Решение по дело №1335/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1038
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Радостина Данаилова
Дело: 20231100901335
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1038
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100901335 по описа за 2023 година
Съгласно задължителните указания, дадени с определение №
2708/31.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 2857/2023 г. на Софийския апелативен съд на
разглеждане подлежат осъдителни искове по чл.45 ЗЗД за солидарното
осъждане на ответниците А. Д. и К. М. за сумата от 100000 лв.,
представляваща част от претърпяна загуба в общ размер на 2926000 лв. и за
сумата от 10000 лв., представляваща пропусната полза да получи договорна
лихва от влагането на сумата от 100000 лв. в банка за периода 05.05.2017 г. –
17.07.2023 г., в резултат на противоправно, виновно бездействие от страна на
ответниците да включат вземанията на ищеца Р. А. по договор за платежни
услуги на потребител / физическо лице/ от 29.10.2013 г. в списъците с приети
вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка АД /н./
Твърденията на ищеца са, че по силата на договор за платежни услуги на
потребител / физическо лице/ от 29.10.2013 г., допълнен с анекси №
123128/29.10.2013 г. и № 123131/29.10.2013 г. е депозирал суми в общ размер
на 2926000 лв. по две банкови сметки в Корпоративна търговска банка Ад /н./.
След поставянето на банката под специален надзор на 24.10.2014 г. ищецът
прехвърлил вземанията си на А.Ж.А. ООД с договор за цесия от 24.10.2014 г.,
като със споразумение от 24.10.2014 г. страните по цесия постигнали съгласие,
че договорът се прекратява с обратна сила в случай, че прихващане с
1
прехвърлените вземания бъде обявено за недействително. Приобретателят на
вземанията А.Ж.А.ООД извършило прихващане с придобитите от ищеца
вземания към КТБ АД със свои задължения срещу банката, като с решение №
644/04.04.2017 г. по т.д.№ 7218/2016 г. на СГС, влязло в сила на 05.05.2017 г.
прихващането било обявено за недействително, с което ищецът счита
вземанията, които прехвърлил да са се върнали в патримониума му и счита, че
следвало да бъдат включени от ответниците, в качеството им на синдици на
Корпоративна търговска банка АД на основание чл.64, ал.2 ЗБН, което те не
сторили, въпреки че ищецът неколкократно ги сезирал, включително с молба
вх.№133/08.01.2018 г., с което причинили на ищеца вреди под формата на
загуба на вложените в банката суми и пропуснати ползи поради
невъзможността да реализира доходи от тях чрез влагането им в друга банка и
получаването на лихви.
Ответниците оспорват исковете, като считат, че предвидените
специални разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност изключват
търсенето на отговорност от тях по друг начин, освен специално предвидения,
както и защитата на правата на ищеца по друг ред, освен този в специалния
закон, като твърдят, че няма и не имало основание да включват негови
вземания в списъка с приети вземания, тъй като разпоредбата на чл.64, ал.2
ЗБН ги задължава да включат в списъка вземанията на лицето, което е
извършило прихващането, обявено за недействително и това е А.Ж.А. ООД,
като именно това са сторили, като отношенията между ищеца и това
дружество не са в техните правомощия. Поддържат, че с извършените до
момента разпределения, за вземанията на А.Ж.А. ООД, които са придобити от
ищеца, не са разпределяни суми, поради което и ищецът няма как да е
претърпял вреди под формата на претърпяна загуба, съответно няма как да
вложи пари, които не е имал и не би могъл да получи дори и да беше включен
в списъка в банка, като освен това лихвите по депозитите били нулеви.
Евентуално възразяват за погасяване на вземанията по давност
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже фактите за извършено от ответниците
бездействие по включване на вземанията му в списъка с приети вземания, при
2
наличие на законово основание за това, настъпването на вреди в причинна
връзка с това бездействие, а именно, че би получил удовлетворение от масата
на несъстоятелността на КТБ АД/н./ в случай че вземанията му са били
включени в списъка с приетите от синдиците вземания, одобрен от съда, както
и сигурното получаване на конкретни по размер доходи от лихви за определен
период.
Възраженията на ответниците не обуславят възникване на
доказателствена тежест.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени фактите относно
съществуването на правоотношение между ищеца и КТБ АД по договора за
платежни услуги, както и че ищецът е депозирал в банката сумата от 2926000
лв. по две банкови сметки, открити въз основа на този договор, прехвърлянето
на вземанията от ищеца на А.Ж.А. ООД, извършеното от последното
дружество прихващане с насрещни задължения към КТБ АД, както и че това
прихващане е обявено за недействително с влязло в сила съдебно решение, че
вземанията са включени в списъка с приети от синдиците вземания, но с
титуляр А.Ж.А. ООД.
Първоинстанционният съд счита производството по исковете за
недопустимо, тъй като по същество чрез предявяването им се цели
заобикаляне на законовите правила относно предявяването на вземания
спрямо банка в несъстоятелност и реализиране отговорността на синдиците,
които са посочени като ответници в настоящото производство като физически
лица, макар и твърденията на ищеца да са за действия/бездействия в
качеството им на орган в производството по несъстоятелност на банка и за
неизпълнение на задълженията им именно като такъв орган.
Законът за банковата несъстоятелност предвижда специални правила
относно реда и сроковете за предявяване на вземания на кредитори на
банката, респективно за включването на същите вземания в списъците с
приети вземания и оспорването съществуването или несъществуването им,
като защитата на кредиторите следва да се осъществява именно по
специалния ред. Съгласно чл. 63, ал.1 ЗБН кредиторите на банка, за която е
открито производство по несъстоятелност, предявяват вземанията си в срок от
два месеца от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, а в случай че са пропуснали този срок, могат да предявят
3
установителен иск за същите вземания в едногодишен срок, който тече от
същия момент / чл.65, ал.1 ЗБН/. Предвидено е и служебно вписване в
списъка с приети вземания на определена категория лица, посочени в чл.63,
ал. 3 ЗБН, както и служебно допълване на списъка от синдиците с вземания на
лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда
на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения. Съответно за подлежащите на
предявяване вземания, както и за тези, които подлежат на служебно приемане,
защитата на кредиторите се осъществява по реда на чл. 66 и чл.68 ЗБН чрез
подаването и разглеждането на възражение срещу акта на синдика, с който се
отказва включване в списъка на предявени или подлежащи на служебно
приемане вземания.
В случая ищецът основава претенциите си на твърдения, че е кредитор
на банката, чиито вземания не били включени в списъците с приети вземания
поради поведение на синдиците, които сочи за ответници и от които търси
отговорност за същите вземания, които е имал към банката, като надгражда
претенциите и с такива за пропуснати ползи, които като вложител не би могъл
да претендира от Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/, дори
и вземанията му да бяха приети за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на банката, тъй като законодателната уредба изобщо
изключва възможността да се търсят вреди под формата на пропуснати ползи
от неизпълнение на банката спрямо кредиторите й в процеса на осребряване и
удовлетворяване на вземанията при несъстоятелност. Нещо повече,
твърденията на ищеца са изобщо ненадлежни за иск за деликтна отговорност,
тъй като се твърди неизпълнение на задължения на орган в производството по
несъстоятелност на банка, а не нарушение на общата забрана да не се вреди
другиму, поради което и освен че заобикалят специалните правила за защита
на кредитори на банка в несъстоятелност, предявените искове не отговорят и
на изискванията за редовност, тъй като изложените твърдения не съответстват
търсената защита.
Независимо от становището на първоинстанционния съд за
недопустимост на производството, въз основа на указанията на въззивния съд
при отмяна на разпореждането за връщане на исковата молба, които указания
са задължителни, претенциите следва да се разгледат по същество.
По същество исковете са неоснователни, който извод следва пряко въз
4
основа на твърденията на ищеца.
Твърди се противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в
невключване на вземанията на ищеца по договор за платежни услуги на
потребител / физическо лице/ от 29.10.2013 г., допълнен с анекси №
123128/29.10.2013 г. и № 123131/29.10.2013 г. за връщане на депозирани суми
в общ размер на 2926000 лв. по две банкови сметки в Корпоративна търговска
банка АД/н./. Тези вземания ищецът не е предявявал в сроковете по чл.63, ал.1
ЗБН, нито е предявявал установителен иск за тях в сроковете по чл.65, ал.1
ЗБН, нито към откриване на производството по несъстоятелност на банката
изобщо е имал качеството на вложител, тъй като по своя собствена воля се
разпоредил с вземанията си спрямо банката в полза на А.Ж.А. ООД още преди
този момент, за да избегне установения ред за удовлетворяване на вземанията
на кредиторите в това производство и следователно за синдиците не е
съществувало задължение да включват вземанията му в съставените списъци
за приети и неприети вземания нито в хипотеза на предявяване, нито
служебно.
Не съществува задължение на синдиците и за служебно включване на
същите вземания с титуляр ищеца и след постановяване на решение №
644/04.04.2017 г. по т.д.№ 7218/2016 г. на СГС, влязло в сила на 05.05.2017 г., с
което е обявено за недействително извършеното от А.Ж.А. ООД прихващане с
вземанията, придобити от ищеца Р. А., тъй като по силата на изричната
разпоредба на чл.64, ал.2 ЗБН в този случай вземанията, с които е извършено
прихващане, се включват служебно, но с кредитор лицето, което е извършило
самото прихващане – в случая А.Ж.А. ООД, като синдиците са изпълнили
тези свои задължения и А.Ж.А.ООД е включено в списъка с приети вземания
по чл.64, ал.2 ЗБН, обявен в търговския регистър на 31.12.2019 г. с вписване №
20191231083422, по т.1 от списъка. Не съществуват по закон задължения на
синдиците да съобразяват други обстоятелства, извън последиците на
решението, така както са предвидени в закона, а още по-малко уговорки,
условия и последици в договори, по които банката не е страна.
Що се отнася до твърденията ищецът да е предявил вземанията си с
молба с вх.№ 133/08.01.2018 г., която била оставена без отговор от синдиците,
както вече беше посочено, защитата срещу отказ на синдик в производство по
несъстоятелност на банка да включи предявено вземане се осъществява по
5
пътя на възражението и няма основание този ред да се заобикаля, като извън
производството по несъстоятелност и специалния ред, се извършва преценка
относно законосъобразност на действия по включване/невключване на
вземания на кредиторите в списъците с приети вземания в производството по
несъстоятелност на банка, а още по-малко преценка за
съществуване/несъществуване на такива вземания.
На следващо място, по делото не се доказва да са настъпили твърдените
за ищеца вреди под формата на неполучени суми в производството по
несъстоятелност на КТБ АД/н./, които да са получени от А.Ж.А.ООД, тъй като
конкретни твърдения и доказателства за такива плащания ищецът не е
представил, а от обявените сметки за разпределение по партидата на банката
се установява, че суми в полза на този кредитор не са разпределяни изобщо,
поради което и няма основание да се приеме, че са плащани, тъй като плащане
може да бъде извършено само въз основа на влязла в сила сметка за
разпределение.
Дори и да бе доказано, че полагаеми се на ищеца суми са били платени
на А.Ж.А. ООД, то защитата на правата му предполага уреждането на
отношенията му въз основа на прекратения договор с другата страна по него -
А.Ж.А.ООД, комуто ищецът е прехвърлил вземанията си при твърдения за
уговорено прекратително условие, като поведението на трети лица няма и не
може да има причинна връзка с избора на ищеца да сключи този договор при
уговорените условия, нито с последиците от прекратяването му въз основа
на същите тези уговорки.
По изложените съображения при разглеждане на предпоставките за
възникване на вземания за непозволено увреждане, не се установява да са се е
осъществила нито една от тях в причинна връзка с поведение на ответниците,
поради което и предявените искове следва да се отхвърлят, като е
безпредметно да се обсъжда възражението на ответниците за давност.
Право на разноски при този изход от спора имат ответниците, които са
претендирали такива за адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението на ищеца за прекомерност на претендираните разноски от 5000
лв. С оглед постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело - С
438/2022 г., с което е прието, че Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения противоречи на правото на ЕС, което решение
6
съдът е длъжен да съобрази, то при преценка на възражение за прекомерност,
както и в хипотезите, в които адвокатското възнаграждение не е заплатено
реално въз основа на уговорка между представлявания и упълномощения
адвокат, каквито са случаите по чл.38, ал.2 ЗА, чл.29 ГПК и чл.47 ГПК,
възнаграждението следва да се определи при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото, респективно вида и обема на процесуалните
действия и продължителността на делото. В случая продължителността на
делото е от година, по него са насрочени и проведени две съдебни заседания,
като никаква фактическа и правна сложност не следва от предмета му, нито
от проведения процес на доказване, поради което и съдът приема, че
справедливият размер на възнаграждението, който е в причинна връзка с
неоснователно предизвикания съдебен процес от ищеца, е в размер на 1000 лв.
за всеки от ответниците, в какъвто размер следва да им се присъдят разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, бул.**** срещу А. Н. Д., ЕГН ********** и К. Х. М., ЕГН
********** осъдителни искове по чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане за
сумата от 100000 лв., представляваща част от претърпяна загуба в общ размер
на 2926000 лв. и за сумата от 10000 лв., представляваща пропусната полза да
получи договорна лихва от влагането на сумата от 100000 лв. в банка за
периода 05.05.2017 г. – 17.07.2023 г., в резултат на противоправно, виновно
бездействие от страна на ответниците да включат вземанията на ищеца Р. А.
по договор за платежни услуги на потребител / физическо лице/ от 29.10.2013
г. в списъците с приети вземания на кредиторите на Корпоративна търговска
банка АД /н./
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.**** да
заплати на А. Н. Д., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул.**** да
заплати на К. Х. М., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8