Определение по дело №420/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20207060700420
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

300

Велико Търново, 21.08.2020 г.

Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 420/2020г.  по описа на съда. При това, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 197 и следващите, във вр. с чл. 56 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 19, ал. 6 от Наредба РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри.

Образувано по жалба на *** И-Ц.и район на действие ОС-В. Търново, с адрес на кантората гр. Велико Търново.

Оспорва се Решение № 18-5943-01.07.2020 г. на началник служба по геодезия, картография и кадастър Велико Търново, с което е прекратено започнало адм. производство по Заявление вх. № 01-189356/13.05.2020 г. по описа на СГКК Велико Търново, подадено от ЧСИ Ивелина Цанкова.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на Решението като постановено при неправилно приложение на закона. Никъде в приложимата Наредба не било посочено, че заявителят следва да представи документ, че е освободен от държавна такса. В случая в заявлението, изготвено от ЧСИ  изрично е посочено, че на основание чл.431, ал.4 от ГПК, въвъ вр. с чл.84, т.3 от ГПК и чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК държавна такса не се дължи. Отразено е и това, че ИД е образувано въз основа на АУЗД № 7121-1/08.11.2016г. на Община В. Търново, отдел МДТ срещу длъжника Й.И.П.. Счита, че искането на ЧСИ е официален свидетелстващ документ и други данни на СГКК не са необходими. Освен това, самият акт, въз основа ан който е образувано изпълнението съдържа лични данни и друга защитена информация според ЗЗЛД и Регламент /ЕС/2016/679 на Европейския парламет и на Съвета. По тези съображения моли съда да отмени оспореното Решение и да задължи административния орган да издаде искания документ, необходим за изпълнителното дело.

С административната преписка е постъпило и писмено становище на началникана СГКК. Оспорва жалбата и не споделя изложените в нея оплаквания. Настоява, че заявителят следва да докаже наличието на основание за освобождаване от държавна такса. На практика често се злоупотребявало, а СГКК на свой ред подлежи на контрол от Сметната палата. Затова счита, че в случая е било необходимо да се докаже какъв е предметът на вземането по изпълнителното дело, за да се прецени наличието на осонование за освобождаване от ДТ. В заключение изтъква, че съгласно новелата на чл.431, ал.4 от ГПК, не се дължи ДТ , но само за информацията по ал.3. Освобождаване от ДТ не е предвидено за издаване на скици и др. документи от СГКК, видно от чл.5 от ЗДТ. В заключение моли съда  да отхвърли жалбата. Претендира за прекомерност на АВ.

Съдът въз основа на представената административна преписка прие за установено следното от фактическа страна:

1. Със Заявление вх. № 01-189356/13.05.2020г., подадено до СГКК Велико Търново от *** И.Ц., е поискано издаването на скица и характеристика за недвижим имот, собственост на длъжника – нива в землището на с. Беляковец. Заявителят се позовава на чл.431, ал.3 от ГПК и чл.16 от ЗЧСИ. Изрично с болдван текст в заявлението е посочено, че ИД е с предмет публично вземане, взискател е Община Велико Търново и на основание чл.431, ал.4 от ГПК, вр. с чл.84,т.3 от ГПК такса не се дължи.

2. След като разгледал подаденото заявление и приложените към него документи, началникът на СГКК Велико Търново приел, че същото страда от недостатък, който следва да бъде отстранен. Към заявлението не е представен документ, който да удостовери, че предмет на изпълнителното дело е публично общинско вземане. Поради това е необходимо да се представи копие от цитирания в заявлението АУЗД № 7121-1/08.11.2016г.

3. На основание чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от Министъра на МРРБ, на заявителя е изпратено писмо, с което е уведомен, че е налице недостатък в подаденото от него заявление и приложените към него документи, които може да отстрани в 14 дневен срок от уведомлението. Уведомен е, че при неотстраняване на недостатъците в посочения срок, административното производство по заявлението ще бъде прекратено, на основание чл.19, ал.6 от Наредбата.

4. Писмото с указанията е получено на 27.05.2020г. В предоставения 14-дневенв срок указанията не са изпълнени.

5. Като констатирал, че дадените указания с Писмо изх. № 20-31672/26.05.2020г. не са изпълнени, началникът на СГКК гр. Велико Търново приел, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и прекратил административното производство с оспореното в настоящото производство Решение № 18-5943/01.07.2020 г.

При установените факти, като съобрази доводите на страните  и приложимия закон, съдът от правна страна прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, насочена срещу изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане, в срока по чл. 197 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административният орган е отказал да разгледа по същество отправеното до него искане за извършване административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 АПК установява задължението на административния орган да започне и приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в закона предпоставки. С това се установява и правото на административно производство, насочено към този орган. Това е преобразуващо субективно право, насочено към административния орган и принадлежи на всяко лице, което иска административен акт с определено съдържание. Тъкмо то е предмет на защита по реда на раздел IV от АПК - чл. 197 - чл. 201 АПК. В това производство съдът проверява дали са налице административнопроизводствените предпоставки (неизчерпателно посочени в чл. 27, ал. 2 АПК), т. е. по допустимостта на искането до административния орган. Следователно, предмет на обжалване с жалбата по реда на чл. 197 АПК е само изричният отказ на органа да разгледа по същество искане. Жалбата се разглежда в закрито заседание - чл. 199 АПК, като съставът на съда е едноличен - арг. от чл. 164 АПК.

Съгласно чл. 19, ал.6 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, административната преписка се прекратява, ако недостатъците на искането не бъдат отстранени в срока. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът прие, че в настоящия случай не е бил налице соченият от ответника недостатък на заявлението. Действително този, който претендира, че не дължи държавна такса за услугата следва да посочи и докаже основанието за това. Заявителят в качеството си на частен съдебен изпълнител е посочил изрично, че ИД № 20188960400282/2018г. е с предмет публично общинско вземане, а взискател е общината. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което органите, компетентни да установяват публични вземания могат да възложат събирането им. Както в случая е издаден АУЗД на отдел МДТна община В. Търново. ЧСИ има специален статут, назначава се от МП след проведен конкурс и на него държавата възлага публични функции. Поради това, ЧСИ по силата на своята служба е направил официално удостоверително изявление, за предмета на ИД и взискателя по същото. Това изявление се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, на основание чл.179 от ГПК. В тази връзка представянето на копие от АУЗД не е било необходимо. И това е извод извън необходимата и дължима от ЧСИ защита на лични данни и данъчно-осигурителна информация. В самото заявлението, изходящо от ЧСИ се съдържа достатъчна и необходима служебна информация, дадена от длъжностно лице в кръга на службата му. Сочеща на това, че е налице изключение по смисъла на чл.84 от ГПК, което е основание за освобождаване от ДТ в хипотезата на чл.431, ал.4, вр. с ал.3 от ГПК. Какъвто е настоящия случай. Касае се за публично общинско вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Историята на приложението на чл.431, ал.4 от ГПК се свързва с отмяната на чл.16, ал.2 от ЗЧСИ и  сочи на промяна ориентирана към събиране на ДТ от взискателя за  сметка на длъжника за информацията, необходима за съответното изпълнително производство. Независимо, че става въпрос в случая за издаване на скица, а не просто достъп до информацията от КККР, съдът намира, че такса не се дължи. За публичното общинско вземане, общината е освободена от ДТ, на основание чл.431, ал.4 от ГПК, вр. с чл.84, т.3 от ГПК. Това е хипотеза посочена в специално приложимата Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. в чл.39, т.4 – не се дължи ДТ в други случаи, определени със закон. Макар това да не е основание, предвидено в чл.5 от  ЗДТ както сочи ответника, то е законово основание за освобождаване от ДТ при извършване на услуга от СГКК. Налице е изключение от правилото, което следва да се прилага точно като се тълкува стриктно, което не епостигнато от началника на СГКК В. Търново в конкретния случай. При липса на недостатък на заявлението и неоснователно дадени указания тяхното неизпълнение не е предпоставка за прекратяване на административното производство.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но при нарушение процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, поради което същият е незаконосъобразен и жалбата, като основателна следва да бъде уважена. Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.

При този изход на делото разноски не се присъждат, т.к. не са поискани.

    Воден от горните мотиви, на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът в посочения състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на *** И-Ц.и район на действие ОСВТ, Решение № 18-5943-01.07.2020 г. на началник служба по геодезия, картография и кадастър Велико Търново, с което е прекратено започнало производство по Заявление вх. № 01-189356/13.05.2020г. по описа на СГКК Велико Търново, подадено от същия ЧСИ.

ВРЪЩА преписката на началник служба по геодезия, картография и кадастър Велико Търново за произнасяне по същество по Заявление вх. № 01-189356/13.05.2020г. по описа на СГКК Велико Търново, подадено частен съдебен изпълнител Ивелина Борисова Цанкова с рег. № 896.

Определението може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: