Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 14/001.2012г., постановено по гр.д. № 2086/2008г. Великотърновският Районен съд е постановил да се изнесе на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК следния делбен недвижим имот, находящ се в с. К. община П. Т., както следва : Дворно място от 2300К.м., представляващо ПИ 208в К. 308 по плана на селото, при граници и съседи подробно описани, при пазарна оценка 2600лв., като получената от проданта цена се раздели между съделителите при квоти: за Д. М. М. -54/414 идеални части, за Р. И.И. -18/414 ид. Части, за М. И. Г.-18/414 идеални части, за М. К. М. -18/414 идеални части, за Н. П. Г.- 81/414 идеални части и за М. Н. И. – 126/414 идеални части. Осъдени са съделителите да заплатят държавна такса съобразно дяловете си. Против това решение е постъпила въззивна жалба от инициаторите на производството за съдебна делба- Н. П. Г. и М. Н. И.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на постановения първоинстанционен акт, само в частта му, с която делбеният имот е изнесен на публична продан. Претендира се имотът да бъде възложен на двамата ищци в общ дял, съобразно направеното от тях искане. В хода на въззивното производство двамата ищци са починали и на тяхно място са конституирани техните наследници В. Б. Н. и П. Н. Г.. Същите са декларирали по надлежния ред, че приемат наследството на починалите наследодатели. Поддържат подадената ¯т последните въззивна жалба и молят съда да отмени първоинстанционното решение и да им възложи недвижимия имот – предмет на делба по реда на чл. 349 от ГПК. Ответниците по жалба не са подали отговор на същата в законоустановения срок. В съдебно заседание техният представител заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно по следните съображения: С решение от 06.04.2009г. по делото първоинстанционният съд е допуснал до делба между страните описания по- горе имот, при квоти за съделителите, както следва : Д. М. М. -54/414 идеални части, за Р. И.И. -18/414 ид. Части, за М. И. Г.-18/414 идеални части, за М. К. М. -18/414 идеални части, за Н. П. Г.- 81/414 идеални части и за М. Н. И. – 126/414 идеални части. В първото по делото заседание след допускане на делбата М. Н. И. и Н. П. Г. са направили искане чрез своя пълномощник, че желаят имотът да им се възложи в общ дял. За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключението на съдебно- техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и обосновано. Съгласно същото процесният допуснат до делба имот е поделяем технически, но не съобразно установения от страните начин на ползване на същия. Разделянето на имота по начина, указан в нарочна скица – част от СИЕ- е в съответствие с изискванията на закона. Посочена е като пазарна цена на имота/само дворното място / сумата 2600лв. Макар и да е налична скица- проект за разделяне на имота, страните не са представили проект за изменение на ПУП, съответно и на кадастралната карта, които са необходими за реалното разделяне на имота по реда на чл54, ал. 4 от ЗКИР и чл.201 от ЗУТ. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : До делба е допуснат само поземлен имот без застроените в него сгради. При това положение имотът няма характеристиката на жилище и не са приложими спрямо него хипотезите на чл. 349 от ГПК. С оглед обстоятелството, че имотът е възможно да се подели на два отделни имота, но страните не са направили по- нататъшни постъпки за разделянето му на два отделни имота, настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е счел имота за неподеляем. При това положение единствената възможна хипотеза, при която може да бъде извършена същински делбата на този имот е тази на 348 от ГПК, която повелява имотът да се изнесе на публична продан. Възражението на жалбоподателите за приложимост на чл. 349,ал. 2 от ГПК не е основателно. Касае се за дворно място. Жилищната сграда, построена в това дворно място, не е предмет на делба и по тази причина, макар и първоначалните ищци да са собственици на сградата и да са живеели в нея при откриване на наследството, те не могат да се ползват от привилегията на чл.349,ал. 2 от ГПК. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд,от което следва извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 14/001.2012г., постановено по гр.д. № 2086/2008г. на Великотърновския Районен съд. Решението с оглед разпоредбата на чл. 280,ал. 2 от ГПК не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |