Решение по дело №2510/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260545
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 12 декември 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330202510
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

260545

гр. Пловдив, 13.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2510/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000783 от 21.02.2020 г. на М.В.М. Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на К.К.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание  на основание  чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че не е извършено нарушението, твърдяно е от полицейските служители, че не е дадено описание на нарушението, не е изяснено защо е прието, че е налице значителна техническа неизправност на МПС.

Жалбоподателят К.С.,  редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Т., който  поддържа аргументите в жалбата си и иска да се отмени НП. В лично становище жалбоподателят сочи, че не е извършил нарушение, както и че в деня след съставяне на АУАН е бил в КАТ за минаване на технически преглед и не са били констатирани проблеми.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:         

На 05.02.2020 г. жалбоподателят К.С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № **, лична собственост в гр.Пловдив. Около 21.51 часа същият се намирал в района на ул. „Гладстон” в гр.Пловдив до 14. По същото време в непосредствена близост се намирали и ** към Сектор „**“ при ОД на МВР Пловдив, св.А.С. и колегата му П.П., които спрели за проверка управлявания от С. лек автомобил. Свидетелят С. приел, че управляваното МПС е с липсващо шумозаглушаващо устройство, което представлява значителна техническа неизправност. За това обстоятелство св.С. съставил на жалбоподателят АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същият бил подписан без възражения от К.С.. В законоустановения срок не било подадено възражение. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителни заповеди,  както и от показанията на св. А.С., които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав  достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.   

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че не е безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по делото се доказва следното : Действително на 05.02.2020 г., около 21.51 часа жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № **, в гр.Пловдив, като на ул. „Гладстондо 14 в гр.Пловдив е бил спрян за проверка от полицейски служители. Неизяснено остава по делото обаче как полицейските служители са установили липсата на шумозаглушително устройство на автомобила – чрез оглед на автомобила или по друг начин. От друга страна в съдебно заседание св.С. сочи, че се ориентират по шума на автомобила за тези технически неизправности, като сочи че така се ориентират и дали гърнетата на автомобила са сменени или не. Сочи и че нямат уреди, с които да измерят нивата на шум от автомобила. От друга страна в АУАН не се сочи и защо се приема за значителна техническа неизправност отразената липса на шумозаглушително устройство. Легална дефиниция за значителна техническа неизправност се съдържа в §6, т.72 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която норма Значителни неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В конкретния случай е неясно и коя от тези хипотези и въз основа на какво приемат актосъставителя и наказващия орган за налична, за да се приеме евентуалната липса на шумозаглушително устройство за значителна неизправност. В конкретния случай е налице само  презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН за осъществяване на нарушението, но тя не се подкрепя по категоричен начин от каквито и да било доказателства, включително показанията на актосъставителя. Ето защо и съдът счита, че само въз основа на въведената в чл.189, ал.2 от ЗДвП презумпция не може в конкретния случай да се приеме за безспорно доказано осъществяването от жалбоподателя на соченото в АУАН и НП нарушение.

На следващо място може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в  АУАН и в НП не е дадено подробно описание на нарушението с оглед сочената по-горе неяснота какви точно факти и по какъв точно начин са устаноявени. Ето защо следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено и същият е бил поставен в невъзможност да разбере по какъв начин е установено същото и защо се приема, че е осъществено такова.

С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-000783 от 21.02.2020 г. на М.В.В. Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на К.К.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание  на основание  чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                            

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.