Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 11.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІІ-ри въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми март
две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Мариана Косачева, като разгледа докладваното от съдия Коев ВЧНД № 337 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
разпореждане № 186621 от 28.08.2020 г., постановено по НЧХД № 11343/2020 г.,
Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС - НО), 129-ти състав, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК е
прекратил наказателното производство срещу Д.Ю.Ж., образувано по частна тъжба с
вх. № 1043979/24.08.2020 г., подадена от Г.П.Я..
Недоволна от така постановеното
разпореждане е останала частната тъжителка Я., която в
законоустановения срок е депозирала частна жалба. В същата се твърди, че
разпореждането на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Посочва се, че районният
съд е следвало да даде друга правна квалификация на деянието, различна от
дадената в частната тъжба, или да укаже на тъжителката да отстрани противоречието
в тъжбата, вместо да прекрати производството. Развиват се доводи в тази насока.
Желае се отмяната на атакуваното съдебно разпореждане, с което на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК наказателното
производство е прекратено.
С определение от 09.02.2021 г. по
реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно
заседание, като е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събирането на доказателства.
В съдебното заседание пред
въззивната инстанция повереникът на частната тъжителка Я. – адв. Ж., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като моли съда да я уважи.
Софийски градски съд, като обсъди
доводите в частната жалба, както и тези, изложени в съдебното заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намира от фактическа страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице и отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана. След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен
състав по отношение на редовността на въззивната жалба, съдът пристъпи и към
преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт.
Производството пред СРС, НО, 129-ти състав е образувано въз основа на
подадена на 24.08.2020 г. тъжба от Г.П.Я. срещу Д.Ю.Ж., за престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК.
Към частната тъжба е приложено
Определение № 83347 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 57482/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 139 състав, с което е постановен режим за определяне на
привременни мерки, като родителските права върху детето Ю.Д.Ж., ЕГН **********,
са предоставени на майката Г.П.Я. (частната тъжителка), определен е режим на
лични контакти между детето и баща му Д.Ю.Ж. и последният е осъден да заплаща
на детето месечна издръжка.
Според тъжителката, в нарушение на
горепосоченото определение, за времето от 15.00 часа на 11.07.2020 г. до 16.00
часа на 12.07.2020 г., Д.Ю.Ж. я е лишил от възможността да осъществи личен
контакт с детето си, като не е изпълнил или е осуетил изпълнението на привременните
мерки относно постановения режим на лични контакти.
С разпореждане № 186621 от
28.08.2020 г. по НЧХД № 11343/ 2020 г. по описа на СРС, НО, 129 състав,
съдията-докладчик прекратява наказателното производство на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, като приема, че съдът
не е сезиран с твърдения за извършено престъпление от частен характер, от което
тъжителката има качеството на пострадала, тъй като в хипотезата на неизпълнение
или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете,
каквото приема, че е обвинението съгласно тъжбата, пострадали се явяват детето
и онзи родител или сродник на детето, който е посочен в съдебното решение като
титуляр на правото на лични контакти с детето, какъвто в настоящия случай е
бащата на детето. На частната тъжителка е предоставено упражняването на
родителските права, поради което СРС, 129 състав, постановява, че тя няма
качеството на пострадала от престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, в
хипотезата на неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение
относно личните контакти с дете.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
В глава IV на специалната част на НК
са въздигнати в престъпления прояви, които засягат семейно-брачните отношения и
отношенията, свързани с правилното и всестранно развитие на младежта и именно
тези отношения са групов обект на посочените престъпления. В частност
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК цели защита и мотивиране на гражданите,
под страх от наказателна репресия, да не извършват действия, с които осуетяват
или не изпълняват съдебни решения относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете. Всяко съдебно решение поражда или признава права
за поне една от страните. Следователно, при всяко неизпълнение на съдебно
решение следва да се признае качеството на пострадал на субекта, който черпи
права от това решение. Ако родителят, по отношение на когото е определен режим
на лични контакти, не ги упражнява в съответствие с постановеното от съда, това
може да се отрази неблагоприятно на детето, на другия родител и на отношенията
между тях. Неизпълнението на мерките за личните контакти неправомерно
ограничава или лишава другия родител от упражняването на родителските му права,
поради което с разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК такова деяние е въздигнато в
престъпление.
В производството по дела от частен
характер тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът поставя
изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са
регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената законова разпоредба,
тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу
което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията,
визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват
гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита
на подсъдимия, поради което имат императивен характер. В конкретния по делото
случай, депозираната от Г.Я. тъжба отговаря на формалните изисквания, които
законът поставя към съдържанието на тъжбата. Тъжителката е изнесла пред съда
твърдение, че за времето от 15.00 часа на 11.07.2020 г. до 16.00 часа на
12.07.2020 г. Д.Ю.Ж. я е лишил от възможността да упражни родителски права
върху детето си Ю.Д.Ж., предоставените ѝ с определението от 07.05.2020 г.
на СРС, 139 състав.
Тези твърдения частната тъжителка е
квалифицирала за себе си, независимо че това не е задължително, като
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, и е поискала от съда, в противоречие с
останалите факти, посочени в тъжбата, Д.Ю.Ж. да бъде осъден, тъй като неправомерно
я е лишил от възможността да осъществи личен контакт с детето си.
Независимо,
че в производството по дела от частен характер тъжбата има характер на
обвинителен акт, в правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в
тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, което се преследва по реда
на частното обвинение. Нещо повече, съдът не е обвързан от правната
квалификация, сочена от тъжителя, а единствено от фактите, описани в тъжбата,
представляващи „обстоятелствата на престъплението” по смисъла на чл. 81, ал. 1 НПК. Въззивният съдебен състав намира, че в частна тъжба с вх. № 1043979/24.08.2020
г. е описано едно от изпълнителните деяния на престъплението по чл. 182, ал. 2
от НК – неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски
права, а първоинстанционният съдебен състав неправилно е приел, че
описаното деяние в процесната тъжба е неизпълнение или осуетяване
изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, тъй
като не е анализирал в цялост фактите, описани в тъжбата, а е отчел само и
единствено погрешната квалификация на тъжителката.
Следователно, тъй като с Определение
№ 83347 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 57482/2019 г. по описа на СРС, ГО,
139 състав, с което е постановен режим за определяне на привременни мерки, на
частната тъжителка Г.П.Я. са предоставени родителските права върху детето Ю.Д.Ж.,
а между детето и баща му е определен режим на лични контакти, съдът е следвало
служебно да укаже на частната тъжителка да отстрани противоречието в тъжбата,
вместо да прекратява наказателното производство.
В процесния случай е недопустимо
възприетото от СРС основание, при липса на порок в тъжбата и наличие на всички
изискуеми от закона предпоставки, наказателното производство да бъде
прекратено, тъй като това препятства правото на тъжителка да повдига и поддържа
обвинение въз основа на твърдяни от нея факти. Законът не изисква от частния
тъжител да познава детайлно наказателноправната материална и процесуална
материя, а единствено да изложи релевантните факти, които ще подлежат на
доказване. Да се вмени у него подобно задължение, непредвидено в закона, във
всеки случай води до накърняване на процесуалните му права, налагащо отмяна на
разпореждането за прекратяване.
Поради
изложеното съдът намира, че делото следва да се върне на първата инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия, като се отмени разпореждането за
прекратяване на производството, тъй като при постановяване на същото са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на частния
тъжител пред първата инстанция - правото да повдига и поддържа частното
обвинение в съда, което налага отменяване на разпореждането и връщане на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.08.2020
г., по НЧХД № 11343/2020 г., на СРС, НО,
129-ти състав.
Връща делото на СРС за продължаване
на производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.