Решение по дело №592/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юриск. С. С. против Решение № 138/ 22.12.2023г. по АНД № 204/2023г. на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на „Е.Л.“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв.,на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2 т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП. Касаторът на първо място твърди, че решението на ДРС е недопустимо и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е незаконосъобразно, като неправилно са тълкувани и приложени относимите правни норми; излага подробни доводи за неправилност на изводите на въззивната инстанция за неотговаряне на съдържанието на ЕФ на изискванията на чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, по отношение признаците на изпълнителното деяние и извода, че наказаното лице не следва да понесе административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, описано в санкционния акт. Твърди се незаконосъобразност и на извода за противоречие на националния закон на Правото на ЕС, който извод е мотивирал съда да остави без приложение чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, заради изискването за пропорционалност на наказанието; изразява несъгласие с изводите на съда за приложимост на давностните срокове по ЗАНН. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди ЕФ като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание и по съществото на спора не се явява представител.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Девня ЕФ, на „Е.Л.“ ООД е наложена „ имуществена санкция“ в размер на 2500лева на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че ЕФ е издаден, за това, че на 24.03.2021г. в 08: 48 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „МАН ТГХ18, 480 4х2 ЛЛС , с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2,екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.На 03.02.2023г. е издаден обжалвания електронен фиш № **********, който бил връчен на въззивника на 15.05.2023г.

За да отмени процесния електронен фиш, въззивният съд е приел е също така, че по отношение на процесното нарушение са изтекли погасителните давностни срокове по чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му е 24.03.2021г., а ЕФ е издаден едва на 03.02.2023г., при което административнонаказателното производство /АНП/ е следвало да бъде прекратено. Изложил е подробни мотиви, поради които счита, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими и в производството по издаване на електронни фишове. Посочил е, че изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел. фиш дори без да се обсъжда въпроса по същество, макар и нарушението да е установено.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Съдът е приел също така, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, вменено на „Е.Л.“ ООД е извън обхвата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а ал.3 от Закона. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него недопустимо е съставен ЕФ. Изложел е мотиви, че към датата на нарушението – 24.03.2021г., липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушения по чл.179 ал.3а от ЗДвП – такава възможност е предвидена едва с изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП с ДВ бр.13 от 13.02.2024г., в сила от същата дата, т.е. повече от две години по –късно.

Касационният съдебен състав преценява така достигнатия правен извод като обоснован, правилен и законосъобразен, споделя го и препраща към него в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019г.) регламентира, че при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 24.03.2021г. санкционирането на осъщественото от „Е.Л.“ ООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша – в идентичен смисъл законосъобразно и обосновано се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение.

В допълнение към изложеното от ДРС, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, в следния смисъл: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Ето защо санкционната норма на чл.179 ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500лв., следва да остане неприложена. Същевременно в ЗДвП към момента на издаване на ЕФ и понастоящем липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник.

Въз основа на изложеното съдът приема, че проверяваното решение на ДРС е правилно и законосъобразно, и не е обременено с релевираното касационно основание. Действително в диспозитива на решението е посочено друго дружество, но от мотивите става ясно кой е нарушителя т.е. се касае за фактическа грешка. Други основания - налагащи ревизия или отмяна на решението, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съответно оставяне в сила на решението на ДРС.

Така мотивиран и на основание чл.221 ал.2 изр.1 предложение първо от АПК, касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/22.12.2023г. по АНД № 204/2023г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен издадения от АПИ ЕФ № **********, с който на “Е.Л.” ООД – Варна, ЕИК ******е наложена Имуществена санкция в размер на 2 500лв. на основание чл.179 ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП.

Решението е окончателно.