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 551/2020г. по описа на РРС. Претендира направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск
по чл.422 от ГПК.
Ответникът С.И.М. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен
представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че ответникът не
притежава имот в ******************* и няма сключен договор с ищеца за доставка
на топлинна енергия за този имот. Оспорва и размера на претендираните суми,
като счита, че те са определени самоволно и не са изчислени съобразно
нормативната база.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения договор от
2000г., сградата на етажните собственици на бл.”Ангел Главчев” са присъединени
чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД
за доставка на топлоенергия. Видно от протокол на проведено Общо събрание на
етажните собственици и наематели в жилищен блок „Ангел Главчев”, бул.”Липник” №
62, вх.Д и Е, на същото било взето решение да бъдат монтирани уреди за ивдивидуално
отчитане на топлинната енергия в обектите на ЕС, като излъчили и представител,
който да сключи договор с топлинен счетоводител. Към протокола е представен и
списък на присъствалите етажни собственици, на 3-то място, който фигурира
ответника, заявил 3 броя радиатори и 3 броя винтили, като списъкът е подписан
от него. Бил сключен договор от 20.12.2001г. между представител на Етажната
собственост на бл.“Ангел Главчев“, вх.Д и е и Топлоснабдителна агенция Енергиен
сервиз „Нелбо инженеринг” ООД, като последното дружество следвало да извърши
монтажа на индивидуалните топлинни разпределители и да извършва месечен отчет
на уредите за дялово разпределение но топлинната енергия между потребителите в
сградата. На 12.07.2008г. бил сключен нов договор, съгласно който било
възложено от Етажната собственост на „Топлоснабдяване“ АД да извършва месечен
отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата, въз основа на решение на Общото събрание на ЕС от
14.08.2008г. В списъка на етажните собственици присъствали на събранието,
приложен към протокола, на 3-то място е посочен ответника, който е разписал
същия. На 10.10.2018г. отново е бил сключен договор, съгласно който било
възложено от Етажната собственост на „Топлоснабдяване“ АД да извършва месечен
отчет на уредите за дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата. Представени са и други списъци на собствениците в
етажната собственост по повод на взети решения свързани с топлоснабдяването в
сградата, в които С.М. фигурира като етажен собственик на имот в жилищен блок
„Ангел Главчев”, бул.”Липник” № 62, вх.Д, разписани от него.
С решение №
ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД,
приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството
си.
За периода от 22.12.2018г. до
23.04.2019г. ищецът начислил на С.М. за доставена му и разпределена топлинна
енергия сумата от 282.26 лева – главница, за което са му били издадени и 4 броя
фактури. За събиране на вземанията си по тези 4 броя фактури, ищецът е подал
срещу С.М. заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 551/2020г. по описа на РРС и издадена заповед за
изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но ответникът не е бил открит
на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е направил по
настоящото дело.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с абонатен № 12000630740 и административен адрес: *******************,
е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация – Русе” ЕАД. В процесния имот под отчет се водят три отоплителни
тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на
дружеството – ищец. В сградата е въведено дялово разпределение, което през
процесния период е осъществявано от „Топлоснабдяване” АД - Шумен. В процесния имот
под отчет се водят четири уреда за разпределение на топлинна енергия – три
индивидиални разпределителя на топлинна енергия и един водомер за битова гореща
вода. Уредите са вътре в имота и всички са с визуален отчет. Разпределението на
топлоенергията за процесния период е било извършено от фирмата за топлинно
счетоводство при спазване правилата на
дяловото разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение. На абонат № 12000630740 за процесния период
22.12.2018г. до 23.04.2019г. следва да се разпредели 2.8467 мгв.ч. топлинна
енергия на стойност 282.23 лева с ДДС.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото
безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 551/2020г. по описа на РРС срещу С.И.М. за заплащане на сумата от 282.26
лева – главница за доставена топлинна енергия по 4 броя фактури за периода
22.12.2018г. до 23.04.2019г., лихва за забава в размер на 12.50 лева от падежа
на всяка фактура до 30.01.2020г. и законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.01.2020г. до
окончателното й изплащане. Ответникът не е бил открит на регистрираните му
постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК му е била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. Заявителят е предявил в указания му срок иск за
установяване на вземането си, поради което претенциите му са процесуално
допустими.
В настоящото
производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна
енергия.
Клиенти на топлинна енергия,
съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и
съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД,
действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял
топлинна енергия в имот, находящ се в *******************, с абонатен №
12000630740. От събраните по делото доказателства се установява, че между
собствениците на бл.“Ангел Главчев“, вх.Д и ищцовото дружество е сключен
договор за доставка на топлинна енергия през 2000г. Същият е сключен въз основа
на взето решение на ОС. Решението за сключване на договора е взето от етажните
собственици и няма данни да е отменено от съда. То се явява задължително за
всички тях, включително и за неприсъствалите на събранието, респ. и за
несъгласните с взетото решение, а в настоящото производство то не може да бъде
предмет за проверка на законосъобразност. От всички представени списъци към
взетите решения на Общото събрание е видно, че ответникът фигурира в тях като
собственик на имот във вх.Д, ет.1, като те са и подписани от него. Тези
доказателства не са оспорени по законовоустановения ред, поради което съдът
приема, че С.М. е собственик на имот в жилищната сграда и като такъв се явява
потребител и купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
чл.3, ал.1 от Общите условия и за него възниква задължението да заплаща
стойността й.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, се установява, че начислените суми за отопление
и разпределението на топлоенергията за процесния период от топлинния
счетоводител и пресмятането на сумите за плащане от продавача е извършено
правилно, като на абоната № 12000630740 за процесния период 22.12.2018г.
до 23.04.2019г. следва да се разпредели 2.8467 мгв.ч. топлинна енергия на
стойност 282.23 лева с ДДС. Не са представени доказателства дължимите парични суми за
претендираната главница да са заплатени. По изложените съображения съдът
приема, че искът в частта за претендираната главница се явява основателен и
доказан до размера 282.23 лева, до който следва да се уважи, а в останалата му
част за 0.03 стотинки да се отхвърли като неоснователен.
От основателността на главния
иск за установяване съществуването на начислените суми за топлинна енертгия за
главницата, следва основателността и на акцесорното вземане за лихвите за
забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 30.01.2020г.
Съгласно чл.47 от Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка,
потребителите на топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят
потребената енергия. С изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в
забава. По делото няма данни за размера на дължимата лихва за забава, но поради
основателността на този иск, съдът намира, че следва да го определи на
основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в претендирания размер от 12.50
лева.
Предвид горните съображения
съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради
което следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, сумите от 282.23 лева – главница за
доставена топлинна енергия по 4 броя фактури за периода от 22.12.2018г. до
23.04.2019г., лихва за забава в размер на 12.50 лева за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 30.01.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2020г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 551/2020г. по описа на РРС. Искът в частта за
претендираната главница от 282.23 лева до пълния предявен размер от 282.26 лева
/за 0.03 стотинки/, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 525.00
лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на
вещото лице и възнаграждение на назначения особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Отхвърлянето на иска за
част от главницата е незначително и то не влияе на размера на разноските,
поради което те следва да се присъдят в пълен размер.
Предвид уважаването на иска и
съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. На
ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлянето на иска за част от главницата
е незначително и то не влияе на размера на разноските направени по заповедното
производство и те следва да се присъдят в пълен размер.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.И.М., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен адрес:*** и
настоящ такъв: гр.Русе, ул.”Алея Възраждане” № 86, че дължи на ”Топлофикация
Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 282.23
лева /двеста осемдесет и два лева и двадесет и три стотинки/ – главница за
доставена топлинна енергия по 4 броя фактури за периода от 22.12.2018г. до
23.04.2019г., лихва за забава в размер на 12.50 лева /дванадесет лева и
петдесет стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след
периода на доставката до 30.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 31.01.2020г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 551/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ”Топлофикация
Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев,
против С.И.М., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ
такъв: гр.Русе, ул.”Алея Възраждане” № 86, положителен установителен иск за
претендираната главница в частта от 282.23 лева /двеста осемдесет и два лева и двадесет и три
стотинки/ до пълния предявен размер от 282.26 лева /двеста осемдесет и два лева
и двадесет и шест стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ такъв: гр.Русе, ул.”Алея
Възраждане” № 86, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 525.00 /петстотин
двадесет и пет/ лева – направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ такъв: гр.Русе, ул.”Алея
Възраждане” № 86, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/
лева – направени по заповедното производство – по ч.гр.дело № 551/2020г.
по описа на РРС, разноски.
Съобщението за изготвеното
решение и препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му
особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :