МОТИВИ :
Против подс.С.К.Н. е предявено
обвинение по чл.343ал.3 б“а“ вр. с ал.1б“б“ вр. с чл.342ал.1 от НК- за това ,че
на 08.03.2018г. в гр.К., бул.“***“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил м.„Шкода Фабия“ с
рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а
именно: чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата - „(2) Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“;
чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата -
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“;
чл.116 от Закона за движение по пътищата – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците,...“,
чл.119ал.1
от Закона за движение по пътищата –(1) При приближаване към пешеходна
пътека,водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре“,в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
А.С.С. с ЕГН-**********, изразяваща се в сътресение и
контузия на мозъка, причинили разстройство на здравето временно опасно за
живота, счупване главичката на малкопищялна кост на подбедрицата на десния
крак, причинило трайно затруднение в движението на долния десен крайник,
многофрагментно счупване костите на подбедрицата на левия крак с наложила се
оперативна намеса, причинило трайно затруднение в движението на долния ляв
крайник, счупване на израстъци на пети поясен прешлен и тялото, и израстъка на
първи кръсцов прешлен, причинили трайно затруднение в движението на снагата ,като деянието е извършено на пешеходна пътека.
В с.з.
прокурора поддържа обвинението,като счита,че
подс.Н. следва да бъде признат за виновен и наказан по предявеното му
обвинение ,като съдът не следвало да кредитира заключението на изготвената
тройна съдебно-автотехническа експертиза,която разколебава това обвинение.
По делото е
конституирана като частен обвинител и пострадалата А.С., която се явява лично и с адв.А.Б.,който също поддържа предявеното
обвинение ,като прави анализ на доказателствения материал и най-вече счита,че
следва да бъде изключен от същия
заключението на тройната автотехническа експертиза.
Адв.К. като
защитник на подс.Н. счита,че същият следва да бъде признат за невинен и
оправдан по първоначално предявеното обвинение за това,че е блъснал
пострадалата свидетелка на пешеходна пътека,като при това положение следвало подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено адм.наказание
глоба при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
От
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,заключенията на
изготвените съдебно-автотехнически и съдебно-медицински експертизи,както и
приложените писмени и веществени доказателства,съдът намира за установена
следната фактическа обстановка
На
08.03.2018г. вечерта пострадалата св.А.С. била на гости при баща си в гр.К.,
ул.“***“ №8.Около 20,30ч. същата вечер, тя тръгнала пеша към домът си, находящ
се в гр.К., ж.к.“***“ №14. Вървяла по южния тротоар на булевард „***“ в посока
от запад на ***, времето било дъждовно и св.С. се предпазвала от дъжда с чадър.
Стигнала в близост до светофара на спирката,
южно от училище „Чудомир“, който не работел и мигала жълта светлина.
Тъй като
времето било дъждовно и имало обособени локви по пътното платно, св.С. предприела пресичане на платното за движение,източно от
пешеходната пътека .
Видяла в
далечината, че приближава жълт на цвят лек автомобил, приличащ на
таксиметров, движещ се в посока запад-*** по булеварда,но решила ,че водача ще
я възприеме и продължила да пресича пътното платно.
Движението на пешеходката не било възприето от
водача - подс.С.Н., който в този момент се прибирал от работа с лекият си
автомобил м.“Шкода Фабия“ с рег.№ ***. След като преминал пешеходната пътека, лекият
автомобил управляван от подсъдимия,блъснал пешеходката св.С. ,като тя останала
да лежи на пътното платно.Впоследствие била транспортирана до УМБАЛ-Стара
Загора. Междувременно бил извършен и
оглед на местопроизшествието.
Според
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
133/2018г., вследствие на настъпилото ПТП пострадалата А.С. получила
множествена травма,контузия на дясно коляно със счупване главичката на дясната
малкопищялна кост, счупване костите на лявата подбедрица - многофрагментно,
контузия на главата, тялото и крайниците, сътресение и контузия на мозъка,отоци
и охлузвания по лицето и челото, счупване на двата транзверзални /напречните/
израстъци на L5 /пети поясен прешлен/, счупване тялото на S1 и дъгата
му в ляво.
Описаните
травматични увреждания отговаряли да са получени при блъскане на пешеходец от
движещ се автомобил, с последващо падане върху терен.
Сътресението
с контузия на мозъка били от
медико-биологичния квалифициращ признак- разстройство на здравето временно
опасно за живота, като тази опасност не се е реализирала благодарение на
оказаната навременна квалифицирана медицинска помощ. Периода, нужен за пълно
възстановяване от тези травматични увреждания е в рамките на 2 месеца.
Счупването на
главичката на малкопищялна кост на
подбедрицата на десния крак е причинило трайно затруднение в движението на
долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията,щял да измине период от около
2-3 месеца.
Многофрагментното
счупване костите на подбедрицата на левия крак с наложила се оперативна намеса
е причинило трайно затруднение в движението на долния крайник за срок по-дълъг
от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията щял да измине период от около 7-8 месеца.
Счупването на израстъци на
пети поясен прешлен и тялото и израстъка на първи кръсцов прешлен са причинили
трайно затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията щял да измине период от около
7-8 месеца. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.
По делото са събрани две
групи гласни доказателства : от една страна са обясненията на подсъдимия Н.,а
от друга са показанията на св.С.. Показанията на полицейските служители ,посетили
и запазили местопроизшествието следва да
се възприемат като косвени гласни доказателствени средства,които възпроизвеждат
последващи произшествието събития.
Съдът има
предвид ,че гласните доказателства са оскъдни и противоречиви ,като за
съжаление не се потвърждават обясненията на подсъдимия ,че при произшествието е
имало и други лица- момче и момиче ,които явно не са били установени от
разследващите органи.В този смисъл съдът намира,че версията на всяка една от страните, които безспорно са
заинтересовани от изхода на делото в
настоящия случай може и следва да се проверят единствено чрез изготвените по
делото съдебно-автотехнически експертизи, като в.лица боравят с данните събрани при извършеният оглед на местопроизшествие от /
на л.11-16 от ДП/ , като съдът не следва
да коментира начина му на извършване и събраните находки. Същите обаче са база за изготвяне на последвалите автотехнически експертизи.
Подс.Н. в
с.з. в обясненията си е категоричен,че не е блъснал пешеходката С. на
пешеходната пътека.Същият се връщал от работа от завод „Арсенал“,като твърди
,че не бил уморен. Валял силен дъжд,нямало движение и след като преминал през трите пешеходни пътеки в близост
до магазин „***“ в гр.К. ,последвал силен удар на предното панорамно
стъкло на автомобила му,като той веднага набил спирачки.Н. твърди „буквално
скочих на спирачката“ и видял ,че е ударил
жена,която останала да лежи на пътното платно до идването на полицията и
Бърза помощ.Същият бил много притеснен през цялото време за нейното здравословно състояние.Подсъдимият навежда на вниманието на съд.състав в с.з. твърдението,че при огледа на
местопроизшествие не е описана и взета под внимание капачка на преден десен фар,намираща
се под колата му при преместването й.
Св.С. в
показанията си е категорична,че се е движила по обичайния си маршрут към дома в
гр.К.,ЖК“***“, като валял силен дъжд ,но не бил пороен.Твърди,че е пресякла на
пешеходната пътека срещу магазин „***“, като
била възприела автомобила,управляван от Н.,но помислила,че водача я е
видял и продължила бавно да пресича,след
което последвал удар и после нищо не помнела. Изказва разочарованието си,че
подс.Н. след това не се е интересувал от здравословното й състояние.
Св.Г.Г. и
св.П.Н. –полицейски служители са били
автопатрул въпросната вечер, когато св.Г.
забелязал на местопроизшествието автомобил на аварийни светлини и се насочил към същия. Видели,че пешеходката
лежи на 20 крачки от южния край на маркировката на зебрата , като автомобилът
бил спрян в лявата лента,в неговата посока. Според тях тя пресичала от юг на
север. Мястото било осветено,имало улично осветление.Св.Г. не обърнал
внимание дали дясната лента е наводнена.Както
на всички било известно,водата слизала
от ул.“***“,дори и земна маса слизала,но в случая не бил обърнал внимание дали била използваема дясната лента.
Св.Г. твърди
: „Валеше дъжд и нямаше възможност да се установи дали е имало спирачен път“.
Според св.П.Н.
установили автомобила от източната страна на пешеходната пътека и на
25 крачки жената била пред него.
Според
изготвената първоначална автотехническа
експертиза от в.лице Ч., мястото на удара в надлъжно разположение се намирало в
зоната на обособената пешеходна пътека, а в напречно -на около 6,5м северно от
южния край на платното за движение.Към този момент десните състави на л.а.
Шкода са се намирали на около 6 м северно от южния край на платното за движение,
като предната част е била ориентирана в посока ***. Пострадалата пешеходка е
била разположена с лявата си страна към предната част на процесния лек
автомобил с лице сочещо в посока север.
Скоростта на
движение на процесния лек автомобил м.“Шкода“ непосредствено преди настъпването
на произшествието е съвпадала с тази към момента на удара и е възлизала
на 48км/час (13,3м/сек).
Водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме наличието на
препятствие по пътното платно на около LI = 44м пред фронта на автомобила, а
по оста на десния фар на Lr = 62м.
Водачът на процесния лек
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез спиране, тъй като дължината на опасната зона на спиране била
по-малка от отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара, от
момента на появата на опасността Sо
= 26,6м < Sа = 69,2м и при своевременно
възприемане на опасността и реакция на водача, автомобила би спрял преди
мястото на удара. Определената скорост на движение на процесния лек автомобил- 48
км/час не е надвишавала максимално разрешената 50 км/час.
При
посочените пътни условия на 08.03.2018г. около 21,00 часа в гр.К., по бул.„***“
в посока от запад на ***, със скорост 48км/час се е движил л.а. „Шкода“ модел
„Фабия“ № *** управляван от С.Н.. По същото време южно от комплекс „***“
пешеходката С. предприема със спокоен ход пресичане на булеварда по обособена
пешеходна пътека и постоянно мигащ жълт сигнал на светофарната уредба в посока
от юг на север, при което на около 26,6м западно от мерната линия и на 6,5м
северно от южния край на платното за движение, на пешеходната пътека настъпил
удар между тях, който протича през четири ясно изразени фази: през първата фаза настъпва първоначалния
контакт между тях, реализиран с пластичната облицовка на предната броня на
около 0.5м вляво от десните габарити и на височина 0,40–0,50м от пътното
покритие в долен ляв крайник на пешеходката. Ударът в лявата подбедрица е
предизвикал динамично натоварване и е причинило счупването на костите на лявата
подбедрица и счупване на дясна малкопищялна кост. Към този момент надлъжната ос
на процесния лек автомобил е била разположена успоредно на надлъжната ос на
платното за движение с предна част сочеща посока запад, като десните състави на
автомобила са се намирали на около 6 м северно от южния край на платното за
движение.Пешеходката е била ориентирана с лице на север - с лявата си страна на
тялото към предната част на автомобила. Първоначалният контакт настъпва преди
ефективното спиране на автомобила.
Във втората фаза настъпил удар с предната част на
предния капак на височина 0,7-0,8м от пътното покритие в областта на таза на
пострадалата. Поради обстоятелството, че първоначалния контакт е реализиран под
масовия център на тялото на пешеходката,същото е пропаднало върху предната част
на автомобила - преден капак,а главата е достигнала долна средна част на
предното панорамно стъкло, при което са настъпили следващите травматични
увреждания - в таза и главата. Този механизъм може да обясни сътресението и
контузията на мозъка и получените травми в таза. В тази фаза тялото на
пешеходката е придобило скоростта на движение на автомобила, при което е
последвало „носене“ на същото, като под това понятие следва да се разбира
период от време значително по-дълъг от времето на удара при първия контакт.
В третата фаза вследствие ефективното спиране на автомобила
се е получила разлика в скоростите на движение между него и тялото и под
въздействието на преносната инерционна сила се отхвърлило от автомобила и
пропада през дясната му страница в дясно
от него.
В четвъртата фаза пострадалата пешеходка попада върху
пътното покритие, където се установява. Съприкосновението с покритието на пътя
е причина за по-незначителни травматични увреждания. Липсват данни за
прегазване на пешеходката от автомобила.
След така описания
механизъм масовия център на процесния автомобил е изминал около 24м след
мястото на удара,след което се е установил на местоположението в което е фиксиран
в огледния протокол. Водачът на
процесния лек автомобил е имал техническа възможност да възприеме движението на
пешеходката по оста на десния фар от около Lr = 62м. Тъй като дължината на опасната зона на
спиране е по-малка от отстоянието на предната част на автомобила до мястото на
удара от момента на появата на опасността Sо = 26,6м < Sа = 69,2м, при своевременно възприемане на
опасността и реакция на водача,
автомобила би спрял преди мястото на удара и конкретното произшествие не би
настъпило.
Основната
техническа причина за настъпване на произшествието е навлизане на процесния лек
автомобил в зоната на пешеходна пътека при постоянно мигащ жълт сигнал на
светофарната уредба, без водача да е убеден за наличие на други участници в
движението.Технически неправилните действия на водача най-вероятно са в
причинно-следствена връзка с отклоняване на вниманието му от конкретната пътна
обстановка.
Подсъдимият
бил тестван с технически средства за употреба на алкохол и опиати, показанията
на конто са отрицателни /л.18 и 19 от ДП/.
В с.з.
в.лице Ч. изготвило коментираната
автотехническа експертиза обяснява,че
ударът при движение на
автомобила,управляван от подсъдимия с 48км/ч е станал в западния край на
пешеходната пътека. Получавали се някакви сантиметри според които не следвало
да се спори. При управление с 40км/ч категорично ударът
би бил на пешеходната пътека,но пък
нямало да има удар в стъклото.При положение ,че водача се движел с 48км/ч,ударът бил
настъпил на 0.60м. пред пешеходната
пътека. В.лице заяви,че не е бил на
мястото на огледа и е ползвал събраните данни.
Имало обилен дъжд,който заличавал част
от следите.
Именно тези колебания при изслушването на
първоначалната съдебно-автотехническа експертиза и бездействието на страните да
ангажират допълнителни доказателства за установяване
на фактическата обстановка по делото,мотивира съда да допусне извършването на тройна
съдебно-автотехническа експертиза ,като в.лица да отговорят на същите задачи,след
като се запознаят с всички налични доказателства
по делото.
Съдът не
възприема доводите на държавното и частното обвинение ,че в.лица при
изготвянето на експертизата не са взели предвид показанията на св.С.,че се е
движила по пешеходната пътека.Ако в.лица приемат безрезервно тези твърдения
,или пък твърденията на подсъдимия ,че не я е блъснал на пешеходната пътека,то
тогава това заключение би било излишно и
безпредметно, защото целта на производството е
именно тези гласни доказателства да се изследват с методите на науката и
със специални знания,с каквито нито страните,нито съда разполага и по намерени
обективни находки, извън тези показания,да се провери тяхната достоверност и на
кои доказателства съдът да даде вяра при постановяване на съдебния си акт.
Ако съдът
възприеме безрезервно твърденията на която и да било от страните,то тогава се
обезсмисля назначаването на каквито и да било експертизи,което е недопустимо, с цел разкриване в пълнота на обективната истина по
делото.
В.лица
изготвили тройната съдебно-автотехническа експертиза са дали следното
заключение, което в голямата си част е в съответствие със заключението на
в.лице Ч. : Скоростта на движение на процесния автомобил преди и към момента на настъпването на ПТП е около 48 км/ч.
В.лица са
изследвали местоположението на парче лайсна от предна маска на лекия автомобил, която е единствено установената обективна находка при
огледа на местопроизшествие.Съобразявайки се с мястото на намереното парче лайсна от предна маска на МПС-то - на 8,60м западно от
ориентира и на 5,56м северно от ориентира, както и с посоката
на движение на автомобила,се налагал извода,че ударът бил настъпил на 12,71м западно от
ориентира и на 6,1м северно от същия. Съобразявайки се с отстоянието на
източния край на пешеходната пътека до
ориентира - 24,5м-12,71м =11,79м или мястото на удара на пешеходката върху южното двулентово платно за движение е на 6,1м северно от ориентира
и на 12,71м западно от линията на
ориентира или ударът е настъпил на 11,79м
източно от пешеходната пътека ,а пешеходката е изминала разстояние 6,1м от стъпването си на платното за движение
в посока север.
В.лица
твърдят,че от техническа гледна точка за
конкретните пътни условия при скоростта
на автомобила от 48 км/ч, водачът му е бил в състояние да спре в осветената от късите светлини зона
пред автомобила.Или от момента в който
автомобилът е отстоял на разстояние равно на дължината на опасната му зона /30м./, водачът е имал обективна
възможност да възприеме намиращата
се в осветената от късите светлини
зона пред автомобила пешеходка
и при адекватна реакция с аварийно
спиране е могъл да установи
автомобила си преди мястото на удара.
В.лица
възприемат следния най-вероятен механизъм
на възникването и протичането на ПТП-то
на 08.03.2018г. около 20.45ч. по бул.“***“ в гр.К., в източно от
Т-образното кръстовище, по мокър асфалт
и силен дъжд,в условията на нощна видимост и работещо улично осветление. Л.а.
м.“Шкода фабия“ с рег.№ ***,управляван от подсъдимия, движейки се по бул.“***“, на прав пътен участък, на *** с
48км/ч и опасна зона за спиране 30метра,като на 12,71м западно от ориентира, в
даден момент пострадалата свидетелка А.С.
е предприела пресичане на булеварда в посока юг-север. Когато същата е
изминала 6,1м по платното за движение, е
била ударена с предна част на лекия
автомобил. Водачът Н. не бил възприел
своевременно намиращата се на платното за движение пешеходка.Удара бил
нанесен по лявата странична част на тялото ,при което са се получили телесните
наранявания.Тялото на пешеходката се
завъртяло и се качило на преден капак,като с главата си е
достигнало предно обзорно
стъкло след т.нар. носене на
автомобила,като в следващия момент ,вследствие на отрицателното ускорение от спирането му, тялото било отхвърлено напред по посока на движение на автомобила.
Мястото на
удара на пешеходката върху южното двулентово платно за движение е настъпил на 11,79 м източно от пешеходната
пътека , като С. била изминала 6,1м от
стъпването си на платното за движение в посока север,като тялото й е било
носено и отхвърлено на разстояние 12,38м.
Автомобилът бил спрял ,с предна част насочена на *** – северо***, на 9,47м от мястото на удара.
Според
в.лица причините за настъпване на
процесното ПТП са : движение със скорост ,която не осигурява на водача безопасно спиране в условията на нощно виждане , при работещо
улично осветление и закъснялата реакция
за аварийно спиране при възникнала
ситуация от страна на водача на
лекия автомобил при условията на силен
дъжд.
Съдът следва
да обсъди кои от събраните по делото
доказателства възприема и на кои не базира
присъдата си, преценявайки ги в своята съвкупност.
Съдът
намира,че при защитата на заключението
на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза от в.лице Ч.,същата е разколебана досежно мястото
на удара между пешеходката и автомобила, управляван от подс.Н..Става ясно,че в
следствие на установената скорост на движение на лекия автомобил м.“Шкода
фабия“, би следвало удара между него и пешеходката С. да е станал на 0.60м. от
пешеходната пътека,според изявлението на в.лице в с.з. Констатира се ,че събраните гласни доказателствени средства са
коренно противоречиви относно този факт,като
подсъдимия твърди,че удара е настъпил след пешеходната пътека,а частната
обвинителка С. ,че удара е точно на пешеходната пътека,където тя
обикновено пресичала, за да се прибере към дома.Това е възможно да е така - че
същата има обичаен маршрут,но в случая се установява,че е валял силен дъжд ,като пътното платно е било мокро и поради това е възможно да не е установен
спирачен път, но и това да е попречило на пешеходката да достигне и пресече по пешеходната пътека.Още
повече,че същата в нейните показания твърди ,че е видяла светлините от колата и мислела,че водача ще спре. Показанията на полицейските
служители пък са косвени доказателствени
средства и не допринасят за изясняване на основния факт на доказване - къде е
настъпил удара между лекия
автомобил и пешеходката.
Ето защо съдът
допусна изготвяне на повторна тройна съдебно-автотехническа
експертиза,което заключение не бе възприето от представителя на РП-К. и на
частното обвинение,тъй като в.лица дават отговор,че сблъсъка между лекия
автомобил и пешеходката не е станал на пешеходната пътека , а на 12,71м западно от линията на ориентира или ударът е настъпил на 11,79м източно от пешеходната
пътека.Твърди се,че експертизата била
некомпетентна и дори абсурдна
,тъй като било невъзможно автомобил
движещ се с 48 км/ч. да спре в рамките на
8,70м и то без да остави спирачни следи.
Съдът намира
изготвената тройна съдебно-автотехническа експертиза за обективна и съобразена
със събраните по делото оскъдни находки,видно от изготвения протокол за оглед
на местопроизшествие от 08.03.2018г. за
което експертите,които безспорно разполагат със специални и то дългогодишни
знания,нямат никаква вина. Огледът е извършен в тъмната част на
денонощието,при обилен валеж от дъжд
,като,за да е обективна една експертиза следва да изследва и се базира именно на тези находки, а
не да дава вяра на твърденията на една от страните по делото,а по-скоро да ги провери чрез извършване на обективен
анализ. Или с други думи, липсата на спирачен път е напълно възможно да се
дължи,както твърдят в показанията си полицейските служители на мокрия
асфалт,като в обясненията си подсъдимият твърди,че буквално след като е
последвал удар е „скочил“ на спирачките на автомобила, поради което е
възможно автомобила да измине посоченото
от в.лица разстояние преди да спре.
Изследването
на движението на лайсната,откъснала се при удара от предния капак на
автомобила на подс.Н., също бе
разкритикувано от представителите на обвинението, като съдът няма специални
знания и се доверява на изчисленията на в.лица в този смисъл,вкл. и за това
каква формула и способ да изберат при изследването на нейното движение, като единствена обективна
находка,откъснала се от предната маска
на лекия автомобил. В.лица обясниха,че
са взели предвид нейното движение,тъй като първоначално тя се движела със
скоростта на автомобила ,като нямало данни да е срещнала крак или ръка на
пострадалата или друг предмет.
В.лица обясниха,че
не са взели като ориентир побитостите по тавана
на автомобила, като било възможно
същите да се дължат на съприкосновение с
тялото на пострадалата,а оттам и
скоростта на движение на автомобила би била по-голяма и респ.мястото на удара
би бил много по-различен и далеч от
пешеходната пътека.
При това
положение съдът не кредитира показанията на пострадалата свидетелка С. в частта, в която твърди,че на процесната дата и място е пресякла на
пешеходна пътека, където след това била ударена от автомобила м.“Шкода фабия“,
управляван от подс.Н..
В този
смисъл съдът намира,че по делото не се събраха достатъчно и категорични
доказателства , от които да се
установи по безспорен и несъмнен
начин,че подс.Н. е осъществил престъпния
състав на чл.343 ал.3 б.“а“, вр. с ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което ще следва да бъде
признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по така предявеното му първоначално обвинение за това да е извършил деянието
на пешеходна пътека и да е
нарушил правилата за движение по чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата
- „(1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стьпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.
Събраха се
по делото доказателства /в значителната им част показанията на св.С.,показанията
на разпитаните свидетели Г. и Н.,обясненията на подсъдимия и заключенията на
автотехническите и медицинска експертизи/,че
подс.С.К.Н. е осъществил,както от обективна,така и от субективна
страна,престъпното деяние по чл.343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, като с действията си на 08.03.2018г. в гр.К., по бул.“***“,при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил м.„Шкода Фабия“ с рег.№
***,е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а
именно:
Чл.5 ал.2
т.1 от Закона за движение по пътищата - „(2) Водачът на пътно превозно средство
е длъжен: 1.да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;
Чл.20 ал.1
от Закона за движение по пътищата - „(1) Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“;
Чл.116 от Закона
за движение по пътищата – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците...“; в резултат на
което по непредпазливост е причинил на А.С.С.,средна
телесна повреда, изразяваща се в сътресение и контузия на мозъка, причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване главичката на
малкопищялна кост на подбедрицата на десния крак, причинило трайно затруднение
в движението на долния десен крайник, многофрагментно счупване костите на
подбедрицата на левия крак с наложила се оперативна намеса, причинило трайно
затруднение в движението на долния ляв крайник, счупване на израстъци на пети
поясен прешлен и тялото, и израстъка на първи кръсцов прешлен, причинили трайно
затруднение в движението на снагата.
Подс.Н. при настъпилото произшествие се е движил със скорост ,която не му
осигурявала безопасно спиране в
условията на нощно виждане и при
работещо улично осветление,като същият реагирал със закъснение за аварийно
спиране при възникналата ситуация при
условията на силен дъжд. Или с други думи казано при отстояние на автомобила
на разстояние равно на дължината на опасната му зона / 30 метра/, подс.Н. е имал обективна възможност да възприеме намиращата се в осветената от късите светлини зона пред автомобила и да го установи преди мястото на удара с пострадалата.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, при форма на вината - небрежност съгл. чл.11 ал.3 от НК – подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че са налице всички
предпоставки за прилагането на чл.78а НК, която норма е императивна,поради
което предложението на РП-К. е основателно. Подс.Н. е пълнолетен. За престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация.От деянието на подсъдимия не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни.Н. към момента на
извършване на деянието не е осъждан и не му е налагано адм.наказание с
освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл.78а ал.1 от НК.
Поради това Съдът счита,че подс.Н. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност за деянието, като му се наложи
административно наказание – глоба, както и
лишаване от право да управлява
МПС.
При определяне размера на наложените
наказания на подс.С.К.Н. за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.342 ал.1 от
НК,съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства- високата степен на
обществена опасност на деянието,в следствие вредоносния му резултат -
настъпилите множество телесни увреждания на пострадалата и предходните
нарушения на подсъдимия по ЗДвП. Като смекчаващи вината обстоятелства цени -
проявеното критично отношение към деянието,чистото съдебно минало,много добрите
характеристични данни, обстоятелството,че Н. е трудово ангажиран.При това
положение Съдът намира, че наказанията му ГЛОБА и лишаване от право да
управлява МПС следва да се определят при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, като му се наложи
наказание ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв.,както и на осн.чл.78а ал.4 от НК, вр. с
чл.343г, вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.37 ал.1 т.7 от НК, подс.Н. да бъде ЛИШЕН от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.С. К.Н.
ще следва да бъде осъден да заплати направените по делото
съд.разноски в размер на 2405.51лв. от
които 569.91лв. по сметка на ОДМВР-Стара Загора и 1835.60лв. в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-К..
Подс.С.К.Н. ще следва да бъде осъден да заплати на
частната обвинителка А. С.С. направените по делото съд.разноски в размер на 1050лв.
Веществените доказателства-1бр.автомобилна антена и 1бр.парче
от лайсна на предна маска на лек автомобил, след влизането на присъдата
в сила да се върнат на подс. С.К.Н..
В този
смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :