№ 236
гр. Карнобат, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. И.
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. И. Гражданско дело №
20232130100574 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от У.Б. АД със седалище и
адрес на управление: гр. С.***№*, с ЕИК ************* против „К.А Т.
ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление с.Ч. и К. П.
Д. с ЕГН **********, от с.Ч., с която се претендира да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че последните дължат солидарно на ищеца
следните суми по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 6/15.08.2018
г. в размер на :
1. 2066,31 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за
период от 18.11.2011 г., до изплащане на вземането,
2. 126,19лв., представляваща лихва върху редовна главница за период от
16.03.2022г. до 21.06.2022г.,
3. 139,48 лв., представляваща лихва за просрочена главница за период от
21.06.2022г. до 17.11.2022г. Претендират се и разноски в настоящото
производство, както и разноски по ч.гр.д №1020/2022 г. на КРС в размер на
46,64 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение - 204 лв.
В с.з. не се явява представител на ищеца, но е депозирано становище, с
което същата се поддържа.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от „К.А Т. ЕООД.
1
В с.з. не се явява представител.
Ответникът К. П. Д.- чрез назначения й особен представител, подава
ОИМ, в който оспорва молбата.
В с.з. се поддържа подаденият отговор.
Третото лице Д.П.М. АД счита иска за основателен и моли за неговото
уважаване.
Карнобатски районен съд, като взе предвид искането на молителя,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 6/15.08.2018 г. е сключен
между У.Б. АД, като Кредитор, “К.А Т. ЕООД, ЕИК *************, като
Кредитополучател и К. П. Д., ЕГН **********, като Солидарен длъжник, по
който банката предоставила на кредитополучателя кредитна карта за разрешен
кредитен лимит до 2000 лева. Съгласно Раздел 1, чл. 4.2.3 от Договора за
падеж на погасителните вноски е определен до 15-то число на всеки месец.
Срокът, предвиден в договора, е до 18.08.2020г., като съгласно т.12.2
към раздел 12 от същия, в случай че клиентът изрично писмено не поиска
прекратяване на договора за кредитна карта, банката може по своя преценка
да удължи еднократно срока на договора за нов двугодишен период или до
15.08.2022г.
По делото не се твърди, а и не се представят доказателства, за изразено
желание от страна на кредитополучателя за прекратяване на договора.
Съгласно заключението по назначената и изготвена СЧЕ общият размер
на усвоената сума през целия период на договора е 18 404.80лв., като са
начислени такси в размер на 606.49лв и така общият размер на ползвания
кредитен лимит възлиза на 19 011.29лв.
От друга страна кредитополучателят е внасял суми за погасяване на
задълженията в размер на 17 499.40лв., от които за главница-16 944.98лв. и за
дължими лихви в размер на 554.42лв. Последното погасяване е извършено на
14.02.2022г.
Според заключението на вещото лице размерът на дължимата главница
към 18.11.2022г. възлиза на сумата от 2066.31лв., дължимата лихва върху
редовна главница до 21.06.2022г. е в размер на 126.19лв., а дължимата лихва
2
върху просрочена главница до 18.11.2022г. е в размер на 139.48лв.
Предвид преустановеното плащане на задълженията по договора
Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем на 21.06.2022 г.
Съобщението до “К.А Т. ЕООД е връчено лично на управителя на
дружеството- отв. К. П. Д., на 15.07.2022г. чрез ЧСИ Д.Н..
Съобщението до К. П. Д. при отказ на 14.09.2022г. видно от оформеното
съобщение от служител на ЧСИ Д.Н..
На 18.11.2022г. Банката подава на заявление по чл. 417 от ГПК пред КРС
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1020/2022г., като на 21.11.2022г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 518 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
сумата от 2066,31 лв., главница ведно със законната лихва за период от
18.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 126,19 лв., лихва върху
редовна главница за период от 16.03.2022г. до 21.06.2022г., сумата от 139,48
лв., лихва за просрочена главница за период от 21.06.2022г. до 17.11.2022г.,
както и за разноски в размер на 46,64 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение - 204 лв.
Издадената заповед и изпълнителен лист са връчени на длъжника К. Д.
при усл. на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 28.04.2023
г., а на „К.а Т. ЕООД – на 08.04.2023г. в условията на чл. 50, ал.4 ГПК.
На 11.12.2023г., след образуване на производството по чл. 422 ГПК,
ищецът от У.Б. АД, цедира процесното вземане спрямо длъжника и
солидарните длъжници, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите
принадлежности на вземането, включително с изтекли лихви на „Ди Си Ей
Мениджмънт“ АД.
На 13.02.2024г. „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД цедира процесното
вземане спрямо длъжника и солидарните длъжници, заедно с всички
привилегии, обезпечения и другите принадлежности на вземането,
включително с изтекли лихви (чл. 1 от договора) на Д.П.М. АД
Последният- в качеството на упълномощен от цедента, уведомява
длъжниците, изпращайки на двамата ответници уведомления за извършената
цесия. До „К.А Т. ЕООД е изпратена пощенска пратка с код
3
PSA04Q0EA1AAU, като от представената извлечение от страницата на
пощенския оператор за проследяване на пратката се установява, че същата е
получена от адресата на 18.03.2024г.
За К. П. Д. е изпратена пощенска пратка с код PSA04Q0EA1ABV, като от
представената извлечение от страницата на пощенския оператор за
проследяване на пратката се установява, че същата е получена от адресата на
18.03.2024г.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл. 422
ГПК по отношение на длъжника „К.А Т. ЕООД е недопустим, тъй като липсва
правен интерес от предявяването му.
Съгласно чл. 415,ал. ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за вземането си в следните случаи: когато възражението е подадено в срок;
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на
източника на тези данни в съобщението; когато съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение.
С Определение № 287 от 29.05.2023г. постановено по ч.гр.д.№
1020/2022г. по описа на КРС заповедният съд е приел, че е налице хипотезата
на чл.415,ал.1,т.2 ГПК и по отношение на двамата длъжници и е дал указания
на заявителя да предяви иска си срещу тях.
В случая обаче заповедта по чл. 417 ГПК срещу длъжника“К.А Т. ЕООД
е била връчена редовно по чл. 50 ГПК и същата е влязла в сила. Нещо повече
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК препраща единствено към разпоредбата на чл. 47 ГПК,
касаеща адресати физически лица, не и към тази на чл. 50 ГПК.
Съгласно т.10а от Тълкувателно решение № 4 по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки за предявяването на иска по чл. 422 ГПК и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство.
4
Предвид изложеното съдът намира, че за заявителя-ищецът, липсва
правен интерес от предявяването на иска спрямо “К.А Т. ЕООД, тъй като по
отношение на този ответникът заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Ето защо по отношение на К.А Т. ЕООД исковата молба следва да се
остави без разглеждане и производството по делото се прекрати в тази му
част.
По отношение на отв. К. П. Д. искът се явява допустим, а с оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира, че исковата претенция се
явява доказана и като такава следва да бъде уважена по следните
съображения:
Безспорно се доказа наличието на валиден договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 6/15.08.2018 г., сключен между У.Б. АД, като Кредитор,
“К.А Т. ЕООД, ЕИК *************, като Кредитополучател и К. П. Д., ЕГН
**********, като Солидарен длъжник, по който банката предоставила на
кредитополучателя кредитна карта за разрешен кредитен лимит до 2000 лева,
който договор е бил продължен с нов двугодишен период или до 15.08.2022г.
От заключението на СЧЕ се доказа датата и начина на усвояване на
кредита, както и датата на последното изпълнение на насрещното задължение
на кредитополучателя, а именно 14.02.2022г.След тази дата длъжникът е
преустановил плащанията по договора и е изпаднал в забава. В своето
заключение вещото лице подробно е изследвало и посочило размера на всяко
едно от задълженията за лихви и главници.
Предвид настъпилото неизпълнение банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем и е връчила уведомления до длъжниците по договора
чрез ЧСИ, като съобщението до “К.А Т. ЕООД е връчено лично на управителя
на дружеството- отв. Д., на 15.07.2022г. чрез ЧСИ Д.Н.. Съобщението до К. П.
Д. при отказ на 14.09.2022г. видно от оформеното съобщение от служител на
ЧСИ Д.Н..
Предвид изложеното съдът намира, че предсрочната изискуемост за
вземането е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл. 417 ГПК и същата е съобщена редовно на двамата длъжници.
От заключението на вещото лице се установи размерът на вземането на
Банката по договора за кредит, като заключението не бе оспорено от страните
5
в съдебно заседание и се кредитира от съда като подробно и компетентното
изготвено.
След завеждане на исковата молба Банката е цедира своето вземане,
като цесията е редовно съобщена на двамата длъжници чрез нарочни
пощенски пратки, като съгласно чл. 226,ал.1 ГПК производството продължава
своя ход между първоначалните страни.
Обстоятелството,че в приложение № 1 към договора за цесия не е
посочено и името на солидарния длъжник не опорочава прехвърлянето на
вземането, доколкото в чл. 1 от Договора за цесия е посочено, че се прехвърлят
вземанията срещу длъжника и солидарните длъжници, заедно с всички
привилегии, обезпечения и другите принадлежности на вземането,
включително с изтекли лихви.
При извършената проверка за наличие на неравноправни клаузи съдът
не констатира такива, поради което направеното възражение се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за законна лихва начиная от 18.11.2011г.
съдът намира, че е допусната техническа грешка, а и същият е обвързан от
издадената заповед за изпълнение, в която е присъдена законна лихва от
датата на подаване на заявлението-18.11.2022г., поради което дата следва да
бъде възприета и от настоящия състав на съда.
При този изход от спора ответницата дължи разноски за заповедното
производство в размер на 125.32лв. съобразно уважената част, а за исковото
производство в размер на 596.64лв./държавна такса и възнаграждение за
особен представител/ спрямо ищеца, а на третото лице-в размер на 289.37лв
/доп. държавна такса и възнаграждение на вещо лице/
Мотивиран от горното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от У.Б. АД,със седалище и
адрес на управление: гр. С.***№*, с ЕИК*************, против „К.А Т.
ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление с.Ч. иск да
бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца по Договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № 6/15.08.2018 г. в размер на 2066,31 лв.,
6
представляваща главница ведно със законната лихва за период от 18.11.2022г.,
до изплащане на вземането, 126,19 лв., представляваща лихва върху редовна
главница за период от 16.03.2022г. до 21.06.2022г., 139,48 лв., представляваща
лихва за просрочена главница за период от 21.06.2022г. до 17.11.2022г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ТАЗИ ЧАСТ.
ПРИЕМА ЗА УСТАВЕНО по отношение на К. П. Д., ЕГН **********
от с.Ч., че съществува вземане на У.Б. АД,със седалище и адрес на управление:
гр. С.***№*, с ЕИК************* по Договор за кредитна карта за бизнес
клиенти № 6/15.08.2018г., съгласно който К. П. Д., ЕГН ********** дължи
солидарно с „К.А Т. ЕООД следните суми:
-в размер на 2066,31 лв., представляваща главница ведно със законната
лихва от 18.11.2022 г., до изплащане на вземането,
-в размер на 126,19 лв., представляваща лихва върху редовна главница
за период от 16.03.2022г. до 21.06.2022г.,
-в размер на 139,48 лв., представляваща лихва за просрочена главница за
период от 21.06.2022г. до 17.1122022г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение№ 518 от 21.11.2022г. по ч.гр.д.
№1020/2022г.по описа на КРС.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, от с.Ч. да заплати на У.Б. АД,със
седалище и адрес на управление: гр. С.***№*, с ЕИК************* сумата от
125.32лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, от с.Ч. да заплати на У.Б. АД,със
седалище и адрес на управление: гр. С.***№*, с ЕИК************* сумата от
596.64лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, от с.Ч. да заплати на Д.П.М. АД с
ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр.С.***№* сумата
от 289.37лв. разноски в исковото производство.
Решението по делото е постановено при участие на третото лице
Д.П.М. АД с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление
гр.С.***№*.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
7
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8