Р
Е Ш Е
Н И Е № 260014
04.08.2023 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
на трети юли през две хиляди
двадесет и трета година
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията
Административно дело № 61 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена
от К.В.Д., ЕГН **********, А.В.К., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН ********** и А.В.Г. с ЕГН ************,
всички от гр.Хасково против Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти
/ПНИ/ на жилищен район « Изгрев», в землището на гр.Хасково, като се претендира
съдът да обяви нищожността на административния акт в частта, касаеща
новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.729.378 с площ от 2809 кв.м.
В жалбата си твърдят, че наследодателите им А.
В. Ов. и Т. Р. О. са придобили
недвижим имот, представляващ нива с площ от 3 декара в м.»Чешме дере», която
им била дадена от ТПО комисия като замяна за тяхна нива в м. «Ючките лозя»у
също с площ от 3 декара и която нива
била включена в блок на ТКЗС. За така извършената замяна бил съставен н.а.
№ 75/30.11.1965г. Твърди се още, че
впоследствие общите им наследодатели са извършили две разпоредителни
сделки с процесния имот /нива/, като с н.а. № 165/03.12.1965г. са дарили овощна
градина с площ от 1 дка, представляващ част от нивата от 3 дка на сина си В. А.
О. - наследодател на А.В.С. и А.В.Г.. Втората разпоредителна сделка е
обективирана в н.а. № 24/13.01.1989г., като дарили дъщеря си М. А. Д. с нива
/вилен имот/ от 600 кв.м., която от своя страна е наследодателка на първите две
жалбоподателки - К.В. Д. и А.В.К.. Посочват,
че атакуваната сега Заповед на Областен управител на област Хасково не е била
обжалвана пред съда в частта на имота, за
който претендират да са собственици, в предвидения 14 - дневен срок. След
влизането й в сила Кметът на Община Хасково издал Заповед № 321/03.02.2020г.
на основание § 4к ал.7 от ППЗСПЗЗ и чл. 28 ал.1 от същия във вр. §4б, ал.1,
изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ и наредил да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на П. Г. Б., който позовава
своето право на собственост възоснова на Решение № 36-1/06.02.1993г. на ОСЗГ и съответно
подадено Заявление пред нея на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и
приложена скица. Жалбоподателите намират,
че за тях е налице правен интерес от настоящата жалба, тъй като считат
Заповедта на областния управител за нищожна в частта, засягаща техния имот. Считат
обжалваната заповед за нищожна, тъй като имот с идентификатор 77195.729.378 не
попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, поради това, че имотът няма
характер на земеделски такъв. Същият не бил предоставян за ползване възоснова
на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана
на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследниците на П. Г. Б. на
посоченото основание представлявало съществено нарушение на закона, което
материалноправно нарушение представлявало и можело да се приравни на нищожност
на административния акт. В жалбата заявяват още, че са придобили имота на годно
правно основание – замяна, дарение и наследяване, което им право е
признато по определения за това ред и
обективирано в представените като доказателства
нотариални актове. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение,
с което да обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на
жалбоподателите – ПИ с идентификатор 77195.729.378 по КК на гр. Хасково.
Претендират разноски. Жалбата се
поддържа в съдебно заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се
явява, не изпраща представител. По искане на съда е изпратена цялата
административна преписка, касаеща настоящия спор.
Заинтересованата страна Л.Д.Б. оспорва жалбата, като претендира
направените по делото разноски.
Заинтересованите страни М.Д.М., Т.Д.М. и Д.Т.М.
не оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация,
съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на
МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете
по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е бил одобрен ПНИ на жилищен район „Изгрев“, в
землището на гр. Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. Видно от представените
доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ, бр.51/28.06.2019г., като няма данни в
предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби
срещу същата.
По делото съдът прие като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91/26.07.1965г., според
който А. В. Г. и Т.Р. О. са закупили от Н. Д. Л.., по баща Т. Ш. недвижим имот,
представляващ нива с площ от 2,5 дка в м. “Ючките лозя“, Хасковско землище. По
делото се представи и Нотариален акт за собственост на недвижим имот даден в
замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС - № 65, том 2-ри, н.д.№
877/30.11.1965г., според който А. и Т.О. са признати за собственици на нива с
площ от 3 декара, в м. „Чешме дере“, която нива им е дадена в замяна за нивата
от 3 дка в м.“Ючките лозя“, съответно и
възоснова на съставените в тази насока решения на ТПС комисия.
По делото се представи като доказателство и Нотариален
акт № 165/03.12.1965г., за извършена разпоредителна сделка от собствениците А. и
Т. О. в полза на сина им В. А. О. - надарен
с овощна градина от 1 декар, в м. „Чешме дере“, както и Нотариален акт №24/
13.01.1998г., според който същите собственици са дарили дъщеря си М. А. Д. с
недвижим имот, представляващ нива /вилен
имот/ от 600 кв.м. в м.“Чешме дере“, землището на гр.Хасково.
Приеха се като писмени доказателства
и Удостоверения за наследници на посочените по-горе лица, от които по несъмнен
начин се установи, че жалбоподателките са наследници на общите им наследодатели
А. и Т. О.
Като доказателство по делото съдът прие и Решение № 36-1/06.02.1993г. на Поземлена комисия-Хасково,
за възстановяване право на собственост на наследниците на Г.П. Б. върху
земеделски земи с план за земеразделяне.
Представени бяха като доказателства и
Протоколи от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от
Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „ Изгрев“, задание за изработване на планове на
новообразуваните имоти на ж.р. „ Изгрев“, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ,
График за анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена
анкета, както и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите,
платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и
Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за
ж.р.“ Изгрев“, както и техническа документация относно изработването на ПНИ.
По делото за пълното му изясняване
съдът назначи съдебно-технически експертизи - еднолична и тройна такава.
При така установената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съобразно нормата на чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи.
Преди всичко съдът намира жалбата
за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирани лица,
имащи правен интерес от обжалването на
акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия порок от страна на административния орган, акта се преценява като
нищожен или като незаконособразен. В първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени
в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
неговото издаване, не поражда правните последици, към които е насочен и за да
не създава привидност, че съществува, при констатиране на основания за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на
неговата нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на
които да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира,
че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия.
По отношение на формата като основание
за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че
да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящия процес
заповед е в предвидената от закона
форма, поради което няма основание да се приеме на това основание за
нищожен административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на волеизявление.
Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би могло да се стигне
и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото
липсват данни и в тази насока, поради което не може да се направи извод за
наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, но не и неговата валидност. В този смисъл
нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия
случай наведените от жалбоподателите доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите се отнасят изцяло за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което не
може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не може
да се произнася по въпроса за незаконосъобразност на акта, тъй като същият не е
бил обжалван в установените от закона срокове.
Несъответствието с целта на закона също
е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът
намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като
същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока
незаконосъобразност, по който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не
дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от
жалбоподателите и ангажираните от същите доказателства относно притежаваното от
тях право на собственост върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право, поради
което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес и с
предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли, като с оглед изхода на делото и предвид
своевременно направеното искане в тази насока, на заинтересованата страна Л.Д.Б.
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2 465
лева. Възражението за прекомерност
на адвокатското възражение на
заинтересованата страна Л.Б. е неоснователно, тъй като същото е определено съобразно предвидения в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум,
като е взет предвид и броя на проведените по делото съдебни заседания.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от К.В.Д., ЕГН **********,***, А.В.К., ЕГН **********,***, А.В.С., ЕГН **********,*** и А.В.Г.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***» ******** - адв.Т.В., против Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „ Изгрев“, в
землището на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния
акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.729.378,
като - неоснователна.
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН **********,***,
А.В.К., ЕГН **********,***, А.В.С., ЕГН **********,***
и А.В.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***» ********* - адв.Т.В., да
заплатят на Л.Д.Б., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер
на 2 465 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.